Иска да учи информатика, обича чуждите езици, философията и спорта
За Ивелин Иванов приключението, наречено дебатиране, започва преди едва една година. Учителката му търси желаещи да водят дебати на немски език и той решава да вземе участие, защото владее добре езика, а и иска да бъде по-активен в училищните мероприятия.
Състезанието “Младежки дебати” протича в няколко кръга: училищен, регионален, национален и международен. На финалния, който се проведе в Берлин, се класират само четирима, сред които е и Ивелин. Определя победата си като трудна, но е удовлетворен от резултата.
Подготовката му започва още преди заминаването за Германия. За две седмици е трябвало да се подготви за 4 теми, което дотогава не му се е налагало. Упражнява се вкъщи, като репетира сам изказванията си, следвайки съвета на преподавателката си да използва плюшена играчка, пред която да говори.
Друг метод, който използва, е да дебатира със себе си пред огледалото. За него е важно да използва различни източници на информация за всяка тема, за да не ограничава гледната си точка.
“Падна едно голямо четене, а трябваше да се справя и със стреса. На финала всички бяхме много притеснени, въпреки че и четиримата бяхме много способни”, казва той. Смята, че притеснението им е попречило да дадат най-доброто от себе си.
Въпреки че печели финалния дебат в Берлин, за Ивелин най-доброто му представяне е било на националния кръг в Стара Загора. Не смята, че има дебат на немски, който да е загубил. Като по-слабо представяне определя участието си в училищен дебат, защото не отделил достатъчно време за подготовка и надценил познанията си по темата. Това обаче не го отказва да продължи напред и да развива уменията си.
Научава се да не се концентрира върху публиката, а по-скоро върху думите на другите дебатьори, защото е много важно да ги изслушва внимателно и да си води записки, за да се справи добре.
Да пребори страха от говорене пред публика, пък е накарало Ивелин да сe впусне в състезанията
по дебати.
А впоследствие разбира, че това е и много добър начин да срещнеш нови хора.
“Когато спечелих, изпитах много емоции. Не знам дали някога съм се чувствал толкова щастлив и удовлетворен. Всичките ми близки се радваха за мен. Благодарен съм особено за контактите и самоувереността, които спечелих от това”, споделя той.
Човекът, който има най-голям принос за интереса му към дебатите, е учителката му по философия г-жа Сияна Мандажиева. По време на часовете тя показва на Ивелин и съучениците му структурата на дебата и ги учи да подобряват реториката си. В Берлин отива заедно с него и успява да види финалния му дебат.
Още в осми клас Ивелин разбира, че има интерес към предмета. Споделя, че винаги са му казвали, че е голям философ. Така решава да запише профил “Философия” и в крайна сметка решението му го превръща в победител.
Голямата му страст обаче се оказва информатиката. Като малък е ходил на курсове по информатика и математика, която също харесва. Според него именно математиката му е помогнала да стане по-аналитичен, което е ключово, за да се справя добре с дебатите. Желанието му е да следва информатика в Германия, но не в някой от големите градове. Избрал си е Ахен, защото там щял да се чувства по-спокоен. Отскоро проявява интерес и към езиците за програмиране. Харесва му да учи неща, които могат да му бъдат полезни в бъдещата му работа.
Ивелин е роден в силистренското село Цар Самуил, но от първи клас учи в Русе. Като малък често е при баба си и дядо си в близкото село Бръшлен. Семейството му го подкрепя безусловно. Той вярва, че е истински късметлия, че е в добри отношения с всички. Те се радват за всяка негова победа. Научили са го, че каквото и да стане, дори и да загуби, е постигнал много.
Родителите му, както и баба му и дядо му, са негово вдъхновение.
Категоричен е, че упоритостта и неспирната им работа му дават възможност за по-добър живот. Мотивират го да се посвети на образованието си. Вярва много на родителите си, защото от малък му дават свобода да взима сам решенията си. Свикнал е да ги вижда само по 1-2 пъти седмично и често му липсват, но редовно се чуват по телефона. Има и по-малка сестра, с която живеят заедно на квартира в Русе, докато родителите му работят на село.
Баба му го научава да чете и да смята
Затова, когато е в първи и втори клас, момчето не внимава много в клас. Баба му винаги е наблягала на важността на образованието, което и досега е принцип, който направлява Ивелин в живота. Тя е дългогодишен учител по български език, а пък на Ивелин въобще не му е силен предмет.
Жената успява да му помага с някои от основните правила, но тъй като отдавна не е практикувала и не познава формата, Ивелин се подготвя сам. За изпита, който му предстои в края на 12-и клас, е твърдо решен да се фокусира върху подготовката по БЕЛ. А за втора матура си е избрал английски, което не го притеснява толкова. Все още се колебае дали да се яви и на трети изпит по математика. Не му е нужно за кандидатстването, но иска да предизвика себе си, защото и занапред ще набляга на предмета.
Ивелин няма търпение да завърши, но усеща и тъга, че завинаги се разделя с училището. За него абитуриентският бал не е приоритет. От съучениците си знае къде и кога ще бъде и въпреки че не е фен на шумните купони, е сигурен, че ще се забавлява.
Повечето му близки приятели са от село и редовно се прибира, за да ги вижда. “На село просто е по-лесно. Не трябва да звъня на някого, за да видя дали е свободен, а през уикенда просто излизам на центъра и винаги има с кого да разговарям или да играя волейбол, футбол или да тренираме на лостове”, разказва той.
Когато се събира със семейството си, за да отпразнуват победата, един от най-близките му приятели му прави изненада, като го поздравява с музикално произведение, изсвирено на гайда, което много го трогва.
В Русе обаче е приятелката му Нора. Двамата се запознават в училище, когато трябва да бъдат водещи на събитие, посветено на празника на народната носия. Няколко месеца по-късно стават двойка. Ивелин споделя, че е доволен, защото могат да се виждат почти всеки ден. Тя го подкрепя във всички начинания и била много щастлива, когато успява да спечели състезанието, въпреки че докато е в Берлин, не се виждат цяла седмица.
Ивелин не е от типа отличници, които не вдигат глава от учебника. Спортува редовно, а и танцува народни танци – първо в читалището на село, а после и в ансамбъл “Зорница” в Русе.Като по-малък е прекарвал повечето си свободно време вкъщи с игрите, но по време на пандемията се чувства изолиран и започва да оценява времето, което прекарва навън с приятелите си. Тогава решава да бъде по-общителен.
СНИМКА: ФЕЙСБУК НА АНСАМБЪЛ “ЗОРНИЦА”-РУСЕ
От 2-3 години се занимава и с правенето на игри. Харесват му по-креативните, а екшън игрите по-скоро не са за него. Като дете играе най-вече “Майнкрафт”, защото в нея има възможност да прави неща, които са свързани с математика и информатика.
