В Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, честваме най-голямото културно достижение на нашия народ – създаването на собствена писменост. Това заяви държавният глава пред журналисти, след като заедно с вицепрезидента Илияна Йотова и представители на служебното правителство положиха цветя пред паметника на светите братя Кирил и Методий пред Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Румен Радев припомни, че преди повече от 1100 години именно България е била държавата, спасила делото на славянските първоучители. „Започнатото от Кирил и Методий беше продължено от Климент Охридски и Наум Преславски, които със своите ученици и хиляди последователи направиха така, че България да се превърне в духовния и културен център на славянския свят през Средновековието“, отбеляза държавният глава.

„Затова нека днес отдадем почит на всички творци, книжовници, хора на словото, които през вековете създаваха българската държава на духа. От нея и днес, и за в бъдеще, ще продължаваме да черпим сили за нашето духовно възраждане“, каза президентът Радев.

Държавният глава поздрави всички учители, книжовници, хора на знанието, които днес продължават да укрепват българския дух и да разпръскват тъмата на подмяната. „Държавата на духа никога не е загивала в България и от всички нас зависи да я предадем на следващите поколения“, подчерта Румен Радев.

https://m.president.bg

Уважаеми съграждани,

Честит 24 май!

Денят на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност е празник, който е дълбоко скътан в българската душа, защото празнува българското слово.

Ние пазим и тачим нашата писменост и слово, които са ни помагали да оцеляваме в трудни моменти, да градим и съзидаваме. Благодарение на нашите първоучители и просветители ние израстваме духовно и се различаваме от другите народи.

Затова на този ден се обръщам към всички учителии ученицис думи на благодарност за будителството, за просвещението, за всеотдайността и съхранението на българската кауза.

Бъдете здрави, целеустремени и верни посланици на българското слово!

Нека Ви съпътстват здраве, вдъхновени и нови духовни хоризонти!

Йордан Йорданов

Кмет на Община град Добрич

24.05.2021 г.  

Утре е най-българския празник – 24 май. А на 15 май през 1892 година е роден текстът на великолепния химн „Върви, народе възродени“. Нека си припомним историята на неговото създаване и да отдадем почит на двамата български просветители и учители, благодарение на които го имаме.

През 1892 г., големият български писател и общественик Стоян Михайловски, тогава преподавател по френски език в Русенската мъжка гимназия, написва възторженото стихотворение „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“. Същата година то е публикувано в списание „Мисъл“ в Русе.

Като български всеучилищен химн обаче, текстът придобива известност, когато 9 години по-късно учителят по музика Панайот Пипков написва мелодията към него. Историята разказва, че това е станало в Ловеч, в час по пеене. Докато ученик от класа четял вдъхновено стихотворението „Св. св. Кирил и Методий“, композиторът внезапно станал и започнал да пише нотите с тебешир върху черната дъска. Още преди да е ударил училищният звънец за края на часа, мелодията била завършена, а учениците я разучили и запяли. На училищния празник я запяли всички.

Така се ражда всеучилищният химн „Върви, народе възродени“. Той е изпълнен официално за пръв път на 11 май 1901 г. в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета. (На 11 май църквата почита Свети равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методий).
През 1902 г. за Деня на българската просвета и славянската писменост песента се подема и запява от всички училища в страната.

След 1944 г., заради атеистичните убеждения на новата власт, части от текста на стихотворението са променени. Като „и Бог ще те благослови“ е заменен с „напред и все напред върви“, а думите в четвъртия куплет „Духовно покори страните, които завладя с меч“ стават „ведно със другите славяни, кръстосай дух със огнен меч“. Цели куплети пък напълно са премахнати от читанките. Но това е вече история.

А „Върви, народе възродени“ си остава най-възторженият и любим на българите химн, с който всички ние посрещаме нашия най-светъл празник.
И го пеем с просълзени очи вече 114 години.

Вижте оригиналния текст на стихотворението „Св. св. Кирил и Методий“.

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…“

Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…

Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време…
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…

Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте –
заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!