По целия свят 27 март се чества като Международен ден на театъра. Празникът е отбелязан за пръв път през 1961 г. по инициатива на Международния театрален институт (ITI). Чества се всяка година на тази дата с разнообразни представления на местно и международно ниво.
Приема се, че театралното изкуство възниква в Древна Елада. Първообразът му са пиесите, играни по време на празниците в чест на Дионис – прочутите дитирамби. Характерното за древногръцкия театър е, че една пиеса включва максимум до 3 актьора, като те са само мъже. Актьорите носят маски в зависимост от персонажа, който играят. През цялото време на сцената присъства хор, който служи като акомпанимент.
Пренасяйки се в Древен Рим, не можем да не отчетем огромния отпечатък, който древногръцкият театрален стил е оставил, но все пак има развитие. Увеличава се броят на актьорския състав, като вече участват и жени. Играят се предимно комедии. През Средновековието театърът преживява бурни промени, лесно обясними с промяна на историческата обстановка, която неминуемо довежда и промяна в културната среда.
Проникването на религията във всяка сфера на живота не оставя незасегнато и театралното изкуство. Играят се предимно пиеси с религиозен характер, изобразяващи сцени от Стария и Новия завет, пиеси с откровен възпитателен характер, имащи за цел проповядване на определени идеали.
Истинския апогей в разнообразието на театралната сцена се достига през 20-и век. Нови стилове, синтез на нови и стари театрални форми, авангардни театрални течения, пиеси, инспирирани от променящата се ежедневно житейска сцена.
В България театърът придобива бързо разпространение. Първият театър в страната е „Люксембург“. Той имал 17 ложи с общо 64 места, елипсата на партера побирала 250-300 стола.
