На 11 август (31 юли по стар стил) 1791 г., близо до нос Калиакрия (сега нос Калиакра, разположен на брега на съвременна България), руският флот срещна комбинираната турско-алжирска ескадра, стояща на рейда.

Появата на руски кораби, движещи се с висока скорост благодарение на попътен вятър и напълно разгърнато ветроходно оборудване, беше пълна изненада за турците: в крайна сметка само преди около три дни ескадрата на Ушаков стоеше в заливите на Севастопол!

Първоначално обаче такова неочаквано посещение на „северния враг“ не предизвика особено безпокойство у турското командване: то имаше на разположение 18 бойни кораба, 17 фрегати и много спомагателни кораби. Общата численост на турската флота при Калиакрия е 78 кораба. Ушаков имаше 15 бойни кораба, 2 фрегати и няколко дузини малки кораби в ескадрата.

Основното, на което разчитаха турските адмирали, беше силата на артилерията. Имаха около 1600 оръдия (без да се броят бреговите батареи) срещу 998 руски оръдия.

Удар в походна колона

Но основното предимство на тази морска битка дори не е, че врагът, който имаше значително числено предимство, беше атакуван от сравнително малки сили: това се е случвало повече от веднъж в историята на руската армия и флот.

Основното нещо в тактиката на F.F. Ушаков, използван на нос Калиакрия, беше напълно нов метод за атака. Спокойно можем да кажем, че военноморските командири никога досега не са го използвали никъде по света. Морската доктрина, преобладаваща по това време, предписва специално, доста сложно възстановяване на корабите преди началото на битката. Откровената атака се смяташе за хазарт с непредсказуеми последици.

Но руската ескадра, маршируваща в три маршируващи колони, противно на правилата, не се подреди в така наречената „бойна линия“, а с пълна скорост буквално се вряза в редиците на турските кораби. Така Ушаков спечели не само време, но и морално смаза врага с изненадата на атаката. В същото време той наруши друго стабилно правило: никога да не навигира кораби между вражеския флот и крайбрежните батареи. Турските адмирали решават, че „Ушак паша“, както наричат ​​помежду си руския военноморски командир, е полудял и се е вкарал в капан, където ескадрата му лесно може да бъде смазана от насрещния огън от морето и от брега. Батериите получават заповед да стрелят от всички оръдия, но това не спира руския флот и той бързо се приближава към турските кораби. Същото, поради „грешната“ атака на Ушаков, се озоваха в изключително неизгодна позиция: нямаха попътен вятър и адмиралите се опитаха да изградят бойна линия, пускайки корабите на левия халс. И това, както знаят моряците, е изпълнено със сблъсъци на кораби при пресичане на курсове.

Точно това се случи: турските кораби се скупчиха и започнаха да се сблъскват един с друг. От друга страна, пристанищният халс, напротив, беше благоприятен за руските кораби, плаващи с попътен вятър с пълни платна: това помогна бързо да се поставят корабите в бойната линия.

Междувременно турските брегови батерии млъкнаха: артилеристите се страхуваха да влязат в собствените си кораби. И в това изчислението на Ушаков беше оправдано: още един плюс в съкровищницата на успешните решения на тази битка.

Освен това адмиралът забеляза навреме опита на турците да направят маневра, за да „уловят“ и вятъра, и не им позволи да направят това. Най-бързият кораб на руската ескадра – флагманът „Рождество Христово“, управляван от Ушаков, проби пред колоната и атакува водещия боен кораб „Капудания“ от алжирската ескадра, командван от адмирал Сеид Али паша, бивш магребски пират, който плени много кораби. Преминавайки по пътя на вражеския флот, флагманът „Коледа“, въоръжен с 84 оръдия, откри огън от близко разстояние. Група от три кораба, водена от Сеид Али паша, също отвръща на огъня. Междувременно Ушаков се приближи до „Капудания“ и приложи маневра, която може да се нарече „пръчка над буквата“ t „. Той застана странично до носа на гиганта на турско-алжирската ескадра, което веднага даде на руския флагман огромно предимство в силата на залпа. Тоест можеше да стреля с 42 оръдия, докато Капудания можеше да отговори само с няколко лъкови оръдия.

Руският адмирал разбра, че поражението на най-големия кораб на турския флот, на борда на който има авторитетен турски военноморски командир, вече е половината от победата, останалите „капудани“ (капитани) със сигурност ще бъдат деморализирани. След няколко залпа на „Капудания“ започва пожар и Ушаков заповядва да се прехвърли огън към турския вицеадмиралски кораб, който заедно с други кораби се опитва да покрие запаления флагман.

По едно време носителят на адмиралския флаг – „Коледа“, дори е бил принуден да се бие наведнъж с четири турски кораба. По сигнал от флагманския кораб на помощ му се притекли още три руски кораба – „Александър Невски“, „Теодор Стратилат“ и „Йоан Кръстител“. Въпреки това, когато се приближиха, корабът на Ушаков вече беше прогонил настъпващия враг и корабите, които пристигнаха навреме, трябваше само да започнат да го преследват.

Скоро турският флот всъщност беше обкръжен от руската ескадра. Част от корабите тръгнаха на пробив, опитвайки се да се разпръснат. Започва и преследване за тях, което продължава до пълен мрак, когато внезапно над морето се установява пълно спокойствие. Около полунощ обаче платната отново са издути от вятъра и преследването продължава. Остатъците от турската флота побързаха да се укрият в Босфора. Част от корабите се отправят на север към румелийските брегове. Всичко това означаваше, че на турците вече не беше съдено да доминират в Черно море.

Калиакрия – морски Измаил

Трудно е да се надценява победата на ескадрона на Ушаков при Калиакрия. Ако говорим за тази война, тогава тя може да се сравни с победоносното нападение срещу мощната турска крепост Измаил, което се случи година по-рано, където се отличи друг военен герой от онова време, А.В. Суворов. Тези две победи – сухопътна и морска, станаха ключови. Именно те вдъхновиха турския султан да поиска мир: в столицата на османците, на фона на успехите на руското оръжие, те се страхуваха от предстоящата поява на „северняци“ на брега на Босфора, изпълнени с превземането на Константинопол (Истанбул).

Няколко месеца след размяната на съобщения и поредица от срещи беше подписан мирен договор, носещ толкова помпозно и помпозно заглавие – „Трактат за вечен мир и приятелство, сключен между Всеруската империя и Османското пристанище в Яш на 29 декември 1791 г., чрез назначените за това от двете страни на пълномощниците и потвърдени от взаимни държавни ратификации, разменени между взаимните пълномощници в Яш на 29 януари 1792 г.“. Сега историците го наричат ​​просто светът на Яси.

Според този договор цялото Северно Черноморие, заедно с Крим, територията между Днестър и Южен Буг, отиват към Русия, а кавказката граница на империята се установява по река Кубан. Освен това се засилиха позициите на руската държава в Закавказието, където Турция се ангажира повече да не предявява претенции към Грузия. Позициите на империята укрепват и на Балканския полуостров.

Пряка последица от договора от Яси, наред с други предимства, е развитието на черноморските земи и изграждането на пристанища и градове – Одеса, Херсон и др.

Що се отнася до военно-историческото значение на битката при Калиакрия, само два факта дават основание да я наречем една от най-забележителните морски битки. Първо: тактиката на Ушаков по-късно е възприета от известния британски военноморски командир Нелсън в битките при Абубакир (1798) и Трафалгар (1805). А втората е най-успешната и впечатляваща битка на руския Черноморски флот в цялата му история.

В памет на тази битка, точно преди 15 години, на 11 август 2006 г., беше поставен 8-метров паметник на Ф.Ф. Ушаков. У нас битката при Калиакрия се смята за предвестник на освобождението на Балканите от османско иго. Това, което се случи почти век по-късно – вече по време на друга война.

Паметникът на адмирал Фьодър Ушаков на нос Калиакра

Ушаков почива на 2 октомври 1817 г. в имението си в Тамбовска губерния, където е погребан до стените на Санаксарския мъжки манастир “ Рождество Богородично„