Със студентите си позволявам най-голямата свобода, казва пред БТА режисьорът Марий Росен по повод представлението „Записки по Чехов“. „Не съм работил с професионални актьори толкова смело, но принципно академията/университетът е точно мястото, където тази експериментална енергия се чувства най у дома си. Студентите са млади умове, много пластични и много по-готови за експеримент“, допълва той. Спектакълът се играе в университетския театър на НБУ като дипломно представление на студентите от неговия клас.
„Нашият режисьор ни накара две години подред да четем разкази на Чехов и да си водим дневници. Аз лично, по този начин, успях да си изградя мнение и представа за това какво ми харесва и какво не ми харесва в творчеството на Чехов. Разбрах, че за много от нещата, за които той говори, са изключително актуални и днес. Много неща ме издразниха и ядосаха, а други ме разчувстваха“, разказва пред БТА актрисата Екатерина Енева.
„Идеята се появи от моето силно желание да срещна студентите с Чехов и тази среща да не е наготово сервирана, а приготвена от самите тях. Любопитното е, че за спектакъла основно работехме с текстовете от дневниците на самите студенти, а Чехов беше почти заличен като разкази, с едно много малко изключение“, допълва Марий Росен.
ИДЕЯТА, ПРОЦЕСЪТ, УЗРЯВАНЕТО…
„Аз лично нямах идея какво ще се получи, в края на сметка, на сцената, защото всичко беше един бъркоч от мисли, от преживявания… Защото, редом с четенето на разказите и воденето на бележките, четяхме и самите разкази на Чехов, заедно с Марий Росен, и подбирахме бележки, които впоследствие да влязат в представлението“, допълва Екатерина Енева.
„Процесът не беше никак лек, защото сме 23 актьори, а това не е никак малка бройка. Всеки има характер, който трябва да потисне в името на това спектакълът да се случи. А в самия спектакъл има много движение, което е изненадващо при Чехов. Защото сме свикнали да виждаме класическата форма на театър при него, с дългите паузи, които тук не могат да се случат – защото всичко върви на много бързи обороти и имаме щастието публиката да е до нас“, казва пред БТА актрисата Ванеса Гуджова.
„Идеята на режисьора ни беше да се почувстваме като свободни артисти – такива, които, най-вероятно, някой ден ще имат нуждата сами да създават представление и да са на независимата сцена“, допълва Екатерина Енева.
ЗРИТЕЛ, АКТЬОР, ЗРИТЕЛ, АКТЬОР…
Решихме да подредим публиката в квадрат и там да се редуват зрител с актьор, разказва Марий Росен. „Получава се сливане между тези две съставки и тъй като не е удобно да коментираш с човека до теб, който е актьор, оставаш изолиран и сам в това преживяване. Но светът в спектакъла не е предметен, не е разделен на тук и там. Всичко е много хомогенно и много заедно. И тъй като има само физическото тяло на актьора, неговите емоции и неговият ум, по съвсем естествен път движенческото и танцовото също присъстват в спектакъла“, допълва той.
„Интеракцията с публиката е много интересна, защото можеш да видиш как човек реагира, какви емоции изразява според това, което вижда. И това е много важно за един артист, понеже му дава реална оценка на това, което прави. Това, което се опитваме да предадем на хората, е да развият цялата палитра от емоции, които могат да попият от контакта си с нас“, казва пред БТА актьорът Варужан Бояджиян.
БЕЗ РЕЖИСЬОРСКА НАМЕСА?
„В спектакъла няма моя силна режисьорска намеса. Това дойде някъде към края, но и тогава беше много внимателно, защото създаденото представление е на принципа на дивайзинга (начин на работа, при който в началото на творческия процес отсъства драматургичен текст – бел. а.) – всички участници са автори“, казва Марий Росен.
„Моята работа беше да събера всичко това в една структура, в едно цяло нещо, което да наречем „Записки по Чехов“. Но дори и тази структура беше създадена от самите студенти. Те затова толкова много държат на представлението – така, както един режисьор би държал на своето представление“, обобщава режисьорът.
ЕКИПЪТ
В „Записки по Чехов“ участват Антоанета Христова, Ванеса Гуджова, Варужан Бояджиян, Виктория Вълкова, Даниела Кичилиева, Десислава Йорданова, Доброслав Белицкий, Екатерина Енева, Екатерина Кондов, Ида Дамянова, Йоана Попова, Лилия Тихова, Людмил Димитров, Мариела Радева, Мирослав Парашкевов, Памела Костадинова, Сибела Локова, Стефани Сталева, Сюзан Димитрова, Теодор Георгиев, Христиана Спасова и Яна Донева.
В екипа са също Яница Атанасова – консултант пластика, костюмографи – доц. Яна Дворецка и студенти от НБУ – Ивайла Петрова, Яна Тодорова, Лора Проданова, Ива Шопова, Джесика Ружина, Айсу Алиева, Димена Тодорова, Илия Гълъбов, Неделина Стайнова, Сюзан Димитрова, асистент-хореографи – Ксения Бакалова, Ива Викторова и Мария Стоянова, композитори – Доброслав Белицкий и Екатерина Кондов.
Автор – Даниел Димитров
Оператор – Любен Младенов
Монтаж – Валя Ковачева
