© |
Политологът Кристиян Шкварек в интервю за предаването „България, Европа и светът на фокус“ на Радио „Фокус“ (бел. ред. интервюто е проведено на 24.04.2023 г.)
ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ ще проведат лидерска среща утре в парламента. Бойко Борисов, Христо Иванов, Кирил Петков и Асен Василев ще разговарят в търсене на консенсус по темите, засягащи дневния ред на държавата и обществото в контекста на предстоящото връчване на първия проучвателен мандат. През почивните дни Кирил Петков от „Продължаваме промяната“ даде заявка, че коалицията ще се отзове на покана за среща с ГЕРБ. На нея двете най-големи формации, в парламента ще обсъдят възможностите за съставяне на редовно правителство без досега да са променили началните си позиции. Бойко Борисов иска коалиция с подялба на министерските места с „Продължаваме промяната“-„Демократична България“. Тя пък отказва да подкрепи мандат на ГЕРБ, както и правителство с нейно участие. Тук при мен в студиото е политолога Кристиан Шкварек. Здравейте.
Здравейте.
Как изглеждат, г-н Шкварек, политическите договорки, към настоящия момент?
Аз договорките към този момент не съм видял да има, по-скоро има политически надигравания.
Общи законодателни проекти имаха. Затова казах договорки.
Имат, да, това е част от тази игра. Ние имайте предвид, че продължаваме да бъдем в състояние на предизборна кампания, защото най-важната кампания за всяка политическа партия това са местните избори. Следователно докато не минат тези местни избори, всичко е предизборна кампания. Предизборна кампания ще бъдат преговорите, предизборна кампания ако щете дори би било след като състави евентуално едно такова правителство, първите му стъпки. Аз мога от сега да си представя, да начертая как евентуално, ако има някакво общо правителство между първите две партии и те си поделят министерствата, самите министерства ще работят първите четири месеца в състояние на предизборен пиар за партията, която е издигнала този министър и го е назначила.
Това защо го отчитаме като нещо лошо и недобра практика?
Аз не го отчитам задължително като нещо лошо. По принцип хубавото на демокрацията е точно това, че когато знаеш, че предстоят избори, по принцип би трябвало нали да малко повече да се стегнеш и да вършиш по-хубави неща за държавата и за народа, а пък като има така доста отдалечени избори, примерно след 4-годишен хоризонт, малко се отпускат партиите и управляващите, и тогава си позволяват да вършат по-лоши неща. Проблемът обаче е следният: това е нож с две остриета. Както е възможно да вършат добри неща, защото идват избори, така е възможно и да се отдадат на популизъм, който е вреден за държавата. Ако в условията на предизборна ситуация започнат да редят бюджет, вече няколко пъти беше предупредена от доста хора, че се отваря кесията, започват да се раздават пари на калпак, всяка партия започва да с надцаква другите, колко пък тя ще даде на другите повече, на народа ще даде повече, без значение от дефицит, без значение от финанси публични и т.н. Т.е. предизборната ситуация е нож с две остриета.
Борисов често всъщност казва, че в случая на окончателен отказ от „Продължаваме промяната“-„Демократична България“ имал и друг вариант, т.е. план „Б“. Нали, той не е назовавал конкретно, но ясно, всички знаем че става въпрос за ДПС, БСП. Как ви се струват тези негови изказвания? Той е готов на всичко, нали, на всякакви компромиси или?
План „Б“, „Бойко“ както го казват. Шегувам се е естествено, не е това планът, но така се пошегува и той в парламента. План „А“ е евентуално да се направи с вторите коалиция…
Но те не искат.
… която коалиция би била естествено най-стабилна, защото би обхваща двете най- големи партии, само две партии държат мнозинства – това винаги е стабилно чисто математически. План „Б“ е коалиция, която го хваща другите партии, а не е втората, която естествено би било много по-нестабилно, защото значи 3-4 формации, ако щете би включвала евентуално формацията ИТН, която миналия път беше отговорна за падането на кабинета. Т.е. естествено, че това го виждам като по-нестабилно от една страна. Обаче имайте предвид нещо друго: стабилността не идва само от това колко на брой партии, колко на брой депутати съставят едно правителство. Стабилността идва също така от това колко съвместими като визия са две формации или повече или 3-4, които стават един кабинет.
Добре, ако ги разгледаме, колко съвместими са първият вариант, и вторият вариант?
Точно това щях да направя. Първият вариант изглежда като най-стабилен ПП-ДБ и ГЕРБ. Аз мисля, че това е привидно. Аз мисля, че тези формации само на хартия вече са еднакви или близки, само на хартия имат обща евроатлантическа, демократична, прозападна и т.н. заявка, де факто под повърхността тези две формации са в момента може би и двете най-отдалечени в страната. И това е нещо, което не го чувам да го казват никъде другаде по медиите, защото като че ли анализът спира само на заявките за политики. Имайте предвид, че в момента от една страна ДБ-ПП, от другата страна ГЕРБ имат най-полярните електорати. Едните са градски, либерални хора, предимно в центъра на София, космополитни, хора, които се подиграват да речем на всичко консервативно, патриотично и т.н., нали, обичат да използват фразата „Бай Ганьо“ и т.н. От другата страна на ГЕРБ електората са точно обратно: те са хора в провинцията, в средния град, не са предимно селски електорат, като на ДПС, средния град в страната, по-патриотично, по-консервативно настроени хора. А тези два електората вече не могат да се понасят. Дали сме сигурни, че ако направят тези два електората правителство, то може да изглежда привидно най-стабилно, защото има еди колко си депутати, но тези електорати не се понасят, и това ще започне да се отразява на политиките, които това правителство…
И все повече се говори за т.нар. „прегръдка на Борисов“, т.е. с когото се е коалирал, че партията не е оцеляла.
Това започва да се превръща като някакво меме бих го нарекъл, ако бяхме в по-неформална обстановка, да, някаква такава мантра, но тя напълно отговаря на истината. ВМРО помня, че влезнаха 2017 година като малкия партньор в „Обединени патриоти“, и те може би носиха около 2% тежест тогава, излязоха от коалиция с ГЕРБ 2021 година с 4%, нали бяха за 4000 гласа, нали, да речем те се удвоиха ВМРО в условията на коалиция с ГЕРБ, и после се срината в условията на коалиция с Марешки, а не с ГЕРБ. Т.е. не винаги има, има едни изключения на това правило. Но не мисля, че това е най-важно. Както казах, ако държавата иска и има нужда от стабилно 4-годишно управление, от какво аз мисля, че имаме нужда, сигурни сме, че трябва да направим такова въз основата на два електората, които имат диаметрално противоположни възгледи по повечето въпроси. Електоратът на ГЕРБ и електората на ПП – либерален и консервативен електорат. Та, това правителство няма да мога да се разбере и ще се разкъса през средата за всеки въпрос: Истанбулска конвенция, миграция, Европейски съюз, Брюксел и т.н. То ще разкъса през средата това правителство. Може би е по-редно да се правят или либерални правителства, или консервативни правителства, както е в целия свят, както в Европа. А ние тука сме тръгнали да прегръщаме две формации, които имат едните либерални, другите консервативни електорати.
Г-н Шкварек, с вас са обсъдихме вариант „А“ за съставяне на правителство, политическите партии, а вариант „Б“ какъв е? Как изглеждат там партиите: равно отдалечени, по-малко отдалечение една от друга?
Аз в предишния сегмент направих по-скоро анализ въз основа на електоратите на първите две партии, които според мен са несъвмести, защото едните са с либерален градски електорат, другите са с по-консервативен такъв, и това би направило по-неустойчиво едно правителство, което първите две биха направили. При вариант „Б“ това е доста по-различно, защото там имаме няколко партии със значително по-консервативен, също по-извънградски електорат. Общо взето причината може би в някаква степен да гледаме на ПП и на ДБ, и най-вече на ДБ като на нещо в изолация, е тъкмо фактът, че техния електорат е най-изолиран. Той е най-странният, най-различният в страната, този електорат, който е концентриран в 23 МИР-София общо взето. Всички останали биха…
Но пък има нужда и от такъв електорат.
Аз не казвам, че няма нужда, естествено, аз съм моментално несъгласен с повечето възгледи на този електорат, но естествено, той е нормално да го има, и той само почва да се разширява. Всяка една държава в момента в Европа има все по-либерални градове, големи градове, особено столицата. Ако направят кабинет ГЕРБ, ДПС, БСП, ако ще дори да се включи ИТН и „Възраждане“, а този проблем фундаменталният с това електората ти, че няма да се съгласи с повечето политики по насоченост консерватизъм-либерализъм изчезва, обаче се появява друг проблем на електоратите, и това е конкретно с „Възраждане“ и БСП, че там може да има проблем по линията Европа-Русия. Защото ако електоратът на ГЕРБ, до някаква степени и на ДПС, и на ИТН, и е консервативен и е провинциален, той категорично не е радикално проруски и анти-европейски. Даже напротив, той е умерен, той да речем не желае да се намесваме в някакви войни, но пък примерно иска да стоим в Европа и в НАТО. Електоратът на „Възраждане“ не е такъв, и той все повече не е такъв. Той върви към, както и на голяма част от БСП, той все повече върви към едно такова радикално русофилство и антизападничество, което може да го вкара в конфликт евентуално с електората на ГЕРБ.
Но пък при едни нови избори очакванията са „Възраждане“ да взима още повече гласове.
Със сигурност, да. Аз това го предричам от известно време насам. Аз казвам, че проблемът, причината защо „Възраждане“ постоянно взимат гласове – защото тичат сами на една писта. Пистата на консервативното, антиглобалисткото, антизападното, антилибералното е писта, която във всяка една нормална европейска държава има няколко големи установени мейнстрийм партии. Имаш във Финландия една голяма консервативна проевропейска партия, една голяма консервативна антиевропейска партия. Имаш в Полша управляващите, които са такива, в Унгария – Орбан, в Италия. Италия е нормална западноевропейска държава – ето там Мелони направи жесток пробив и голяма коалиция, която е консервативна. Къде е в България консервативното? Няма го. Няма го, защото 20 години либерален цайтгайст накара големите партии като ГЕРБ, дори да имат консервативен електорат, насила да имитират една такава либералност за пред Запада, евентуално да не ни спрат някой еврофонд, евентуално нещо да не ни посочат, да не ни размахат пръст. Това оставя Костадинов и „Възраждане“ в самостоятелна писта и те ще растат, докато не се появи там голяма, но проевропейска консервативна партия, както е във всяка нормална европейска държава.
Т.е. какви са проблемните точки на ГЕРБ? Да ги обсъдим като първа политическа сила. Те не са на самостоятелна писта или са?
Ами, там е много странно положението, защото ГЕРБ като че ли представляват голям консервативен електорат отдолу и една проевропейско, леко либералстваща партия отгоре, такава партия, която я е срам да излезе и да каже на електората си това, което той всъщност иска да чуе. На тях основният им проблем е тази несъвместимост между това, което отгоре говори партията, и това което отгоре вярва и иска да чуе електоратът. Те казват едно и също по геополитическата линия. Електоратът на ГЕРБ не е антиевропейски. Той е консервативен, но той иска да стоим в НАТО и в Европейския съюз. Следователно, когато говорят за геополитика, партията ГЕРБ казва това, което електоратът им иска да чуе. Обаче по всичко останало – извинявам се, ако проведете социологическо проучване след електората на ГЕРБ, аз ви гарантирам, че 98% от електората на ГЕРБ не харесва „София прайд“, обаче в следващия момент общината, която ГЕРБ управлява, подкрепя този ивент. Т.е. виждате ли как има едни такива основни несъвместимости между тази партия и нейния електорат, отвъд геополитиката? Техният най-голям проблем е да решат това нещо. Ако те успеят да решат този казус, даже могат да си разширят периферията.
Има ли смисъл от лидерската среща според вас, след като знаем какви са им нагласите и заявките?
За тях със сигурност има много смисъл. Има много смисъл, защото…
Защо?
Защото както казах, това са хора, които в момента се намират в предизборна обстановка. Всякакви такива срещи, изяви, всичко това сипва на едните или на другите в канчето за местните избори или за евентуално предстоящите предсрочни парламентарни избори.
Г-н Шкварек, все по-често се говори за промени на държавното устройство на България от парламентарна към президентска република. Новината от днес беше, че няма всъщност да има референдум за президентска република. ИТН не събраха достатъчно подписи. Как коментирате това?
Ами, нека съпоставим двата референдума, двете подписки.
И тази на „Възраждане“.
Да, на „Възраждане“ събра над половин милион, и то доста бързичко.
Да.
Другата не е успяла. Това са индикации, това са ясни индикации, че българите, когато имат някаква категорична такава позиция против нещо – в случая против еврото, ще отидат и ще се подпишат. Очевидно работи да кажем системата с референдумите, да видим най-малкото какво мислят. Сега ще видим какво мисли по-широкият народ, като се случи да се гласува този референдум. Другото, щом не е събрало дори достатъчно подписи, за да се внесе, значи очевидно то нямаше да събере после гласове, за да мине в самото предложение на референдума. Това за мен са ясни индикации и очевидно имаме система, която работи, и българите, ако искат – ето, могат да повдигнат референдум, да отидат, да пробва да съберат подписи. Толкова много се говореше, че системата се е изчерпала, че българите не искат повече да имат тази република, че искат президентът да вземе пълната власт. Ами, ако беше така, щяха да съберат подписите.
Да, защото те са нужни около 400 000 подписа, те са събрали…
За всеки случай половин милион.
Да, половин милион.
За всеки случай, защото те отпадат и т.н.
А те са събрали около 145 000.
Ами индикация е за мен, това за мен е индикация. Очевидно системата не се е изчерпала, партиите в тази система са се изчерпали. Очевидно това е, което ни показват. Когато има толкова ниска избирателна активност, обаче хората не отиват да се подпишат за референдум за смяна на системата. Т.е. те какво ни казват? Искаме тази система, ОК е, работи, но не искаме тези партии или искаме тези партии да се променят. Това е може би индикацията от провала на този референдум, но ниската избирателна активност.
Стана въпрос вече и за „Има такъв народ“ няколко пъти в нашия разговор. Слави Трифонов направи едно изказване, че се плъзгаме бързо към бюджетна катастрофа заради Асен Василев.
Тук е прав, тук е напълно прав. И аз го казвам не като икономист или финансист, а като човек, който се доверява на доказани авторитети да речем, като г-н Младенов, който от миналата година ги говори тези неща. Предупреждаваше. Помните ли часовника с дълга и т.н.? Това са неща, които преди въобще да стане политическа дъвка, имаше експерти и икономисти, които казваха: хора, вижте какво се случва с бюджета – това е опасно. И то е опасно, защото България не е богатата държава, която може да си го позволи. Япония може да си позволи този огромен дълг към БВП, Германия може да си позволи, ако реши да тръгне в тази посока. Бедни държави като България единственото им предимство, преимущество са ниските данъци, възможността да привличат чужди инвестиции и здравата, хубава дясна, консервативна фискална политика. Ако ти хем си беден, хем си задлъжнял, не знам какви са ти изгледите за бъдеще. И мен това наистина много ме плаши, може би ме плаши повече от останалите проблеми в момента, надвиснали над нас.
Ще се затвърди ли според вас политическата криза? 49-то Народно събрание ще я затвърди ли тази криза, защото май натам отиват нещата?
Ами, аз ще кажа пък не и ще го кажа просто защото искам да вдъхна някаква доза оптимизъм. Вижте, две години политическа криза, те ще станат три, ако броим и началото на тази революция на площада. До колко още мислите, че е възможно? Колко още пъти можем да отидем на избори? 10 ли пъти, 11 ли пъти? Какво ще се промени? Очевидно единственото, което се променя, е евентуално да се сменят втория и третия. Ами, това не е някаква фундаментална промяна. Не може политиците да продължават да бягат от отговорност и да не пипат властта, защото евентуално тя може да им попречи да вземат местните избори. Това е скандално, скандална безотговорност от страна на партиите. Така че аз по-скоро съм оптимист, че може би ще се намери някакъв разум и ще решат политическата криза.
И знам, че може би ви е омръзнал този въпрос, но кой според вас ще се нагърби да поеме тази отговорност повече? Първият или вторият?
Няма кой, освен първият, поради простата причина, че всички ги е страх от модела „правителство на Орешарски“. Помните какво беше. Когато вторият вземе и направи сам, без първия, правителство, това е толкова нелегитимно, че най-малкият гаф, най-малкият проблем вътре, както тогава беше назначаването на Делян Пеевски, моментално просто следва бутане на това правителство или протести. Просто не е легитимно. Легитимно е да се направи или правителство с мандат на първия, или да се отива на избори.
А за правителство на малцинството – не?
Това също е някаква степен по-малко легитимно от правителство на мнозинството, но не чак толкова нелегитимно, колкото да се правят някакви шашми с втори, трети мандат и т.н.
Добре, значи очаквате положителна развръзка на нещата?
Надявам се на положителна развръзка.Защото просто не знам накъде повече след две години политическа криза.
https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34
Източник
