Шестият Вселенски събор /Миниатюра 45 от Хрониката на Константин Манасий, 14 век/
На 7 ноември 680 г. в Константинопол е открит Шестият Вселенски събор (известен още като Трети Константинополски събор). Той е свикан от византийския император Константин IV Погонат, за да оцени ученията на монотелитите.
Тази школа се опитва да помири ортодоксалното християнство с теорията на монофизитите, които твърдят, че Христос няма две природи – божествена и човешка – а само божествената. Монотелитите (от гръцката „телема“ – „воля“), правейки компромис, признават, че Исус има и двете ипостаси, но само една-единствена воля.
Съборът продължил почти година. От 7 ноември 680 г. до 16 септември 681 г. били проведени 18 заседания. Броят на участниците непрекъснато се увеличавал. До края той достигнал 174. Съборът постановил осъждането като еретици и отлъчването на най-висшите монотелитски църковни йерарси, всички починали по това време: четиримата патриарси на Константинопол и папа Хонорий I, както и все още живият патриарх Макарий Антиохийски.
Самият монотелитизъм бил осъден. Цитирайки ороса на събора, императорът постановил, че „ никой не трябва да се осмелява да измисля друга вяра или да разпространява доктрината за една воля и една енергия. Човек не може да търси спасение в никоя друга вяра освен в православната“.
Всеки, който не се подчинява, бил той епископ, клирик или монах, бива свален от длъжност; чиновникът бива лишен от длъжност и имущество; обикновеният гражданин бива изгонен от столицата и другите градове .
