Международният ден Навруз се отбелязва от 2010 г. Предложението за въвеждане на нова дата в календара на ООН беше направено от правителствата на няколко държави: Азербайджан, Албания, Афганистан, Македония, Индия, Иран, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Турция.
На 23 февруари Общото събрание прие инициативата на тези страни и определи 21 март за международен празник – Ден на Навруз (резолюция № A/RES/64/253).
Думата Навруз (Novruz, Navruz, Nooruz, Nevruz, Nauryz) означава нов ден, нейният правопис и произношение може да варира в зависимост от страната.
Навруз е денят на пролетното равноденствие, празникът на първия ден на пролетта и обновяването на природата. Произходът на празника датира от предписмената епоха на човешката история. Празнува се като начало на нова година от повече от 300 милиона души по света и се празнува от повече от 3000 години на Балканите, Близкия изток, Кавказ, Централна Азия, Черноморския басейн и други региони.
Навруз играе важна роля в укрепването на връзките между народите, основани на взаимно уважение и идеалите за мир и добросъседство. Неговите традиции и ритуали отразяват културните и древни обичаи на цивилизациите на Изтока и Запада, които са широко разпространени в контекста на обмена на човешки ценности.
Честването на Навруз означава утвърждаване на живота в хармония с природата, осъзнаване на неразривната връзка между творческия труд и природните цикли на обновление, грижовно и уважително отношение към природните източници на живот.
Според древния обичай в навечерието на Навруз хората трябва да почистят домовете си, да подредят нещата в дворовете и градините си и да изплатят дълговете си. На празничната трапеза обикновено се подреждат кръгли питки от пшеница, ечемик, просо, царевица и други зърна. На Навруз е обичайно да се приготвят ястия от седем продукта (главно от растителен произход).
През 2009 г. Навруз е включен в представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството. ООН вярва, че празникът насърчава ценностите на мира и солидарността както между поколенията, така и в семействата, както и помирението и добросъседството, което допринася за запазването на културното многообразие и укрепването на приятелството между народите и различните общности.
