Не е случайно, че най-голямата българска общност в Америка е в Чикаго и винаги е приемана радушно от управата и жителите на града, както и от хората в покрайнините. Това явно е така, понеже Чикаго е бил на страната на българите още от ерата на Освобождението.

През 1893 г., 15 години след Руско-турската освободителна война, в Чикаго се провежда прочутото Колумбово изложение (световен търговски панaир или World Fair), на което е поканена и нашата млада държава. Кратко описание за неговото провеждане има в творбата на Алеко Константинов „До Чикаго и назад”. Тогава Турция и Русия се съпротивляват на българското участие, понеже България не е още официално призната за отделна страна – това става чак на 22 септември 1908 г. Турция първа подава оплакване към организаторите на изложението с мотива, че не може една васална територия да има самостоятелен павилион на такъв голям международен форум. Русия се присъединява към позицията на южната ни съседка.

В статия от 30 април 1893 г. вестник „Чикаго трибюн” пише, че

протестите на Русия са били по-настоятелни от тези на Турция.

Посочено е още, че двете страни се обърнали за помощ и към Държавния департамент на САЩ във Вашингтон, а представителите на Турция и Русия в Чикаго Ахмед Фехри Бей и Алесис де Кобелакаци подали и допълнителни оплаквания до ръководството на световния панаир. Авторите на историческия журналистически текст припомнят още, че на предишното парижко изложение са се разиграли същите събития и Франция изобщо не е посмяла да се противопостави на Турция и Русия.

Част от статията във в. “Чикаго трибюн”

Другото, което прави впечатление от тази статия, е, че българските държавници от онова време са имали твърда позиция по отношение на защитата на независимостта. Турция, оказва се, още с изпращането на поканата от американците до нашата страна се опитва да потули нещата и ни предлага да участваме като част от турската изложба. Българите игнорирали предложението от султаната и започнали да се подготвят самостоятелно, без да пестят средства и усилия. За наш представител в Чикаго бил изпратен проф. Вълко Шопов, за когото разказва и Алеко Константинов. Шопов, родом от Меричлери, е бил един от първите протестанти там, а после и сред първите преселници в Щатите.

С пристигането си в Чикаго проф. Шопов веднага изнесъл презентация в защита на това България да има самостоятелен павилион в Колумбовото изложение, като обяснил лично пред директора, че щом имаме отделна покана, имаме пълно право на отделно място. Спорният въпрос бил обсъждан цели три седмици, но не бил решен нито от организаторите, нито от щатския департамент. Правото на крайна оценка било дадено на

управата на Чикаго, която отсъжда в наша полза.

„Чикаго трибюн” посочва, че е имало забрана за официалните лица да обсъждат темата. „Русия и Турция особено желаят България да остане на заден план при явяването си в Чикаго, тъй като признато правителство ще ни даде важно положение в Европа, което малко американци могат да разберат”, заявява пред медията проф. Шопов чак след разрешаването на случая. „Вашите хора тук са толкова свикнали с тяхната великолепна свобода, че я считат за доста естествено нещо. Вие (американците – бел. ред.) обаче сте истинският източник на демократично вдъхновение за България”, допълнил българинът. Той признава, че

поканата за участие в Колумбовото изложение е първото признание на нашата независимост.

Шопов дори нарича Америка „приемна майка” в усилията й за образоване на младите българи в принципите за независимост и свобода.

Проф. Вълко Шопов

„Въобще не съм изненадана, че американците са ни дали рамо”, казва по повод на събитията за Колумбовото изложение Теодора Ботева, бивше търговски аташе на България във Ветровития град. „Още тогава Чикаго е приемал имигранти от цял свят и си е създал свой собствен микроклимат на толерантност, поносимост, демокрация и признаване на правата. Именно това е причината да ни подкрепят”, допълва тя. Преди няколко години пък генералният ни консул в Чикаго от периода 2005-2009 г.  Иван Сотиров също попада на информацията за изложението и се стреми да я популяризира колкото може повече.

А как всъщност протича участието на България на Колумбовото изложение? Страната ни получава павилион в една от последните зали на форума, който се разпростира на цели 280 хектара земна площ, 600 акра от които са били запълнени с експозиции. Наши съседи в близост са били Испания, Индия и Джамайка.

Витрините с български вина и зърно

Шкаф с розово масло

На щанда ни посетителите са можели да видят български ракии и вина, килими, кукли (манекени) с народни носии, карти, емблеми, знамена, както и олтар (специален шкаф) с розово масло, а също и витрини със зърно.

Цветен плакат за изложението

За популяризиране на участието ни в Чикаго е била издадена рекламна брошура на английски, отпечатана във внушителния за тогавашните времена тираж от 21 хил. екземпляра. Брошурата е била раздавана безплатно. България си тръгва с отличие от панаира – българските аби за войската, представени на изложението от смолянския търговец Киряк Данчо, печелят златен медал.

Вестникът на българите в САЩ и Канада