- Калин Джорджеску – малко известен, крайно десен популист пое лидерството на президентските избори в Румъния в неделя, показват електоралните данни. Той ще се изправи срещу Елена Ласкони от партията Съюз за спасяване на Румъния. А левия премиер Марсел Чолаку отпадна от президентската надпревара. Това е резултат, който разтърси политическия пейзаж в страната.
Калин Джорджеску, който независим кандидат, води в анкетите с около 22,94% от гласовете след преброяване на почти 93% от гласовете, докато Чолаку от Социалдемократическата партия, или PSD, има 19,6%. .
След затварянето на избирателните секции 9,4 милиона души – около 52,4% от имащите право на глас – са гласували, според Централното избирателно бюро. Вторият тур на гласуването ще се проведе на 8 декември.Президентът има петгодишен мандат и има значителни правомощия за вземане на решения в области като националната сигурност, външната политика и съдебните назначения в страните-членки на Европейския съюз и НАТО.
62-годишният Джорджеску се кандидатира като независим кандидат и не беше особено известен.
След като гласува в неделя, Джорджеску написа в публикация във Фейсбук, че е гласувал „за онеправданите, за унизените, за тези, които чувстват, че нямат значение и всъщност имат най-голямо значение… вотът е молитва за нацията.“
Кристиан Андрей, политически консултант, базиран в Букурещ, каза пред Асошиейтед прес, че неочакваното представяне на Джорджеску изглежда е „голям протест или бунт срещу властта“.
„Основните политически партии са загубили връзката с обикновените румънци“, каза той. „Нямате силни кандидати или силни лидери … има слаби кандидати, слаби лидери и партиите като цяло са доста несвързани.“
Джорджеску няма програма, каза Андрей, и има неясен и популистки манифест с позиции, които са „извън нормалния дискурс“. Неговите позиции включват подкрепа на румънските фермери, намаляване на зависимостта от внос и увеличаване на производството на енергия и храни.
Джорджеску нарече противоракетния отбранителен щит на НАТО в румънския град Девеселу „срам за дипломацията“. Той каза, че Северноатлантическият алианс няма да защити нито един от своите членове, ако бъдат нападнати от Русия.
Според уебсайта му Джорджеску има докторска степен по педология, клон на науката за почвата, и е заемал различни позиции в министерството на околната среда на Румъния през 90-те години. Между 1999 и 2012 г. е представител на Румъния в националния комитет на Програмата на ООН за околната среда.
Видеоклипове, публикувани в популярния му акаунт в TikTok, където той е натрупал 1,6 милиона харесвания, показват как той посещава църква, тренира джудо, тича по овална писта и говори в подкасти.
Румъния споделя 650-километрова граница с Украйна и откакто Русия нападна Киев през 2022 г., тя позволи износа на милиони тонове зърно през черноморското си пристанище Констанца и предостави военна помощ, включително дарението на ПВО батарея Patriot.Един политически коментатор каза, че руска намеса, която е дала предимство на Джорджеску, не може да бъде изключена на изборите.
„Въз основа на позицията на Джорджеску спрямо Украйна и несъответствието между проучванията на общественото мнение и действителния резултат, не можем да изключим (това)“, каза Серджиу Мискойу, професор по политически науки в университета Бабеш-Болай.
Екатерина Навадия, 20-годишна студентка по архитектура, каза, че е гласувала за първи път на национални избори в неделя и се надява, че младите хора масово ще излязат и ще гласуват.
„От революцията (1989 г.) нямахме наистина добър президент“, каза тя. „Надявам се, че повечето от хората на моята възраст са отишли да гласуват… защото водещият кандидат не е най-добрият вариант.“
Румъния ще проведе и парламентарни избори на 1 декември, които ще определят следващото правителство и премиер на страната.
Андрей, политическият консултант, каза, че големият бюджетен дефицит на Румъния, високата инфлация и икономическото забавяне могат да накарат по-масовите кандидати да се насочат към популистки позиции на фона на широко разпространено недоволство.
Чолаку каза пред АП преди гласуването на първия тур, че една от най-големите му цели е била „да убеди румънците, че си струва да останат у дома или да се върнат“ в Румъния, която има огромна диаспора, разпространена в страните от ЕС.
