18 юни е Световен ден на филателията. На този ден през 1926 г. в Париж е основана Международната организация по филателия.

Филателията се занимава с пощенските марки, а хората, които колекционират марки, се наричат филателисти. Марките могат да бъдат в серии или единични. Основен проблем с пощенските марки е, че лесно се фалшифицират, но не всеки различава оригинала от фалшификата.

Филателията като колекционерска страст възниква още през 40-те години на XIX век, след въвеждането в употреба на пощенските марки през 1840 година.

Някои автори смятат, че първият филателист се появил още в деня на пускането на първите в света пощенски марки. Известно е, че на 6 май 1840 г. Лондонската адвокатска кантора „Оливерсън, Денби и Леви“ (Oliverson, Denby and Lavie) изпратили в Шотландия писмо с документи, което било облепено с десет неразрязани марки от т.нар. „Черно пени“. През 1992 г. на аукцион в Цюрих този плик бил продаден за 690 хиляди франка.

Първите български пощенски марки са пуснати в обращение на 1 май 1879 година.

Цената

„Да се притежава рядка марка е престиж, може би като сума прекрачваме към милионите.“

https://bnr.bg

Първата пощенска марка в света

На 1 май 1840 г., в Англия се появяват първите пощенски марки. Те са отпечатени с черно печатарско мастило, а на тях е изобразена кралица Виктория.

За баща на пощенската марка се счита Роланд Хил. Впоследствие той става Главен началник на британските пощи и е награден от държавата с 20 000 лири.

На 6 май 1840 г. пощенската служба на Лондон е претъпкана, защото всички бързат да си купят марки. Марката е наречена „черното пени” заради цвета и цената.

Преди да се появят марките, разстоянието между градовете се изчислява по действителното изминато разстояние, което по правило е по-дълго от това по права линия. Освен това, за всеки отделен лист от писмото се заплащала пълната такса. Имало значение също дали писмото е изпратено в плик и дали е запечатано с восъчен печат. Поради това пощенската контрабанда процъфтява. Един търговец от Глазгоу през 1836 г., получил по пощата 2068 съобщения, а по странични пътища – 5 861. Търговските пътници доставяли нелегално по около 50 писма дневно срещу определена такса. Началникът на пощата в Манчестър дори твърди, че около половината от писмата между Манчестър и Ливърпул се пренасят незаконно.

Разказва се история, която накарала Роланд Хил да помисли за необходимостта от пощенска реформа. Една вечер Хил седял в общото помещение на някакъв селски хан, когато влиза пощальон. Той носи на старицата – съдържателка на хана писмо от чужбина. За доставката на писмото трябвало да бъдат заплатени два шилинга. Но ханджийката нямала пари да плати доставката и тогава Хил платил вместо нея. Оказало се, че в плика няма нищо.

Тогава Хил разбира, че доставката на писма трябва да бъде по-евтина, а за нея да плаща подателят.

https://brat-bg.com/