Изложбата „Забравените божества“ в Националния археологически музей при Българската академия на науките (БАН) се опитва да въведе ред в хаоса. Това каза заместник-председателят на БАН проф. Емануел Мутафов при откриването на експозицията тази вечер на Националния археологически музей в София.
По думите му световната митология повдига въпроси и се старае да обясни защо всяка култура създава истории, които помагат на хората да се ориентират и да намерят път за изход от хаоса, в който попадаме още с първата си глътка въздух.
„Тук, чрез над 200 артефакта не откриваме, че някое божество е мъртво или забравено. А имаме възможност да вникнем в това що е морал от неолита почти до появата на християнската църква като институция“, каза заместник-председателят на БАН. По думите му древните обитатели на нашите земи са възприемали света като сцена, а не като сбор от предмети и на тази сцена се овеществяват дори идеите, персонифицира се дори моралът, та дори и отношението към него се персонализира.
Като пример проф. Мутафов посочи един от експонатите в изложбата – вотивен мраморен релеф с изображение на богинята Немезида от II–III век, открит край пернишко село. По думите му релефът е придружен от посвещение на жена на име Прокла, която благодари на богинята за въздадено възмездие.
Зам.-председателят на БАН отбеляза, че е „впечатляващо, че до нас е достигнал артефакт, свързан с конкретно лице, живяло преди около двайсет века, което е ознаменувало разрешаването на проблема си чрез плащането и поставянето на вотивен дар в чест на богинята на бързото божественото възмездие“.
С чувство за хумор проф. Мутафов допълни, че наказаният може само да се предполага кой е бил, но според личната му интуиция „става дума за някой клетник с Y-хромозома, сериозно разгневил Прокла“.
Според него изложбата прави връзка между поръчител, молител с артефакт и оттам – със съвременния зрител.
Заместник-председателят на БАН поздрави кураторите на изложбата за работата им, като определи експозицията като „бижу, което ще остане най-вече чрез придружаващото изложбата издание“.
Експозицията представя 213 редки артефакта и проследява развитието на религиозните вярвания по българските земи от началото на неолита до Късната античност. Посетителите ще могат да се запознаят с образите на забравени божества, култове и митологични персонажи – от Великата богиня майка на праисторическите земеделски общности до Зевс, Дионис, Митра, Тракийския конник и други божества от тракийската, гръцката и римската религиозна традиция. Експозицията разглежда праисторическите култове към плодородието и природните цикли, религиозните практики през бронзовата и ранножелязната епоха, взаимодействието между тракийската и елинската религия, както и многообразието от култове, разпространени по българските земи през римската епоха.
