Бахайските градини в Хайфа. Ситуирани в третия по големина град в Израел – Хайфа, те са свещен храм на бахаите – религия, която почита красотата и хармонията.
На 21 април бахаите празнуват Първия ден на Ридван . На този ден Бахаулла – основателят на бахайската вяра – за първи път публично обявява Своята мисия през 1863 г. в градина близо до Багдад. На първия ден от Ридуан се провеждат избори за Местното духовно събрание, което ще управлява всички дела на бахайската общност през следващата година.
По искане на Персия турското правителство издава заповед за изгонването на Бахаулла от Константинопол. Новината за Неговото заминаване бързо се разпространява сред жителите на Багдад и съседните градове и мнозина пожелали присъствието Му и да Му отдадат последна почит. Скоро обаче станало ясно, че къщата Му е твърде малка за тази цел.
Тогава Наджиб паша, един от представителите на градската аристокрация, бивш управител, предоставил своя парк, Наджибии, на разположение на Бахаулла. Тази красива градина, наречена Ридуан (което означава „Рай“) от последователите на Бахаулла, се намирала в покрайнините на Багдад, от другата страна на реката от къщата на Бахаулла.
Денят на пристигането на Бахаулла в Градината на Ридуан се смята за началото на най-святия и най-голям от всички бахайски празници – празникът в памет на провъзгласяването на Неговата мисия. Откъслечните описания, оставени на потомството от Неговия летописец Набил, са единствените от малкото верни разкази за паметните дни, прекарани от Бахаулла в градината на Наджибия.
„ Всеки ден “, разказва Набил, „ на разсъмване градинарите рязаха розите, които обграждаха четирите алеи на градината, и ги поставяха в средата на Неговата благословена шатра. А купчината цветя беше толкова голяма, че онези, които щяха да пият сутрешния чай в Неговата палатка, не можеха да се виждат. Бахаулла лично раздаде всички тези рози на онези, които Го напуснаха, така че цветята, по Негова молба, да могат да бъдат доставени на Неговите приятели – арабите и персите – които останаха в града .“
Ридуан е дванадесетдневен бахайски празник, чиито основни събития са първият ( 21 април ), деветият ( 29 април ) и дванадесетият ( 2 май ) дни.
Бахайство
Бахайството, наричано от последователите му бахайска вяра, а понякога (и според бахаите погрешно) бахаизъм, e религиозно учение. Основано е през 19 век в района на днешен Иран от персиеца Бахаулла. Изповядващите това учение се наричат бахаи и в началото на 21 век наброяват около шест милиона души в над двеста държави по целия свят. Най-много техни представители има в САЩ.
Бахайството изповядва съществуването на един Бог Творец и единството на цялото човечество. Отхвърля троичността на Бога в християнството. Според бахайството религиозната история на човечеството е еволюиращ образователен процес. То получава знания посредством пратеници, наричани „Проявления на Бога“. Според бахаите Бахаулла (в превод — Славата Божия) е най-скорошният, най-прогресивният, но не и последният от Божиите пратеници. Той се обявява за дългоочакван учител на всички народи, предречен в християнството като човешкия син, идещ в Славата на Отца, и в исляма като Каем („този, който ще се надигне“), в хиндуизма като ново превъплъщение на Кришна, в будизма като Маитрея Буда (Буда на всеобщата справедливост) и в други религии. Твърди, че е дошло времето и Бог ни дава ново откровение за обединението на света, равенството на хората и изграждането на епоха на вечен мир и справедливост.
Свещените за бахаите места се намират на хълма Кармел в град Хайфа и имението Бахджи близо до град Акра в Израел. Там са положени мощите на Баб и Бахаулла. Молитвени домове на бахаите са изградени по един на всеки континент. В техните храмове се четат и пеят само молитви.
В средата на XIX век бахайството започва да се разпространява бързо в Персия, особено сред висшата класа от персийски произход. Управляващата тюркска Каджарска династия съзира опасността и предприема жестоки силови мерки. След вдигнатия бунт през 1844 г. бахаите са обкръжени в крепост в планинския масив Елбрус и водачите им са избити с хитрост. Досега бахайството е най-гонената религия в шиитския Иран.
Потомците на Бахаулла (Абдул Баха и Шоги Ефенди), както и последователите му разпространяват ученията на бахайството, което през ХХ век става световна религия. От 1963 г. делата на общността се ръководят от Световния дом на справедливостта — колективно управително тяло, избирано на всеки пет години от националните съвети на бахаите по света. Известни бахаи са швейцарският учен Огюст Форел и румънската кралица Мария, чийто дворец е в Балчик.
