От Добрич през Пловдив до Барселона, а оттам до сцени в цяла Европа и извън нея преминава пътят на виртуозния акордеонист Калоян Куманов до момента. Роден е в Добрич, завършва Пловдивската музикална академия, след което специализира в Държавния университет в Барселона музикална педагогика и дирижиране. За БТА Куманов разказа, че заминава за Испания с намерението да остане да живее там, но в България го връща … България.
Акордеонът е част от него още от двегодишна възраст, а музиката, която иска да прави, не слага в рамки. Моята идея е просто да правя красива музика, каза Куманов.
„Акордеонните импресии“ на Калоян Куманов квинтет звучаха в седмата фестивална вечер на „Банско джаз фестивал“. Калоян Куманов, Стоян Янкулов – Стунджи, Мирослав Иванов, Радослав Славчев и Юлиан Янев поднесоха на публиката многообразие от стилове, които непрекъснато преливаха или се сливаха един в друг – джаз, етно мотиви, танго, прогресивен рок, блус, класика.
Следва цялото интервю:
С акордеона изглеждате като едно цяло, кога се случи тази среща?
– Няма как да не сме вече като едно цяло… Първата ми снимка с акордеона е на две години, тогава е първият ми досег. Даже ми бяха купили едно малко акордеонче от Съюза (СССР бел. а.). Исках да излизам да играя с него навън, но не ми позволяваха, за да не го счупя. Затова взимах една туба и я правех на акордеон. Още от малък, бил съм на три – четири – пет години, даже имам снимка с тубата.
А пък вече са и много години, на всякакви сцени – в България, в чужбина, във всякакви проекти и, въпреки че моят инструмент е много тежък – казвам моят инструмент е много тежък, защото от съществуващите акордеони, тези модели са най-тежките. Първо са с повече клавиши в дясната ръка, акустичната им кутия отпред е по-широка, самият обем е по-голям, за да се получи тази акустика. Иначе има и по-малки акордеони, мога да си взема, но няма да звучат така.
Защо Ви взеха акордеон, семейството ви музикантско ли е?
– Музикално семейство – да, но нереализирано музикално семейство са били моите родители, и двамата. Винаги се е слушало много музика, майка ми е пяла в любителски хор, баща ми постоянно слуша народна музика, много харесва. Когато станах на пет-шест години и вече ме попитаха какъв инструмент избирам, ние сме закърмени с акордеона, така че – акордеон.
Акордеонът е уникален инструмент, сякаш може да се имплементира навсякъде.
– Абсолютно навсякъде.
Вие кога го осъзнахте?
– Аз имам малко странно мислене и акордеона го виждам в точно ей такава музика също. Не само в България, в много страни, този инструмент се използва за фолклорните музики – било то в Ирландия, Шотландия, Франция, Италия, Испания. Там съм бил много години и мога със сигурност да кажа, защото съм запознат – използват го много за техните музики. Така че, не само в България е познат за фолклорната музика, но аз го виждам в един малко по-широк спектър, защото всеки един инструмент, когато го погледнем, било то цигулка, саксофон, са в един широк спектър на проекти, на оркестри.
Една цигулка можеш да я видиш в симфоничен оркестър, във фолклорна музика, може да я видиш къде ли не, няма да се учудиш толкова много. Докато акордеонът е по същия начин, но реакцията е: „А, акордеон“. Защо се получава това нещо – защото е сравнително млад инструмент. Ненапразно давам пример с цигулката, защото тя има доста вековна история и е успяла вече да я познават хората. Нашият инструмент е млад и той може, но сега тепърва си търси мястото. Това е единственият инструмент, който го няма в държавен оркестър. Ако си примерно кларинетист, може да си в симфоничен оркестър, в биг бенд, саксофон – навсякъде имат, но акордеон – не.
От десетина – петнайсет години обаче намира място във фолклорните ансамбли – една ниша. Представете си след още 100 години или 200 години, или колкото имат история пианата, цигулки, китари, те са се намерили малко по малко.
Новаторите са тези, които проправят пътя, Вие кога открихте различния път за акордеона?
– Винаги така ми е звучало в главата. Първият сингъл на „Калоян Куманов проджект“ – „Легенда“, е на базата на „Астурия“ на Исак Албенис. Може да я видите в ютуб в какви ли не варианти – с китари, пиано, обаче този, който съм направил аз, това е „Легенда“. Още когато я чух и си казах: „Ето това, тук, трябва да има електрическа китара, комплект барабани и звучи по съвсем друг начин“.
Рових, видях, че не е правено и много години, може би 17-18, дори 20, откакто я чух тази „Астурия“, чак през 2021 г. я направих. Дотогава никой не беше я правил така и когато излезе, ми се обаждаха даже колети от Консерваторията от Испания, впечатлени от виждането му за „Астурия“. Моето виждане е това и мога да го реализирам с тези музиканти, защото без тях няма да звучи така.
За пръв път сте на „Банско джаз фестивал“, как се усетихте Вие тук?
– Много се радвам, защото когато излязох от сцената, ме посрещнаха много хора. Те бяха дошли в бекстейджа и видях блясъка в очите им. Искрено се надявам това, което го видях в тези хора, които ме спряха, да е в по-голямата част от публиката.
Извикаха Ви и на бис.
– Много е хубава публиката. Чувстваш се добре на сцената, може да дадеш максимума от себе си и казах това на публиката. Личи си, че аудиторията е възпитана и то с годините. Много добре посрещат и дано повече хора да го имат този блясък.
В този глобален свят, където всеки може да е навсякъде, Вие, въпреки реализацията в Испания, сте избрали да се върнете в България. Какво Ви върна?
– Ами, върна ме България. Защото, когато заминах 2006 г., заминах с ясното съзнание, че искам да се установя там, да живея там. Пътувахме много, особено в Европа, имал съм концерти и извън Европа, но в Западна Европа много съм пътувал и я познавам – отиваш във Франция: най-хубавите вина са френските, най-хубавият хляб е френският, най-хубавите чорапи са френските. Попътуваш малко в Италия и там най-хубавите вина са италиански, най-хубавите чорапи са италиански и т.н. Връщам се в Испания, три четвърти от същия филм, и в един момент започнах да се ядосвам. Но си казвам: „добре де, аз защо не си обичам и защитавам толкова моята си родина“ и затова се върнах, може би поузрях и тука се чувствам много добре. Пак мога да пътувам в чужбина, но ние да си обичаме България, нека да сме отворени към света, но да си обичаме България.
Това е тайната на всички тези държави, към които се стремим. Не знам защо чак толкова се стремим към тях, но имат хубави неща, които да вземем оттам. Те обичат тяхното и тогава са отворени, и ние трябва да започнем да си обичаме нашето и тогава да се отворим.
Като че ли музиката Ви е точно като усета Ви за света – много е хубав, но и нашето е много хубаво, всичко от света, плюс нашето.
– Моята идея е да правя красива музика, показвам нашето, защото съм свирим фолклорна музика, показвам класическа музика, защото съм завършил и средно музикално и после висшето с класически акордеон, после имам някакви познания за прогресив рока, за джаза, макар и не много, колкото имам – гледам да ги използвам. Така че това е моята идея за правене на музика. Не искам да ме вкарват дали съм свирил музика от изток, от запад, от север или от юг. Музиката е красива навсякъде, така че това ми е идеята.
Една красива музика?
– Една красива музика, каквато ще да е, да е красива.
