На този ден всички слепи и слабо виждащи хора в света се прекланят пред подвига на един френски благородник Валентин Аюи,който – виждайки тежката съдба на тази група хора, се заема да върне достойнството и подобри съдбата им. Тогава слепите хора са били използвани в кръчмите, където богатите клиенти се забавлявали, като хвърляли към нищо неподозиращите слепи хранителни отпадъци, изгнили плодове, пасти, яйца…, което предизвиквало много смях сред клиентите на заведението. Виждайки тази човешка несправедливост към ослепелите от стрели, копия и шпаги рицари, Валентин Аюи се замисля как може да помогне на нещастните хора
Роден на 13.11.1745г. в знак на почит и благодарност този рожден ден става символ за празнуване сред незрящото съсловие в света. През 1946 година по случай 200-годишнината от рождението му, световната общественост, със съдействието на ООН, определя 13 ноември за СВЕТОВЕН ДЕН НА СЛЕПИТЕ. Преломният момент в живота на Валентин Аюи в отношението му към слепите хора настъпва, когато в един ден той подава монета на един сляп младеж, просещ пред една църква.
Останал много удивен, когато младият слепец му връща монетата със следните думи.
- Вие сте ми дали сребърно екю, господине,мислейки си вероятно, че това е едно су.
Аюи- трогнат от честността на слепия младеж, се вглежда внимателно, наблюдавайки тънките чувствителни пръсти и начина, по който той опипва монетата, след което я разпознава безпогрешно.И се замисля дълбоко, как, по какъв начин тоя на пръв поглед изглеждащ безпомощен, сляп млад човек е успял да обучи пръстите си на такава чувствителна осезаемост, за да постигне такова съвършенство при възприемане на релефните форми. Тогава ученият поканва просяка в собствения си дом, където го обучава в продължение на една година. Той е смутен от догадката – как тъй векове наред никой не се е сещал, че липсата на зрение може да бъде компенсирана до голяма степен чрез обучението и усъвършенстването на другите човешки сетива- пръсти, слух, осезание, нюх.
Слепият младеж се нарича Франсоа.Изборът на Аюи се оказва сполучлив. Незрящият Франсоа е умен и буден младеж.Интелигентността му помага допълнително и той бързо усвоява всичко, което Аюи му преподава.За кратко време научава четене,писане, смятане и география, макар че се използва тежък калиграфичен метод за изобразяване на буквите и цифрите, и опипване с пръстите изпъкналата част на текста.Главният принцип на този метод е следният: заместване на зрението с осезанието.
За да покаже добрите резултати от своята работа, Аюи решава да представи своя ученик пред кралска комисия.Отпускат му и средства, с които той разкрива училище за слепи. В последствие учениците на Валентин Аюи показват отлични резултати .
Преди около 200г. един от учениците – Луи Брайл прави гениално откритие да използва комбинацията на шест изпъкнали точки.С възможните 63 комбинации през 1825г. се създава известния в целия свят релефно-точков шрифт на Луи Брайл.
Като обобщение цитираме думите на един също тъй заслужил деятел в областта на тифлопедагогиката, австриецът Карл Брюклен,който пише следното: ”1784 година може да се смята като година, в която е започнало системното обучение на слепите.И по-рано се е писало и обсъждало по въпросите за обучение на слепите,но пръв опит да реализира това е извършил един ПЛОДОНОСЕН ГЕНИЙ И НЕУМОРИМ ПИОНЕР.”
Това е Валентин Аюи.
Ползвани материали от книгата на Тодор Андонов
„Баща и учител на слепите”
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ СЛЕПИ, СЛАБОВИЖДАЩИ И СЪПРИЧАСТНИТЕ С ТЯХНАТА СЪДБА!
Иван ТОДОРОВ – ХобиСклуб- Добрич
