Как на северната ни съседка се наложи да затяга колана

Сред най-често посочваните негативни примери в разговорите около бюджета през последните няколко седмици е Румъния.

Напълно оправдано – северната ни съседка реализира много висок бюджетен дефицит няколко поредни години, резултат от експанзия на разходите, щедри плащания и често нерационални данъчни преференции и привилегии.

Финансирането на този дефицит изисква значително повишаване на държавния дълг, което има естествен лимит – склонността на кредиторите да купуват облигации на приемлива цена.

Тук ще разгледаме мерките, приети в опит да се ограничат и обърнат тези процеси, с намек към бъдещето в България, ако запазим настоящата траектория.

На първо място – какво се случи с бюджета в Румъния? В средата на миналото десетилетие правителството преразпределя 35-36% от БВП, но след 2020 г. този дял надхвърля 40% до цели 44% за 2024 г.

Факторите са многообразни – от бърз ръст на заплатите в публичния сектор и пенсиите през данъчни отстъпки до схема за компенсиране на високите цени на ток (които вероятно звучат много познато на българския читател).

Тази щедрост обаче не е съчетана с повишена възможност държавата да събира приходи. Бюджетният дефицит започва да се разширява още в предкризисните години, като през 2019 г. надхвърля 4% от брутния вътрешен продукт. Не е изненада, че в кризата заради пандемията той достига 9% през 2020 г. В номинално изражение “дупката” в бюджета нараства от 837 млн. евро през 2015 г. до над 33 млрд. евро през 2024 г. Очаквано, дефицитът се финансира за сметка на нов публичен дълг – от под 60 млрд. евро в средата на миналото десетилетие до над 193 млрд. през 2024 г. и прогноза за над 220 млрд. през настоящата. Докато дефицитът отдавна не се вписва в европейското фискално правило от под 3% от БВП, то най-вероятно догодина и дългът ще надхвърли прага от 60%.

Рязкото влошаване на фискалните показатели принуждава румънското правителство да въведе редица мерки за балансиране на бюджета, да подобрят събираемостта и да ограничат разходите:

– Промени в режима на данъчно облагане на микропредприятията, които целят да разширят данъчната основа, въведени още през 2022 г.;

– Минимален данък върху оборота на големи фирми, промени в режимите на малки предприятия и допълнителна дигитализация на счетоводството с цел намаляване на сивата икономика и повишаване на събираемостта;

– Повишения на акцизи през 2023 и през 2025 г.;

– Две последователни повишения на данък дивидент – първо до 10% в края на 2024 г., след това – до 16%, заложено от началото на 2026 г.;

– Въвеждане на 1% данък върху строителството;

– Премахване на данъчни преференции върху определени сектори – ИТ, строителство, производство на храни;

– Удвояване на данъка върху оборота на банките – от 2 до 4%;

– Увеличение на данъка добавена стойност – от 19 на 21%, както и фиксиране на намалените ставки на 11%;

– Замразяване на заплатите, бонусите, компенсациите в публичния сектор на равнищата от декември 2024 г.;

– Забавяне на индексацията на специалните пенсии (на магистрати, военни и т.н.) с ръст до темпа на инфлацията;

– Редица ограничения за покупки на стоки и услуги в публичната сфера, въведени още през 2023 г.;

– Замразяване на назначенията в публичната сфера и забрана на запълването на празен щат за периода 2024-2026 г.;

– Забрана за увеличението на разходите за персонал в публичните предприятия, както и забрана за наемане в държавните фирми на загуба;

– Намаляване на заплатите и свиване на щата на регулаторите.

Списъкът е дълъг, а описаните тук мерки не изчерпват действията на румънското правителство от последните 2-3 години.

Насоката обаче е повече от ясна – затягане на контрола, разширяване на данъчната основа, повишение на редица данъчни ставки, които засягат цялото потребление и бизнес, свиване на публичната заетост и замразяване на разходи.

Всичко това се случва под зоркия поглед на МВФ; на този етап не му се е налагало да дава заем, а само да съветва управляващите, но бъдещето зависи от успеха на мерките. Междувременно периодът на бърз икономически растеж е отдавна в миналото – през 2023 г. ръстът на БВП се забавя до 2,3%, а през 2024 г. – до 0,9%; прогнозата на ЕК за 2025 г. е за растеж от едва 1,4%.

С необходимата уговорка, че всяка държава (и бюджетът ) са различни – от фискална гледна точка България днес прилича на Румъния през 2018-2019 г. Дефицитът се движи по ръба, а дългът расте, при това в години без значителна криза и външен шок.

Погледът към Румъния днес е и към България след 2-3 години, ако разширяването на бюджетните разходи не бъде прекъснато, а преразпределението – свито до под 40% от БВП.

*Заглавията са на редакцията.

/ЛРМ/

Паркът за мечки в Белица от днес затваря за посетители, защото обитателите му се отдават на зимен сън. Последният работен ден за тази година беше вчера, съобщиха от парка на своята официална фейсбук страница.

Миналата седмица Мима, Станди и Ива бяха първите мечки, които заспаха своя зимен сън, информираха от парка. След тях на сладка дрямка са се отдали и мечките Сузана, Светла, Йета и Маринка.

„Пожелаваме приятни сънища на прекрасните ни животни и очакваме с нетърпение събуждането им догодина“, написаха от парка. Оттам посочиха, че ще очакват посетители напролет догодина.

Днес се навършват 25 години от откриването на парка през 2000 г., когато се нарича „Парк за танцуващи мечки“. Това е първият парк на Балканския полуостров и в Източна Европа, в който в естествена среда живеят всички „танцуващи“ мечки в България, информира отдел „Справочна“ на БТА. Паркът е изграден с помощта на експерти, изучаващи поведението и навиците на кафявата мечка, и със средства на фондациите „Четири лапи“ и „Бриджит Бардо“. Теренът е предоставен безвъзмездно от Община Белица.

Паркът се намира в Южна Рила на 12 км от Белица, разположен е на площ от 12 хектара и на надморска височина 1200 – 1345 м. Първите негови обитатели са мечките Марияна, Стефан и Калинка. През септември 2025 г. в парка живеят 15 мечки.

Когато една мечка си направи бърлога и заспи зимен сън, това е успех, защото означава, че мечката се адаптира добре, чувства се спокойна и възвръща дивите си инстинкти, които са били подтиснати, заяви преди дни за БТА ръководителят на отдел „Посетители“ Величка Тричкова.

Матей Казийски и Цветан Соколов завършиха с по 24 точки за победата на Халкбанк Анкара в гостуването на Алтекма Измир с 3:2 (21:25, 25:22, 25:16, 21:25, 15:11) в двубой от третия кръг в първенството на Турция по волейбол.

Бившите български национали бяха в основата на успеха за столичани, които са водени от треньора Радостин Стойчев. Йоанди Леал добави още 11 точки в актива на Халкбанк.

За домакините с 23 точки приключи Габриел да Силва.

Отборът от Анкара, който е десеткратен шампион, заема трето място в класирането с три поредни победи и актив от 7 точки.

/ВБ/

Св. Григорий Неокесарийски, чудотворец

Св. Григорий живял през III в. Той водел пустинен живот, но по настояване на вярващите от Неокесария приел да им стане епископ. Св. Григорий се прославил с добродетелните си дела, участвал в Антиохийския събор, оставил ни чудесен по своя произход „Символ на вярата“, „Каноническо послание“ и „Похвално слово за Ориген“. Господ прославил верния свой служител чрез дара на чудотворството. Чудесата му били тъй многобройни, че го наричали втори Мойсей.

/НН/

Норвегия стигна до четвърто попадение във вратата на Италия в добавеното време на мача. Йорген Странд Ларсен получи топката в полето на Италия, напредна, справи се с лекота с Джанлука Манчини и с удар в далечния ъгъл вкара за 1:4. 

..още
..по-малко

Българският треньор Павел Дочев пое 9-и отбор в Германия.

Бившият национал подписа с „Улм“ до лятото на 2027-а.

Така 60-годишният Дочев се връща в лигата, в която е рекордьор като треньор.

В третото ниво на немския футбол той има 366 мача.

Преди „Улм“ Дочев е бил начело на „Ерцгебирге“ (Ауе) (3 периода), „Дуисбург“, „Виктория“ (Кьолн), „Ханза“ (Росток), „Пройсен“ (Мюнстер), „Зандхаузен“, „Рот-Вайс“ (Ерфурт) и „Падерборн“ (2 пъти).

„Улм“ е 18-и от 20 отбора в дивизията на 4 т. от спасителната зона.