Всяка година на 4 септември се отбелязва празник, посветен на древното корейско бойно изкуство – Международен ден на таекуондо , който днес обединява милиони хора, запалени по този спорт. Той е учреден по инициатива на Световната федерация по таекуондо през 2006 г., а датата на празника е избрана за 4 септември поради факта, че на този ден през 1994 г., по решение на Международния олимпийски комитет (МОК), таекуондото е официално включено в олимпийските спортове. Състезанията по таекуондо се провеждат за първи път на Олимпийските игри през 2000 г. в Сидни, а след това са включени в програмата на всички следващи летни олимпийски игри.
Смята се, че това бойно изкуство има дълбоки исторически корени, появило се е на Корейския полуостров преди повече от две хиляди години и се основава на комбинация от традиционни корейски бойни изкуства и бойните стилове на съседните страни. Буквално „таекуондо“ се превежда като „пътят на крака и юмрука“, тъй като се състои от три йероглифа: тае („тъпча“), квон („юмрук“) и до („път“, „учение на Дао“).
Като спорт обаче това е сравнително младо изкуство; то започва да се формира в средата на 20-ти век, когато отделни школи по бойни изкуства в Корея се обединяват под общото наименование „таекуондо“. А за негов създател се смята генералът от южнокорейската армия Чой Хонг Хи, който през 1955 г. разработва основните положения и включва този стил бойни изкуства в програмата за обучение на корейските военни. По същото време е основана и Корейската асоциация по таекуондо, която допринася за разпространението на това ново направление в страната.
През 1971 г. таекуондото е одобрено за национално бойно изкуство в Корея, а година по-късно е създаден тренировъчният център Кукиуон, обединяващ всички съществуващи федерации по таекуондо в страната и отговарящ за присъждането на данове и издаването на официални сертификати на завършилите. През 1973 г. е основана Световната федерация по таекуондо, под чиято егида се провежда първото Международно първенство по този спорт в Сеул. В него участват бойци от 19 държави.
Таекуондо се появява за първи път на Олимпийските игри през 1988 г., отново в Сеул , но като демонстрационен спорт, което му донася международна слава и популярност в други страни. Започвайки от Летните олимпийски игри през 2000 г. и до днес, състезанията по таекуондо са официална част от Летните игри.
В Русия този вид бойни изкуства се появява през 90-те години на миналия век, тъй като преди това време – в СССР – е имало забрана за практикуване на ориенталски бойни изкуства. Едва след разпадането на Съветския съюз таекуондото става известно в Русия и всяка година става все по-популярно, появяват се спортни секции, започват да се провеждат турнири, първенства и шампионати.
В таекуондото, както и в другите бойни изкуства, има система от колани, която в този случай съответства на цветовете на униформите на армията на древна Корея: бяло, жълто, зелено, синьо, червено, черно. Една от важните характеристики на това бойно изкуство са специалните комбинации от ритници и хвърляния с крака и ръце, а важна характеристика е достъпността на обучението му за всички възрасти и полове.
Важно е също да се отбележи, че таекуондото е не само спорт и бойна техника, която развива гъвкавост, координация и сила, но и специална философия, базирана на даоизма и конфуцианството, и следователно допринася за развитието на самодисциплина, способността за контролиране на емоциите и уважение към противника. Следователно, таекуондото, както и другите бойни изкуства, е холистична практика, която насърчава духовното и физическото развитие.
Самата дата – Международен ден на таекуондо – се отбелязва широко в световната спортна общност, сред феновете на това бойно изкуство. Като част от честването традиционно се провеждат състезания от различни нива, демонстрационни изпълнения и майсторски класове на известни спортисти. Много школи и секции по таекуондо организират дни на отворените врати за всички желаещи.
