На 22 март таксиметровите шофьори по целия свят отбелязват своя професионален празник – Международен ден на таксиметровия шофьор .
Именно на този ден през 1907 г. по улиците на Лондон се появяват първите автомобили, оборудвани със специални измервателни уреди. Лондонските таксиджии нарекоха измервателния уред „таксиметър“ – от френското „данък“ („такса“) и гръцкото „метрон“ („измерване“). Оттогава индивидуалният градски транспорт започва да се нарича таксита, а таксистите – таксиметрови шофьори.
Въпреки че патент за автоматичен брояч на разстоянието, изминато от колесно превозно средство и съответната такса, е получен още през 1875 г. от германеца Вилхелм Фридрих Найдлер, който нарича устройството си „Таксаном“ (нем. Taxe „такса“ + гръцки νόμος „закон“). Изобретателят обаче успява да го пусне в производство едва през 1884 г. в Хамбург. Градското полицейско управление скоро издаде подробни правила за работата на измервателните уреди на конски каруци. Но първият човек, който инсталира „таксиметри“ на колите, се предполага, че е Фридрих Грайнер от Щутгарт – през 1896 г. той поръчва 10 моторни вагона Daimler Riemenwagen, които излизат на улицата през май следващата година, но не стават широко разпространени. Защото отне много време, за да измести таксиметровите автомобили, теглени от коне.
През 1907 г. в Лондон се появяват моторизирани таксита с броячи, сега наричани таксиметри, и стават първите таксита в съвременния смисъл. Първите таксита в Лондон бяха зелени и червени. Жълтият цвят, който сега се счита за традиционен за тези автомобили, се появи благодарение на американския бизнесмен Джон Херц, основателят на Hertz Corporation.
Взимайки стари коли като замяна за нови, предприемчив американец пребоядиса употребяваните коли в жълто и ги използва като таксита. Естествено, такива ярки коли лесно се забелязваха по улиците на града. По-късно практиката да се пребоядисват такситата в жълто беше възприета от почти всички подобни компании и жълтото стана класическият цвят на такситата за целия свят.
Друг разпознаваем символ на такситата е карираният модел. Според една версия първият кариран модел се появява през 20-те години на миналия век върху колите на американска компания, която ги е заимствала от състезателни символи. Имаше за цел да привлече вниманието на клиентите и да ги насърчи да мислят за бързо движение.
Днес такситата се търсят буквално във всяка страна по света, а с развитието на интернет технологиите те станаха още по-достъпни за клиентите. Но с увеличаването на броя на превозите и транспорта по пътищата, особено в мегаполисите, работата на професионалните таксиметрови шофьори изисква специални умения и опит. Затова всяка година те се изправят пред нови предизвикателства и промени в индустрията.
В Русия първите автомобили с таксиметрови апарати се появяват през 1906 г. в Санкт Петербург и Минск, през 1907 г. в Москва, а след това и в други градове. Масовият превоз на пътници с таксита обаче се разпространи едва в столиците. До 1914 г. таксиметровият парк на Санкт Петербург се състои от повече от 400 превозни средства, обслужвани от Централната диспечерска служба. Въпреки това през 1917 г., след Октомврийската революция, такситата в руските градове временно престават да съществуват. Едва на 21 юни 1925 г. редовната таксиметрова услуга е възобновена в Москва . Московските таксиметрови шофьори смятат този ден за рожден ден на съвременното руско такси и го празнуват заедно с Международния ден на таксито като свой професионален празник.