Световният ден на горчицата е гастрономическо честване в чест на една от най-популярните подправки в света. Целта му е да отбележи горчицата като кулинарен и културен феномен, както и да подчертае разнообразните ѝ разновидности и приложения. Горчицата се прави от семената на растенията от семейство Зелеви – бяла, сарепиева и черна горчица. В зависимост от рецептата и добавките, вкусът може да варира от мек и сладък до много пикантен. Например, дижонската горчица (приготвена с бяло вино) е по-деликатна, докато руската горчица е силно пикантна. Горчицата е била позната в древен Египет и Месопотамия и се е използвала не само като храна, но и като лекарство. В Древна Гърция и Рим горчицата е била добавяна към сосове и лечебни смеси. Има дори един исторически куриоз: Александър Велики уж е отговорил на персийския цар Дарий с торба синапено семе срещу торба сусамово семе – намек, че армията му, макар и по-малка, е била „по-гореща“ в битка. В Русия горчицата е била широко използвана в ежедневието и медицината (например под формата на горчични пластири), а сарепийската горчица все още се смята за една от „класическите“ основи за подправки.
Денят на гъбения дъжд е посветен на специален вид валежи – гъбен дъжд. Това е името, дадено на топъл, нежен дъжд, който често пада при ярко слънце. Известен е още като „сляп дъжд“, сякаш дъждът „не вижда“ слънцето да грее. Основната поличба и значение на празника са свързани с гъбите: смята се, че гъбите растат особено добре в гората след такъв дъжд. Затова 6 август традиционно се смята за добър ден за гъбари. Празникът е силно свързан с народните вярвания и поличби, както и с любовта към природата: това е възможност да се оцени красотата на прости явления, да се разходим под топлия дъжд (или просто в гората след това) и да се почувстваме свързани с природния цикъл.
