Заседанието проследете ТУК

Заседанието на живо по BTV проследете ТУК

Заседанието на живо по Нова телевизия проследете ТУК

• На 10 декември /в Уикипедия – на 13 декември/ се изпълват 143 години от рождението на голямата българска актриса, родена в град Добрич, Адриана Будевска, която „даде всички свои духовни съкровища за българския театър“.

В ролята на Маргарита Готие от „Дамата с камелиите“Адриана Кънчева Будевска е един от стожерите на зараждащия се професионален театър в България. Родена е на 28 ноември 1878 г. (по стар стил) в гр. Добрич. Завършва Девическата гимназия в гр. Варна и след спечелен конкурс става стипендиант в Московското императорско училище, където изучава в продължение на четири години драматическо изкуство. От 29 ноември 1899 г. до 29 април 1926 г. Будевска пресъздава повече от сто и двадесет женски роли. Освен като артист Адриана Будевска се изявява и като публицист. От 1911 г. в периодичния печат  започват да се появяват нейни записки с анализи на много от ролите ѝ, ескизни портрети на колеги и писатели, публикации за ролята и съдбата на актьора. Тази втора дейност на актрисата разкрива не само нейната литературна осведоменост, но преди всичко сценичната култура и гражданската позиция на човека творец.

В една своя статия, поместена в кн. №4 на сп. „Съвременна мисъл“ от 1911 г., Будевска споделя, че творчеството на всеки един художник, в това число и на артиста, е импулсирано от страданието, защото искреният актьор при всеки образ трябва сам изново да ражда себе си, а всяко раждане е мъка и страдание. Подробната аргументация на това душевно откровение намираме в ръкописите ѝ от по-късен период (20 август 1937 г. – 22 юни 1948 г., когато е в Аржентина при сина си Вили Ганчев), онасловени „срички от моя сценичен живот“.  В размислите си Будевска не крие, че именно чистото изкуство ѝ донася много страдания, но тя благославя тия страдания, защото точно те ѝ помагат да опознае своя духовен живот: „Аз сама си избрах трънливия мъчен път. И когато бивах изранена до кръв, уморена смъртно, тогава душата ми се задоволяваше. Публиката нищо не знаеше. Тя виждаше само моя успех и всички ми завиждаха колко съм била щастлива! И все пак, аз бях щастлива като никоя, въпреки че скъпо плащах това щастие.“  Тази изповед деликатно открехва завесата към душевната съкровищница на именитата ни артистка, чиято съдба гравира в душата ѝ многоликите преображения на страданието. Измежду най-съкрушителните от тях е принудителното ѝ откъсване от театъра. Със заповед № 1076 от 29.IV.1926 г. след 25-годишна служба на сцената Будевска бива уволнена. Нужно е много време, за да зарасне раната ѝ, да изнамери сили да надмогне нещастието си: „Такава ми е била съдбата – да бъда отделена от всичко мило и скъпо (…), да бъда далеч от театъра.“  Само времето може да бъде едновременно и ценител, и арбитър на думите. При Будевска слова и дела напълно се припокриват. И ако артистката е възпряна да прави изкуство, тя пише за изкуството, защото тя живее във и чрез изкуството. Ето защо проследяването на творческия път на Адриана Будевска е своего рода проследяване на българското театралното изкуство и на родната драматургия въобще.

Още от първите дни на обучението си в Императорското драматическо училище, през месец септември 1895 г., Будевска започва да води кореспонденция със своя вещ наставник в сценичното превъплътяване – артиста Иван Попов, на когото като сродна душа споделя впечатленията и размислите си върху учебния процес, но и от театралния живот в Русия. Прави впечатление колко отговорно е отношението на упоритата девойка към поверената ѝ задача, колко безкрайно е вълнението ѝ щом заговори за сцената, колко чистосърдечни са мечтите ѝ да види българския театър на високо ниво. Само за една година престой в Москва Будевска успява да надникне дори в детайлите на декора. Очарованието ѝ е неописуемо: „Оназ вечер бях на операта „Фауст“. – пише Будевска до Иван Попов през пролетта на 1896 г. – Какви чудни декорации, как хубаво играха! Ще ли има у нас, докато сме живи, такъв театър! Разбира се, не като „большой театър“, а поне като един от малките театри в Москва. (…) Когато отидеш зад кулисите, виждаш друг свят. Разни декорации, машини, отделни стаи за всяка актриса и актери, разни електрически освещения, въжета, железа и всичко в порядък и на мястото си. Има отделни работници, които дигат и снимат декорациите чрез машини. Когато искат да представят как изчезва в земята някой призрак, то тази част, на която седи призракът, е подвижна и чрез машина потъва заедно с призрака. Гръм, светкавици, виелици, сняг, чуваш като вали дъжд, пожар, война – с една реч целият живот на земята се представлява на сцената.“ Ето какво лелее да види Адрианочка един ден в България. За краткото време сред театралния живот в Русия тя осъзнава, че сценичното изкуство е могъщо, когато то се разгърне ансамблово, когато ведно се влеят усилията и на сценариста, и на режисьора, и на актьора, и на техническия оператор. Тук именно се ражда и нейното въжделение – да се види един ден актриса в България, на малката сцена на Славянска беседа, откъдето да съгражда истинско театрално изкуство.

Завръщайки се в родината си през юли 1899 г., Адриана Будевска подава молба до Министерството на народното просвещение да бъде назначена за артистка в субсидираната от държавата театрална трупа „Сълза и смях“, чийто ръководител тогава е г-н Илия Миларов. На въпроса му какво е подготвила за дебют, Будевска е откровена: „Нищо.“ Веднага ѝ възлагат заглавната роля от „ВасилисаМелентиева“, на което новопостъпилата артистка възразява. Думите ѝ обаче остават посечени от решението на ръководството и това въздига в душата на 21-годишното момиче объркани чувства: „Изведнъж от облаците и мечтите, слязох долу на земята в реалния мир, дето няма нищо друго, освен сметките на суровата действителност. Задачата ми бе нелека и неизгодна за мене. Трябваше да се приспособявам, трябваше да разбера, че никаква перспектива за по-добро няма, че никой няма да разбере вашата душа, не че не би искал, но не би могъл; че условията са такива, дето не може да се иска друго по-добро и аз бях обхваната от тъга. Тъга за нещо безвъзвратно изгубено, за нещо недостижимо, тъга поради неудовлетвореността.“

Разочарованието е обуздано от артистическото любопитство и на 29 ноември 1899 г. на сцената на „Славянска беседа“ излиза ВасилисаБудевска, която озарява мрачния салон с яркия си талант. Отзивите в пресата очертават бляскавата игра на младата артистка. За този най-скъп в живота си момент тя с умиление си спомня: „Там ми е щастието и нещастието. Щастието, че се затвърдих като артистка, и нещастието, че се затвърдих като артистка.“

По това време в България все още няма професионален театър, в който и архитектурното решение, и назначените актьори да са в услуга на изкуството. В достигналото до нас подробно описание на сцената на „Славянска беседа“ от Георги Каназирски разбираме при какви условия репетират актьорите от трупата „Сълза и смях“. „Сцената беше истински яхър, с две малки стаички долу, в които се гримираха по-видните артисти и артистки, и една по-голяма над сцената, в която се обличаха второстепенните артисти. Една грамадна печка затопляше с адска горещина сцената, но щом се отвореше вратата към двора, за да се изнесат декорите и сменят с други, които чакаха вън на студа, студеният зимен вятър нахлуваше на сцената и смразяваше потните от играта актьори. (…) С идването на Миларов като интендант  на „Сълза и Смях“ работите на театъра тръгват малко по-добре. Режисурата на театъра минава последователно в опитните ръце на големите славянски артисти Мандрович, писателя Туцич и пак артиста Йосиф Шмаха. У нас дойдоха на гастрола артистите Фиян, Щроци и София Звонарова. Трупата „Сълза и Смях“ стана държавен Народен театър. Заговори се вече за постройка на специална сграда за театър.“ Неудобството идва и от това, че целият театрален процес е разпръснат, разпокъсан – управлението на една страна, гардеробът – на друга, декорите – на трета,  а репетициите се правят, където има място. Ето при какви обстоятелства и в каква творческа обстановка започва професионалния си път Адриана Будевска, която в продължение на четири години се подготвя за този миг, като овладява тайните на сценичното изкуство. Архивната памет би илюстрирала факта и от гледна точка на усърдието, което още като стипендиантка Будевска проявява, съхранено в изявленията за годишния ѝ успех по години.  Любопитно за нас е сведението, което откриваме във Ведомост за успеха на третокурсниците в практиката на драматичното изкуство  – единствено Генадий Киров и тя, българката, завършват с отличие. Тези малко отдалечени факти откриват съвестното отношение на Будевска към изкуството изобщо. И само благодарение на своята неутолима жажда за игра тя надмогва терзанията и влива цялата си душа в изграждането на българския национален театър: „Всецяло бях погълната от моята работа, която безусловно изискваше безгранично отдавание, безкористно служение, намиране на специфичните гънки на творчеството, които се долавят и прозират чрез прониквание всеотдайност, чрез пълно вглъбявание, търпение, задиряне, налучкване нишката на най-финото въплътявание, където ви завладяваше интуицията, която трябваше артистът да „осъзнае“, „материализира“ със своите средства, със своето „аз“, всецяло създадено, за да се „уеднакви“ и неговото „аз“ с образа.“

А да се изгради професионален театър е мъчна задача. Контекстуално е въплетена с много болка и жертвоготовност, ако към тях се добави и душевната мъка на човека. Липсата на подходяща сцена, недостигът на „актери“, нуждата от сценично облекло са истинско изпитание за таланта, който благовее да сътвори хармонията и вътрешния ритъм на душевните движения на героя, който играе. Много често, за да пресъздаде образа на своята героиня, Будевска сама е изработвала аксесоарите на епохата (жълтата чалмичка, яката на Елизавета  и др.), подарявала ги е след това на театъра, за да могат и другите артистки да ги ползват. Каква безкористност, какво чистосърдечие излъчва подобна постъпка. Да не говорим, че повечето от сценичните си одежди Будевска е шиела на свои разноски. Свидетелство за това намираме не само в личния ѝ дневник. Райна Кабакчиева – нейна родственица, е записала, че „първата полица, която семейство Ганчеви бяха принудени да направят, бе за да попълнят тоалета си на сцената. Христо Ганчев трябваше да си направи костюм … Адриана (…) – рокля. Колкото артистката не беше претенциозна към тоалета си на улицата, толкова повече беше взискателна към облеклото си на сцената. Тя се стараеше роклите да бъдат подходящи на ролята и да допълват със своя стил сценичния образ, който тя предава.“

Че Будевска обича повече от всичко театъра, говори нейната педантичност по отношение на работата ѝ: „За мене не беше достатъчно да се задоволя само с това да си науча ролята наизуст. Аз обичах да разчепкам цялата пиеса и целия автор. (…) Обичах да се ровя и за това, че всяка последующа вечер, въпреки че ролята беше готова, изработена, образът – ясен, всеки път, когато играех наново изпъкваха други детайли, нови мисли, нови  настроения, ново вглъбяване, което даваше нови открития, от които бивах смаяна и това ме приковаваше още повече към сцената  и работата, за да видя кое още съм изпуснала, но уви, само на сцената идваха тия „откровения“ и това нещо ме заробваше още повече към работата.“

Явно е, че актьорското майсторство е мъчен и дълъг процес, който изисква смиреност, изповедност и пречистване на духа. Нещо, което Будевска безспорно притежава. Според нея артистът получава титлата „свободен художник“ не защото е „слободен“ да прави каквото му скимне, а преди всичко, защото облагородява душата си с качества, които му помагат да обуздае най-напред себе си, да се издигне над собствените си страсти и едва тогава да започне свободно да твори, осъзнавайки се в творчеството. Не е ли това равнозначно на жертвеност в името на изкуството? Да, равнозначно е и е свързано с духовното сродяване на артиста с образа. Но зад това свещенодейство – преливане на глас, жест, поглед и интонация в ритуалните ниши на възкресения образ, стои страданието. Много по-силно обаче е то, когато е подклаждано от житейския жребий на артиста. В личен план Адриана Будевска многократно е понасяла капризите на съдбата. Загубва три от децата си , войната отнема съпруга ѝ – артиста Христо Ганчев. Но не стига това, откъсват я от театъра. Последното тя не може да надмогне, защото там е животът ѝ, защото е голяма жертвата, която прави за театъра. В ръкописите на Будевска откриваме множество примери за професионалните терзания, които я спохождат. Ще се огранича само до едно от тях – случката „Мария Стюарт“ от 10 март 1905 г.

Това свое преживяване Будевска описва доста колоритно, а по почерка разбираме, че е писано, така да се каже, на един дъх. Става дума за инцидентно заместване на артистката Златина Недева, която играе Кралица Елизабет от пиесата „Мария Стюарт“. На пръв поглед нищо особено, но обстоятелствата, при които се случва, уравняват епизода с драма. За същия този ден, 10 март 1905 г., в летописа на Народния театър е уточнено, че в ролята на Мария Стюарт гастролира актрисата от Хърватското народно казилище (Загреб) Мария Щроци. По обед, буквално часове преди представлението, ръководството научава, че артистката, която играе Елисавета, е болна и е наложително да ѝ се намери заместница. Лично главният режисьор Туцич  отива с файтон до къщата на Адриана Будевска в кв. „Горна баня“, за да я умолява да изиграе тя ролята на Кралица Елизабет. След поредица от увещания Будевска скланя и приема да направи жертва в името на театъра и да подкрепи Щроци при гастрола ѝ. „О, Боже, колко беше страшно това, което искаха от мене! – споделя Будевска в дневника си. – Как ще се разбирам с нея? Как ще зная наближаването края на нейната реч – репликата, за да почна да говоря аз? Как ще  разбирам какво тя говори, за да реагирам? Как ще се справи и суфльорът с тази работа?“  Притесненията произлизат от факта, че за последен път Будевска играе ролята на Елисавета през 1900 г. по приятелското настояване на руския пълномощен министър Юрий Петрович Бахметев и съпругата му – Мария, и не намира удовлетворение от играта си, а сега дори няма в себе си репликите. Туцич ѝ ги донася в последния момент и тя си ги припомня, докато стесняват роклята ѝ в гримьорната. Напрежението е подсилено допълнително и от обстоятелството по издирването на сценичните аксесоари – оказва се, че накитите и яката на Кралицата липсват, не са в театъра, а като финал идва и новината, че въпреки болестта си, Недева все пак е в салона. Емоционалният удар е като мълния за Будевска. Състоянието си тя сравнява с отронено листо, което, духано от вятъра, не знае къде да падне. Някак си в просъница тя чува, че я викат на сцената. И се случва нещо непознато дотогава и за самата нея: „Тръгнах с изправена глава, без да погледна някого. Насреща ми беше излязла Щроци. Щом ме видя, дръпна се и неволно извика: „Елизабет!“ Не я погледнах. Нямах време за това. Никой не ме интересуваше вече в тази минута. Аз бях заета със себе си. (…) Предстоеше ми тежка задача като кралица. Аз вече забравих себе си – бях Кралица Елизавета. (…) Монологът, който ме плашеше и който пропадаше у мене по-рано получи осветление и изведнъж изпъкна, оживя. Не зная как намерих у себе си толкова сила. Гласът ми звучеше като никога и не знаех, че съм имала такъв глас. Аз самата се смаях.“  Когато всичко свършва, Будевска е удовлетворена от това, че цялото предишно ровене из пиесата и текста сега ѝ се отплаща. Но удовлетвореността ѝ по-скоро идва от признателното отношение на самата публика и от това, че пиесата е спасена. „Тъй аз намерих своя път чрез страданието, за да стигна чистото изкуство. Към истината се отива през Голгота и аз нищо не обичах тъй много, както истината в изкуството, като се мъчех да слея душата си с изобразяваното лице.“

Ръкописите, тетрадките с любопитни записки и писмата днес са единствените говорители, които анотират фотографиите от многобройните роли на Адриана Будевска – от ВасилисаМелентиева до фруИнгер от Естрот. Съхранявани във фондовете на Регионален исторически музей – Добрич, те разкриват брънка по брънка огромния и непрекъснат труд артистката, възпламенила своя творчески огън в търсене на най-правдивия образ на героините си, посвещавайки ум, душа, сърце, сценична мъдрост и опит на младия български театър. Сценичният път на Адриана Будевска впечатлява с богатата и пъстра гама от сложни и противоречиви по съдържание превъплъщения, които разкриват професионализма и любовта на творческата личност към високото изкуство.

Магдалена ТРИФОНОВА

Уредник на Дом-паметник „Йордан Йовков“

Големият финал в „Гласът на България“ буквално взриви ефира на bTV, защото зрителското внимание към музикалната надпревара този път удари тавана си. Невероятната народна певица Петя Панева е големият победител. Тя спечели безапелационно титлата „Гласът на България“ и паричната награда от 50 000 лева!

21-годишната варненка отвя със зашеметяващия си талант не само конкуренцията, но и менторите, а също и цяла България с изпълненията си на българска фолклорна музика във всички етапи от надпреварата. Минути преди да разбере, че печели надпреварата, Петя сподели пред всички:

„Получавах съобщения в социалните мрежи, хората ме питаха защо не опитам да изпея и друг стил музика, не само народни песни. А защо да го правя? Искам да пея българска фолклорна музика, тя е най-истинска за България“.

А малко, след като разбра, че печели, едва сдържаше сълзите си. С треперещ глас тя промълви: Благодаря ви, че избрахте българската музика!

https://blitz.bg/

https://youtu.be/iNtOIaUQixY

https://youtu.be/NSOMyCoC1UA

https://youtu.be/LY2HwAXpd_w

ВТОРИ В „ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ“ Е ДОБРИЧЛИЯТА ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ

• Председателят на Народното събрание Никола Минчев свиква извънредно заседание на парламента на 13 декември от 13.00 часа.

КИРИЛ ПЕТКОВ – министър-председател

Кирил Петков завършва финанси в Университета на Британска Колумбия във Ванкувър и магистратура по бизнес администрация в Харвардския университет, където е класиран в топ 10% на своя випуск.

Петков е предприемач, който развива проекти в областта на иновации с висока добавена стойност, има успешен бизнес в разработването на пробиотици и биотехнологии.

Кирил Петков е един от основателите на Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност към СУ „Св. Климент Охридски“, афилииран с Харвардския университет. В Центъра преподава икономическо развитие и микроикономика на конкурентоспособността.

През 2018 година Петков създава за българските студенти от природонаучните дисциплини Центъра за приложни изследвания и иновации в природните науки (CASI) в Биологическия факултет на Софийския университет.

Кирил Петков е министър на икономиката в първия служебен кабинет на Стефан Янев от 12 май 2021 до 15 септември 2021. Семеен, с три деца.

АСЕН ВАСИЛЕВ – заместник министър-председател по еврофондовете и министър на финансите

Асен Василев е завършил икономика в Харвард и е специализирал бизнес администрация и право в Harvard Business School и Harvard Law School. Съосновател и директор е на Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност. Преподавател е в програмата за икономически растеж и развитие, афилиирана със Софийския университет “Св. Климент Охридски” и с Центъра за стратегии и конкурентоспособност в Harvard Business School. От 1999 г. до 2004 г. Асен Василев работи като консултант в Monitor Group в САЩ, Канада, Европа и Южна Африка. Ръководи проекти за маркетинг и стратегическо развитие на големи международни компании в телекомуникационната индустрия, енергетиката, минното дело, застрахователната индустрия и в редица големи производители на потребителски стоки.

Той е министър на икономиката, енергетиката и туризма в състава на служебното правителство на Марин Райков от март 2013 г. до 29 май 2013 г. Заема поста министър на финансите в първия служебен кабинет на Стефан Янев от 12 май 2021 г. до 15 септември 2021 г., назначен от президента Румен Радев.

КАЛИНА КОНСТАНТИНОВА – заместник министър-председател по ефективното управление

Калина Константинова завършва 9-та Френска езикова гимназия в София. Изучава Икономика в Колежа “Бард” в Ню Йорк, САЩ. Има и магистърска степен по Устойчиво развитие в Лондонското училище по икономика и политически науки в Лондон, Великобритания. Тя е икономист, специализиран в сферата на икономическото развитие, със силен фокус върху предприемачеството. Преподава в програмата за икономически растеж и развитие, афилиирана със Софийския университет “Св. Климент Охридски” и с Центъра за стратегии и конкурентоспособност в Harvard Business School. Опитът ѝ в частния, публичния и нестопанския сектор е изцяло в подкрепа на развитието и модернизацията на малкия и среден бизнес и стартиращите компании в България. В последните две години развива иновативна стартираща компания в сферата на информационната сигурност, носител на множество награди.

Съветник на Асен Василев, министър на икономиката, енергетиката и туризма в състава на служебното правителство на Марин Райков от март 2013 г. до 29 май 2013 г. Заместник-министър на икономиката в първия служебен кабинет на Стефан Янев от 12 май 2021 г. до 15 септември 2021 г., назначен от президента Румен Радев.

КОРНЕЛИЯ НИНОВА – заместник министър-председател по икономиката и индустрията и министър на икономиката и индустрията

Завършва средно образование в Национална гимназия за древни езици и култури (НГДЕК) „Константин Кирил „Философ“. Завършва висше образование в СУ „Климент Охридски“ – Юридически факултет. Има юридически опит като следовател и юрисконсулт и управленски – като заместник-министър на икономиката.

Народен представител в 41-ото, 42-ото, 43-ото, 44-ото, 45-ото, 46-ото и 47-ото Народно събрание. Председател на парламентарната група на “БСП за България“ в 44-ото, 45-ото, 46-ото и 47-ото Народно събрание. Била е член на комисията по икономика, член и председател на комисията по социална политика. Председател на БСП от 2016 г.

ГРОЗДАН КАРАДЖОВ – заместник министър-председател на регионалното развитие и благоустройството и министър на регионалното развитие и благоустройството

Завършва английската езикова гимназия в София и право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

Заемал е длъжността програмен директор във фондация „Отворено общество“. От 1997 – 2001 г. е главен секретар на Комитета по пощи и далекосъобщения, главен секретар на Министерство на транспорта и съобщенията и председател на Съвета на директорите на БТК. От 2005 до 2007 г. е ръководител на проекта за изграждане на завод за керамични плочи на испанската компания “Керос” с разкрити над 150 работни места. В следващите години развива редица бизнес начинания в областта на строителството и в сферата на изграждане и поддръжка на телекомуникационни мрежи и съоръжения.

Народен представител в 43-ото Народно събрание и председател на постоянната комисия по транспорт, ИТ и съобщения. Учредител на фондация „Светът на Мария“ и дългогодишен активен дарител. Владее английски и руски език. Женен, с четири деца.

БОРИСЛАВ САНДОВ – заместник министър-председател по климатични политики и министър на околната среда и водите

Завършил е Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност “География”, и е специализирал в направление “Изменение на климата и управление на води”. Участва активно във всички популярни природозащитни кампании от последните 15 години. Бил е зам.-председател на Студентски съвет към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Координатор е за България на Европейската гражданска инициатива за защита на пчелите.

Сандов е изявен природозащитник, работи като експерт по устойчиво развитие и опазване на климата във водещи неправителствени организации. Има дългогодишен опит като организатор и говорител на кампании по опазване на околната среда и преход към зелена икономика. Той е съпредседател на “Зелено движение” и член на председателския съвет на Демократична България. Председател на постоянната парламентарна комисия околна среда и водите в 46-ото Народно събрание.

Проф. АСЕНА СЕРБЕЗОВОВА – министър на здравеопазването

Проф. Асена Сербезова се дипломира от Фармацевтичен факултет на МУ-София през 1996 г. Защитава дисертация в областта на социалната медицина и организация на здравеопазването и фармацията през 2007 г. Притежава магистърска степен по здравен мениджмънт и обществено здраве от МУ-София и магистърска степен по здравна политика и фармакоикономика от Barcelona School of Management, Univeristat Pompeu Fabra, Барселона, Испания.

През 2019 г. завършва магистратура по психология във Великотърновския университет. Има три специалности: организация и икономика на аптечната и дистрибуторската практика, организация и икономика на фармацевтичното производство и клинична фармация.

Професор в Катедрата по Здравна политика и мениджмънт, Факултет по обществено здраве при МУ-София. През периода 07.2014-08.2018г. е Изпълнителен директор на Изпълнителната Агенция по Лекарствата към Министъра на здравеопазването. Била е член на Управителния борд на Европейската Агенция по Лекарствата и член на Комисията за оценка на здравните технологии. От 02.2020 г. е председател на Управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз.

Има над 20 години опит в лекарствения сектор, заемайки различни позиции в представителства на производители на лекарства, дистрибутори и договорни изследователски организации за клинични изпитвания. Одитор по европейски стандарти за добри практики във фармацевтичния сектор.

Владее английски и руски езици. Омъжена, с две деца.

АЛЕКСАНДЪР НИКОЛОВ – министър на енергетиката

Магистър по финанси от УНСС. През последните няколко месеца е изпълнителен директор на инвестиционно дружество за иновативни проекти за зелена енергия в България, част от международен холдинг. Притежава дълъг опит в телекомуникациите, финансите, инвестициите и капиталовите пазари – изпълнителен директор на фонд за рисков капитал, ръководил проекти за развитие на финтех решения, структуриране на сливания и придобивания на компании – от прогнозиране през планиране и пълна реализация.

Изнася лекции по фючърси, опции и управление на инвестиции. Притежава допълнителна квалификация, насочена към дигитална трансформация, като текущо работи по дисертация на тема в същата област.

Заместник-министър на енергетиката в служебния кабинет на Стефан Янев от 12 май 2021 година.

АТАНАС АТАНАСОВ – министър на културата

Завършва езикова гимназия в Хасково като един от отличниците на випуска.

Има бакалавърска степен по “Театрално изкуство” от Whitman College (САЩ), където е приет с пълна стипендия и се дипломира в топ 3% на випуска.

Освен артист пред камерата и на сцената е и продуцент на документално кино. Филмът му „Отключи сцената“ е показан на 5 международни фестивала и печели първо място в категорията „Избор на публиката“ в Джорджия, САЩ. Филмът разказва историята на проекта “Unlock the Stage”, който започва в Лос Анджелис и чрез онлайн кампания набира средства за възстановяването на читалището в родното село на баба му и дядо му – Татарево.

Вече 6 поредни години организира фестивала “ОТКЛЮЧЕНО”, за да поддържа сцената на читалището жива. Живял е в Холивуд, Берлин и Лондон.

БОЖИДАР БОЖАНОВ – министър на електронното управление

Божидар Божанов е ИТ експерт и предприемач, основател на компания за информационна сигурност. Има значителен опит в изграждането на електронното управление, като в ролята си на експерт е участвал в подготовката на редица законови изменения и стратегически документи. Член е на Изпълнителния съвет на “Да, България!” и на тематичната работна група за електронно управление и административна реформа.

Завършил “Голдсмитс колидж”, част от Лондонския университет. Бил е в групата на ИТ експерти „Общество.бг“, работеща за изграждане на по-добри дигитални инструменти за комуникация между държавата и гражданите. Активно участва в промотирането на електронното управление.

Роден е в Бургас, израснал е в Димитровград и е живял в София и Амстердам.

Народен представител в 47-ото Народно събрание, избран от листата на “Демократична България” в 26-и МИР София-област.

БОЙКО РАШКОВ – министър на вътрешните работи

Има дългогодишен юридически стаж. В професионалната си кариера е заемал редица отговорни държавни постове като директор на Националната следствена служба, директор на Специализираната следствена служба, член на Висшия съдебен съвет.

Народен представител в 39-ото Народно събрание, заместник-министър на правосъдието, председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.

Доцент д-р по наказателен процес, ръководи Катедра „Наказателноправни науки“ в Юридическия факултет на Университета за национално и световно стопанство.

Служебен заместник министър- председател по обществен ред и сигурност и служебен министър на вътрешните работи от 12 май 2021 г.

ГЕОРГИ ГЬОКОВ – министър на труда и социалната политика

Роден в с. Любеново, община Раднево. Завършва средно образование в Стара Загора през 1979 г., а през 1989 г. придобива магистърска степен специалност „Технология на машиностроене и металорежещи машини” във ВМЕИ Габрово (днес Технически университет „Васил Априлов”). Има и педагогическа правоспособност.

От 1989 до 1994 г. работи във ВМЕИ Габрово – научно изследователска и преподавателска дейност.

От 1994 година работи в социалната сфера – Дирекция „Бюро по труда” Стара Загора, като от 2006 г. е директор на бюрото.

От 2003 до 2013 г. е общински съветник в Общински съвет Стара Загора – Председател на Постоянната комисия по социална политика и зам. председател на Общинския съвет.

От 2013 г. е народен представител в 42-то, 43-то, 44-то, 45-то, 46-то и 47-то Народно събрание на Република България. През тези осем години е член на Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите(в 42-то НС) и на Комисията по здравеопазване (в 43-то ,44-то и 46-то НС), зам. председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика ( в 42-то, 43-то, 44-то, 46-то НС) и председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика (46-то НС) и на Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите (44-то НС).

ДАНИЕЛ ЛОРЕР – министър на иновациите и растежа

Даниел Лорер завършва компютърни науки и бизнес управление в университета в Тел Авив. Утвърждава се като инвеститор и предприемач с 20-годишен международен опит.

През 1999 г. Даниел Лорер основава в Париж първия си стартъп FranceBusinessPlus, който впоследствие е продаден успешно. Работи като IT експерт в израелската хай-тек компания Mercury Interactive, която е купена през 2006 г. от Hewlett-Packard. След продажбата, Даниел Лорер става един от създателите на Optiim, хай-тек компания за софтуерни решения, базирана в Истанбул, продадена през 2016 г.на австрийския холдинг New Frontier Group.

Лорер е един от основателите и управляващ партньор на BrightCap Ventures – фонд за рискови инвестиции в технологични компании. Отговаря за оценка на нови компании и контрол на изпълнението на бизнес плановете им.

Преподава в Центъра за приложни изследвания и иновации в природните науки и в Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност към Софийският университет „Св. Климент Охридски“.

През 2013 г. Даниел Лорер е съветник на министъра за електронно управление в служебното правителство на Марин Райков. През 2021 е съветник в кабинета на министъра на икономиката Кирил Петков и председател на Комисията по прозрачност към министерството на икономиката в първия служебен кабинет на Стефан Янев от 12 май 2021 г.

Работил и живял е в София, Тел-Авив, Брюксел, Цюрих, Барселона. Говори английски, иврит, френски, руски и немски език. Даниел Лорер е женен, с 3 деца.

ИВАН ИВАНОВ – министър на земеделието

Роден през 1975 в гр. Шумен, завършва средно образование в гр. Шумен в ГПЧЕ „Никола Й. Вапцаров” с английски немски и руски език. През 1999 г. придобива магистърска степен „История” в СУ „Св. Климент Охридски”, а през 2006 г. магистърска степен „Право” във ВТУ „Св. Кирил и Методий”. През 2016 г. защитава докторска степен по история, а през 2018 г. доктор на науките по управление на информационни процеси. През 2000 г. завършва Школа за запасни офицери в гр. Шумен.

Има юридически опит като юрисконсулт и адвокат и административен като общински съветник.

От 2013 г. е народен представител в 42-ото, 43–ото, 44-ото, 45–ото, 46–ото и 47–ото Народно събрание на Република България. През този период е член и заместник-председател на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове и член и заместник-председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както и член на Комисията по правни въпроси.

НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА – министър на правосъдието

Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирала е английско търговско право в The University of Law, Лондон. От 2007 г. е вписана в адвокатската колегия в Разград.

Като юрист експертизата ѝ е в областта на административното и търговското право, изпълнение и решаване на спорове при изпълнение на проекти, финансирани със средства на ЕС и други международни организации.

Работила е в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, където започва като експерт и стига до началник на дирекция „Правна”. Била съветник на проектната инициатива „Отворено управление” на Американската агенция за международно развитие.

Началник е на кабинета на правосъдния министър Христо Иванов (ноември 2014 – декември 2015)

Народен представител от “Демократична България” в 45-ото и в 46-ото Народно събрание. В 46-ия парламент е председател на т. нар. комисия „Магнитски“, Зам.-председател на правната комисия в двата парламента.

Участник от “Демократична България” в експертните коалиционни преговори през ноември 2021 г., в групите по правосъдие и по регионална политика.

СТЕФАН ЯНЕВ – министър на отбраната

Бил е директор на дирекциите „Отбранителна политика” и „Политика за сигурност и отбрана” на Министерството на отбраната, както и аташе по отбраната в Посолството на Република България във Вашингтон, САЩ. След 2003 г. е заемал постовете началник на отдел „Отбранителна политика и анализи” в Дирекция „Отбранителна политика“ в МО и началник департамент „Трансформации” в Центъра на НАТО за борба с тероризма, Анкара, Турция. От 1998 г. до 2000 г. работи като офицер за анализ в Департамента по планиране и програмиране на Групата за координиране на ПЗМ, гр. Монс, Белгия, след което е назначен за старши помощник-началник в отдел “Стратегии и доктрини” в Управление “Планиране на отбраната и въоръжените сили”.

Завършил е Висшето народно военно артилерийско училище (ВНВАУ) „Г. Димитров“ в гр. Шумен, след което Военна академия “Г. С. Раковски” – гр. София и Националния военен колеж към Националния военен университет във Вашингтон, САЩ. Секретар на държавния глава по сигурност и отбрана до 11 май 2021 г. Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и министър на отбраната през 2017 г

Служебен министър-председател от 12 май 2021 г.

Акад. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ – министър на образованието и науката

Николай Денков е академик на БАН и редовен член на европейската научна академия Academia Europea, професор и доктор на науките по физикохимия. Според класация на университета в Станфорд от 2021 г. той е сред първия 1% на най-влиятелните учени в света в своята област. Публикувал е над 175 научни статии. Неговите разработки са цитирани над 8500 пъти в научната литература (h-index = 47). Има 12 патента, включително шест международни (WIPO, US, Europe) и четири чуждестранни. Ръководил е повече от 45 международни проекта.

За своите научни постижения акад. Николай Денков е удостоен с редица престижни отличия: наградата Solvay на Европейското колоидно общество (European Colloid and Interface Society), наградата Lectureship Award на отделението за колоиди и междуфазови граници на Японското химическо дружество, националната награда “Питагор” на МОН.

От 2014 до 2016 г. акад. Николай Денков е бил заместник-министър на образованието и науката, а през 2017 г. и от май 2021 г. – служебен министър на образованието и науката.

НИКОЛАЙ СЪБЕВ – министър на транспорта и съобщенията

Николай Събев е завършил Висше военноморско училище Варна, специалност “Управление на флота и пристанищата“, УНСС, специалност “Икономика и управление на транспорта”, както и множество курсове за следдипломна квалификация, свързани с маркетинг, финанси, комуникации, управление и статистически анализ.

Николай Събев е предприемач, иноватор, визионер и дарител. Той е създател на логистичната група с марката Еконт. Експертният му профил е бизнес моделиране и стратегически анализ. Професионалният му път в частния сектор стартира през 1993 г., а преди това е заемал поста търговски директор в държавното предприятие „Параходство Българско речно плаване“. Съставител е на учебника „За капитани близко плаване по р. Дунав“.

ТЕОДОРА ГЕНЧОВСКА – министър на външните работи

Завършила е Съвременна история в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, по-късно учи във Военната академия „Георги С. Раковски“. Преминала е през редица допълнителни квалификации: курсове по политика и планиране в Училището на НАТО в Германия; стратегически модул в Колежа на НАТО в Рим, Италия; обучение по международни отношения във Военната академия в Шривенхем, Великобритания. Била е на стратегически курс по военна дипломация при Военна база Пенсакола, САЩ.

Тя е експерт по въпросите на сигурността и отбраната. Професионалната й кариера стартира в Генералния щаб на Българската армия. Последователно преминава през всички нива, достигайки до началник на отдел „НАТО и Европейски съюз“ в Министерството на отбраната.

Била е съветник по отбраната последователно в Постоянното представителство на Република България в ЕС и Постоянната делегация в НАТО. Била е част от подготовката и участието на България в срещите на върха на страните членки на Алианса. Участвала е в българските делегации на срещите на върха на НАТО в Истанбул, Уелс, Варшава, Брюксел

ХРИСТО ПРОДАНОВ – министър на туризма

Магистър по Индустриален Мениджмън. Собственик и управител на заведения за бързо хранене, член на Съвета на директорите на „Кинтекс“ ЕАД, „Галатея“ ЕАД. Регионален мениджър компания за проектиране и изграждане на басейни и спа центрове.

Член на Комисията по икономическа политика и туризъм 44-то, 45-то, 46-то Народно събрание.

РАДОСТИН ВАСИЛЕВ – министър на спорта

Завършил е “Право” в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Притежава дългогодишен опит в областта на гражданското, облигационното, търговското, трудовото право и изпълнителното производство.

Основател и управляващ съдружник на адвокатско дружество “Радостин Василев”. През последните 13 години е един от малкото специалисти в България, които практикуват международно спортно право и консултират допинг казуси.

Адв. Радостин Василев има десетки публикувани статии и коментари, свързани с правната регулация на спорта на национално и международно ниво и е консултирал голям брой спортисти, спортни федерации и спортни клубове. Осъществява процесуално представителство пред органите на ФИФА, УЕФА и Международния спортен съд в Лозана, Швейцария.

Депутат в 45-ото, 46-ото и 47-ото Народно Събрание. Председател на Правната комисия в 45-ото Народно Събрание.

https://bgnes.bg/