дом Акценти 10 ОКТОМВРИ – СВЕТОВНИЯТ ДЕН НА ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ: „ПРОМОЦИЯ НА ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ...

10 ОКТОМВРИ – СВЕТОВНИЯТ ДЕН НА ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ: „ПРОМОЦИЯ НА ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ И ПРЕВЕНЦИЯ НА САМОУБИЙСТВАТА!”

10.10.2019

1433

Световният ден на психично здраве се отбелязва всяка година на 10 октомври. Той е въведен за първи път през 1992 г по инициатива на Световната федерация за психично здраве. От 1994 г. насам, освен общото промотиране на психично здраве, за деня на психичното здраве се избира конкретна тема. Тази година (2019) надсловът е: „ Промоция на психичното здраве и превенция на самоубийствата!”. В настоящата статия се надявам да привлека вниманието към този социално-психологичен проблем без да претендирам за изчерпателност. Поставям си за цел да не ви представям статистически данни, защото самоубийството преди всичко е една трагедия за семейството и обкръжението на даден човек, а отделно цифрите, които са ни достъпни са силно занижени и не дават реалните пропорции на проблема в национален и световен мащаб. Дали темата ще бъде вакуумирана само в този ден, когато се чества психичното здраве, зависи от всички нас като общество.

Едно примерно определение: „Самоубийството представлява съзнателно и предумишлено прекъсване на собствения живот.(…) Преживяванията за безнадеждност, безпомощност и тъгата са причина за извършване на самоубийствени действия, те могат да бъдат екзистенциален проблем или да се дължат на психично разстройство.” Не винаги самоубийството е пряко свързано с налична психиатричнa болест, но психичните разстройства са важен фактор поради много причини. Една от тях е отношение на обществото към хората, диагностицирани с такава, това е „стигмата срещу психично болните”, с която се борим, защото тя се основава на дълбоко неразбиране на същността на психичните заболяванията. Друга причина за самоубийствата, както е изводимо от определението, е пряко свързана с преживяване на криза от даден човек, без той задължително да има психично страдание. Така, освен психичните заболявания, значение за опитите за самоубийство имат острият и хроничен стрес, хронична болка или хронично соматично заболяване, нелечимо заболяване, интоксикация, както и хората преследвани от закона.

Всъщност, самоубийството е феномен, който трудно да поддава на прогноза. Сложността на човешката биология, психология и социални обстоятелства насочват към нелинеарна динамика, правещи самоубийството непредвидимо събитие дори ако ни бяха известни всички рискови и протективни фактори. Освен това, част от самоубийстата са импулсивни по своята природа, което допълнително затруднява прогнозата. Все пак, при някои обстоятелства клиничната преценка може да се окаже с по-висок процент на точност спрямо въпросниците за „оценка на риска”, с които боравим. Формирането на клинична оценка обаче изисква време и затова често се случва след консулт с човек, направил опит за самоубийство, той да бъде поканен за разговор или хоспитализация в регионалния Център за психично здраве без това задължително да означава, че „човек е луд”. Въпреки, че съм специализант с малък стаж, не съм в заблуждение, че препоръка за хоспитализация е най-доброто решение и че магически ще премахне сложните проблеми и конфликтни взаимоотношениения, довели до тази ситуация, но стоя зад своята преценка, че понякога хиспитализация се налага и тя е в интерес на пациента. От една страна, понякога няма по-добра алтернатива (особено когато пациента няма близки хора), а от друга – вярвам в ефективността на психиатричната служба. Ако е наличен депресивен или друг синдром, то необходимо е да се диагностицира и да се започне адектватна терапия.

Апелираме към всички близки да не игнорирате изказвания за самоубийство на свой близък и да го насочите да потърси помощ от личен лекар, психолог или психиатър преди да се е стигнало да опит за самоубийство, който може да фатален. Това е първата крачка към поемане отговорността за психично здраве.

И ето няколко уместни въпроса:

Смятате ли, че добруването ви зависи само от здравето на тялото ви? Как се грижите за психичното си здраве ?

Какво бихте си помислили и как бихте се отнасяли към човек, който е направил опит? Ще го подкрепите или ще го избягвате?

Как бихте променили поведението си, за да бъдете по-здрави психически и физически, за да функционирате по-ефективно в ежедневието си и по време на кризистни ситуации и да бъдете добър пример за децата си по отношение справяне с проблемите?

Известно е, че има различия в нивата на самоубийствата за различните страни като националните данни са изключително стабилни през годините. Причините за това не са напълно изяснени. Освен в нивата на самоубийствата се оказва, че значима хетерогенност има и в различните популации в рамките на дадена нация (мъжете извършват повече успешни самоубийства от жените), както и в метода на избор, целящ летален изход. И отново- честота при метода на избор за самоубийство е стабилна за дадена страна през годините. Общи мерки за превенцията на самоубийствата се основават именно на тази предвидимост при метода на избора. Ето, някои добре познати ефективни примери, които са довели да редуциране на нивата на самоубийствата, взети от обзор, направен 2018 год „The role of prediction in suicide prevention Matthew Michael Large, BSc, MBBS, FRANZCP, DMedSci ”:

Подмяната на въглеродна газ в Обединеното кралство през 60-те години на 20 век .
Регулацията на огнестрелните оръжия в Австралия през 90-те.
Тенденцията за забрана на високотоксични пестициди в много страни.
Редуцирането на броя хапчета на аналгетиците в опаковка .
Подмяната на барбитурати с бензодиазепини.
Поставяне на бариери на най-честите места, използвани за скачане от самоубийци .
Мерки, целящи намаляването на алкохолната консумация.
Промяна в политиката на медийното отразяване на самоубийствата.

Подобрен достъп до здравните грижи и психиатрична помощ.
Редуциране на стигмата, асоциирана с психичните разстройства.
Мерки срещу безработицата.

Част от гореспоменатите превантивни стратегии в голяма степен зависят от политичеката воля и няма да ги коментирам подобно, но ще обърна особено внимание на 2 от представените превантивни стратегии:

Първо, „Промяна в политиката на медийното отразяване на самоубийствата”, която лежи изцяло на отговорността на журналистическата гилдия. Във връзка с тази тема интересен е „ Опит за психологичен анализ на самозапалзванията у нас през февруари –март 2013 год” , разработен от Минко Хаджийски. В него се коментира как няколко случая на публични самозапалвания през 2013 година по време на политическите протести се увеличават по механизма на Ефекта на Вертер, вследствие неправилното медиино отразяване. В този доклад се се отправя сериозна критика към журналистическия подход, търсещ сензация и даващ възможност вниманието да се разсее към непродуктивни и дори, както е в случая, опасни посоки. Така, историята показва, че самите публични самоубийтва не постигат „по-голяма социална справедливост”.След себе си те оставят твърде много скърбящи. А запитваме ли се как са се чувствали свидетелите на тези събития, сред които и деца ? Нерядко загубилите близък човек от преждевременна смърт или свидетелите на травматични събития имат нужда от психологическа подкрепа. При преживяване на огромна загуба като загубата на близък се преминава през определени фази на скръбта, а това изисква време.

Втората превантивна стратегия, която е от голямо значение за Добруджанския край като земеделски регион, има пряко отношение към медицината и в частност психиатрията, това е Лечението на злоупотребата и зависимостта към алкохол и психоактивни вещества в рамките на по- общото: „Мерки, целящи намаляването на алкохолната консумация. Достъпът до алкохол е изключително лесен и целогодишен, защото много хора сами произвеждат значителни количества алкохолни напитки. Оказва се, че като нация сме твърде толерантни към всекидневното пиене до момента, в който нещата не ескалират до спешно здравословно състояние, агресия, опит за самоубиство т.е когато проблемът не може вече да се пренебрегва. Нашето мнение е, че тук усилието на медиците от различни специалности трябва да продължава с увеличаващи се темпове, да се превърне в целева стратегия и да се осигури допълнително финансиране. Разбира се, промени трябва да настъпват и в нагласите на самото обществото към прекомерния прием на алкохол.

БЛАГОДАРНОСТ към всички колеги- ординатори, лекари-специалисти и специалисти по здравни грижи, както и санитари, които по един или друг начин са ангажирани в укрепването и лекуването на психичното здраве на населението на област Добрич, неуморно и сърдечно вършат своята работа.

„ЦПЗ д-р П. Станчев – Добрич” ЕООД