През 1881 г. жителите на Хаджи Оглу Пазарджик организират своеобразен местен референдум, водени от желанието градът да се преименува на Добрич, в памет на легендарния местен владетел от XIV в. На следващата година, след задвижване на определени административни процедури, на картата на България се появява гр. Добрич. В края на 60-те години на XX в. започва реализацията на идеята за паметник на деспот Добротица. На 20 април 1969 г. Постоянният художествен съвет при Съюза на българските художници възлага на скулптора Секул Крумов изработване на паметник на Добротица в Толбухин.
На местно ниво процедурата е със срок 30 декември същата година.
Цялостната концепция е свързана с националната „Програма за синтез на монументалните изкуства с архитектурата“, която е с 10-годишен срок за реализация.
На 24 април 1970 г. в Окръжния народен съвет се провежда обсъждане, свързано с паметника. Присъстват множество административни лица, сред които и Секул Крумов – скулптор, и Никола Богданов – художник. Разгледан е проектът на Секул Крумов. Фигурата е на конник. Тя трябва да бъде разположена на площад „Свобода“. Тъй като по това време площадът е в процес на оформяне, има предложение структурата му да е съобразена с местоположението на паметника. В работата по реализацията, освен Секул Крумов, участват арх. Иван Николов и Румяна Николова – като консултант. Към тях през 1973 г. се присъединява арх. Стоян Велковски, който е проектант на новия жилищен комплекс „Толбухин-юг“, където е решено да бъде поставена скулптурата.
Фигурата е отлята в бронзолеярната „Илиянци“ – София, като през 1978 г. е пренесена на територията на гр.Толбухин. В следващите години работата се забавя и проектът е включен в програмата „Добруджа 1300“. Тя е свързана с организирането на честванията, посветени на 1300 години от създаването на българската държава. 1983 г. е годината, в която е одобрена архитектурната част и е изготвена документацията.
През лятото на 1985 г. започва същинската работа по паметника. Разположен е в източната част на града до жк „Дружба“ – 1. Оформящият се комплекс е на площ от 10 декара. Мястото е избрано с оглед на това, че от него има добър изглед към града и в същото време паметникът ще може да се вижда от много страни. Предвидено е да е център на парк с „алеи във всички посоки, богато декоративно и алейно осветление и озеленяване на целия комплекс“. Предвидена е и водна каскада с постоянно течаща вода.
Парк не е направен, водна каскада – също. Строителството продължава до 1989 г., когато паметникът е окончателно завършен. Монументът е в най-високата естествена част на комплекса. Основната скулптура е на Добротица, възседнал кон, под който има житни класове. Фигурата е от бронз. Встрани от конника са разположени 10 бронзови фигури, оформени в пано. Изградени са пешеходни алеи, тераси със зелени площи, поставени са мраморни цветарници. Автор на скулптурите е Секул Крумов, участват и архитектите Захари Йосифов и Иван Николов. Строителната дейност е извършена от предприятие „Благоустройство и комунално стопанство“. Основните използвани материали са мрамор и гранит.
Така, почти 107 години след като приема името Добрич, градът се сдобива с паметник на историческата личност, чието име носи.
Цветан Сашев – гл. уредник в отдел „Нова и най-нова история“ на РИМ Добри
