©

Иван Нейков, министър на труда и социалната политика в две правителства, сега председател на Балканския институт по труда и социалната политика, в интервю за Аудиокаста на „Фокса“ „Това е България“ 

В Епизод 54 на Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“ говорим за републиканския бюджет и търсим отговор: ако тръгнем към нови избори, как ще се реши патовата ситуация с него?      

Защото: президентът свика заседанието на 49-ия парламент. От предварителните следизборни заявления на партийните лидери стана ясно, че все по-хипотетично изглежда съставянето на правителство между спечелилите първите две коалиции. Предстои да видим, доколко и как ГЕРБ ще склони да обяви правителство на малцинството или експертно правителство и който го подкрепи – подкрепи. Правителство с втория мандат засега изглежда нереалистично. И остава третата опция – вървим към следващи избори за юбилейния 50-ти парламент. Затова е важно, какво неотложно трябва да предприеме парламентът и едно бъдещо правителство и от икономическа и финансова гледна точка, и какво, ако не се стигне до такова. Мой гост е Иван Нейков – министър на труда и социалната политика в две правителства, сега председател на Балканския институт по труда и социалната политика. Добре дошли в Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“, г-н Нейков. 

Здравейте, благодаря за поканата.  

Започваме с оптимистичния сценарий. Какво трябва да предприеме парламентът и правителството в случая, че бъде сформирано такова? 

Тръгваме от оптимистичния, но по-малко вероятен вариант – да имаме редовно правителство. Първото нещо, разбира се, което трябва да направи редовното правителство, е да предложи в парламента бюджет и републикански, да предложи вероятно и бюджетите на НОИ, бюджетите на Националната здравноосигурителна каса. Това ще са първите стъпки. Но честно казано, това ще са първите стъпки и без да имаме редовно правителство, защото ние от четвъртък всъщност ще имаме действащ парламент и първото нещо, разбира се – трябва да си изберат председател. Ако пак не го избираме половин седмица, а решението стане по-бързо, това ще означава, че служебният кабинет ще може да внесе своя проект на бюджет буквално до края на седмицата или в началото, след Великденските празници. Т.е. това, освен чисто формалната процедура за избор на председател, това ще бъде първата законодателна инициатива и с редовно, и без редовно правителство. Сега вярно е и друго обаче – че има процедури, които трябва да бъдат изпълнени, за да може да се гледа проекта за бюджет било на редовното, било на служебното правителство, и това са процедурите, свързани със структурирането, представянето на постоянните комисии в действащия вече парламент, защото те задължително трябва да обсъдят проектобюджетите, след което да бъдат внесени в зала. Изчерпахме варианта за удължаване на действието на стария бюджет – нещо, което в момента всъщност реализираме, в момента го виждаме. И затова ще е доста странна ситуацията. Ако някой реши да твърди, че няма да избираме нов бюджет, няма да гласуваме нов бюджет, рискува да си навлече гнева на цялото общество.  

В доклад преди месец служебният финансов министър Росица Велкова предупреди за тежко наследство на публичните финанси, което очаква едно бъдещо правителство, но още повече очаква следващото служебно, което вероятно ще бъде всъщност настоящото. Как ще се преодолеят тези тенденции за правителствени бюджетни разходи? А те се очертават като основния проблем, както става ясно.  

Как да преодолеем грешките, които допуснахме – вероятно първо трябва да се върнем към самите грешки. От гледна точка на разходната част на бюджета има две основни грешки. Едната е, че в продължение вече на четири години, ако не станаха и пет, ние осигуряваме подкрепа на една значителна част от обществото, без значение какви са възможностите на хората. Т.е. на калпак давахме най-различни помощи. Този подход естествено води до увеличаване на разходите и от друга страна – увеличаване на дефицита. Другата грешка, която допуснахме, е да подкрепяме бизнеса по същия начин – на калпак. В смисъл, дали една фирма е на печалба, или не е на печалба, ние я подкрепяхме от гледна точка на енергийните й разходи, в резултат на което се стигаше отново до преразход на бюджета. Нищо, че фирмите са печеливши, ние ги подкрепяме. Според мен към тия грешки можем да добавим и подхода за едно значително намаляване на данъка „Добавена стойност“ за големи отрасли, без да сме сигурни, че ефектът, който целяхме, ще се постигне. Никой не проверяваше, след като намалихме да речем на ресторантьорите или на някои от другите бизнеси ДДС, намали ли се цената. Никой не погледна, след като въведохме нулева ставка за брашно, за хляб и за не знам още какво, падна ли цената на тези продукти. Всъщност истината е, че всеки знае, че не паднаха, цените. Т.е. ние похарчихме отново много бюджетни средства без да постигнем резултат. Това беше втората грешка вече в реалния сектор в подкрепа на бизнеса. Ако искаме този резултат, а именно – на увеличаване на дефицита, да отпадне, да го преодолеем, значи трябва да спрем с тоя подход, който имахме, на калпак да помагаме и на фирми, и на хора. Ако продължим по същия начин, а аз съм притеснен от това, че в хода на гласуване на бюджета, особено ако това е бюджетът на служебния кабинет, а не на редовното избрано правителство, зад което ще стоят някакви политически сили… 

И отговорности.  

И отговорности, точно. Ако парламентът ще гласува бюджета на служебния кабинет, значи отново ще е едно такова наддаване и един такъв див популизъм, който може да направи дефицита в бюджета още по-голям.  

Това не е ли най-големият риск, ако парламентът сега гласува бюджет на служебното правителство? 

Тоя риск, много реален, би могъл и да не бъде риск, ако политическите сили наистина вземат отговорна позиция и кажат: нашата цел е да подкрепяме само нуждаещите и да намалим дефицита. Ако така от тези гледни точки гласуват, този риск ще бъде избегнат. Само че честно казано, това е по-скоро мечта. Досега не съм видял парламент, точно когато няма редовно правителство, да се води от тия принципи. И това ме притеснява. 

Добре, не е ли по-добре тогава да си продължим със стария бюджет, защото иначе не би било коректно пък към служебното правителство? То ще бъде притиснато до стената. 

Аз мисля, че този вариант е много малко вероятен просто защото разлюляхме през последните четири-пет години цялото общество и то разбра, отделните групи с интереси в обществото, че колкото по-силно викат, колкото по-силно протестират, толкова по-голяма е вероятността да им се даде това, което искат. Само че не мога да разбера, как политическите сили не калкулират ефекта от своите действия. Всички смятат, че като вдигнем пенсиите, 2 милиона души си ги гарантираме да гласуват за нас. Вдигаха пенсии ГЕРБ, вдигаха пенсии „Промяната“, подкрепа имаше и от БСП, и те предлагаха вдигане на пенсиите. Е и? Да не би 2 милиона души да отидоха да гласуват? „Кой ми вдигна пенсията? Ей тоя. Значи щом тоя ми вдигна пенсията, аз ще отида да гласува за него.“ Това не се получава. Значи има някаква слабост, някаква грешка в оценката на политическите партии, на законодателните действия, които правят, и смятат, че това автоматично води до увеличаване на подкрепата за тях от отделни групи хора. Приеха ГЕРБ, по време на последните години на управлението закон за подкрепа или увеличаване на подкрепата на хората с увреждания. Промени се значително философията, и то под натиска на различни организации на хора с увреждане. Е и? По неофициални данни, защото никой не знае, колко е точно, има над 300, дори над 400 хиляди хора с увреждания в България. Никъде не се появиха тия 300-400 хиляди гласа в подкрепа на ГЕРБ след приемането на закона на следващите избори. Ето това казвам – че трябва рационално да оценяват своите законодателни действия политическите сили, а не да приемат априори, че щом направим нещо по искане на някоя група хора, ние си гарантираме подкрепата на тия хора. Някой отиде ли да разговаря с тези 300 000 души по време на последните пет избора – говоря за хората с увреждане?  

Не е известно някой да е отишъл.  

Да, аз поне не разбрах. Ако са го направили, е било доста тайно. Така че това са сериозните рискове според мен, г-жо Събчева. 

А може ли да бъде преодоляно изкушението за харчене на пари без определени цели?  

Много сложно, много тежко. Веднъж сме отворили кутията на Пандора, и от тука нататък този, който реши да я затвори, рискува да изяде шамарите на гласоподавателите. А и гласоподавателите свикнаха да ги галят по косъма. Няма значение какви са ми възможностите на мен като гласоподавател, дали съм с максимална пенсия или с минимална пенсия, подкрепа ще се получава. Дали съм голяма, малка фирма, печеливша, непечеливша, пак получавам подкрепа. И след като ти няколко години си настроил така и бизнеса, и хората, обществото, как ще имаш куража да кажеш: „До тука бяхме по тоя начин, почваме по друг“. Когато само преди някого седмици  се заговори нещо за ДДС на ресторантьорите, чухме реакцията: „Ние ще скочим и няма да допуснем това нещо“. Да. Така че затуй казвам, че това много трудно ще стане. Трябва да има една партия или група партии, коалиция, трябва да има много голяма подкрепа в обществото, за да си позволи да направи този ход.  

А какво ще се случи със социалните разходи в бюджета при един или при друг вариант на ситуацията? Спомняме си и при предишния, и по-предишния парламенти социалните разходи се оказваха ябълката на раздора. 

Мисля, че  Министерство на труда и социалната политика и всички социални институции ще бъдат изправени пред много сложна ситуация. От една страна на барикадата ще стои Министерство на финансите и растящият дефицит, и ще вика „Не“, а от другата страна ще стои Министерство на труда и НОИ вероятно, Агенцията по заетостта, и Агенцията за хората се увреждания, Агенцията за социално подпомагане, всички ония социални институти… 

НЗОК.  

НЗОК, точно така, които ще викат: „Трябват още средства“.  

„Дайте“.  

Да, „Дайте“. Точно така. Между другото вижте какъв парадокс с колегите в Балканския институт по труда и социалната политика откриваме по отношение на социалната политика: ние твърдим, че сме страната с най-ниски доходи, с най-ниска минимална работна заплата, с най-нисък жизнен стандарт в Европейския съюз – това го повтаряме вече 30 години, а в същото време се оказва, че ние сме държавата с най-малък брой хора, които се подкрепят. В момента по линия на социално подпомагане, не инцидентните програми, не говоря за програмите за енергийно подпомагане или нещо друго, а за класическото социално подпомагане, в момента в България са подкрепят под 30 000 души. Значи, твърдим, че сме най-бедните, а в същото време подкрепяме най-малко хора.  

С какво си обяснявате този парадокс? 

От много време и Европейска комисия, и другите се опитват да ни накарат да си отворим очите и да спрем с това нещо. Ами това се обяснява с изключително сложните, изключително жестоките критерии за подкрепа на хората, т.е. толкова са тежки за изпълнение тези критерии, че всъщност от 7 милиона души подкрепяме под 30 000. Няма такъв случай в Европейския съюз да има толкова малък дял на хора, които получават тази класическа подкрепа от социалното подпомагане. Значи, пътят ще бъде да разширим критериите, и това обективно ще стане, ще се разширят и критериите, т.е.  трябва да се увеличат хората, които получават подкрепа, а в същото време трябва да се увеличи и размера на подкрепата. И това министерството го знае и колегите работят в тая посока и се опитват да направят пробива. Но пак казвам, от другата страна ще стои заплахата: „Да де, ама вие по този начин ще увеличите дефицита“. Значи, затова си струва да бъдат харчени парите, трябва да се помисли от кое може да се откажем, за да не увеличаваме дефицита. Не може на гърба на истински нуждаещите се да твърдим, че сме финансово устойчива държава. Ние не сме финансово устойчива, независимо какво ще отчитаме като дефицит при положение че има гладни, бедни, нещастни хора. 

Г-н Нейков, обаче ще има ли държавата пари за това? Ето, виждаме, какво се случва с великденските надбавки на пенсиите: в началото бе казано, че няма да се дават, очевидно тръгна натиск, стана неудобно, и сега се сложи един праг, за който не е ясно защо хората, които получават 504 лева ще имат надбавки, а тези които получават 506 няма да имат. Не е ли странен този таван?

Това решение според мен показва първо положителен ефект, че наистина се осъзнава, че е време да спрем с подкрепата на калпак. Защото имахме и такива случаи да плащаме и такава подкрепа било по повод на големите християнски празници или по някакви други поводи, КОВИД и т.н.  да плащаме на всички по равно. Така че от тази гледна точка това решение е правилното решение. Сега, не е правилно разбира се от друга гледна точка, че това решение не отчита конкретните възможности на един човек. Да, двама души взимат 504 лева пенсия, и двамата да речем ще получат тая подкрепа. Само че единият има два магазина на „Витошка“, а другият освен тия 500 лева, нищо друго не получава. И на двамата ние ще помогнем по един и същ начин, нищо че техните възможности са абсолютно различни. Това е проблемът, когато ние не знаем конкретните възможности на хората. Много години експертите говорят, и отново на новото правителство – било служебно, било редовно, ние ще поставим въпроса: дайте да създадем система, която да показва реалните възможности на хората, не само пенсията, за много хора пенсията е единственият доход, но за много други хора пенсията е много по-малко от доходите, които получават, било от наеми, било от това, че притежават фирми, било от това, че притежават значителни земеделски земи и получават ренти или ги обработват. Основното богатство в България: недвижими имоти, селскостопански имоти, индустриални имоти е в ръцете на пенсионерите, по логика, по това, че те са ги създавали. Да, един ден ще ги прехвърлят на следваща генерация, но сега много голяма част от пенсионерите имат тези допълнителни възможности. Ние въобще не ги отчитаме. Ето това е голямата стъпка в сферата и на социалното подпомагане, в сферата и на всяка друга подкрепа извън традиционната, която се прави – да създадем система, която да отчита във всеки момент какво като доходи получава всеки човек. Не става дума да гледаме в паницата на другите, а става дума да подкрепяме истински нуждаещите се.  

Какво трябва да включва такава система? 

Тази система трябва да има възможност, както като отидеш в КАТ и ти чукнат ЕНТ-то и ти виждат всички глоби 20-30 години назад, които си направил и нарушения, по същия начин и по същата логика системата в рамките на Министерството на труда и социалната политика трябва да даде възможност в момента, който чукнеш ЕГН-то на всеки човек, да се види какви доходи получава, какви доходи е декларирал в НАП през предходния период, и доходите трябва да бъдат реално обявяване, защото сигурно стотици хиляди хора дават жилища под наем, но колко от тях ги декларират е съвършено друг въпрос. Когато имаш истинската картина за реалните финансови възможности на хората, тогава наистина ще помагаш и ще помагаш не с 50 лева, 70 лева, а ще помагаш в такива размери, че този човек да излезе от състоянието на бедност. Но пак казвам, това го повтаряме от много години, и както се казва: глас в пустиня.  

Като погледнем реалната картина сега, какво виждаме: една инфлация, за която ни убеждават, че вече е овладяна и намалява, докато в магазините виждаме обратното – растящи цени; виждаме дефицит, който трябва да държим под 3%, но прогнозата на служебния финансов министър е, че ако продължаваме така, ще стане 7%, което вече ще бъде проблем на всички, и на икономиката, не само на публичните финанси; имаме и лихви, които продължават да растат, които ще направят кредитите все по-скъпи; имаме всички шансове да ни бъде намален кредитния рейтинг, а това означава и много трудно намиране на изгодни заеми за държавата. Как ще се решат тези проблеми? 

Всъщност, вие ме накарахте сега да се замисля за това, че медалът няма само една страна. Да, високата инфлация води до увеличаване на разходите на хората, води до обедняване, води до намалена покупателна способност, но в също време високата инфлация е най-големият приятел на Министерство на финансите. Защото високата инфлация означава много по-големи печалби за фирми, търговци, производители, което пък ще означава много повече приходи в бюджета. И от тука, с тези пари в повече от бюджета, хем трябва да се осигури ниския дефицит, хем трябва да се осигурят средствата за подкрепа, но на истински нуждаещите си. Това според мен е верният поглед върху ситуацията. Затова намаляването на инфлацията е желание на всички,  разбира се, но в същото време трябва да знаем, че намаляването на инфлацията ще доведе и до намаляване на приходите от бюджета. Разбира се, тука има една надежда, че намалената инфлация ще увеличи покупателната способност на хората, и от тук  пък ще могат да се увеличат приходите, най-малко в сферата на търговията и на прякото производство, за да можем по този начин да осигурим и допълнителни приходи в бюджета. Затова казвам, че нещата не са само черни или бели, както винаги в икономиката и в социалната сфера. Не са черно-бели. 

Какво ни очаква следващия месец? Освен кавги в парламента, реално какво ни очаква нас като граждани? 

Очаква ни, надявам се, хубаво лято, и хубава селскостопанска година. В България от много десетилетия има принцип, за който и във вашето студио сме говорили: ако имаме добра реколта и ако имаме добър туристически сезон, България стои добре от гледна точка на покупателните способности на хората. Така че това си пожелавам: добра селскостопанска година и добра туристическа година. 

Цоня Събчева

https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34

Източник

© Фокус

Журналистът Асен Григоров в интервю за предаването „България, Европа и светът на фокус“ на Радио „Фокус“ (бел. ред. интервюто е проведено на 10.04.2023 г.)

Президентът Румен Радев подписа указ, с който свика на първо заседание новоизбраното 49-о Народно събрание на 12 април от 10:00 часа, съобщиха днес от „Дондуков“ 2. Заседанието ще бъде открито от Вежди Рашидов, който е най-възрастният депутат и в този парламент. Според Конституцията първото заседание на Народното събрание се открива от най-възрастния присъстващ народен представител. Вежди Рашидов откри и предишния парламент, на който бе избран и за председател. В първия си работен ден депутатите трябва да изберат председател на парламента отново, както и негови заместници, по един от всяка парламентарна група. Румен Радев издава указа си в първия работна ден, след като ЦИК официално обяви имената на новите депутати. Коментари на политолози и различни анализатори не липсват, според някои, президентът бърза, според други, няма какво да чака. Тук при мен в студиото вече е журналистът Асен Григоров. Здравейте. 

Здравейте. 

Г-н Григоров, изненада ли ви президентът с действията си? И на какво мнение сте вие:  бърза ли държавният глава или очаквано според вас свика първото заседание на 49-ото Народно събрание още тази сряда?  

Това е малко „Дали аз закъснях или времето бързаше“, по принцип се очакваше на 18-и или 19-и да свика първото заседание.  

След празниците, да.  

След празниците. Много хора чисто религиозно са засегнати от това, че на Велика сряда трябва да се свика заседание на Народното събрание. Г-н Радев не е от религиозните хора, доколкото съм следил изявите му, доколкото мога да усетя. Все пак на Велика сряда Юда е взел 30-те сребърника, това е, вечерта, в навечерието Исус е казал: „Един от вас ме е предал“. Т.е. има символика и политиците все пак трябва да имат едно наум когато се правят подобни неща. То не е въпросът дали е бързо или бавно. Според мен може би беше редно да се изчака още една седмица, не толкова заради Великата сряда, не заради бързането или не бързането, а изборите бяха напрегнати, резултатът е много особен и равен, вижда се, че не са готови партиите още да започнат активна работа една с друга. 

Но дали сега или след една седмица, няма ли да е същото?  

Още уталожва се прахта така да се каже, поуспокояват се страстите, минават първите емоции. Може би било малко по-продуктивно, ако би се свикало събранието една седмица по-късно. Разбира се, това няма да промени нищо особено в политическата ситуация. Аз не знам аргументите на г-н Радев, той по принцип се държи малко като наследствен монарх, не се чувства ангажиран да се аргументира за решенията си. Не съм чувал досега, ако аз нещо бъркам, вие ме поправете, но досега не съм чул той да аргументира едно или друго решение ,да дадем мотиви, което също би било част от възможността да се успокои политическия живот. Доколкото аз знам, от Президентството снощи са се обаждали на политическите партии, да им кажат да се готвят сряда, и днеска излезе указът. Изобщо, г-н Радев би могъл да изиграе, не говоря само сега, в момента, изобщо целия процес на последните няколко проведени избора, неуспешни Народни събрания, би могъл да изиграе доста по-успокоителна роля. 

Сега, в момента? 

И сега, и в предишните събрания. Защо? Защото Конституцията му е дала много висока позиция. Тя му дава пряк избор от хората, и му казва, че трябва да бъде олицетворение на единството на нацията. Докато това, което аз виждам от г-н Радев, е далеч от изобщо желанието за помирение ,за успокоение. Той се конфронтира с политическите партии, държи се малко като някаква наднационална институция, някакъв такъв съдник, който казва: „Едните са крадци, другите а шарлатани, партиите не могат да се разберат“, което не е ролята, която очакваме от един български президент. А мисля, че той има инструментариум, който и Конституцията му дава, и демокрацията му дава, да бъде един доста по-добър буфер и посредник между различните политически сили, и да улесни нормалните според мен процеси на конфронтация между различни групи в българското общество, които партиите представляват де факто.  

Как се държат обаче членовете на различните партии? Г-н Григоров, ако може да обобщим сега каква е символиката според вас на тази дата? Споменахте нещо интересно преди да направим паузата. 

Пак ли да го повторим? Това е Велика сряда, на която Юда взема 30 сребърника.

Т.е. Радев  може да вземе нещо от партиите, така ли, отново?  

Далеч съм от тази мисъл. Не мога да направя тази аналогия, не съм подходящия човек за целта. Иначе е интересно, да, какво се е случило на Велика сряда. 

Как се държат обаче партиите сега, различните членове на партиите през вашия поглед? Какво забелязвате?  

Има естествена конфронтация между първия и втория, и тя се дължи на няколко фактора, много от които са напълно разбираеми и естествени. Имаше голяма борба за първото място. „Промяната“ и Демократична България“ от една страна, и ГЕРБ от друга страна, искаха да спечеля първото място. Имаше един тон на анализатори да кажем в кампанията, които казваха: „Няма значение кой е първи, кой е втори“, което е драматично невярно. Всъщност, сега става много ясно, че има огромно значение кой е първи. Защото ако ситуацията беше обърната, „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ имаха правото да предложат председател на Народното събрание и да вземат първия мандат, разговорите изобщо около политиките щяха да бъдат различни от тези, които са сега.  

Какви например?  

И обратното. Тяхната идея по принцип беше да предложат 4 или 5 мерки, около които да стане парламентарно обединение, да стане някакъв тип мнозинство. Тук не става дума за коалиция, виждам че всички се объркваме в последните дни с писмото на 100-те интелектуалци и т.н., никой не говори за коалиция. Но смятам че по-консенсусният тон на коалицията „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, който те държаха по време на предизборната кампания, щеше да им позволи по-лесно да водят разговори за съставяне на мнозинство, и съответно за правителство. И тука идва второто противоречие, казахме първото е напълно естествено, това че два отбора се състезават – единият печели с малко, фотофиниш, и напрежението около това естествено е голямо.

Второто е, че ГЕРБ избра да води силно агресивна предизборна кампания, която директно атакуваше всичко, което „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ като правителство в един, макар и малко по-ранен период, всичко, което те смятат за свои постижения, включително лични нападки, включително атаки на тема компетентност на един или друг участник. И тази агресивна кампания от страна на ГЕРБ прави много труден разговора сега, след изборите, защото напълно е логично другата страна да е засегната, да се дръпне и да не иска да разговарят.  

Но те се дърпат, да, и не искат. Но според вас, ако „Продължаваме промяната“ се държат като една дълбока опозиция, няма ли това да доведе до сътресение в самата партия?  

Мисля, че този етап мина и тази опасност в първите няколко дни, когато нормално течаха размисли дори в самата партия. Накрая те излязоха с обща позиция, твърдят, че това е позиция на всички, имаше гласувания в националните органи на всяка една от по-големите партии, съставящи тази коалиция, и всичко единодушно решиха да не се отива на коалиция с ГЕРБ. И пак ви казвам, това ми се струва напълно нормално на фона на начина, по който протече самата предизборна кампания. Аз даже мисля, че самите ГЕРБ не искат особено да правят коалиции, защото ако те искаха да стане нещо след изборите, едва ли биха се държали по този начин в предизборната кампания.

Защото едно е какво декларираме, друго е какво виждаме реално и какво е истинското поведение на нещата. И вече третата причина, която е разбира се много по-дълбока, тя е, че  на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“не искат по никакъв начин да се свързват с подозираните корупционни практики на ГЕРБ от последните там три почти пълни мандата, които изкара тази партия, и всъщност това е главният въпрос, всичко друго да кажем може да се преодолее: лошите думи, обидите и т.н. Но това е фундаментална причина, която ако „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ решат да пренебрегнат, те си мислят, че ще загубят своята същностна опозиция. И това вероятно е точно така, както те си го мислят.  

Дали обаче ще се събере достатъчно подкрепа, за да оцелее дълго едно редовно правителство? Г-н Григоров, големи или малки според вас са шансовете за разбирателство в рамките на 49-ото Народно събрание?  

Зависи какво разбираме под „разбирателство“. Сега, дали може да се състави правителство е едно, дали може да се постигне разбирателство, е друго. Защото под разбирателство аз мисля, че и повечето български граждани разбират едно конструктивно поведение между двете големи политически сили. Не казвам нито коалиция, нито някакво съглашателство, сговор и т.н., но конструктивно поведение. Нека едните да са управляващи, нека другите да са опозиция, но има няколко много ясни приоритета, които и двете големи сили са заявили. Това е гласуването на законодателството, свързано с реформата в прокуратурата, това е за гласуване на законодателството, свързано с Еврозоната и гласуването на законодателството, свързано с усвояване на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, и разбира се „Шенген“, който малко или повече преплита немалка част от тези процеси, но това са приоритети, които са еднозначно позитивни за България, еднозначно и двете партии са заявили, че ще работят за тях.

Дори ГЕРБ да направят правителство, а „Промяната“ да останат в опозиция или се стигне до втория мандат, когато да си разменят ролите, трябва да има, мисля, че и българските граждани това очакват: конструктивизъм и базово съгласие по тези теми. Ако това се случи и се постигне, голяма част от напрежението у хората и политическите сили ще започне малко по малко да спада, и вероятно това ще е част от ключа към успокояване на политическата обстановка, и малко по малко да се стигне до развързване на възела на тая криза. Защото е очевидно, че страната изпадна вече в политическа криза, след като толкова избори не могат да произведат работещ парламент най-вече.  

И ще си позволя да ви цитирам: „Властта да се върне там, където и е мястото, нали така, в народното събрание?  

Властта е в Народното събрание, точно така, и там трябва да се върне. И затова там са насочени надеждите за съставяне на едно правителство. Сега, какво ще е правителството как ще се състави… 

Да, какво ще е? Всички питат това. Според вас какво ще е: експертно, какво?  

Много е трудна задачата. Според мен ГЕРБ трябва да поемат отговорността, да поемат лидерството.

Ами Бойко Борисов заяви, той протегна ръка към всички, към президента дори миналата седмицата. 

Протягането на ръка е малко разпределяне на отговорност. Той трябва да си поеме отговорността, спечелил е изборите, нали, човек, дал съответните заявки, и да се опита да състави кабинет. Как ще го състави вече зависи от неговите политически умения, от начина, по който разговоря с други партии. Винаги този, който има ангажимента да състави правителство, би трябвало да поведе процеса. Ако ме питате за честното ми мнение, изявленията от миналата седмица бяха прибързани и от страна на „Продължаваме промяната“, които изпревариха дори победителя на изборите, който по принцип би трябвало да говори пръв, и след това г-н Борисов също според мен избърза със своята реакция. 

Защо? Ние толкова ги чакахме дори веднага след изборите, но те запазиха мълчание.  

Няма голямо значение ние колко сме ги чакали.  

Така е.  

Ако трябва ще ги чакаме още. Въпросът беше да се направят първите стъпки, да са достатъчно внимателни и разумни.  

А те защо се избързали според вас?  

Те не бяха внимателни. Откъдето започнахме разговора още в първата му част, че имаше много емоции, много са сложни изборите, много са трудни решенията, които трябва да се вземат, и просто трябваше всеки да си даде малко повече време да помисли, премисли, обмисли, да се успокои, да се изчистят всички възможни варианти, по които да се преговаря. Така че затова мисля, че избързаха.  

Миналият път всички се бавиха, чакахме ги, сега пък всички бързат, и президентът, и партиите.  

Това е моята преценка и моето усещане. Според мен, ако примерно през тази седмица или началото, т.е. формално ако се бяха изчакали официалните резултати на ЦИК, които излязоха в петък, и можеше спокойно съботата и неделята да се направят едни обмислени, внимателни пресконференции, в които да се държат малко повече отворени опции за близкото бъдеще, за това как да си взаимодействат партиите. Но станалото, станало, аз мисля, че всички знаят, че са избързали, и че седмицата, която сега започва, ще отвори малко или повече нови начини да се разговаря между партиите. Може би това ще е тип правителство с не ярко ангажирани политически фигури, водено от ГЕРБ, подкрепено вероятно от партиите от т.нар. „хартиена коалиция“, и вече само мога да гадая за поведението на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Не знам какво предполагам всъщност, то наистина е много трудно да се прогнозира, но предполагам, че те този път ще гласуват най-малкото за председател на Народното събрание от най-голямата политическа сила, и след това те ще се опитат да предизвикат първо гласуване на законодателство по политики преди да се влезе в по-сериозни разговори за правителство. И това може би да е правилният подход, защото първо да се разбере в какво се обединяват, пък после ще се говори къде се разграничават и на кой къде са му проблемите.   

Във връзка с мандатите какво прогнозирате вие, проучвателните мандати? Първи проучвателен мандат, втори, трети? Или избори отново?  

Аз имам усещането, че в първия мандат ще стане общо взето ясно всичко, което ще ни очаква.

https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34

Източник

©

Славчо Нейков, председателят на УС на Института за енергиен мениджмънт, в интервю за предаването „България, Европа и светът на фокус“ на Радио „Фокус“ 

На пряката ни телефонна линия вече е Славчо Нейков – председателят на УС на Института за енергиен мениджмънт. Здравейте, г-н Нейков. 

Здравейте. Благодаря за поканата. 

Какво според вас е състоянието днес на националната енергийна политика, на фона на политическата криза в България? 

Oт гледна точка на стратегическата рамка, състоянието е тревожно, да не кажа, че е трагично, защото има много открити въпроси, които изискват стратегическа визия. Ще ви дам само няколко примера. Тук можем да причислим безспорно въпроса за развитието на ядрената енергетика, въпроса за постепенното извеждане от експлоатация на въглищните мощности, с това с какво ще бъдат заменени. Въпросът е свързан и с развитието на електроенергийния пазар специално. Има и други, така че от стратегическа гледна точка има много съществени проблеми. От гледна точка на законодателството има законодателство специално на ниво закон, което е свързано с работа на парламента, и там проблемът се свежда до това, че ние просто нямаме много дълго време парламент, а има редица открити въпроси, които изискват безспорно неговата намеса. Първото нещо, което е – има няколко решения на парламента, които по статут са задължителни за всички институции и лица, които се отнасят, които трябва да бъдат ревизирани. И тук отново ще цитирам такива решения, които се отнасят до развитието на ядрената енергетика. Знаете, че има едно решение, което беше свързано с въглищните централи. Те трябва да бъдат преоценени. А същевременно има и закони, които трябва да бъдат погледнати. Аз мога веднага да дам пример с необходимостта от дефиниция на понятието „енергийна бедност“, което трябва да влезе в закон.

Знаем, че всъщност България е на финалния етап от приемането на официална дефиниция за енергийна бедност.  

Точно така. Има разработена дефиниция. Там проблемът е, че освен изменението в закона, след това трябва да бъде приета и една наредба. Има проект на наредба, но първо трябва да бъде приет съответният текст в закона. Така че аз само изброявам няколко неща. Списъкът е доста по-дълъг в това отношение. Още повече че паралелно с това, докато ние нямаме парламент и нямаме редовно правителство, настъпват изменения в европейското законодателство, които също трябва да бъдат отразявани. Така че искрено се надяваме парламентът да заработи максимално бързо и да имаме редовно правителство, за да може целият този законодателен процес да бъде извървян. Но хубавото е, че има една положителна страна, която не е никак за подценяване – като цяло фактическото състояние на енергийния сектор е много добро. Ние имахме една безпроблемна зима и за гражданите, и за бизнеса. Цената на природния газ пада, нямаме никакви проблеми от гледна точка на сигурността на снабдяването с електроенергия, с газ. Има някои теми, които са свързани с петрола, които трябва да бъдат преоценени, но като цяло секторът е в добро състояние. И това се дължи до много голяма степен на бизнеса – и на държавния, и на частния бизнес, и също така на отличната работа на енергийния регулатор, и на служебното правителство. 

Г-н Нейков, искам да се върнем отново на дефиницията за енергийна бедност в България. Ако ми позволите да ви попитам, според вас какво точно трябва да съдържа тя? 

Аз веднага искам да подчертая едно много важно обстоятелство – терминът „енергийна бедност“ насочва естествено вниманието към енергийния сектор, но всъщност става дума за едно социално понятие. Енергийната бедност не е енергийна категория, тя е социална категория, защото става дума по-скоро за подоходна бедност. И всъщност целта на въвеждане на тази дефиниция, за която говорим от много време, е да се създаде една адекватна, съответстваща на съвременните разбирания и на съвременното развитие рамка, на база на която да бъдат подпомагани тези, които имат проблеми с покриване на своите сметки за енергетиката. Но искам да подчертая, че проблемите, които те имат, са свързани не толкова с цените на електроенергията или на газа, а по-скоро с това, че те имат ниски доходи. И от такава гледна точка, понятието за енергийна бедност се свързва, пак подчертавам, с ниските доходи, а не с цените на съответните енергоресурси. Искам да припомня, че към 1 декември миналата година, 2022 г., когато беше проведен едни много голям форум в България по инициатива на… 

Сергей Станишев.  

Да, на Сергей Станишев, тогава излезе официална информация в рамките на едно проучване на Българската академия на науките, съгласно което застрашените от енергийна бедност лица в България са повече от 2,8 милиона души. Това на практика е около 40% от реално живеещото население в страната. Т.е. проблемът е с огромно социално значение.  

Г-н Нейков, ще си поговорим още малко и за това, за мерките в енергийния сектор, които трябва да са свързани, разбира се, и с промяна в подоходната политика в тази връзка. 

Това, което според мен трябва да стане на първо място, е да се структурира една цялостна визия за по-нататъшното развитие на сектора в стратегически план. Служебното правителство направи една важна стъпка в това отношение, която беше до голяма степен критикувана, според мен неоснователно. То подготви една визия за развитие на електроенергийния сектор, но всъщност ние имаме нужда от Национална енергийна стратегия, която да обхване и другите секторни политики по отношение на природния газ и по отношение на въглищата, където е един от големите въпроси, и по отношение на топлофикациите, мерките, свързани с подпомагане на енергийната ефективност.

Нека да не забравяме, че енергийният пазар много рязко се променя в посока на това, че мястото на производство на електроенергия специално се доближава все повече до мястото на потребление. Виждаме го в огромния бум на ВЕИ мощности. Но тук искам да споделя с вас един парадокс, например, който има нужда точно от стратегически поглед, подплатен и със съответно законодателство. В момента има повече от 30 000 мегавата нови ВЕИ мощности, които чакат присъединяване, а това присъединяване трудно може да бъде осъществено, просто защото електроенергийните мрежи не могат да поемат тези мощности. И от такава гледна точка е нужна много по-целенасочена политика на държавата за развитие на електроенергийните мрежи, както тези на Електроенергийния системен оператор, така и на електроразпределителните дружества, тези, които наричаме в разговорния език ЕРП-та.  

Бяха предприети някои стъпки в това отношение, но тази политика трябва много по-бързо да бъде задвижена напред. На второ място това, което бих подчертал, е много сериозно обръщане на внимание на темата за въглищата. Вие знаете, че според Плана за възстановяване и устойчивост и според някои изрични нормативни изисквания на Европейския съюз, които България е приела, е необходима ревизия на бъдещето на въглищните ни мощности. Този проблем се подценява и ако миналата година тези ТЕЦ-ове, които работеха на въглища, бяха всичките на огромна печалба поради конюнктурата с цената на тока, тази година това вече не е така и тенденцията е за промяна в това отношение. Така че много бързо трябва да се реши какъв ще бъде подходът. Да не забравяме също така, че догодина, през 2024 г., изтича един от дългосрочните договори с една от американските централи, а другият договор изтича през 2026 г. Става дума за 18% от тока на страната, който се произвежда от тези централи. Собствениците ще решат какво да правят с тях, но трябва да е ясна и държавната политика, държавната позиция в това отношение – нещо, което все още липсва.  

Г-н Нейков, а вие имате ли предложение какъв трябва да бъде подходът? 

Ние сме изразявали многократно не само наши предложения, ние сме изразявали и виждане на хората по места. В рамките на по-малко от 6 месеца организирахме няколко събития, посветени на въпроса за зеления преход и въглищата, за електроенергийните мрежи, за петрола и газа и аз лично изпратих с писмо на служебния премиер обобщенията в това отношение, какво мислят хората, какво мисли бизнесът, какво мислят синдикатите. Но в крайна сметка въпросът е на решение на правителство и на парламент. Но като цяло това, което според мен трябва да се вземе предвид, е, че реалностите в енергийния сектор се променят много бързо и държавата не трябва да стои настрани чрез своите институции, за да не изпаднем в положение, в което къщата от карти ще се срути изведнъж и много хора ще бъдат пряко засегнати, ще бъде засегната и национаАЕЦ „Белене“ от 7 години – подчертавам, от 7 години имаме два реактора, които стоят под найлон. Това са 7 години, откакто те са доставени, и повече от 10 години, откакто са произведени. И няма никаква държавна визия какво ще се прави с тези реактори.​_лната икономика. Един друг въпрос, който стои на преден план, който също изисква много бързо решение, за което също сме изразявали виждане, това е въпросът за ядрената енергетика. Ние имаме на площадката на АЕЦ „Белене“ от 7 години – подчертавам, от 7 години имаме два реактора, които стоят под найлон. Това са 7 години, откакто те са доставени, и повече от 10 години, откакто са произведени. И няма никаква държавна визия какво ще се прави с тези реактори. Има виждания на отделни експерти – едни казват да се строи, други казват да не се строи, но всичко това изисква ясна икономическа обосновка. Така че първото нещо, което трябва да се направи според нас и това сме го предлагали, е преоценка на тенденциите в развитието на пазара и икономическа оценка на различните варианти, защото оттук нататък със социални заклинания и с общи пожелания няма да стане. Необходима е ясна икономическа картина за реалностите в това отношение, защото става дума за много пари.  

Точно така. България трябва да реши какво ще прави с двата реактора за АЕЦ „Белене“, които струват над 1 милиард лева.  

1,4 милиарда бяха, когато ги платихме. А те имат през това време разходи по поддръжка, по консервация, има охрана и т.н. Т.е. тези суми се трупат, така да се каже, ние нямаме никаква визия в това отношение. По отношение на централите, на въглищните централи, има няколко идеи, които бяха лансирани, включително и в рамките на много сериозни проучвания, но като цяло тенденцията е такава, че трябва да се гледа с един реалистичен поглед за това, че въглищата постепенно си отиват и те си отиват не защото някой в Брюксел е казал това или защото някой в България желае това, те си отиват просто защото много трудно ще издържат на конкуренцията на другите източници на енергия. И това трябва да се планира. Не става въпрос за утре, но това трябва да се погледне реалистично. А такъв реалистичен поглед няколко пъти го предлагаме. Между другото, предлагат го и синдикатите, предлагат го и неправителственият сектор, бизнес асоциации. Така че виждания има, но проблемът е, че липсва цялостна държавна политика, а по закон, подчертавам, по закон тази политика се формира чрез енергийната стратегия, която се изготвя от министъра на енергетиката, одобрява се от правителството, но се утвърждава от парламента. Така че пак стигаме до държавните институции, които за съжаление, особено парламентът го няма никакъв. 

Да, бих искала да обсъдим с вас още нещо любопитно. До 30 април тази година Европейската комисия и държавите членки са упълномощени, знаете, да извършат преглед на регламент на Съвета от 6 октомври 2022 г. С този регламент бяха въведени редица извънредни мерки за справяне с високите цени на енергията, включително и прилагането на тавани на инфрамаргиналните приходи на пазара на електроенергията. Разкажете ни малко повече за това.  

Както вие казахте, това е една временна мярка. Всъщност Европейският съюз чрез своите институти, специално Европейската комисия създаде правна рамка, която е общовалидна за всички страни, въпреки че и страните членки имат свои правомощия в тази рамка, съответно за справяне с кризата. И аз, честно да ви кажа, много се радвам, е наближава краят на този период. Причината за това, че съм доволен за тази развръзка, е свързана с факта, че това са първо извънредни мерки, които са на ръба на пазарните, а енергийният сектор по своята същност е пазарен сектор, той не е социален, не е сектор, който разчита по принцип на държавни помощи. И от такава гледна точка е добре, че вече излизаме от тази ситуация. Проблемът, който възникна в България и който породи известно недоволство сред бизнеса, защото тези мерки са насочени основно към бизнеса, беше свързан с това, че както се казва, много често се раздаваха пари на калпак. И всъщност от гледна точка на този уравниловъчен подход, естествено, че имаше представители на бизнеса, които се чувстваха недостатъчно обезпечени, и такива, за които се смята, че получават подпомагане, въпреки че реално нямат нужда от него. Пак казвам, това, което е важно, е, че ние в крайна сметка излизаме от този период, не само в България, а въобще в рамките на Европейския съюз, в една относително добра цялостна ситуация на енергийния сектор, защото аз винаги съм казвал, че в областта на енергетиката ние в Европейския съюз споделяме общи цели, но имаме индивидуални проблеми. И слава богу, в България в крайна сметка, като теглим чертата, тези проблеми не бяха толкова много. Те бяха по-скоро от оперативно естество. Тези, които трябваше да бъдат подпомогнати, бяха подпомогнати. Пак казвам, имаше и такива, които не бяха особено доволни, и такива, които са по-доволни, но в крайна сметка, резултатът е добър.

Така че в заключение, за България – подчертавам, не за Европейския съюз, аз лично смятам, че този регламент изигра своята положителна роля и което е най-важното – натрупахме в национален мащаб и някакъв опит. Дано да не ни се налага пак подобна ситуация, но видяхме как работи и системата и видяхме какво не работи добре в нея. Важното е обаче, че нещата тръгват вече на оправяне, на цялостно оправяне и да се върнем към нормалното пазарно русло, в което трябва да работи енергийният сектор. 

Към енергийната дипломация, нали така? 

Точно така, енергийната дипломация. Между другото, има много място за енергийна дипломация. Аз лично изразявам напоследък становище, че в рамките на енергийната дипломация все повече има място за енергиен национализъм, в което няма нищо лошо. Това е да си отстояваме по-силно конкретните национални интереси и ако трябва, дори да се борим за това да се променят правила. Ние, между другото, имахме такъв пример неотдавна. Ако си спомняте, имаше опит в рамките на Европейския съюз да се наложат санкции по отношение на Русия, включително във връзка с ядреното гориво, и от българската страна имаше много сериозна и добре обоснована съпротива в това отношение и в крайна сметка, както поради нашата позиция, така и поради позицията на още две страни, тези санкции в това отношение не бяха приети.

https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34

Източник

©

Доц. Иво Инджов, политолог и преподавател по политически комуникации във Великотърновския университет, в интервю за предаването „България, Европа и светът на фокус“ на Радио „Фокус“ (бел. ред. интервюто е проведено на 11.04.2023 г.)

Новоизбраното 49-ото Народно събрание ще проведе първото си заседание на 12 април от 10.00 часа. Събранието се свиква с указ от 10 април тази година на президента на Република България Румен Радев. Документът беше обнародван днес в Държавен вестник. Първото заседание на Народното събрание ще бъде открито от най-възрастния присъстващ народен представител. В 49-ото Народно събрание това отново е г-н Вежди Рашидов. По традиция на първото заседание на новоизбрания парламент изявление правят представители на представените в Народното събрание партии и коалиции, след това се предвижда да бъде избран председател на 49-ото Народно събрание. Председателят ще поеме ръководството на заседанието и ще произнесе слово, а след това депутатите ще изберат и зам.-председатели на парламента. На първото заседание на Народното събрание ще присъстват президентът Румен Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова, както и служебният премиер Гълъб Донев и членове на служебното правителство. Поканени са още представители на Конституционния съд, на съдебната власт, на различни държавни институции, на дипломатическия корпус и на регистрираните в страната вероизповедания. Към предишните президенти и председателя на Народно събрание също се отправени покани да бъдат гости на първото заседание. Ден преди да се случи всичко това обаче разговаряме с политолога доц. Иво Инджов. Здравейте, г-н Инджов.  

Здравейте. 

Г-н Инджов, бързо се случват нещата след изборите, а ден преди старта на Народното събрание кои са известните и неизвестните според вас?  

Действително сега процедурата ще потече по-бързо, имам предвид процедурата по  конституиране на Народното събрание. Очевидно президентът Радев дава знаци, че този път няма да бави връчването на мандатите, за да има повече време за консултации между политическите сили. Може би това се прави с посланието, че той не желае чрез служебните правителства да упражнява по-дълго властта, знаете, че имаше обвинение към него за един вид за узурпиране на власт, за власт на ръба на Конституцията и т.н. На ход са политическите сили. Това, което се знае, е, че според мен, то няма как да знаем всичко в аванс, но можем да предполагаме, че сравнително бързо ще бъде избран председател на парламента. Този път няма да има… 

Да се нажежат страстите отново в пленарната зала.  

Да, в самото начало няма.  

Защо според вас, защо?  

Защото партиите, които подкрепиха Вежди Рашидов предишния път отново доминира по-ясно в това Народност събрание. „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ се очертават като един вид опозиция и няма да могат този път да противопоставят контракандидатура, за да се стигне до предишната ситуация. А по-важно е какво ще кажат в изявлението си политическите лидери при откриването на Народното събрание, и дали в първите дни на по-активната му работа, а това най-вероятно ще бъде след Великден, ще се дадат ясни знаци и сигнали за формиране на правителство, например експертно правителство в рамките на този парламент, или отново ще отиваме на избори през юли например, с тенденция за още едни избори наесен. Но всичко това ще проличи след откриване на Народното събрание.  

Доц. Инджов, повече затова специално вие какви очаквате да бъдат политическите ходове на формациите в опита да се състави все пак някакво правителство. Колко според вас е вероятен сценарият основни политически играчи да намерят път един към друг, и кои са възможните коалиции в рамките на настоящия парламент? 

Това, което стана ясно през предишните дни, е, че не може да очакваме коалиция между ГЕРБ от една страна, и „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ от друга. Ясни заявки от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, че те няма да направят правителство с ГЕРБ или да участват в правителство на ГЕРБ. При това положение, след като получат мандат ГЕРБ имат две възможности: да направят една по-широка коалиция без „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, като поканят ДПС, „Има такъв народ“ и БСП, но тук това би било равносилна на мисията невъзможно, защото и ГЕРБ, и БСП имат политически решения да не се коалират една с друга двете парти. Така че шансът да има правителство с мандата на ГЕРБ, а Бойко Борисов даде заявка, че ще направи опит за формиране на правителство, този шанс е да има предложение за експертен кабинет с мандата на ГЕРБ, който би бил подкрепен според мен от ДПС, „Има такъв народно“, но също така и от БСП. Това е едната работеща възможност, стига разбира се ГЕРБ да имат искрено желание да управляват без да бъдат легитимирани и да търсят някаква индулгенция за своя лидер в коалиция с „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“.  

Да, защото знам, че това е характерът всъщност на едно такова експертно правителство.

Така. Другата възможност почти не може да бъде реализирана: правителство на малцинство на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Ако се стигне до трети мандат, то би бил равносилен на кабинет тип „Беров 2“, няма да има легитимност и сега го обсъждам само в чисто теоретичен план. Т.е. или експертно правителство на ГЕРБ, подкрепено от политическите сили, които изброих, или отиваме бързо на нови предсрочни избори през месеци юли. Не допускам да има някакво споразумение за подкрепа на правителството на ГЕРБ от страна на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Те заявиха, че биха подкрепили само политики, които са в интерес на обществото и страната.  

В политиките ли е проблемът, доц. Инджов, според вас? В комуникацията между политическите лидери ли е проблемът или в нещо друго? 

Основният проблем е ценностен. Двете формации заявиха много ясно и по време на предизборната кампания, и след изборите, че те искат да продължат борбата срещу стария корупционен модел, от който ГЕРБ не се е дистанцирал достатъчно ясно. От там вече идват някои различни тълкувания по отношение на политиките: И ГЕРБ заявяват, че искат съдебна реформа, и „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ искат съдебна реформа, но ние видяхме в рамките на предишния парламент, че когато имаха възможност да ускорят хода на съдебната реформа чрез приемане на промени в Изборния кодекс и в Закона за съдебната власт, ако не се лъжа, ГЕРБ забавиха доста процедурата. Така че има и различно разбиране как да се действа по определени политики, макар че в  цялостната рамка на дадени политики има съвпадение. И разбира се, има и проблеми с комуникацията, защото има оправдание на този етап червени линии между тези формации.  

Да ви разбирам ли, че очаквате от 49-ото Народно събрание да затвърди политическата криза? Защото вариантите и сценариите, които казахте, не са много оптимистични. 

Според мен, да. Защото има възможност за съставяне на експертно правителство под егидата на Бойко Борисов и ГЕРБ, разбира се не си го представям Борисов като премиер, но той даде заявка, че ще работят за съставяне на такова правителство. И първата политическа сила е длъжна да направи този ход сега. Вероятността  да има правителство експертно или да се върви към избори на този етап според мене е 55 на 45%, но всичко ще проличи от първите дни на работата в парламента.  

Каква очакваме да бъда в развръзката, можем само да предполагаме, както и вие казвате, но основно се чуват отново избори, нови избори, и то даже с така конкретика: през юли това е лято. Анализи и коментари, но сценарият нови избори не е изключен, още повече че се споменава все по-често, но защо, нови избори – нов късмет ли? Може би, но може и да става все по-объркано. Ето, и днес Лена Бориславова обяви, че няма да бъде депутат в 49-ото Народно събрание, а ще се съсредоточи върху местните избори на есен. Доц. Инджов,  защо буксуваме на едно място?  

Това е доста труден отговор. Във всеки случай вината не трябва да се прехвърля само на политиците и партиите. Да, те не предлагат убедителни алтернативи за излизане от кризата, или ако го правят, го правят доста немощно, без достатъчно творчество и емоции,  така че да привлекат повече избиратели към своите програми и послания. Но същевременно да ме забравяме, че едва 40% от българите гласуват, но прекалено много се възмущават у дома… 

На масата.  

… сред приятели, във „Фейсбук“, на масата, това е много известно. Българският битов критицизъм е много известен, но не излизат да гласуват. И тук сега има едно противоречие: много политици казват: „Народът ми каза че трябва да се разберем, 80% според социологически проучване искали да има редовно правителство“, но същото време реално излизат половината да гласуват, 40%. 

Като над 108 000 не подкрепят никого. 

А това е отделен вариант, това е отделен проблем. Първо, имаме хората, които не излизат да гласуват в така достатъчно мобилизирани, за да овластят, да направят една партия хегемон в политическия процес, за да може по-лесно да се конституира управляващо мнозинство, поне за известно време. Това е единият проблем. Другият проблем е, че има активни хора, които излизат, гласуват, но не намират свое политическо представителство, и затова расте с десетки хиляди броят на тези, които заявяват, че не подкрепят никого. Те дават много ясен знак на политическа система, те не гласуват нито за старите партии, те не гласуват нито за новите парти, не гласуват нито конформистки, не гласуват нито антисистемно, те са недоволни въобще от политическия елит и от политическия продукт. И с тези хора фактически трябва да работят партиите.

Да не говорим, че има и ръст на фалшиви бюлетини, на недействителните бюлетини, което пък показва, че започваме да се връщаме към едни стари пороци на българските избори, върху което пък трябва да работи МВР, прокуратурата и Централната избирателна комисия, и разбира се политиците трябва да доизпитат Изборния кодекс, за да няма такива препятствия. Но вината е взаимна: и на политиците, и на избирателите. Това искам да кажа.  

Да, така е. И гражданите трябва да излязат да гласуват, но и трябва да се намери някакъв вариант да се разреши тази патова ситуация между политическите сили, да за да могат да общуват по-лесно помежду си и да се върнат там, където им е мястото: в Народното събрание. 

Ами да, те сега са там и имат много важни задачи: бюджет да се приема, законите по Плана за възстановяване и устойчивост, за да бъдат усвоени едни не малко пари, съдебна реформа, включително механизъм за контрол над главния прокурор, антикорупционно законодателство. Има много работа, но в крайна сметка не трябва да има безпринципни договорки и раздаване на индулгенции. Затова лично според мен е по-добре ако не се постигнат споразумения за работещи политики, за подкрепа на работещи политики, а не само кухи фрази и отново да се отива на избори.

https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34

Източник