Местата, в които Българската телеграфна агенция (БТА) организира разговорите, посветени на 160-годишнината от рождението на Пенчо Славейков, очертават духовните територии на България, към които принадлежи и Добруджа. Това каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев при откриването на дискусията „Пенчо Славейков днес“ в Националния пресклуб на Агенцията в Добрич.
Той отбеляза, че разговорите, посветени на Пенчо Славейков и българския модернизъм, се провеждат в 33 национални пресклуба на БТА и събират литературоведи, университетски преподаватели, учители, писатели, студенти, ученици и общественици. По думите му целта не е само да бъдат проследени преките връзки на поета с различните градове, а да се покаже как българският модернизъм се проявява в различните краища на страната и какви са неговите измерения днес.
„Не е нужно да се доказва, че Пенчо Славейков е посещавал Добрич. По-съдържателно е да се покаже, че в епохата, когато той модернизира българската литература, Добрич изгражда собствената си модерност. Защото модерността няма само художествени измерения, а се проявява и в градския живот“, каза Вълчев.
По време на дискусията литературоведи, писатели, учители и студенти се обединиха около мнението, че Пенчо Славейков трябва да бъде представян на младите хора не като трудно разбираем автор, а чрез неговата личност, житейски път и темите, които продължават да звучат актуално и за съвременните ученици.
Модераторът на срещата – литературоведът и преподавател в Нов български университет доц. Йордан Ефтимов, постави въпроса за начина, по който Пенчо Славейков присъства в учебните програми. Според него определянето му още в началото като „философски поет“ създава у учениците предварителното усещане, че творчеството му е трудно за разбиране.
По думите му образът на Славейков би бил различен, ако наред с познатите стихотворения учениците се срещнат и с неговите писма или с прозаичните портрети в „Островът на блажените“, които разкриват автора като блестящ разказвач, изпълнен с чувство за хумор, ирония и жизненост.
Поетесата и преподавател в Добрич Атанаска Георгиева също насочи вниманието към различния прочит на творчеството на Пенчо Славейков. По думите ѝ, за да бъде разбран и оценен поетът, е необходим по-задълбочен поглед.
„Трябва да имаш други очи и по-дълбинен поглед, за да можеш да разбереш, приемеш и харесаш Пенчо Славейков. А защо не и да се влюбиш в него“, каза Георгиева.
Тя определи Славейков като „жрец в храма на гордото изкуство“ и като една от фигурите, поставили основите на модерната българска литература. Според нея литературният спор между Пенчо Славейков и Иван Вазов не е личен конфликт, а сблъсък между различни виждания за развитието на българската литература.
„Славейков смята, че една литература е обречена на гибел, ако полива само собствените си корени. Той настоява българската литература да излезе от художествения си провинциализъм и да застане редом до европейската“, каза Георгиева.
Тя направи и паралел между художествения свят на Славейков и Добруджа. Макар поетът да не е свързан пряко с региона, неговият лирически пейзаж с широките поля, езерата и хоризонта може да бъде разпознат и в добруджанската равнина, посочи тя.
Писателят и литературен критик Драгомил Георгиев открои друга страна от творчеството на Славейков. Според него истинският модернизъм започва от дълбокото познаване на националните корени. Той посочи, че примерът на Пенчо Славейков показва как европейската култура може да бъде съчетана с българския фолклор и духовна традиция, без да се изгуби националната идентичност. Георгиев акцентира и върху уважението, което Славейков запазва към Иван Вазов въпреки различията между поколенията, като пример за градивен литературен спор.
Учителите, включили се в разговора, насочиха вниманието към практиката в училище. Според преподавателя в Средно училище „Петко Рачов Славейков“ Албена Лунгова учениците приемат произведенията на поета много по-лесно, когато учителят не ги настройва предварително, че текстовете са трудни. Тя разказа, че баладата „Неразделни“ често се оказва произведението, чрез което седмокласниците най-лесно откриват Пенчо Славейков.
Преподавателят в Основно училище „Стефан Караджа“ Радка Сутрева също подчерта значението на личността на автора. По думите ѝ, когато учениците научат за житейската трагедия на Славейков и за любовта му към Мара Белчева, те започват да възприемат произведенията му много по-емоционално и съпреживяват съдбата на героите.
Корнелия Вълкова от Средно училище „Св. Климент Охридски“ отбеляза, че днешните тийнейджъри откриват в произведения като „Cis moll“ теми, които силно ги вълнуват – самотата, страданието и силата на духа. Особено учениците, които се занимават с музика, разпознават в поемата идеята, че голямото изкуство често се ражда именно чрез преодоляването на страданието.
Според преподавателя в Средно училище „Св. св. Кирил и Методий“ Димитричка Власева учениците възприемат „Неразделни“ най-вече през избора на героите и любовната тема. Тя подчерта, че ако децата не съпреживеят съдбата на литературните герои, произведението остава само „между страниците на учебника“.
В разговора се включиха и студенти, които споделиха своя опит от училище и университета. Студентът по българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Кристиян Иванов каза, че произведения като „Спи езерото“ и Cis moll продължават да провокират размисъл у младите хора, защото поставят въпроси за вътрешния свят на човека, страданието и духовното извисяване.
Асен Мутафчиев, студент в специалността „Педагогика на обучението по български език и география“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, отбеляза, че Пенчо Славейков е сред най-трудните автори за преподаване, тъй като учениците преминават рязко от възрожденската литература към философските и модернистичните идеи в неговото творчество. Той заяви, че като бъдещ учител ще търси по-съвременни начини да представя поета пред своите ученици.
В заключение Кирил Вълчев отбеляза, че разговорите от националната кампания се превръщат във възможност да бъдат обсъждани теми, които рядко намират място в българските медии. По думите му като национален информационен институт БТА има задача не само да създава пространство за подобни дискусии, но и да търси начини те да достигнат до младите хора.
„Имаме огромно предизвикателство – как теми като тези да влязат в новите формати. Как да кажеш нещо за Пенчо Славейков в 30-секундно видео в TikTok, което да провокира младия човек след това да отвори и дебелия том“, каза Вълчев.
Той съобщи, че националната кампания ще продължи с още шест срещи, а заключителната дискусия ще се състои в апартамента на Пенчо Славейков в София. По думите му БТА ще продължи да насърчава участието на млади хора в популяризирането на българската литература, включително чрез съдържание за социалните мрежи, така че разговорите за духовните водачи на България да достигат и до новите поколения.
