17 юли е Световният ден на международното наказателно правосъдие или Международният ден на правосъдието . Празникът е учреден в чест на приемането на Римския статут на този ден през 1998 г., договор, който е в основата на създаването на Международния наказателен съд (МНС).
Работата по този фундаментален документ на МНС започва през декември 1948 г., когато Общото събрание на ООН одобрява Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид и приканва Комисията по международно право „да разгледа желателността и осъществимостта на създаването на международен съдебен орган, който да разглежда дела на лица, обвинени в извършване на престъплението геноцид“.
Но официалното приемане на Римския статут се състоя едва половин век по-късно. Така, на 15-17 юли 1998 г. в Рим се проведе Дипломатическа конференция на пълномощните представители под егидата на ООН, където беше приета конвенцията за създаване на МНС – първият международен постоянен орган за наказателно правосъдие, упълномощен да преследва лица, виновни за най-нечовешките престъпления. На 17 юли участниците в конференцията подписаха Римския статут. Този договор влезе в сила на 1 юли 2002 г., след като 60 държави станаха страни по Статута чрез ратификация или присъединяване.
Днес МНС е независим международен постоянен съдебен орган, „упълномощен да упражнява юрисдикция над лица, отговорни за най-сериозните престъпления, които безпокоят международната общност“. Той не е част от официалните структури на ООН. Юрисдикцията на съда е ограничена до престъпления на геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления, извършени след 1 юли 2002 г., датата на влизане в сила на Римския статут.
Съдът има и юрисдикция, от 2010 г. насам, да преследва лица, отговорни за престъпления на агресия, но само след като международната общност ясно е дефинирала престъплението в закона.
Но юрисдикцията на МНС е допълваща: той поема дело само ако националните власти не желаят или не могат да преследват лице, заподозряно в сериозни нарушения на международното хуманитарно право. В крайна сметка основната мисия на МНС е да гарантира, че наказанията са неизбежни за най-тежките престъпления. Обвиненията се отнасят до масови убийства, изнасилвания, мъчения и набиране на деца като войници.
МНС има юрисдикция само по отношение на физически лица. Съдът може да налага присъди до 30 години затвор или доживотен затвор, но няма право да налага смъртни присъди. Според МНС, от създаването му на съда са изпратени 33 дела. Съдиите са издали 11 осъдителни присъди и четири оправдателни присъди.
Седалището на МНС е Хага (Нидерландия), но той може да заседава и на други места, ако сметне за необходимо. Към 2025 г. 125 държави са страни по Римския статут на МНС. Няколко други държави са подписали Римския статут, но все още не са го ратифицирали, включително Русия. През ноември 2016 г. руският президент Владимир Путин подписа заповед, според която Русия престава да бъде страна по Римския статут. От гледна точка на руското външно министерство, МНС не е оправдал очакванията и не се е превърнал в наистина независим, авторитетен съдебен орган.
Честването на Световния ден на международното наказателно правосъдие е съпътствано от различни събития и дейности, насочени към укрепване на международното правосъдие.
