Футболен бизнес – Sport Republic и Гьозтепе

В последно време у нас стана все по-модерно да се говори за футболен бизнес. В предавания и подкасти се коментира как трябва да се случат нещата, но реално футболните хора у нас трудно могат да го приложат. До преди около три години Левски беше започнал да го прави, но това беше прекъснато след напускането на Станимир Стоилов. 

Урок по футболен бизнес в момента се изнася в Турция. Там клубът на Sport Republic Гьозтепе успешно съчетава добрите спортни резултати и сериозни финансови приходи от продажби на футболисти. В южната ни съседка „жълто-червените“ са пример за всички как с нисък бюджет можеш да постигаш много. Измирският отбор е хит в първенството и върви уверено към целта си – класиране в евротурнирите, в конкуренцията на грандовете от Истанбул и Трабзонспор, които не жалят средства, за да подсилват постоянно съставите си. 

За да не сме голословни, ще дадем пример с реални данни, изнесени в Турция. Гьозтепе е клубът, който плаща най-ниските заплати в Суперлигата. „Жълто-червените“ разполагат с общо 24 футболисти, от които четирима са вратари. Средната заплата в отбора е 360 386 евро. Годишните заплати възлизат на 8 649 262 евро. 

Непосредствено пред „Гьоз-Гьоз“ е Еюпспор с 9 300 000, като отборът разполага с 19 играчи. Фенербахче е клубът, който плаща най-високи годишни заплати – 140 250 000 евро, следва Галатасарай с почти 100 млн. евро. Далеч след тях са Бешикташ с близо 58 млн. евро и Трабзонспор с малко над 39 млн. евро. 

В друга престижна класация обаче Гьозтепе е на първо място – по приходи. Измирският клуб е на печалба от 22.4 млн. евро след летния и зимния прозорец. Изчисленията се правят на база привлечени и продадени играчи, а от въпросната сума се извади и бюджетът на клуба, който е около 13 млн. евро. Не са включени обаче бонусите, които „жълто-червените“ могат да получат от вече бившите си футболисти. Преди началото на сезона отборът се раздели с Ромуло, който премина в РБ Лайпциг за 20+5 млн. евро. Освен това Емерсон премина в Тулуза за 3.5 млн. евро, а Давид Тиянич беше пласиран в Саудитска Арабия за малко над 1.2 млн. евро. Преди няколко дни Жуниор Олайтан, привлечен през лятото за 800 000 евро, беше продаден на Бешикташ за 5+1 млн. евро. 

Освен това президентът Расмус Анкерсен отказа да се раздели с бразилския нападател Хуан, за който имаше оферта от Лил за близо 20 млн. евро с бонусите. 

Въпреки сериозните приходи от продажби, привлечените футболисти са за далеч по-ниски суми. През лятото най-скъпият входящ трансфер беше на Жандерсон за 1.4 млн. евро от Витория, а през зимата Гилерме Луиз дойде за същата сума от Сеара. Правата на Хуан бяха придобити от другия клуб на Sport Republic Саутхемптън за 900 000, а за Же (500 000 евро), Алекси Антунес (400 000 евро) и Муса Мохамед (400 000 евро) бяха платени скромни суми на фона на реалностите в Турция. Българският национал Филип Кръстев беше уреден под наем от Сити Груп. При това говорим само за млади футболисти с потенциал за развитие. 

Класирането в Суперлигата е още едно доказателство, че не е нужно да разполагаш с раздут бюджет и суперзвезди, за да си успешен. След 21 изиграни кръга Гьозтепе е четвърти с 40 точки, като изостава само на пет от третия Трабзонспор, а е оставил зад себе си Бешикташ (37), Истанбул Башакшехир (33) и Самсунспор (30). 

Моделът „Гьозтепе“ на Sport Republic и работата на Станимир Стоилов са водеща тема в Турция. Мнозина футболни анализатори и коментатори непрестанно коментират урока по футболен бизнес на измирския клуб, който е напът да счупи всички стереотипи на местния футбол, изградени през последните години, с привличането на застаряващи звезди, които след това сменят клуб след клуб в страната. В последните два трансферни прозореца все по-отчетливо се забелязва тенденция, при която и останалите отбори от елита в южната ни съседка да се ориентират към взимането на млади играчи. 

Защо и в България да не последваме примера на Гьозтепе…? А защо и да не стане публична информацията за това кой клуб колко харчи и каква печалба има, подобно на Турция? 

Заб.: На първата снимка са президентът на Гьозтепе Расмус Анкерсен, който отговаря за финансовата част в клуба, както и изходящите трансфери. Спортният директор Иван Мансе, който управлява спортната част в Гьозтепе заедно със Станимир Стоилов, както и турският президент на „жълто-червените“ Мехмет Сепил. Той притежава 30% от клуба, като отговорностите му са свързани с турските институции, както и спортовете, извън футбола, които Гьозтепе развива.