Марджъри Латимър с целакант (Снимка: Неизвестен / Южноафрикански институт за водно биоразнообразие, www.saiab.ac.za
На 22 декември 1938 г. траулерът „Нерин“ уловил неизвестна сребристосиня риба с дължина един и половина метра на дълбочина 75 метра близо до устието на река Чалумна, която се влива в Индийския океан южно от град Източен Лондон в провинция Кейп в Южна Африка.
Специалист, пристигнал на мястото на инцидента, професор Джеймс Смит, го нарекъл Latimeria chalumnae в чест на директорката на градския музей на Източен Лондон, Марджъри Кортни-Латимър, която успяла да различи чудо на ихтиологията в улова на траулера.
Откриването на целаканта предизвика сензация в научния свят. Рибата принадлежи към разред Целакантови, който е част от древния разред Кръстоптеригийски, за които учените смятат, че са изчезнали още през периода Креда – преди повече от 70 милиона години!
Вторият целакант е уловен само 16 години след първото откритие между Мадагаскар и Източна Африка.
По-късно в същия район са били уловени и други целаканти. По отношение на скелетната структура на сдвоените им перки и някои други структурни характеристики, тези примитивни риби са близки до непосредствените предци на сухоземните гръбначни животни.
Тези риби имат здрави зъби, дебели, бодливи циклоидни люспи и мощна, плоска опашка. Шест от седемте им перки (с изключение на опашната) са разположени на покрити с люспи стъбла и наподобяват крайниците на висши гръбначни животни. Седмата, гръбна перка, е с форма на ветрило и е от „нормален“ тип.
По време на научни търсения, целакантите често се срещат край бреговете на Южна Африка и Мозамбик на дълбочина от няколкостотин метра.
