2,6 МИЛИОНА ЛЕВА ЩЕ БЪДАТ ИНВЕСТИРАНИ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПОЛЕЗАЩИТНИТЕ ПОЯСИ В ДОБРУДЖА ДО 2024 ГОДИНА

0
941

 

2 600 000 лева ще бъдат инвестирани за възстановяване на 1 750 декара полезащитни пояси в Добричка област до 2024 година, съобщи директорът на държавно горско стопанство в Добрич Цанко Николов. Възстановени ще бъдат поясите, които са в лошо състояние и с недобър растеж. Предстои да бъдат залесени над 820 декара пояси, пререждане ще се извърши на насаждения с площ от 14 250 дка, санитарна сеч ще се извърши в пояси с обща площ от 2 588 дка.  На работна среща, организирана от ОД „Земеделие“, Цанко Николов подчерта ролята на горските пояси за развитие на земеделските култури.

Тези насаждения служат като предпазна мрежа срещу ветровата ерозия, намаляват изпаренията на почвата, задържат снежната покривка, водят до увеличаване на добивите от земеделските култури и до подобряване на микроклимата, твърдят специалистите. Сред най-сериозните проблеми, с които се сблъскват служителите на горските и ловните стопанства в областта, са пожарите, замърсяванията с отпадъци  и  незаконната сеч. Общата площ на полезащитните пояси н а територията на Добричка област е 7 862 хектара, а дължината на поясите е 5000 км. Дъб цер, червен дъб, планински ясен, гледичия, акация, липа – това са най-често срещаните видове дървета в полезащитните пояси в областта, съобщи Дарик радио Добрич.

От НДТ ще прибавим, че в зората на СДС бивш народен представител от Каварна официално настояваше, че полезащитните пояси са комунистическа приумица и отживелица и трябва да бъдат изсечени до корен, за да се освободи полезна площ за сеитба на пшеница и други зърнени култури. И че научните изследвания за ползите им отстрана на учени от Института по пшеницата и с лънчогледа /сега Държавен земеделски институт/ край Генерал Тошево са само една научна глупост. Предложение, което за радост потъна в небитието заедно с един друг грандиозен напън на добрички СДС-лидери да докарат вода от Дунав до Черно море по естествени корита и наклони, подобен проект на румънския канал, свързващ морето от Констанца с река Дунав.

Написаното на хартия, т.е. във вестниците, остава – за разлика от „свободното научно мислене“ по социалните мрежи, което може да се изтрие и забрави само с натискането на бутона DEL.