©

Преди две седмици се разрази скандал в социалните мрежи, в който беше намесено Министерството на културата и в частност Национален фонд „Култура“ (НФК). Заглавия като „Министерството на културата отпусна средства за драг куин шоу на стойност 93 000 лева“ възмутиха обществеността. Но скандалът не беше „всяко чудо за три дни“, защото продължава и до днес. А НФК пък заведе дело срещу организаторите на спорното драг шоу. Т.е. развръзката все още не е ясна. Затова поканихме г-н Сава Драгунчев – той е изпълнителен директор на НФК, за да говорим по темата, и г-н Виктор Димчев – телевизионен продуцент. Добро утро, господа.

Сава Драгунчев: Добро утро.

Виктор Димчев: Добро утро.

Започвам директно към въпроса, може би първоначално ще се обърна към г-н Драгунчев. Колко е общата сума, която НФК раздаде миналата година, за да подпомогне различни организации в борбата срещу КОВИД пандемията?

Сава Драгунчев: Ще ви поправя – НФК не раздава пари. НФК разпределя средства. Това ще рече, че има процедура, която трябва да се спазва, и от тази процедура съответно се облагодетелстват, ползват различни организации, т.е. юридически лица и физически лица. Конкретно на въпроса ви – малко под 30 милиона лева извънредни средства бяха предвидени по постановление 120на Министерски съвет, в което бяха разписани тези мерки, и отделно Министерство на културата, чиито второстепенен разпоредител е НФК, има още един бюджет, който е за миналата година към 9,4 милиона лева, т.е. около 38-39 милиона лева са парите, които са разпределени за българската култура и изкуство от НФК. 

Това е една доста добра сума, бих казала. И със сигурност сте подпомогнали много организации, много хора, които са решили точно по това време да правят изкуство, култура, защото знаем какви бяха мерките.

Сава Драгунчев: Така е. Освен всичко останало, тези трийсетина милиона бяха планирани като антикризисни мерки против КОВИД, след което бяха трансформирани просто в извънредни, защото както знаете, към средата на годината обстановката, свързана с пандемията, влезе в идеята, че ние вече сме в пост-КОВИД, не в самата криза с болестта.

Искам да ви попитам, защото много от нашите слушатели като цяло не знаят – откъде идват всъщност парите на НФК? Защото допреди няколко години нямаше подобни програми и беше много трудно за изкуството като цяло. Можете ли да ни кажете всъщност откъде са тези субсидии?

Сава Драгунчев: Мога, разбира се. НФК е второстепенен разпоредител с бюджет към Министъра на културата. Това ще рече, че е нещо като производна на Министерство на културата. Специално между 24-ти и 32-ри член в Закона за закрила и развитие на културата, член 31 са разписани точно откъде се финансира НФК. Като второстепенен разпоредител на бюджетни средства това означава, че целият бюджет се контролира и влиза през системата на Министерство на културата – СЕБРА се казва. Иначе събирането на средства става през – изрично са изписани в закона – това са глоби, това са отчисления, от хазарта най-вече. За миналата година към НФК са постъпили 4,6 милиона лева – тези пари, които казвам, т.нар. за регулярни програми, те са само от хазарт. Имаме 50 на сто от глобите по Закона за авторското право и сродните му права.

Добре, нека да преминем директно към проблема, за който всъщност сме се събрали – това е скандалното драг шоу, за което всъщност НФК е отпуснал субсидии, средства. И то излезе в пространството, то стана толкова скандално може би защото изтекоха видеозаписи в интернет и това нажежи обстановката още повече и обществеността буквално скочи на пръсти, на нокти и т.н., защото меко казано, клиповете, които излязоха, бяха вулгарни. 

Сава Драгунчев: Да. Какъв е въпросът?

Да, въпросът е кога и кой всъщност е одобрил този проект?

Сава Драгунчев: Дадох едно интервю, което за съжаление медии и добросъвестни граждани решиха да коментират в една много кратка част от него. И в това същото интервю в националното радио казах, че този проект е подаден през май месец, оценен. Т.е. мога да почна даже малко по-рано – април месец е гласувана програмата, т.е. тя е създадена за какво ще става дума и как те ще бъдат оценявани, всички тези проекти. Май месец е подаден проектът, от май до юни, края на юни, е бил разглеждан на два етапа – техническа комисия и експертна комисия. И двете комисии, както и условията на тази програма, се разписват от Управителен съвет на НФК. Администрацията на НФК не участва в оценяването на тези проекти. Оценката е приключила многократно, защото там се сменяха експерти, заболели, отказали се и т.н., сложно е било – казвам е било, защото докато е текъл този процес, директор на НФК не съм бил аз. В деня, в който застъпвам аз, тази оценка вече е била приключила. Както знаете, всяка административна структура има изискването в йерархичен план този, който я ръководи – в случая съм аз, да припознава решенията на стоящите под него.

Т.е. да разбирам, че вие всъщност сте бил в заварено положение.

Сава Драгунчев: Абсолютно в заварено положение. Аз тук съм длъжен дори да кажа за тези, които не знаят, че Управителният съвет е формиран от 11 души с председател министърът на културата – всеки министър на културата е председател на Управителния съвет на НФК. Този Управителен съвет е съставен от изявени в собствените си направления културни и по отношение на изкуствата експерти, видни български културни деятели. Те също са поставени в такава позиция, че трябва да препотвърдят решение на експерти – двама, които оценяват този проект, за конкретния проект, както и за всички останали 535, които са само по тази програма. За миналата година са разпределени средства и подписани договори за близо 3000 бенефициенти. Така че всички тези меко казано жълто-кафяви твърдения, че видите ли, аз съм разписал, аз съм платил или Министерство на културата е разписало или платило, или пък видите ли, Управителният съвет е разписал и платил, по същество не са верни.

Добре. Към г-н Димчев, за да включа и вас в разговора – вие сте човек, който следи социалните мрежи, като цяло нагласите на обществото. Подобни разразили се скандали лесно насъскват обществото ни едни към други. Вие сте и телевизионер и знаете колко е лесно един скандал да избухне за нула време. Вие какво мислите за този случай?

Виктор Димчев: Смятам, че е недопустимо български институции, включително НФК, да раздават пари на шоу програми с хазартен характер, каквото е конкретното шоу. Впрочем, това не е единственият грях на НФК за последните няколко години. Откакто претърпяхме програма и там, са финансирани десетки подобни проекти. Макар че не всички проекти са публикувани на страницата на НФК, един бегъл поглед може да ви даде представа, че има няколко десетки подобни проекта, свързани с рекламиране на транссексуални жени, умения на деца да стават транссексуални или гей и подобни неща, които според мен не са част от българската култура. Ако това се случваше в една развита държава, която няма никакви проблеми, може би щеше да бъде нормално или пък естествено, но в България това звучи някак нелепо, на фона на затворени читалища, на опразнени театри, на дейци на културата, които мизерстват на ръба на оцеляването. Не мисля, че НФК има работа да финансира подобни комерсиални проекти. Преди малко г-н Драгунчев каза, че приходите на НФК идват от хазарта. В случая обаче НФК е върнал на хазарта част от тези пари, защото произвеждането на едно гей шоу в един гей бар, пълен с алкохол, сред вибратори и танцуващи транссексуални хора, които се закачат със своите гости, и с хазарт, който е елемент от програмата, който съм сигурен, че е записан и в проекта, който е одобрен от НФК, не представлява култура и не е част от културата на България. Това не е моята България.

Ей сега ще дам, разбира се, възможност и на г-н Сава Драгунчев да отговори, обаче вие като човек, занимаващ се с медии, не мислите ли, че често разглеждаме нещата като черни и бели, т.е. или сме традиционалисти и консерватори, или пък сме прогресивни и либерални? Не е ли прекалено това нещо, в което някак си съдим непрекъснато?

Виктор Димчев: Вероятно е така, но в случая думата „култура“ има значение да определя ценности и да създава ценности, да формира ценности, особено сред младите и сред подрастващите, и такива шоу програми и подобни неща нямат място в България. Между другото, ще си направя труда да проуча и още такива проект, но конкретно този, за който говорим, не е случаен и не съм съгласен с вас, че това е нещо, за което вие не знаете. Вие сте назначен от Наско на културата, т.нар. „министър на културата“, който вероятно стои зад повечето подобни проекти, които в последно време се появяват в НФК, и не само. Но конкретният гей бар, за който става въпрос, който е финансиран с пари от НФК, е използван многократно като място и за политически срещи на една конкретна политическа партия, която не бих искал да цитирам, защото не ми е удобно.

Ами да, и аз мисля, че все пак сме след избори.

Виктор Димчев: Да. Но това не е нещо случайно, това не е нещо, което се е случило просто така, между другото, и някой да го е пропуснал и сега да го проверяваме. Това е нещо нарочно направено от някой, на който му е било нужно да финансира едни свои приятели, „цветни“ приятели, срещу които аз, разбира се, нямам нищо против. Имам против това нещо да бъде възпитавано като част от културата за децата ни. И докато по читалища и училища хора на културата, дейци на културата мизерстват, някакви весели момчета из града да си раздават пари, за да си хвърлят вибратори по сцената, не мисля, че е етично.

Нека сега все пак да дадем и възможност на г-н Сава Драгунчев да отговори, но не искам да политизираме темата в никакъв случай, защото след избори сме, парламентарното събрание ще събира утре, господа, така, че нека не говорим за партии в момента.

Сава Драгунчев: Това, че казвате, че сме след избори, всъщност, мое дълбоко убеждение е, че въобще стигнахме дотук и раздухването на този скандал 5 дена преди изборите аз твърдя, че не беше случайно. Не обичам да ми слага думи в устата, аз не съм казал, че не знам какъв е проектът. Ако бяхте чули интервюто, единственото което дадох след като избухна скандалът, беше че от септември месец насам НФК има променена логика, в която ние обследваме това, което е именно заради повишения ресурс, който вече разпределяме, а и предвид това, че лично аз влязох в заварено положение. Та тази нова логика беше да се обследват всички, къде на случаен принцип, къде не, организации за проверка дали те изпълняват задълженията си по договорите, дали са оценени вярно, адекватно,и дали тази оценка отговаря на това, което те всъщност след това правят. Тъй като предишното подобно мероприятия на въпросната организация беше през януари месец 2023 година, където такива кадри нямаше, въпреки това това попадна в нашето полезрение и ние сме започнали да го обследваме. Така че аз съм запознат с проекта. Както казах и в интервюто, което дадох, това че съм запознат с проекта, не означава, че аз трябва да давам оценки качествени и естетически по въпроса. Това не означава, че ги нямам, това не означава, че ако това което казах, повтарям се, просто, че ако има установено нарушение, НФК с абсолютно всичките си лостове и възможности ще преследва по начина, по който може, всяко едно такова нарушение. Ние не сме преобразователен орган разбира се, и в този смисъл единственото, което имам право да направя е, след щателна проверка, такава беше поръчана светкавично след 26 март, която отнема време, защото ако това бях го направил в деня на 26-и или на 27-ми, може би нямаше да се случи. Уви, има технологично време, в което тази проверка трябва да изтече, за да бъде всичко по правилника и по регламента.

Кога да очакваме резултатите?

Сава Драгунчев: Ами те са факт.

Те са вече ясни.

Сава Драгунчев: Да. И тази проверка твърди, че действията, като ние сме длъжни да предприемем от тук насетне е завеждане на дело, което сме разпространили в публичното пространство.

Точно така. Искам да допълня тук, че ние потърсихме мнението на фондацията, за която говорим, това е Фондация „Сингъл Степ“, не мисля, че трябва да е спестяваме на обществеността, но не получихме отговор от тях. Защото беше редно все пак да потърсим и тяхната гледна точка. Те се свързаха с нас, ние се свързахме с тях, беше ни съобщено, че човек ще отговори на нашите въпроси тук, в студиото, било то по телефон, било то на крак, никой не се отзова. Така че вратите ни са отворени разбира се, ако пожелаят да се включат, все още могат да го направят.

Сава Драгунчев: Аз тук искам да се съглася с г-н Димчев, че в крайна сметка ние, говоря за НФК, ние сме длъжни, не забравяйте един много важен факт: за разлика от други фондове и така процедури, които се случват в Западна Европа например, в България ние даваме авансово сумите, което означава, че нас винаги съществува рискът някъде по трасето да не се спази някакво правило. Ако ги давахме след това, естествено съответният там разход няма да бъде одобрен, но ние ги даваме авансово. Така че аз се съгласявам с него, че грижата за култура и за изкуство е първостепенна, и това, което трябва да се случва с българските творци, които наистина една голяма част от тях са и в бедствено положение, а задължение на фонда е много по-старателно да знае кое къде отива, само че просто сме в, така е разписан регламентът от Закона на закрила и развитие на културата.

Скандалното драг шоу, което всъщност получи субсидиране от НФК, тук малко по-рано разговаряхме за сумата, че е 93 000 лева, но тя всъщност изобщо не е тази сума. Може ли да ни поясните каква е точно сумата и къде се разминават числата всъщност?

Сава Драгунчев: Както сме обявили в сайта на НФК, проектът е финансиран с малко над 77 000 лева. Кандидатствано е за по-високо сума, на техническо ниво, на техническа оценка проектът има махнати разходи, които не са признати от техническата комисия. Трябва да кажа, изрично да подчертая, че въпросното шоу не е част от тези махнати разходи.

Т.е. нарушение е установено, дело е заведено за сумата от 77 000 лева?

Сава Драгунчев: Това мога да направя, да, единствено. Пак казвам, това е въз основа на съответната проверка.

Въпросът, който може би е наложително да зададем, обръщам се към г-н Виктор Димчев е как оценяваме културата като такава в България? Т.е. какво по-скоро е културата в България?

Виктор Димчев: Очевидно, културата в България се променя и не е това, което сме свикнали да възприемаме като култура. Надявам се това да се промени и да променим промяната, защото по начина, по който тръгваме, няма да стигнем далеч. Културата изисква много отношение и много внимателна оценка, а не хаотична размяна на експерти и специалисти, директори, които да се оправдават с своите предшественици или онези, които ще ги заместят след това, и по този начин да ощетяват културните дейци. Тъй като в България има много хора, които се занимават с култури, и те имат нужда от помощ, имат нужда от разбиране, имат нужда от отношение, имат нужда от по-внимателна оценка и преценка на техните проекти, за да могат да бъдат финансирани онези от тях, които са устойчиви, и които действително донасят ценности в нашите домове, които помагат на нашите деца да се развиват правилно и адекватно, и изграждат едно качествено общество. Този проект със сигурност не съответства. И аз използвам възможността да призова г-н Драгунчев да направи обстойна проверка на всички останали проекти, не само от тази, и от предишните години. Сигурен съм, че там ще се намерят много други нарушения. А колкото повече нарушения се намерят, толкова по-добре свършена ще работата на НФК, защото каквото сме го окепазили дотук, случило се е, нека да го поправим по някакъв начин.

Заговорихте за експертна оценка, вие също г-н Драгунчев, заговорихте за експертна оценка и за т.нар. „оценители“, които всъщност оценяват проектите в НФК. Нека да кажем и две приказки за тях, защото май проблемът е някъде там.

Сава Драгунчев: Аз няма да спра да твърдя, че финансирането на култура на проектен принцип, това, което прави НФК, има своята ахилесова пета именно в експертната оценка. И не, в никакъв случай аз не се извинявам нито с предшественици, нито с следшественици. За извинение не става дума. Аз за пореден път повтарям: има закон, има правилник, който съм длъжен да спазвам, и аз само това правя, бидейки на такава административна длъжност. Изборът на експерти в България е сложен процес, труден и на места невъзможен.

Колко са хората, които оценяват проектите на НФК?

Сава Драгунчев: За последната година те са около 60 по всички програми. Имаше извънредни, имаше регулярни програми, това са доста, доста, доста проекти, пак казвам, около 3000 бенефициенти въобще са финансирани миналата година, само 1700 от тях са т.нар. „творчески стипендии“, които са и физически лица. И подбора на тези експерти включва доста, доста критерии, с които трябва да се съобразяваме. Едното нещата е те да не бъдат в конфликт на интереси. Тъй като сме малка държава, почти всеки по някакъв начин е свързан с някого. И в момента, в който администрацията установи такова нещо, ние сме отглеждане да го отзовем и да търсим следващ, с което се забавят програми, с което целият процес почна да боксува. По въпросната програма извънредна за възстановяване и развитие на частни български културни организации в крайна сметка финишираха 27 експертни оценители. Аз, така в личното качество го казвам, за мен 27 експертни оценители в България няма. Говоря в сферата на културата. Това, което така с моя екип сме разсъждавали, как тези дефекти да бъдат преодолени в новата 2023 година и новата програма.

Имате ли вече план съставен?

Сава Драгунчев: Начален мога да кажа, защото пак казвам, това е един на състав, който се гласува от Управителния съвет, който се разглежда, който се предлага от администрация, след което те го разглеждат, обсъждаме го, опитваме се да бъдем максимално обективни и точни.

Виждаме какви са резултатите.

Сава Драгунчев: Мога да кажа обаче смело, че от последната, финала на 2022 година, това е вече как да кажа моя отговорност промените, които са моя отговорност, такива дефекти на недоглеждане, меко казано, не са се случвали. Да, разбира се, те са и по-малки като обем тези програми, които всъщност аз трябваше вече сам да администрирам. Но това, което сме решили поне на първо време, е да публикуваме в момента, в който приключи подаването на документите по съответната програма, да публикуваме разписани и приложенията на кандидатите, там, където разбира се няма проблеми с авторските права, защото има части от тия текстове, които са авторско право, за да може по един такъв опосредстван начин експертите да бъдат контролирани и през обществеността, т.е. те да са в съзнание, че това, което четат и следва да оценят, ще бъде четено публично, а не тайно те решили, че нещо е много добро, а пък то всъщност, ние след това като тръгнем да го обследваме или на мониторинг, да се чудим как всъщност точно е оценен този проект.

Така де, да няма скрито-покрито. Времето ни определено ни притиска вече, така че искам да ви помоля като, г-н Виктор Димчев, за финални думи на днешният дебат – разговор, така да го нарека.

Виктор Димчев: Аз призовавам НФК, така да го нарека, най-накрая да публикува проектите за 2022 година, които не са видими на страницата, за да може и обществото да прегледа и може би да помогне на ръководството на НФК какво точно е било похарчено и за какво. По този начин гражданското общество може да застане до дейците на културата, и подобни недоразумения, като това противно гей шоу, което е било финансирано с пари за културата, да не се случва, и да остане един от малкото прецеденти, и да ни напомня за това, че културата е нещо много ценно, което трябва да бъде пазено, поддържано и обичано.

Обществото ни определено се вълнува от тези теми, както виждате. Не отворихме днес телефонната линия нарочно, защото все пак исках да чуя и двете гледни точки на нещата, но ако я бях отворила, не знам какво точно щеше да се случи. Така че финални думи.

Сава Драгунчев: Проектите, които са финансирани от НФК от 2022 година, всичките са публикувани с техните резюмета, много кратък.

Виктор Димчев: Това не е вярно. Това не е вярно, не са публикувани. Преди малко проверих, вчера проверих, ако искате проверете и вие, за да видите, че не са публично видими. Може би вие ги виждате в НФК, но ви гарантирам, че не са.

Сава Драгунчев: Говорим за тези, които одобрени.

Виктор Димчев: Никакви проекти няма публикувани за 2022 година, има публикувани условията на различните програми.

Сава Драгунчев: Имате да. В официалния сайт на НФК, в раздел „Новини“ има една много, много, много дълга справка за 2022 година. Тя е така наречена „Справка“. Публикувана е на 31 януари. Влезте, вижте, там са изредени абсолютно всички бенефициенти…

Виктор Димчев: Изредени са имената може би на бенефициентите, но описание на проектите няма и…

Сава Драгунчев: Не, краткото описание, пак казвам, това е по регламента, който както казах преди малко, ще бъде сменен, за да може да виждате целия текст.

Добре, господа, финални думи наистина, защото приключваме. Т.е. сега нарушението е констатирано, говорим за Фондацията „Сингъл Степ“, и вие очаквате те да ви върнат сумата от 77 000 лева, така ли е?

Сава Драгунчев: Ние сме завели иск, но пак казвам, преобразователните органи, това е вече в тяхната компетенция. Не само към тях, тука съм длъжен да кажа, че заедно с тях, това не е някаква наказателна или показна акция, заедно с тях има още две организации. В момента тече проверка на още седем. Ако бъдат установени нарушения, те всички ще минат по този ред. И няма някой да смята, че поради някаква особена причина, било то естетическа, било то там художествена, или пък поради някакви другарски взаимоотношения ние да смятаме, че те трябва да бъдат толерирани. Ако има нарушения, задължително това ще се случва.

Аз ви благодаря, че присъствахте тук в студиото на „Денят на фокус“, разбира се, че няма как да не следим темата изкъсо.

https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34

Източник

©

Тихомир Безлов, главен експерт „Национална сигурност“ в Центъра за изследване на демокрацията в интервю за Аудиокаста на „Фокус“ „Това е българия“ 

В Епизод 52 на Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“ обръщаме поглед върху домашното насилие, убийствата в резултат на него и тези тежки престъпления през последните години.

Поредният повод: млада жена, служителка в мобилен оператор, е била застреляна с два куршума и после трупът й е бил натъпкан в багажник на автомобил, който бил изоставен край автосервиз. За жестокото престъпление е задържан нейният бивш приятел и колега. От началото на тази година това е десетата жертва в черната статистика за убийства на жени от мъже. За миналата година убитите са 26, за по-миналата – 22, за 2020 г. – 19, за 2019 г. – 24, за 2018 г. – 35. Като направим равносметката, за пет години и три месеца жертвите са 136. Какво означава тази устойчива тенденция? Наш гост е Тихомир Безлов – главен експерт по национална сигурност в Центъра за изследване на демокрацията. 136 жени, убити от мъже, за пет години и три месеца в резултат на някакъв вид домашно насилие. В какво се коренят причините за подобни трагедии?  

Аз не знам, точно какви са причините за всяко от престъпленията, в смисъл как бихме могли да ги подредим като причини. Но това, което ние горе-долу се опитваме да следим, и това са си световни стандарти в криминалната статистика, е какъв е броят на жертвите за една година, убитите, умишлено убитите в страната, съответно има опити за убийства и ред други категории, но т.нар. умишлени убийства. Те обикновено се сравняват на 100 000 и се опитваме да се сравняваме с останалия свят, останалите европейски страни. Сега това, което може да се коментира в този период, който вие коментирахте, е, че като цяло, след като имахме рекордни нива на умишлени убийства в средата на 90-те години, когато почти достигнахме САЩ с около 5 убийства на 100 000, сега имаме устойчива тенденция на спадане на умишлените убийства, като някъде около 2015 г., т.е. 2016 г. минахме под 100 човека на година за страната. И сега, последните години, имаше такава тенденция – рязък спад до 2020 г. Заради пандемията и  ограниченията бяхме на рекордните 66 убити и през 2021 г. виждаме нов рът – 92 убити официално, според официалната статистика, т.е. доста рязък ръст, което обаче от друга страна е връщане в старите нива, които са да кажем на ниво 2017-2018 г. Т.е. със сигурност има спад на броя убити през последното десетилетие и пандемията беше една аномалия, бих казал, заради която първо очевидно имаше рязък спад, след това имаше някаква компенсация и в някои случаи се твърди, че дори е нещо повече от компенсация, защото твърде дългото ограничаване на хората води до някои такива тежки отклонения, в случая като с убийствата. Сега за домашните убийства, които са свързани с насилие срещу жени, доста големи усилия бяха положени с различни телефони за съобщаване на такива рискови лица и семейства. Във времето различни организации се създадоха, които се опитват да помагат на такива лица в риск. Но както се казва, продължаваме да имаме своите проблеми вътре като общество, като организация на мерките. Така че мисля, че след края на пандемията и очаквания ръст на връщането на престъпността до равнищата, които бяха нормални за страната, вероятно ще имаме такива инциденти, като последния. 

Защо, въпреки тежките наказания за убийство, високата разкриваемост, бързото произнасяне на съда, домашното насилие все по-често е с фатален край? Очевидно проблемът не е в липсата на наказание. В какво е? 

Сега ние не знаем, дали има ръст на домашното насилие. По-скоро, ако съдим по усилията срещу домашното насилие, мисля, че имаме доста повече мерки и вероятно статистически, ако гледате по-леките инциденти, вероятно имаме спад. Сега за тези тежки инциденти… 

Там тенденцията е абсолютно закономерна и твърда. 

Сега въпросът е, какво регистрираме. Ако всичко регистрираме като домашно насилие, защото виждате, имате около стотина убийства на година, да кажем едно убийство на около четири дена, обикновено се смята, че съотношението жени-мъже при убийствата е да кажем 1:5 в полза за мъжете, т.е. повече мъже се убиват. Сега дали това е някаква закономерност, ръстът на инциденти и смъртни случаи с жените – трябва да се види. В смисъл, така много фрагментарно ми изглеждат данните. Най-често едно от нещата, които се случват, е, че това са някакви семейни скандали. Обикновено един от проблемите, които имахме преди, е, че жертвите не съобщаваха за проблемно поведение на хората, с които живеят, на хората, които са потенциално рискови за тях. И във времето имаше много инциденти, но не мисля, че в момента имаме някаква тенденция. По-скоро това са аномалии, които ако погледнете общия брой на убийствата, ще видите, че те, т.нар. битови убийства, горе-долу флуктуират. Примерно, имате рязък спад да кажем 2016 г., след това имате възстановяване, след това отново 2019 г. – спад. Така че според мен ние сме в рамките на флуктуациите, т.е. спад, който е свързан с демография, но битовите убийства си флуктуират годишно с по няколко бройки. Ако се сравняваме с другите европейски страни, ние, за съжаление, не сме в долната част на таблицата. Не сме, както преди бяхме, с да кажем над 5 човека на 100 000, но сме примерно горе-долу колкото Румъния, значително над Хърватия да кажем, ако се сравняваме с подобни страни – Хърватия, Холандия, Италия, тази група страни. Но примерно в Източна Европа горе-долу сме да кажем в средата на таблицата, така че не сме и някакъв краен случай за проява на такъв тип крайно насилие. 

Казахте, че се връщат нивата от 90-те години, т.е. как да го разбираме? 

Не, не, не се връщат. Не, казвам, че се връщат отпреди пандемията, т.е. преди 2019 г. Защото ако сравните примерно 2020 г., там имате 60 и няколко убити, на фона на 90 да кажем преди това. Т.е. очевидно, че имате много рязка промяна заради ситуацията покрай пандемията след това. Връщайки някакво нормално ниво на общуването на хората, вие им връщате старите нива на насилие. В тоя смисъл коментираме влиянието на пандемията.  

Добре, но по последна информация и днес, преди по-малко от час, когато правим това интервю, са открили мъртъв в дере край Благоевград изчезнал животновъд. Зачестяват случаите. Какво да си мислим?  

Не, не… Нали ви казах – на всеки четири дена трябва да откривате един труп, статистически, гледайки данните. Просто това е. България има горе-долу едно 1,3 убийства на 100 000 – колкото Румъния, Словакия, горе-долу това е, колкото Франция, колкото Северна Македония. Има, разбира се, страни с много по-ниски нива – примерно Испания, Чехия, Хърватия, т.н. Но примерно една Украйна или една Русия – 8,2, Украйна е 6,2. Балтийските републики са с много високи нива, Унгария е с високо ниво, тези страни, които бяха засегнати от миграцията, като Белгия примерно, са с повишени нива. Така че за България казвам, горе-долу къде е. Нямате някакви сензационни развития. В смисъл, да, ще имате всяка седмица да кажем средно по две убийства, едната ще имате едно, на другата – две. Няма да имате някакви чудеса. Ако пак искате да сравнявате, може да се сравним с 90-те години, средата на 90-те, когато имахме по 500 убийства годишно. Сметнете ги колко прави, дето се вика на ден колко се получават.

Убийство и половина, както се казва. 

Убийство и половина, ама на ден. А сега имате толкова на седмица, нали? 

Това да ни успокоява ли? 

Ами вижте сега, аз ви казвам, каква е тенденцията. Тя очевидно върви надолу. Сега това по-скоро би трябвало да ни тревожи, защото означава по-възрастно население, по-лоша демография – горе-долу това значат в нашия случай като разгледаме данните. Защото кои са основните извършители – обикновено млади мъже между 15 и 30 години. От началото на века горе-долу страната е загубила 30% от тази популация, с 30% по-малка е тя в момента. И имате много фактори, които влияят, като се започне от доходи, безработица, достъп на криминалния контингент до западноевропейския пазар. Т.е. примерно може да видите, че 2/3 от крадците на коли всъщност са в Западна Европа, защото там са изгодните пазари за кражби на моторни превозни средства. Или същото може да видите с различни такива социално слаби групи, за които се оказа, че много по-активно емигрират от средния българин. И това съответно води до спад на престъпността. Т.е. това е нещо очаквано. И случаят с това, което е неприятното, е, че общата престъпност пада по-ясно и същевременно тази, която е свързана с насилие, която е примерно като умишлените убийства, при тях няма толкова бърз спад и България продължава да е да кажем в горната 1/3 на таблицата от европейските страни. 

Насилието е демонстрация на власт. Защо такава демонстрация стана чест спътник във всекидневието ни? 

Да. Ами, насилието има различни варианти. Има много теории, на какво точно е демонстрация. Обяснението с власт е едно от тях, но много често средното битово убийство е свързано с някакъв конфликт, с някаква емоционална реакция. Много малък процент от убийствата са планирани, хладнокръвно извършени. Това е друга категория. Но масовият случай са битови убийства вътре в семействата, скандали, в които стига до някакви такива инциденти, много често, в някои случаи – неволни. 

Какво може да се направи? Може ли да се предприемат конкретни действия, за да се сведат убийствата у нас до минимум? 

Ами, трябва да се анализира, кои са причините най-често. Ето, в тоя случай, последният, коментираният от нас – за убийството на тази жена, която между другото, е потърсила помощ от неправителствена организация, съответно не е искала да съобщи на полицията. Има си някакви протоколи в тези организации, които помагат на тези жертви, според които протоколи, поради желанието на жертвата, вие не уведомявате полицията, което увеличава риска. Вероятно би трябвало да има някакви преразглеждания на протоколите и примерно при оценяване, че тази жертва е в действително реален риск, въпреки желанието й, да има уведомяване на полицията. Но това е една доста специфична тема, която трябва да я коментират експерти. Сега ние решения може да знаем какви има в различните европейски страни, може да търсим някакъв вариант от тези решения да бъде, да приемем, че е подходящ за България, но не се наемам да давам рецепти. 

Ползвам възможността, че сте наш гост – вие сте и един от изследователите, познавачите на организираната престъпност – как приехте новината, че Красимир Каменов-Къро е поръчал убийството на Мето Илиенски, след което и на екзекуторите му? Т.е. прокуратурата свързва Къро с убийство и изчезнали от 2003 и 2013 г. 

Има много версии за изчезването на Мето Илиенски.  През годините имаше различни разследвания. Сега не знам, това до каква степен има достатъчно доказателства. Ще видим, но имаше такива обяснения, свързани с част от тази организация, на която на времето им казвахме ВИС, т.е. че неговото изчезване всъщност неговото убийство, и то е свързано на времето с това, което беше темата – с „Илиянци“,  примерно. Но какво точно ще се окаже, дали ще има достатъчно доказателства по тази линия – ще видим. Много такива анонси сме имали през годините, които след това се оказваше, че са проблемни.  

А как приемате твърдението на прокуратурата, че мафиотски босове от организираната престъпност заедно с осъдени лица и включително представители на политически партии са планирали отстраняването на главния прокурор и на магистрати? 

Като традиционна тема. Общо взето темата с опита да се отстранят някакви магистрати от организирания престъпен свят съществува, откакто има организирана престъпност. Очевидно, че когато имат проблеми с определени магистрати, в престъпният свят се опитват  да си разшрешат проблема. Сега друг е проблемът,  доколко се политизира темата, защото при нас, както видяхте, има и такава интерпретация и тя е свързана с политически проблеми. Сега аз предпочитам да изчакам и да видя времето какво ще покаже. Сега очевидно звучи любопитно, но за толкова години какви ли не любопитни съобщения, обяснения, обвинения сме чували.  

На финала да ви попитам – в Центъра за изследване на демокрацията работите ли по изследвания за националната сигурност и престъпността сега? 

Ами, нямаме такова общо изследване. Последното, което беше, беше за 2019 г. на практика преди пандемията, всъщност хвана и пандемията. Тогава опитът беше да се направи виктимизационно национално изследване, да се види дали нивата, които полицията обявява за криминогенната обстановка в страната, съответстват на това, което хората имат като опит. Не бяхме правили четири-пет години подобно изследване и това, което видяхме, е, че горе-долу тенденцията не се е променила, няма някакво рязко влошаване. Сега много интересно е, какво се случва сега, след пандемията, след последната година, но за съжаление, нямаме такива данни. Това, което правим в момента, беше свързано с миграцията, т.е. оценка на 2022 г., какво се е случило, какви са криминалните структури, които са подкрепяли тази миграция, какво е взаимодействието с другите балкански страни. И другата тема, която също е в процес на анализ и дооценяване, е наркопазарът, какво се случва отново след края на пандемията, при войната в Украйна. Така че това са двете неща, които са по-скоро частни теми на темата „Престъпност“. А общата, нали ви казвам, за съжаление, няма данни да се оцени какво се случва след това. Но имайте предвид, че тези национални представителни изследвания са с големи извадки, съответно са скъпи. 

Що се отнася до динамиката на наркопазара, до какви изводи стигнахте? 

Това, за което бих казал, че е основният риск и все пак още не се е развил, говоря за България за последната една-две години – синтетичните наркотици, метамфетамин и по-скоро неговите по-чисти варианти, които се появяват у нас в момента, и на което му казват на улицата „кристал мет“. В някои градове, примерно като Варна, частично София, това започва да става проблем. Сега дискутира се сред експертите, дали може да се сравнява с рисковите години, но действително има неприятно развитие. Проблемът на това психоактивно вещество е, че при него има безспорна зависимост и има доста крайно агресивно поведение, което създава тежки инциденти, включително свързани с насилие. Така че това е бих казал новият риск, който започва да се очертава през тази една-две години, които наблюдаваме в момента.  

На финала да ви попитам, г-н Безлов – като теглим чертата на всичко, което разказахте дотук, по-престъпна ли става България? Такова усещане имат хората, но така ли е в действителност? 

Аз мога да ви кажа, какво хората казват, като ги питат със стандартни въпроси, примерно „Евробарометър“. В България стандартните въпроси на „Евробарометър“ се провеждат някъде от 2004 г. Ако погледнете изследванията 2007-2008 г., тогава престъпността беше №1 тема, според проучванията. Сега престъпността е някъде на 11-то, 12-то място. Т.е. старата тема „Престъпност“, когато имаше отвличания, убийства през две седмици и т.н., е някак далече, назад в съзнанието на хората. Сега големите теми са безработица, инфлация, т.е. безработицата все още не е такава тема. Инфлацията примерно е №1 тема, проблеми с доходите, емиграцията на българското население, не имиграцията отвън. Така че това са новите теми. Престъпността е отишла доста по-назад. Дори ако погледнете голямата тема, политическата тема – корупцията, тя не е на първо място.

Цоня Събчева 

https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34

Източник

©

Георги Марков, бивш конституционен съдия и народен представител, в интервю за предаването „България, Европа и светът на фокус“ на Радио „Фокус“ (бел.ред. интервюто е от 05.04.2023 г.)

На пряката ни телефонна линия вече е Георги Марков – бивш конституционен съдия и народен представител в 44-ото Народно събрание, който от години живее в Унгария.  Здравейте, г-н Марков. 

Здравейте. 

Г-н Марков, на безпрецедентна историческа ситуация може би стана свидетел на живо целия свят – експрезидентът на САЩ Доналд Тръмп беше арестуван, а съдът в Ню Йорк официално му повдигна обвинение за редица криминални престъпления. Вашият коментар за ситуацията в Америка? 

Ами аз ще почна с нещо, което много ме трогна и зарадва днеска, а това е, че точно в 12.00 часа местно време, централноевропейско, унгарско, националната телевизия на Унгария започна новинарската си централна емисия с кадри от това произшествие в Америка, кадри на живо от речта на Доналд Тръмп снощи във Флорида, и по средата на този материал се появи моя образ и моето интервю в известен унгарски вестник от петък. И ме цитираха унгарската телевизия. Заглавието на моето интервю беше „Който плаща, той поръчва музиката“, и там аз разказвам как в Америка като конституционен съдия бивш на европейска държава, как в Америка Сорос избира прокурорите на уж сочената за еталон за демокрация Америка. А че той ги избира, по това няма никакъв спор. На 15 август миналата година в „Уолстрийт Джърнъл“ три дни след рождения му ден той излезе с голямо есе, и казва, че ще продължи да се бори, да назначава и да финансира избирането на прокурорите в Америка, защото според Сорос, те трябва да са прогресисти. 

Този господин Алвин Браг, който е не федералният прокурор на Америка, не на Ню Йорк, той е на район в Ню Йорк – Манхатън, изпълнява политическата поръчка на Джордж Сорос, основният спонсор на демократическата партия в Америка. Голям позор за Америка, голямо петно лепна Сорос, но и затова е виновен разбира се и президентът Байдън. Никога в историята на Америка не се е случвало такъв цинизъм, такава подигравка с държавен глава, защото известно е мотото „един път президент, винаги президент“. А на всичкото отгоре Доналд Тръмп е и кандидат-президент. 

Точно така, да.  

Към четвъртък, миналата седмица, значи това е няколко дни преди да стане скандалът, Фокс Нюз направи много голямо проучване за нагласата вътре, в републиканската партия. Той води, забележете, 54 на 24 срещу губернатора на Флорида Десантис. 

Неговата подкрепа се увеличила абсолютно, да. 

Да, според мене със сигурност. Сега, развиват се теории, аз вчера хвърлих едно око, развиват се теории, включително и в България от наши добри политолози и юристи, чели са го някъде естествено, че може би Байдън прави тази услуга на Тръмп, за да му вдигне толкова рейтинга, че Тръмп да се яви срещу него или друг кандидат на демократическата партия, и да не може да остане по този начин Десантис. Разликите между Тръмп и Десантис в политически смисъл е като Крачун и Малчо. Тръмп е великан, той сега разбира се ще увеличи разликата си, защото Тръмп не е обикновен политик, а легендарен. Той явление. А че е явление може да се види от двете му речи в ООН, последователно докато беше президент, където той каза много ясно, че е против глобализма, че той е за християнските ценности, срещу износа на революция, цветна или каквато и да е другата, износ на демокрация, че е срещу неконтролируемата миграция, срещу третия пол, джендър идеологията и т.н.

Съвсем наскоро каза, че стане ли президент на Америка отново, той ще разчисти всички военнолюбци в Белия дом и всички глобалисти в Белия дом, ще спре войната каза той за 24 часа. Тази луда война, която е далеч от нас и за която се дават толкова много пари от данъкоплатците. Той каза следното към Байдън: „Не Русия, ти, Байдън, ти, Джо, си заплахата за Америка, защото направи най-фаталната грешка, която можеше да се направи“, и тук Тръмп е съвършено прав, той съюзи Русия с Китай, Индия, Иран, Пакистан. А вече в този отбор на Шанхайския икономически съюз от днеска официално е и Саудитска Арабия. Целият арабски свят, Южна Африка с все цяла Африка, Бразилия с все Южна Америка, и още Лаос, Камбоджа са подали молби и т.н. Огромен 4-5-милиарден икономически съюз се изправя срещу ЕС и Щатите. След 30 години готино съществуване без Варшавски договор, без СИВ,  сега на мястото на СИВ и Варшавския договор се появява милиарден икономически и военен колос.

Сега по bTV по NOVA може да не дават тази новина, но се проведоха огромни учения септември между Индия, Русия и Китай, а сега преди дни такива се провеждат между Русия, Индия и Иран. И поради големият замах в лицето на Тръмп, поради това, че той е среща войната, срещу глобализма, за християнство, нещо, за което в Америка отдавна не се говори, срещу тази жестока престъпност, която съществува в Ню Йорк, и всички бягат масово, белите, които са, бягат към Флорида и към Тексас, му скроиха този номер и унижиха всъщност Америка. Защото то другарски съдия да си, не конституционен, не върховен, другарски съдия да си, ще се смееш обвинението. Тръмп спал с някаква кака 2006, и 2016 година й дал на каката 120 000 долара… 

И са сключили договор.  

Да не е спал с мъж, с жена е спал, и не вижда нищо компрометиращо. Е, бил е женен, ами той Клинтън да не би да не беше женен, когато се случи нещо, и то в Белия дом вътре. 

Да разбирам, че вие намирате тези обвинения за несериозни срещу президента Тръмп. Г-н Марков, преди време заявихте че България е колония на САЩ, че страната е без суверенитет, че се контролира от посолството на САЩ. Кои сигнали днес трябва да ни тревожат и как това твърдение ще го тълкувате днес, след проведените избори у нас?    

Да завърша с две думи само за Тръмп. Делото е отложено за декември месец,те му взеха между другото и дипломатическия паспорт, оставиха си президента без дипломатическа легитимация зимата няколко дни. И единственият човек в света, политик, който онзи ден ясно подкрепи Тръмп, това беше Виктор Орбан. Публично каза: „Уважаеми г-н президент, борете се, ние сме с вас“. Няма да могат да се оправят с Тръмп, защото „не се гаси туй що не гасне“. Тръмпизмът е вече световно явление, той има последователи в Европа. И неслучайно на 4 и 5 май тука ще имам шанса, живот и здраве, да присъствам на поредния форум на републиканската партия на Америка, който отново ще бъде в Будапеща, отново лектор Виктор Орбан, Бог, Отечество, семейство, заедно сме по-силни.

Колкото до България, разбира се, че сме колония, в това няма никакво съмнение, не на цяла Америка, а на Америка на Сорос. Защото Америка е разделена на две. Както знаете, президентът Тръмп не призна изборите, и съвършено правилно. Съвсем наскоро Мъск направи разкритията, че ФБР мощно са цензурирани „Туитър“ да не излезе увеличаващата информация за фамилия Байдън и техните сделки в Украйна, в това число и с Китай. В момента тече разследване вътре в Камарата на представителите, Джим Джордан го води, един много добър политик и юрист. Та, ние сме на другата Америка колония, на тази на Байдън, Блинкен, Виктория Нюланд, която каза 2014-та „Майната му на ЕС“. Представяте ли си като казва „Майната му на ЕС“, пък какво ли казва като си говорят помежду си за България, и тази на Сорос, който без всякакво съмнение и това е световноизвестен факт, налива милиони и дава парите на демократическата партия.

Сорос е известен с едно от своя есе от 1993 година, когато той казва, че отвореното общество има един голям враг – това е националната държава, историческата памет. Затова отвореното общество трябва да превзема държавите, техния национален суверенитет, и казва: трябва да смачкаме Русия. Има един проблем, той казва 1993 година, това е, че западното общество не би желало да вижда децата си в ковчези да се връщат от фронта. Затова той препоръчва доста цинично НАТО да се разширява на изток, да трепят нашите деца, то вече това в Украйна се вижда – почнаха горките украинци, ако не сте чули, да ви кажа, навсякъде, където имат посолства, се опитват чрез съответните местни власти в държавите да издирват избягалите украинци и да ги мобилизират. Закъсали са явно за войници. Колко са жертвите? Около Нова година Урсула се изтърва, после го изтри, но каза, че са 120 000, сега си представете колко са.

В България Сорос навлезе още по времето на Луканов. Той му даде маса пара, даде му в НДК офис. След това обаче нещата се разшлянкаха, ще ме простите за неконституционната дума, и 1994 година Ванката Кръстев създаде така нареченото „Отворено общество“. И днеска, към 2023 година, България е абсолютен световен шампион по НПО-та на Сорос на глава от населението: от „Отвореното общество“ и Центъра за либерални стратегии, като се мине през Института за правни инициатива на Христо Иванов, и се стигне до кръга „Капитал“. Практически НПО-ата в България нямат право да извършват политическа дейност, той има и „Правосъдие за всеки“, и не знам си какви още, те обаче направиха всъщност финтираха и чрез встъпването на регистрацията на партия и фантоми, влязоха в политическия живот. Още първата парламентарна група на ПП беше „От Америка за България“ с все тоя академик,  химик и т.н.

Аз се разказах в унгарския вестник и риторично ги попитах, но на вас да кажа, изключено в Унгария да дойде чиновник на име О’Брайън, и този чиновник да бъде приет от държавния глава на Унгария. Тя сега се казва Каталин Новак, страхотна жена, но и преди това беше Янош Адер, защото те си държат на националния суверенитет, на националния протокол и идентичност. Не може държавен глава, барабар с вицето, да приема един чиновник, координатор по някакъв закон „Магнитски“. И започна този човечец да ни налага „Магнитски“ по главите до такава степен, че го пуснаха и по националното радио да ни налага, и в прав текст, който е най-лошото, а след като има решение на българския Върховен съд, че „Магнитски“ не се отнася за територията на България, той каза да си сменим главния прокурор.

И защо да си сменим главния прокурор иска демократическата управляваща партия на Америка? Ами защото иска да имаме тука не Мешев, не Гешев, не Нешева, не, да имаме подобен на Алвин Браг, подобен на прокурора в Манхатън и подобен на Лаура Кьовеши, която те сложиха в Румъния, и разсипа държавата политически. И този главен прокурор да бъде бухалка на кръга „Капитал“ и и на НПО-ата на Сорос, и да затваря по затворите, да праща по затворите лидерите на опозицията. Бойко беше арестува незаконно, както казва съдът, от анархокомуниста Бойко Рашков заедно с русоидите. Никаква разлика няма между днешните неолиберали и комунистите. Орбан го каза, миналата година откри форума на републиканците в град Тексас, 4 август, и им каза така: „Никаква разлика няма, само няма неолибералите са комунисти с дипломи“. Няма суверенна държава, която може да позволи някакъв чиновник да й налага бухалка и да й казва да си смени главния прокурор. 

Днес лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов направи първи коментар за изборите и излезе със сериозна заявка, като обяви, че ще разговаря с всички. Включително протегна ръка и към президента Румен Радев, което означава ли, че Радев се възприема като пряк участник в политическия ни живот? Как очаквате да се развие политическата ситуация в България? 

Е, той, Радев, е повече от пряк участник, тъй като след изборите до дупка, които аз единствен предрекох и познах, той ни управлява точно от 2 август миналата година, т.е. четири сезона. Управляваше ни лятото, есента, зимата и сега пролетта. Ние де факто, макар че де юре сме по Конституция парламентарна република с парламентарно управление, ние сме под президентско управление де факто вече ще стане сигурно една година.  

Да. 

Той разбира се, че е пряк участник и е ярка политическа фигура, носи съществена вина за голямата бъркотия, в която се забърка в България. До известна степен я компенсира с позицията си да не участваме в тази зловеща война, тъй като Член 5 от договора на НАТО тук не играе. Борисов печели втори път избори след тези 6 месеца. Чест му правя, шапка му свалям за това себераздаване, обиколи цялата страна. Показа се и се доказа, че ГЕРБ е единствената национална партия, която има жив политически живот, структури, покритие в цялата страната. ДПС си има своите етнически райони. Но тези избори показаха, че България е в много тежка политическа криза, защото отново 2/3 от българските избиратели не гласуваха за парламент. Махам ги и тия 100 000, които са гласували за никой с тази идиотска бюлетина, квадратче, каквото го няма никъде по света. Много слаби са партиите в България. Значи победилата партия е с 660 000 гласа, 700 000 не се достигат. Милион са мечта.  

Много слаби. Да разбирам ли, че и ГЕРБ е слаба в това число? 

Когато говорим за слаби партии, аз не казвам как са подред партиите. Много е хубаво да си първи и човек заслужава да поздрави винаги победителя. Не съм чул някой да го е поздравил Бойко за победата – защо така правят, не знам.  Не уважават гласа народен и божи. Но това, че си първи и че имаш 37, 27 или колкото и ще да е процента, не е толкова важно, колкото каква е обществената ти подкрепа във времена, когато имаме война, мигрантска вълна и инфлация до небесата.

Като казвам слаби партии – да, 660 000 гласа при това себераздаване на Борисов не е добър резултат като обществена подкрепа. И той затова подава ръце навсякъде, защото с 69 депутата какво да прави? Ако имаше 121 или близко до 121, щеше да е друго. ГЕРБ трябва да си направи сериозен анализ защо така се случи, основно в София и в Пловдив, особено в един от районите на София, включително и по отношение на водачите на листи, но това си е техен вътрешен проблем. Понеже се скъсваме да говорим за евроатлантически ценности – сутрин, обед и вечер ние сме №1.

От първите лизачи на Съветския съюз. Ние бяхме първите дупедавци. Ние марширувахме на 7 ноември, не празнувахме Коледа и Великден като съветските другари и т.н., и т.н., да не се връщам. Но сега сме първи евроатлантици. Щом сме евроатлантици, трябва да следваме евроатлантическите ценности във всички, а те са във всички държави от евроатлантическия блок партийни държави, партиите са много важни, лидерите поемат политическата отговорност и стават премиери. Затова аз очаквам, че кандидат-премиерът на ГЕРБ и така го поздравих Борисов след изборите – честита номинация. Сега дали ще го номинират – не знам, но така се прави в… 

Ами, лично той каза, че ще бъде депутат днес.  

Да. Той, че ще бъде депутат, ще бъде. 

Да. 

Въпросът е, че той трябва да е кандидатът за премиер. Ето, вземете Англия, вземете Германия, Олаф Шолц, вземете Джорджа Мелони сега в Италия. За Орбан да не говорим колко години. Вземете Пленкович, Хърватска, Мицотакис в Гърция и т.н. Навсякъде лидерът на победилата партия е кандидат за премиер. Тези неща, които ги говорят наши политолози и т.н., за експертно правителство, за не знам, пък един даже каза не политическо, са приказки на кабинетни хора, които никога не са участвали в живата политика.  

А каква според вас е най-естествената коалиция? 

Трябва да има завъртане на конституционната ролетка – това е неизбежно. Преди това ще има разговори, да си говорят партиите. Много добре е направил Бойко, че говори с всички, но въпросът е следният: кой ще е кандидатът за премиер. Това с готини ректори, готини доктори, прочути, известни, силни в своята област вече се игра и не даде никакъв резултат. Борисов трябва да е кандидатът за премиер на ГЕРБ и вече в разговорите, ако другите са съгласни да се говори за политики и т.н., те, политиките, например по отношение на мигрантите са ясни на Борисов – пазене на границата, отлични отношения с Ердоган и отклоняване на мигрантите в друга посока, примерно. Така по тия въпроси да си говорят.

Но основният въпрос за мен е кой ще е кандидатът за премиер на България. Не може да слагаме хора да се учат на политика в момента, когато сме на прага на Трета световна война, на мощна мигрантска вълна – подчертавам, мощна мигрантска вълна. Ще тръгнат тука по „Витошка“, ще закачат синоптичките, Цънцарова и всичките ви колежки, защото няма кой да ги спре. Откакто Бойко не е премиер, България е разградена. Гърция сега преди изборите вдига стоманена ограда – това се закани Мицотакис. Той иска пари от ЕС, но ако не му дадат, ще си намери. А Мелони и Салвини ги спират по море и ние ще станем буфери. Всичко ще се стовари тук на нашата граница.  

Да разбирам ли, че… 

Кой е този български политик, който в момента, преди изборите в Турция, може да иде да говори с Ердоган като скъп приятел? Това са думите на Ердоган, казани в лицето на Доган. Значи Борисов в момента няма алтернатива за кандидат-премиер на България. И в тия разговори, които ще се водят с всичките партии, това трябва да стане пределно ясно. Ло Люмиер, лю Люмиер, там Луи дьо Фюнес, какви са другите – ами, те не стават за нищо. Те не стават да водят България, нямат нито тези качества, нито този опит. Бойко, за да стане премиер, не е тръгнал от НПО-тата на Сорос, а е бил главен секретар на МВР, станал по-популярен от самия цар, след това – два пъти кмет на София, за да стане премиер на България. Значи хубаво е да си говорят в парламента и всичко се свежда кой ще е премиерът. Това е решаващото.  

Да разбирам, че вариантът „Габровски“ 2 не ви харесва?

Всичките много ги уважавам, и предишния ректор кандидат за президент. Не може в България в момента да обезличаваме партиите. Те достатъчно се обезличиха от НПО-тата. Ние трябва да утвърждаваме парламентарната демокрация, за да не станем де факто до 2025 г. президентска република. А това става, като се издига ролята на партиите и техните лидери. Аз съм гласувал за ГЕРБ тук с нашето посолство заедно с мои близки от Добрич и гласувах Борисов да ми е премиер, а не да гласувам за Борисов и да получа Люмиер примерно. Въпросът е принципен: лидерите трябва да поемат отговорност. Нека топката остане в тези, които не подкрепят Борисов. ГЕРБ е победил, не са те победители. Така че ако се замъти някакъв експертен кабинет, всичко е възможно, разбира се, защото по нашата Конституция при кворум 121 може да се избере правителство с 62 гласа.

Въпросът не е само да се избере правителство, ами въпросът е как то ще може да управлява, ще има ли стабилно парламентарно мнозинство. Аз мисля, че не може да има стабилно парламентарно мнозинство между палачи и жертви. Не може да има стабилна коалиция между жертвата Борисов и публично казалият, че е разпоредил да го арестуват – Петков, и момиченцето Лена, което каза, че са правили купон за ареста, и Рашков, който го е арестувал, комунистическият следовател, който мачкаше и късаше вестник „Демокрация“ – късал го е не пред Евгений Михайлов, и се опитваше да скрие, че Петър Младенов е казал „Танковете да дойдат“.

В политиката желаното и реалното не трябва да се смесват. Готино е желанието всички да се прегърнем и т.н., защото е много тежко положението в България, готино е желанието за кабинет „Попов“. Въпросът е, че „Попов“ няма. Всичко това обаче е една мъгла, на която ние трябва, като се водят тия разговори между партиите, да се вкара и тази тема – НПО-тата на Сорос докога ще тероризират българския политически живот. Въпрос на въпросите е кои са Кирчовците. Това са хората на Сорос за България, които ни съсипаха националния суверенитет, които ни предадоха интересите на Македония, предадоха общата ни история. Аз не ги мразя македонците, нито искам да ги обичат, но ние се отказахме от общата ни история, защото не преди 800, преди 80 години са посрещали цар Борис там като своя цар и сега ни викат – какво ни викат, „фашисти, въшки, татари“. Това ни викат в резултат на самолетната линия София-Скопие. Що се не качите да идете? Ами то няма такава. Не може партии-ментета да се разчита, че може да направят стабилно парламентарно мнозинство в България. Значи едно е желаното, друго е реалното. То ще се провали и ще доведе до провал на цялата вече парламентарна система в България.

https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34

Източник

© Фокус

Проф. д-р Татяна Хубенова-Делисивкова, председател на Съюза на икономистите в България, в интервю за предаването „България, Европа и светът на фокус“ на Радио „Фокус“

Разговаряме с проф. Татяна Хубенова-Делисивкова – председател на Съюза на икономистите в България. Почваме с новината от днес, която засяга около 1.2 милиона пенсионери, което е повече от половината възрастни хора у нас, а именно че ще получат великденски добавки. Служебният премиер Гълъб Донев подчерта, че те ще бъдат осигурени благодарение на спестен ресурс за миналата година от служебното правителство. 70 лева добавка ще получат пенсионерите, които получават пенсии до 504 лева. Може би това беше добрият вариант за хората предвид финансовото положение на държавата и липсата на бюджет.  

Това е добре и е прекрасна проява на едно по-солидарно общество с тези, които са по-уязвени и ощетени от ръста на инфлацията най-вече на храните и на стоките от първа необходимост. Нещо, което не само България, но и други страни преживяват през последното полугодие. 

Кои според вас другите подходи, които трябва да бъдат приложени в ситуация на бюджетни ограничения и липса на Народно събрание? 

Това, което ние наблюдаваме, е, че служебното правителство с голяма внимателност подходи при дискусията за това как да се постъпи с търговските надценки, и как и доколко не трябва да се смущава нагаждането на пазарите към ценовите сътресения, които се преживяват в следствие на инфлацията, това е положително. Цялата тази внимателност, това, което преживяваме, правителството успя да се въздържи от административна намеса и да остави пазарите да се нагаждат, но показва, че държавата има ролята на нощна стража, както е казал Адам Смит, да наблюдава как работи невидимата ръка на пазара и да коригира това, което нарушава конкуренцията. Това трябва да продължи и занапред. Но тази година ще бъде година, в която пазарите трябва да бъдат коригирани. Те ще се самокоригират в следствие на ребалансиране на търсенето и предлагането, тъй като инфлацията ограничава потреблението, и хората, домакинствата ще дават приоритет на най-необходимите си разходи, сами ще рационализират потреблението си. Това се отнася и за бизнеса по отношение на разходите, оптимизация на разходите за производство в следствие на инфлацията.  

Международният валутен фонд (МВФ) също излезе с информация, че високата инфлация помага на публичните финанси. Фондът призова правителствата да използват тази тенденция за намаляване на дефицитите също така.  

Това е много интересно. Фискалният монитор на МВФ, който беше коментиран съвсем наскоро, подчерта значението на това, което се наблюдава в страните с нормално централно банкиране. Централните банки навсякъде по света, включително и у нас, увеличават лихвените проценти, за да предпазят, да ограничат, да намалят инфлацията и да свият риска от обезценката на парите. В същото време фискалната политика трябва да подпомага, и когато тя е рационализирана по отношение на разходите, тогава тя ще направи възможно съчетаване на такава по-голяма разумна бюджетна ограничителна политика с по-плавно и въздържано увеличаване на лихвените проценти на Централните банки, нещо, което МВФ подчерта съвсем наскоро.

За България, която е в състояние на паричен съвет, на валутен борд, ние така, и поради нашата фиксираност на валутния курс към еврото, нашата Централна банка, тя провежда паралелно с повишаването на лихвените проценти, които предприе Европейската централна банка (ЕЦБ), и у нас се наблюдава това увеличение, като последното увеличение на лихвения процент до 2.5, на основния лихвен процент е част от борбата с инфлацията, с борбата да не се обезценяват парите, да се пази българският лев стабилен. Тази тенденция трябва да бъде подкрепена от фискалната политика. Впечатляващо е това, което се отчита: към края на месец март Министерството на финансите отчете, че бюджетният дефицит за тримесечието, края на месец март, не нахвърля 0.4% от БВП, но има дефицит. И именно поради това трябва да сме признателни и да бъдем разумни, да признаем, че правителството успя да отдели пари за всички, които са, а това са 1.2 милиона души.

Да, 1.2 милиона души пенсионери, които както казахме повече от половината. 

Това означава, че на всеки двама от активно заетите хора в България, отчетени в края на месец декември 2022 година, стои едно лице, което е под линията на бедност. И именно поради това ние трябва да признаем, че е необходимо селективно целево да се дава подкрепата на тези, които не се правят сами.  

Проф. Делисивкова, говорим си с вас ден след като беше официално представен в Министерския съвет доклада „Икономически преглед на България“, изготвен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Знаем, че това е организация на развитите икономики. Това е вторият икономически преглед на страната ни и е задължителна стъпка по пътя на присъединяването на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Изводът от него, от доклада беше, че България има нужда от амбициозни реформи, за да настигне богатите държави. Според експертите, растежът на икономиката е ограничен от ниското ниво на инвестиции, както и от неблагоприятните демографски тенденции. Вицепремиерът по управлението на европейските средства г-н Атанас Пеканов направи коментар. Той каза, че всъщност не покриваме критерия „Инфлация“ за влизане в Еврозоната, и трябва затягане на фискалната политика трябва да има убеден беше той. Вашият коментар за доклада и за ситуацията? 

Преди всичко докладът е една много реалистична преценка на това, което България е постигнала две десетилетия като икономически напредък по отношение на доходите на глава от населението, като е повишила от 30% от средния за ОИСР през 2000 година до над 50% днес е нашият доход на глава от население в сравнение с развитите страни. Това е добре, това говори че конвергираме към по-високо равнище, и това е постигнато с усилията на бизнеса, на активно заетите, на цялата обществено-икономическа система. Естествено тук ние трябва да се насърчим, защото това е добър показател.  

Но се случва всичко много бавно у нас сякаш. 

Но се случва бавно, и общо взето тенденциите, наблюдавани през последното десетилетие, България е загубила част от инерцията, която набра по време на подготовката за присъединяване към Европейския съюз, което е доказателство и за проблемите, които ние имаме като страна-член на Европейския съюз по отношение класацията си по редица важни икономически показатели на сближаването, на социално-икономическото сближаване. В друга част от доклада е абсолютно категорично, ние познаваме, ние сами знаем своите недостатъци, припознати са проблемите за намаляващата работна сила в България, което е тревожно и за бизнеса, припознат е проблемът за застаряването на населението, за ниската раждаемост, висока смъртност и емиграцията. Всички тези значителни дисбаланси на пазара на труда, на тях е обърнато внимание, и в същото време се подчертава, че голямо усилия в страната има да положи в подобряване на качеството на образователните резултати, включително и уменията на възрастните, на професионалното обучение на работно място, повишаване на качеството на работните места.

И това, което за мен прави впечатление, ние във всички подотрасли на стопанската дейност, това може да се види и от статистиката, която изнася за равнището на работната заплата на тези, които са на трудово и служебно правоотношение по сектори, може да се види кои са проблемите. Ние познаваме тези проблеми, и те се отразени в доклада и на ОИСР. Повишаването на равнището на работната заплата е част от проблема да се увеличат и доходите на глава от населението, затова са необходими реформи. Реформи, които касаят и конкретно сектори с приоритет, и разбира се политиката на доходите. 

Държавните мерки за смекчаване на негативните последици от високите цени на енергията са били за около 3% от БВП през 2022 година, сега трябва да се намалят и насочат само към нуждаещите се, това още гласи докладът, споменати са и нивата на инвестициите у нас. Проф. Делисивкова, нивото на инвестициите от 20% от БВП в икономиката е относително ниско и трябват мерки за подобряване на бизнес средата,  както и борбата с корупцията разбира се. В застой ли е българската икономика? Какви движения наблюдавате в икономиката на България?  

Да, за съжаление публичните инвестиции са много ниски – само 3,4% от брутния вътрешен продукт, и общото ниво на инвестиции в България е сравнително ниско. Включително притокът на чуждестранни инвестиции рязко намаля. Това, което България за съжаление е имала шанса в определен статут – още по времето на правителството на Филип Димитров е трябвало да се вземе решение да се присъединим, макар в началото като наблюдател, като приобщаваща се страна – България трябва да направи твърде важни мерки за стимулиране на инвестициите, както вътрешни, така и привличане на чуждестранни инвестиции. И в тази връзка не може да се смята, че няма подкрепящи инициативи, свързани с новата индустриална политика в Европейския съюз. Но ние трябва да изберем нашия фокус на национални приоритети и в тази посока, в новия мандат на едно редовно правителство трябва да има съществена промяна, подкрепена и с европейски средства, за което може да се надяваме, че ще има много важен положителен принос и това, което е безвъзмездните средства и грантовата подкрепа по линия на Плана за възстановяване и устойчивост. Но истина е, че бизнесът се нуждае от изчистване на административни тежести, от много по-голям и по-добър институционален капацитет, който да стимулира привличане на инвестициите; да си намерим идеята и да предложим алгоритъм за действие в точно определени области, в които България има нужда да наваксва, защото и тази дума – за догонването, престана да се говори, но тук има значително поле за дейност и във връзка с нови тенденции в избора на структурни политики, които се налагат и поради грижата за околната среда с климатична неутралност, позеленяване на икономика, позеленяване на инвестициите, устойчивост на инвестициите и най-вече подобряване равнището и стандарта на живот на хората. Хората трябва да се пазят, но за тях трябва да се инвестира, да се инвестира в здравето, в образованието, в тяхната професионална реализация. И аз вярвам, че това ще се случва. Може би трябва да има някакви островчета на положително, на такива добри вестоносци. Ние имаме нужда от добри вестоносци. 

Така е, права сте.  

Както днес това се случи с великденските помощи, великденската подкрепа. Нека да е добър ритуал за всички, които са под линията на бедност. 

Но пък като си говорим за население, за демография, друг проблем, който беше очертан във въпросния доклад, който с вас коментираме, е бързото намаляване на населението. Според Организацията то трябва да бъде ограничено чрез политики, благоприятни за семействата, разбира се, да бъде подобрено качеството на работните места, по-добра подкрепа за имиграцията също така.  

Аз, докато четох доклада, си казвам: имаме нужда това да бъде в пространството, едни прости и ясни, статистически изчистени констатации, да бъдат ясни, да стигнат до всеки българин и да трогнат неговата душа и сърце. Половината от всички данъкоплатци в България са регистрирани като получаващи минимална заплата. Не е ли това основание да се помисли за необлагаемия минимум? Това у нас някак си. Не е ли това основание да има политика, колкото и да е сложна, да се проведе там за семейства с по-нисък доход, с повече деца, за семейства в риск от бедност, да има политика на връщане на ДДС, на освобождаване от ДДС – нещо, което мисля, че в доклада на ОИСР е казано, че е необходимо подобряване на социалната подкрепа в страна, в която половината от всички данъкоплатци са регистрирани като получаващи минимална заплата. А нека да не се лъжем – минималната заплата у нас, ние сме на дъното на тези 27 страни членки на Европейския съюз по равнище на минимална работна заплата. Т.е. има какво да се желае от политиците, от управляващите, от вземащите решения и от добронамерените българи, които аз вярвам, че ще се стремят към едно по-солидарно общество.  

Нека да завършим този разговор с вяра и надежда. Благодаря ви, проф. Делисивкова, че бяхте наш гост.  

Благодаря и на вас.

https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34

Източник