- НС гласува окончателно задължението фирмите да декларират касова наличност над 50 000 лева, но каза „не“ на идеята клиентите да не си плащат сметките, ако не получат касова бележка в заведение
Парламентът прие окончателно на второ четене законопроекта за държавния бюджет за 2023 г., в 5:41 часа тази сутрин.
„Добро утро и честит бюджет“, обяви председателят на Народното събрание Росен Желязков след приемането на последната разпоредба от законопроекта.
Министърът на финансите Асен Василев благодари за свършената работа. Благодаря на колегите от бюджетна комисия и на всички присъстващи в залата, на всички сътрудници и стенографи, които в продължение на над 20 часа успяха да издържат на този маратон, каза той.
След това Желязков закри заседанието на Народното събрание. Той обяви, че следващото пленарно заседание ще започне днес в 13:00 часа.
Заложените приходи, помощи и дарения са общо в размер на 40 810 564 600 лв., от които данъчни приходи са 35 559 400 000 лв., неданъчни приходи – 5 250 664 600 лв., а помощи и дарения – 500 000 лева.
Разходите са 22 252 283 500 лв., като текущите разходи са 18 553 314 000 лв., в т.ч. за персонал 8 627 894 100 лева. Капиталовите разходи са 3 515 589 900 лева.
Предвидени са бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето 22 531 891 500 лева. Предоставени са трансфери за 22 545 291 500 лв., в т.ч. за общините – 7 016 289 200 лева. Държавното обществено осигуряване – 10 572 946 500 лв., Националната здравноосигурителна каса – 2 714 315 800 лева.
Вноската в общия бюджет на Европейския съюз е 2 042 408 200 лева.
Бюджетното салдо е отрицателно в размер на 6 016 018 600 лева.
За увеличаване с 10 на сто на основните заплати на персонала в системата на Министерството на вътрешните работи, считано от 1 август 2023 г., както и за допълнително увеличение със 100 лв. на основните възнаграждения за някои длъжности, вкл. за други плащания за персонала, бяха отпуснати 150 000 000 лева.
За увеличаване на възнагражденията на персонала в Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) са предвидени 5 700 000 лв., а за Държавната агенция “Технически операции“ – 3,7 млн. лв., за сметка намаление на разходите и/или трансферите по централния бюджет.
За увеличение на възнагражденията на персонала в системата на Министерството на здравеопазването – за Центровете за спешна медицинска помощ и за Регионалните здравни инспекции, считано от 1 август 2023 г., и дължимите средства за социално-битово и културно обслужване за персонала – 30 000 000 лева.
Заделят се 1 700 000 лв. за увеличение на месечната помощ за деца от центрове за настаняване от семеен тип. Така “джобните пари“ за децата стават от 52 на 90 лв., със задна дата от 1 януари, обясни Христо Петров от „Продължаваме промяната – Демократична България“.
За дейности по асистирана репродукция са заложени 2 000 000 лв., което означава, по думите на Павела Митова от „Има такъв народ“, че за всеки инвитро опит се заплаща по 6000 лв. вместо досегашните 5000 лева.
За развитие на двустранните и многостранните отношения в областта на външната политика, за изпълнение на задълженията на България, произтичащи от членството в международни организации, и за подпомагане развитието на историческите български общности в чужбина, вкл. и за обезпечаване на проектите „Изграждане на нова спортна зала на гимназията в гр. Тараклия“ и „Довършване на хранителен блок в Теоретичния лицей в с. Твърдица, район Тараклия“, са отделени 7 200 000 лева.
Депутатите продължават да обсъждат и гласуват следващите текстове от законопроекта за държавния бюджет за тази година.
Освен това депутатите в Народното събрание (НС) отхвърлиха идеята клиентът да има право да не плати сметката си в заведение, ако не получи касова бележка. Това стана при гласуването на второ четене на държавния бюджет.
Пленарната зала гласува окончателно задължението фирмите да декларират касова наличност над 50 000 лева.
Първоначалното предложение на Министерството на финансите бе касовите наличности да се декларират над 10 000 лева, но сумата бе значително повишена в пленарната зала с цел избягване на административна тежест за най-малкия бизнес. Мартин Димитров от ПП – ДБ заяви:
„Намаляване на сивата икономика, мерки срещу сивата икономика, което е важна цел и на правителството, и на Народното събрание, но също така да не се допуска прекалена административна тежест за бизнеса“.
Йордан Цонев от ДПС защити позицията, че бизнесът трябва да си плаща данъците и подкрепи идеята клиентът да може да си тръгне, без да си плати сметката си, ако не получи редовна касова бележка в заведението
„Ще си плащат данъците всички, защото те са ниски. И понеже констатираме, че има такива, които не ги плащат, мерките ще стават все по-рестриктивни“, заяви Цонев. Залата обаче отхвърли текстовете.
Въпреки че е общо становището, че намалената заради пандемията ставка от 20 на 9 на сто ДДС за ресторантьорските и кетъринг услугите трябва да отпадне, депутатите отхвърлиха предложението на „Има такъв народ“.
Причината е, че според повечето от тях 20-процентният косвен налог трябва да се върне от началото на следващата година.
https://blitz.bg/
