Трябваше да е платен преди 3 години
От 62 цели 8 са оценени от Брюксел като незадоволително изпълнени, поправят ги
Три реформи от общо 62 са неизпълнени досега и са пречка България да получи второто плащане по плана за възстановяване и устойчивост. Това става ясно от справка за второто плащане в ИСУН 2000 (Информационна система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2000).
Сумата е 653 151 273 евро, или над 1,3 млрд. лв. Плащането е зациклило от близо три години, а срокът за усвояване на парите по плана е август 2026 година. Крайният срок за това второ плащане беше 31 декември 2022 г. Оказва се обаче, че отбелязаното в ИСУН фиксира българското виждане за изпълнение, което обаче е следвало да бъде потвърдено и от службите на ЕК.
“При подаване на второто искане за плащане на 7 октомври 2023 г. само две мерки не са отчетени като изпълнени – Намаляване на дела на договорите, възложени на база единствен оферент, и Законът за личния фалит. Останалите са отчетени, но при получаване на предварителната оценка на ЕК на искането за плащане в края на ноември 2024 г.
8 етапа и 1 цел са оценени като
незадоволително изпълнени
Полагат се усилия за постигане на пълно съответствие с изискванията от ПВУ”. Това отговориха от екипа на вицепремиера Томислав Дончев на запитване на “24 часа”.
Наскоро Дончев заяви, че никоя друга държава не е записала в началото на плана най-тежките си реформи и не е блокирала като нас огромни суми, които трябва да се усвоят за година и пет месеца. Рекапитулацията към днешна дата показва, че досега по плана държавата ни е усвоила 2,063 млрд. лв. безвъзмездно финансиране, като това от Брюксел е 1,850 млрд. лв. Договорени са общо 12,463 млрд., като финансирането от ЕС е 8,798 млрд. лв.
Можем да предполагаме, че скоро от две неизпълнените реформи ще остане само една, тъй като на 3 април парламентът прие на първо четене прословутия Закон за личния фалит. След като е на финална права, можем само да се питаме – защо това не стана по-рано.
По повод приемането на този закон лидерът на най-голямата парламентарна коалиция ГЕРБ-СДС Бойко Борисов заяви, че
тази или следващата седмица ще бъдат
гласувани закони, които са свързани с плана
Той уточни, че тези закони са свързани с противодействието на корупцията и тяхното приемане се отлага много дълго време. За тях най-активно настояват от “Продължаваме промяната – Демократична България”.
Справка в ИСУН показва, че тези две неизпълнени реформи са:
– Влизане в сила на изменение на нормативната уредба във връзка с подаване на сигнали за нередности. За нея отговорността е възложена на Министерството на правосъдието.
– Намаляване на дела на договорите, възложени на базата на единствен оферент. Отговорността е възложена на Министерството на финансите и на Агенцията за обществените поръчки.
Промените в законопроектите за защита на лицата, подаващи сигнали, бяха гласувани на първо четене в правната комисия на 2 април. Единият проект е на Кирил Петков и депутати от ПП, а другият е на Министерския съвет. Кога обаче промените в закона ще минат на второ четене в пленарната зала, а и дали промяната ще бъде оценена като задоволителна от Брюксел, е друг въпрос. Освен това правосъдното министерство публикува за обществено обсъждане закона на медиацията.
За втората неизпълнена реформа експертите на Дончев отговориха, че при подаване на искането за второто плащане не е била постигната целта намаляване на дела на поръчките, възложени при само един офериращ от 26 на 25% през 2022 г.
Причината е, че към 2022 г. не е бил променен Законът за обществените поръчки. Докато е траела оценката за второто плащане, промените в закона са били направени, но ефектът от тях ще се прояви година или две по-късно. Това прави невъзможно постигането на заложената цел.
“В рамките на изменението на плана е предложена промяна на заложените цели, с която да се коригират техните индикатори в съответствие с обективните обстоятелства.
Ако приемем, че лидерът Борисов говори и от името на управляващото мнозинство, можем да се надяваме, че това второ плащане все пак ще се осъществи.
“Общо траншовете по плана са девет, а ние сме се фокусирали на второто”, заяви вицепремиерът Дончев.
За третото плащане, което е за 771,7 млн. еввро, изпълнените цели са 18, остават още 28. Крайният срок за него е бил 30 юни 2023 г.
Четвъртото плащане е 521,64 млн. евро, а срокът му е бил 31 декември 2023 г. За него изпълнените реформи са 13, остават 24.
Изваждането на ЕСО и „Булгартрансгаз“ от БЕХ е чак за петото плащане
В сектор “Нисковъглеродна енергетика” на плана за възстановяване има три неизпълнени реформи – либерализацията на пазара на електроенергията за битовите потребители, приемането на пътната карта за климатична неутралност и излизането на ЕСО и “Булгартрансгаз” от Българския енергиен холдинг.
“24 часа” попита експертите на вицепремиера Томислав Дончев защо ги няма като неизпълнени в системата на ИСУН. Отговориха, че за първите две цели – либерализацията и пътната карта, се полагат усилия за постигане на пълно съответствие с ангажиментите по плана за възстановяване и устойчивост.
Третата реформа – изваждането на мрежовите оператори – ЕСО и “Булгартрансгаз”, от Българския енергиен холдинг е част от петото искане за плащане, така че неизпълнението ѝ към този момент няма отношение към получаването на втория транш от Брюксел. За този ангажимент се водят преговори с Брюксел, тъй като БЕХ е емитирал облигации от 1,2 млрд. евро и изваждането на двете компании от активите му може да предизвика необходимост от предсрочното им погасяване.
Заради невъзможност да бъдат изпълнени преди две седмици бяха оповестени 8 проекта за 12 млрд. лв., които са извадени от плана. За важните от тях ще се търсят други източници на финансиране. (Кои няма да получат пари – виж таблицата.)
В областта на енергетиката аут са проектите за геотермална енергия и за пилотно производство на зелен водород, които са за 407 млн. лв. Тези съкратени средства от плана не може да се използват за резервните списъци по вече приключили процедури, като например малките батерии за малките фотоволтаици. С тях може само да се покрива наддоговорен ресурс, който в противен случай е трябвало да бъде покрит от бюджета.
