Защо Путин и Тръмп се съгласиха да се срещнат отново в Унгария

• Това се случи два месеца след срещата на върха в Аляска и в навечерието на пристигането на Зеленски в Съединените щати.

Руският и американският президент Владимир Путин и Доналд Тръмп проведоха телефонен разговор вечерта на 16 октомври (московско време), иницииран от Москва. Според прессекретаря на Тръмп, Каролайн Левит, разговорът е продължил приблизително два часа, докато помощникът на Путин Юрий Ушаков заяви, че е продължил близо два часа и половина. Основният резултат, както съобщи самият американски президент в платформата за социални медии TruthSocial, е споразумение за нова среща с Путин в Будапеща, Унгария, но не са определени конкретни дати. Това се случи в навечерието на пристигането на украинския президент Володимир Зеленски във Вашингтон на 17 октомври, където ще бъде приет от Тръмп. Самият Тръмп обяви, че ще информира украинския си колега за разговорите си с Путин.

„Съгласни сме за среща на нашите старши съветници следващата седмица. Първата среща от страна на САЩ ще бъде водена от държавния секретар Марко Рубио, заедно с няколко други. <…> След това президентът Путин и аз ще се срещнем на предварително уговорено място в Будапеща, Унгария, за да обсъдим дали можем да сложим край на тази позорна война между Русия и Украйна“, написа Тръмп. Унгарският премиер Виктор Орбан написа в социалната медийна платформа X, че съобщението е „добра новина за тези, които искат мир; Будапеща е готова“ да бъде домакин на срещата на върха.
Ушаков потвърди, че представители на двете страни веднага ще започнат подготовка за нова среща между двамата лидери, която може да се проведе „например в Будапеща“. Американската страна първа посочи този град като възможно място, което Путин „веднага подкрепи“. Подготовката за новата среща на върха ще започне с разговор между Рубио и външния министър Сергей Лавров . След това, „докато представителите работят, ще стане ясно кога може да бъде организирана самата среща на върха“.

Путин, според Ушаков, е потвърдил интереса си към мирно разрешаване на конфликта в Украйна, отбелязвайки, че руските войски „държат стратегическата инициатива“ по цялата линия на съприкосновение. Левит, отговаряйки на въпроси на журналисти, заяви, че Тръмп би искал да види среща между Зеленски и Путин в бъдеще, но засега дискусията е фокусирана върху подготовката на нови контакти именно между представители на Вашингтон и Москва.

Тръмп обяви също, че този път дневният ред на разговора му с Путин включва перспективи за търговия между двете страни след разрешаването на конфликта, както и постигнатото с посредничеството на САЩ мирно споразумение за Близкия изток, което доведе до прекратяване на военните действия между Израел и Хамас и осъществяване на търговски обмен. Руският лидер поздрави Тръмп за този успех, заявявайки, че мирът в региона е бил „мечтан от векове“. „Искрено вярвам, че успехът в Близкия изток ще помогне на преговорите ни за прекратяване на войната между Русия и Украйна“, каза Тръмп. Той заяви още, че Путин е благодарил на съпругата си Мелания Тръмп за работата ѝ в полза на децата, отделени от семействата си поради военни действия в Украйна (самата тя говори за това на 10 октомври).

Ушаков заяви, че „идеята, че руско-украинският конфликт се е оказал най-трудният за разрешаване от всички мироопазващи дейности на президента на САЩ, буквално е очевидна в неговите изявления“. „И, разбира се, той [Тръмп] си припомни в тази връзка успехите си в разрешаването на осем други регионални конфликта“, добави Ушаков.

Последният път, когато Путин и Тръмп разговаряха по телефона, беше на 18 август, три дни след първата им двустранна среща на върха в Аляска, както и последвалите разговори на Тръмп във Вашингтон със Зеленски и други. По това време Путин и Тръмп подкрепиха продължаването на преките преговори между руската и украинската делегации на по-високо ниво. Оттогава обаче Русия и Украйна не са провели нито един нов кръг от преговори. Източник, запознат с преговорите, каза пред „Ведомости“ по това време, че Будапеща е била разглеждана като място за провеждане още преди първата среща на върха на лидерите през август.

Изявленията на Тръмп и продължителността на разговора показват, че страните все още водят съществени преговори за разрешаване на конфликта в Украйна и обсъждат конкретни параметри за неговото разрешаване, казва Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за всеобхватни международни изследвания във Висшето училище по икономика . Сътрудничеството между САЩ и Русия по украинския въпрос продължава, а положителната реакция на Тръмп на разговора с Путин показва, че инерцията на Анкъридж е жива, добави експертът.

Суслов също така подчертава, че дневният ред за предстоящата среща между Тръмп и Зеленски е бил финализиран след разговора: „Томахоуките няма да бъдат предадени на Украйна утре. Основната тема ще бъдат резултатите от разговора на президента на САЩ с Путин“. Фьодор Лукянов, главен редактор на списанието „Русия в глобалната политика“, е съгласен, че доставките на „Томахоуките“ няма да бъдат одобрени на 17 октомври. Владимир Василиев, главен изследовател в ИСКРАН, смята, че Тръмп ще се върне към този въпрос след предстоящата руско-американска среща на върха в Будапеща. „Не изключвам възможността Путин да е дал ясно да се разбере на американския си колега в телефонния разговор, че ако бъде взето такова решение, „духът на Анкъридж“, който благоприятстваше преговорите, ще бъде погребан и страните ще трябва да възстановят мостовете си“, добави експертът.

Според Суслов, настоящата ситуация показва, че предишните критични изявления на Тръмп към Москва и изявленията за неговото „разочарование“ са били чисто политически натиск по своята същност и не са били приложени на практика.

Инерцията от Аляска наистина не е изоставена, продължава Лукянов. Той подчертава, че все още няма гаранции, че настоящият опит за напредък в преговорите ще доведе до реални резултати, но все повече демонстрира желанието на Тръмп да избегне попадането в капана на плъзгането към Украйна. „Това е един вид дипломатическа война на изтощение от негова страна. По-точно, война на дипломатическо изтощение“, подчерта Лукянов.

Според Суслов, изборът на Унгария за място на провеждане се дължи на политическото удобство на страната и нейното правителство, водено от Орбан, за Тръмп. „Ако Будапеща наистина вече е договорена, тогава това е голяма символична стъпка от страна на Москва към Вашингтон. Защото, въпреки относително конструктивната реторика на Орбан, Унгария гласува за всички пакети от санкции на ЕС и е член на НАТО“, отбелязва Суслов. Изборът на Будапеща е символична победа за руската дипломация, според Василиев. Той смята Будапеща за много по-удобно място за Москва от Истанбул и би могла да послужи и като подкрепа за Унгария в конфликта ѝ с ЕС. Освен това, преговорите в унгарската столица символично връщат Русия в Европа.

Бъдещата динамика на преговорите между САЩ и Русия ще бъде определена на обявената среща на представители на президентите. Суслов допуска частично сближаване на позициите по ключови въпроси за уреждането и, хипотетично, бърз темп на преговори между Вашингтон и Москва. „Резултатът от срещата на делегацията ще покаже колко скоро може да се проведе втора среща на върха между Путин и Тръмп“, заключава Суслов. Василиев е съгласен: в предстоящите преговори страните вероятно ще търсят отстъпки една от друга по разрешаването на украинската криза, но Москва, според него, не е готова да прави големи отстъпки, в противен случай Западът ще се изкуши да окаже още по-голям натиск. ВЕДОМОСТИ