Ледените работници са специалистите, които обновяват леда на пързалки и арени, поддържат повърхността и я възстановяват след тренировки и състезания. Днес те празнуват своя професионален празник. Датата е избрана в чест на рождения ден на американския инженер Франк Замбони, който през 1949 г. изобретява машината за обновяване на леда – машина, която позволява изглаждането, измиването и обновяването на леда. Преди това тази работа се е извършвала ръчно.

Денят на нищото е изобретен през 1973 г. от американския хуморист Харолд Пулман Кофин. Идеята му е иронична: толкова много различни празници, установени от отделни хора и групи, са се появили по света, че има належаща нужда от „антипразник“ – ден, в който нищо не трябва да се празнува. Денят на нищото призовава да не се празнуват или помнят никакви събития, да не се работи, да не се претоварва човек със задачи и мисли.

Точният произход на Деня на лютата и пикантна храна е неизвестен. Смята се, че може да е възникнал в култура, където пикантните храни са често срещана част от диетата (например Китай, Корея, Индия или Мексико). На този ден традиционно се приготвят ястия с високо съдържание на капсаицин (активната съставка, която предизвиква усещането за топлина): мексикански такос или буритос, индийски къри с люти чушки и микс от подправки, корейско кимчи и пикантни супи, както и тайландски ястия с лимонена трева и черен пипер. Между другото, усещането за „парене“ се причинява не от вкусовите рецептори, а от температурните рецептори на езика. Капсаицинът активира рецепторите, които реагират на топлина, така че мозъкът възприема лютивостта като физическо затопляне.