Всяка година на 30 август Турция празнува голям официален празник – Ден на победата (на турски: Zafer Bayramı) в чест на решителната победа над гръцките окупатори и в памет на загиналите в битката при Думлупинар, сложила край на войната за независимост на Турция през 1922г.
Битката при Думлупинар е последната в Гръцко-турската война от 1919-1922 г., която от своя страна е част от Турската война за независимост. Турската армия се ръководи от Мустафа Кемал (1881-1938), бъдещ турски политик, първият президент на Турската република.
На 26 август 1922 г. Мустафа Кемал заповядва атака срещу врага, а на 30 август завършва голяма четиридневна битка при Думлупинар, провинция Кютахя, в която турската армия нанася съкрушително поражение на гръцките войски, принудени да се оттегли в Измир. Турските войски влизат в града след гърците и го опожаряват – Измир е напълно разрушен, а жертвите сред мирното население са неизброими. И до днес гърци и турци се държат взаимно отговорни за този страшен пожар.
На 20 октомври 1922 г. в Лозана се състоя мирна конференция, на която присъстваха представители на Великобритания, Франция, Италия, Турция и други страни. Договорът, подписан в Лозана, гарантира независимостта на Турция и твърдо установява нейните граници. Той също така регулира обмена на население между Гърция и Турция.
В Деня на победата в цялата страна се провеждат концерти, военни паради и милитаризирани церемонии, под съпровода на еничарския марш, предназначен да укрепи връзката на времената в масовото съзнание.
Този ден (Зафир Байрам) се празнува и от кипърските турци.
