- Датата на събитието е уникална за всяка година. През 2025 г. тази дата е 26 юни. През 2026 г. датата е 16 юни.
Първият ден от свещения месец Мухарам бележи началото на Хиджрийската Нова година . 1 Мухарам не е включен в броя на ислямските празници и съответно в повечето мюсюлмански страни Мюсюлманската Нова година (на арабски: رأس السنة الهجرية) не се чества като празник в светски смисъл. На този ден в джамиите се чете проповед, посветена на преместването на пророка Мохамед от Мека в Медина през 622 г. – началната точка на мюсюлманския лунен календар.
Месец Мухарам е първият месец от мюсюлманския календар. Смята се, че начинът, по който човек прекара първия месец от годината, е начинът, по който ще прекара останалите дванадесет месеца.
Мухаррам е един от четирите месеца, през които Аллах е забранил конфликтите, кръвните вражди, войните и подобни вражди. Коранът говори много за почитането на този месец. Мухаррам е месец на покаяние и поклонение. Всеки мюсюлманин трябва да се опита да прекара този месец в служба на Бога. Едно от поговорките на Мохамед гласи: „Мухаррам е най-добрият месец за пост след месец Рамадан .“ Друга поговорка гласи: „Който пости един ден през месец Мухаррам, ще бъде възнаграден както за 30 поста . “
Няколко думи за постенето в исляма. Ас-саум (от арабски sama – постя; персийски – ruze ; тюркски – uraza ) е пост, едно от основните задължителни изисквания на исляма. Ас-саум се състои в пълно въздържание през светлата част на денонощието от ядене, пиене и всякакви напитки, пушене на тютюн, къпане, вдишване на тамян, забавления, полов акт, тоест от всичко, което отвлича вниманието от благочестието.
С настъпването на тъмнината забраните се отменят, но се препоръчва да не се отдаваме на излишества, включително лакомия. Постът започва от момента, в който „бялата нишка може да се различи от черната“. Но този израз не може да се приема буквално, той означава времето, когато бялата ивица на хоризонта може да се различи от черната, тоест известно време преди изгрев слънце.
От пост са освободени само онези, които не са в състояние да спазват поста поради някакви временни обстоятелства (дълго пътуване, война, плен, болест), онези, които не могат да бъдат подведени под отговорност за действията си (психично болни), както и възрастни хора по тяхно искане, малки деца, бременни и кърмещи жени и всички, на които постът може да причини вреда. По този начин ас-саумът взема предвид и медицинските показания за абсолютен пост.
Не е позволено да постят тези, които са в състояние на ритуална нечистота – престъпници, които не са изтърпели присъдата си, осквернили се, непреминали пречистване. Може да се каже, че възможността да се спазва постът е чест за мюсюлманина.
Тези, които случайно прекъснат поста, трябва да наваксат загубените дни, а тези, които го прекъснат умишлено, трябва, освен да наваксат тези дни, да се покаят и да извършат изкупителни действия.
Постенето е забранено в дните на два големи празника, а постът в петък (мюсюлмански почивен ден), събота (еврейски ден) и неделя (християнски ден) е осъден.
