146 години от Освобождението на Балчик от османско владичество бяха отбелязани с венци и цветя пред Паметника на героите, паднали за Отечеството, на пл. „21 септември“. Паметта на загиналите почетоха с падане на колене и минута мълчание кметът на общината Николай Ангелов, председателят на Общински съвет Виктор Лучиянов, общински съветници, кметове на села, представители на институции и организации, ученици, граждани.
„Датата 31 януари остава в сянката на националния ни празник Трети март, но за нас е Денят на Освобождението. По ирония на съдбата добруджанци два пъти биват поробвани и два пъти освобождавани. За нас свободата еизстрадана повече от другите и затова ние трябва да помним и да почитаме героите, пожертвали живота си в името на свободата на България. Днес е ден за преклонение и ден за празнуване, ден, който ни призовава да пазим историческата си памет, да я предадем на идващите поколения, за да бъдем достойни българи“ – приветства директорът на Исторически музей – Балчик Радостина Енчева.
Кметът Николай Ангелов припомни историческите събития в словото си:
“На 31 януари 2024 се навършиха 146 години от мразовития януарски ден на 1878 г., когато балчиклии посрещат с неописуема радост своите освободители – кубанските казаци от Казашката дивизия на генерал-майор Николай Янов.
Радостта на балчиклии е голяма, защото предишните дни градът е изложен на голяма опасност. След разгрома на турските войски при Хаджиоглу Пазарджик (днес Добрич) на 26 януари 1878 г., оттеглящите се турски армейски части изоставят и Балчик, оттегляйки се към Варна. Част от местното турско население също бяга на юг. Последни напускат града башибозушките отряди. Те подпалват магазини и къщи в християнския квартал Гемеджи мехле, но поради бързото си бягство местните българи успяват да потушат пожарите. Страхът обаче си остава. Затова местните жители ликуват и посрещат с камбанен звън на 31 януари освободителните руски войски. По стара българска традиция те са посрещнати с хляб и сол. На следващия ден тържествата продължават – тук пристигат пехотните части и самият командващ 14-и армейски корпус в Добруджа генерал-лейтенант Цимерман с щаба си. Това са незабравими дни за местното християнско население – празнуват българи, гърци, арменци, евреи. Всички те приемат в домовете си като скъпи гости своите освободители.
За будния дух на града говори и фактът, че мнозина местни патриоти по време на войната бягат на север и се включват в доброволческата конна чета на Андрей Василев – Амирата. В новооткрити документи тя се споменава и като Балчишката чета, което красноречиво говори, че по-голяма част от доброволците са балчиклии. Те пазят добруджанското население от башибозушки банди и предават разузнавателни сведения на руските войски.
Макар в нашия край да не са водени тежки сражения по време на войната, в града ни също има места на преклонение, където да поставим своите цветя в знак на почит и уважение. След Освобождението тук живеят седмина опълченци. В знак на признателност на Етнографския музей е поставена паметна плоча с имената на трима от тях, живели най-дълго тук – Георги Попов, Никола Иванов и Никола Минков.”
Албена Иванова
https://bnr.bg/varna
