Дейвид Гарет и Соня Йончева превърнаха площада пред „Александър Невски“ в музикална фиеста. Тяхната „Синя нощ“ събра Бах, Паганини, Queen, The Weeknd, Bee Gees и българската песен пред над шестхилядна публика. Имаше рози, пълна луна, светлинни послания в небето и една песен от детството на Соня Йончева. А накрая – българско „Заблеяло ми агънце“ срещна гласът на оперната прима и цигулката на Гарет. Така завърши тазгодишната „Гала в София“.
Зрители определиха събитието като впечатляваща площадна фиеста – съчетание от качествена музика, добро настроение и онази особена лежерност, която идва от това да слушаш големи артисти под открито небе. Без крайната официалност, без излишната помпозност, но с усещането, че се случва нещо голямо.
„Синя нощ“ е замислена именно като среща на светове. Още предварително организаторите определиха програмата като микс от обичани класически произведения и популярни модерни хитове, а официалното представяне подчертаваше стремежа на Гарет и Йончева да изграждат мостове между различни епохи, жанрове и стилове. Това не е случайна посока за Дейвид Гарет. Цялата му кариера е свързана с пресичането на класическата музика и популярната култура. Именно заради този подход той често е описван като „Паганини сред поп звездите“ или „Джими Хендрикс сред класическите музиканти“. А България не е непозната територия за него. Първото му участие у нас беше през 2018 г., когато изнесе концерт в София, това се е завръщал у нас поне още четири пъти.
Този път България беше част от световното му турне, а срещата му със Соня Йончева беше обявена като първа артистична колаборация между двамата. На сцената те бяха подкрепени от оркестъра на Софийската опера под палката на 36-годишния италиански диригент Леонардо Сини.
И ако фестивалът започна няколко дни по-рано с електронната среща между класика и съвременен звук, продължи с „Тоска“ на Пучини със Соня Йончева и Йонас Кауфман, то „Синя нощ“ беше естественият му финален жест към идеята, че музиката не трябва да стои в отделни жанрови кутии. През 2026 г. „Гала в София“ се разрасна до три отделни събития — електронно шоу, оперна вечер и кросоувър концерт.
ОТ ЦЪРКОВНАТА АРИЯ ДО THE WEEKND
Дейвид Гарет откри концерта с Take Me to Church – песента на ирландския изпълнител Хозиер, превърнала се в един от големите модерни хитове на последното десетилетие. Още с първото изпълнение беше зададен тонът на вечерта – класическият инструмент в ръцете на Гарет не беше поставен в музейна витрина, а използван като език, способен да говори и на публиката на поп музиката, коментираха зрители.
След това сцената премина към Соня Йончева и Хендел. Lascia ch’io pianga върна вечерта към света на операта и барока – музика, в която гласът и драматичният жест са в центъра. Изпълнението на Йончева беше последвано от Io ti penso от Николо Паганини – своеобразна среща на двата главни гласа на вечерта: човешкия глас на Йончева и цигулката на Гарет.
Музикалният аранжимент на Io ti penso е на Дейвид Гарет и Франк ван дер Хайден, който също беше на сцената с китара в ръка.
След тях оркестърът на Софийската опера и балет представиха Оркестрова сюита № 3 от Йохан Себастиан Бах. Така, още в началото „Синя нощ“ показа основния си принцип – няма значение дали произведението е създадено преди три века или е родено в съвременната поп култура, важното е какво се случва с него, когато бъде поставено в нов контекст, коментираха пред БТА музиканги.
Контекстът се промени отново с Blinding Lights на The Weeknd. Аранжиментът беше на Джон Хейууд и Дейвид Гарет, а изпълнител – самият Гарет. След тази електрическата енергия на хита от 2020 г. дойде една от най-силните вокални точки на вечерта – Who Wants to Live Forever на Брайън Мей, позната от репертоара на Queen. Соня Йончева я изпълни в аранжимент на Франк ван дер Хайден. Това според феновете на примата беше и един от моментите, в които се видя колко естествено Йончева може да преминава отвъд операта, без да губи идентичността си като оперна певица.
ПУЧИНИ, ТЕЙЛЪР СУИФТ И ЕДНА ЛЮБОВНА ИСТОРИЯ
O mio babbino caro от Джакомо Пучини, една от най-разпознаваемите арии в оперния репертоар, бе в аранжимент отново на Франк ван дер Хайден, а изпълнението – на Соня Йончева и Дейвид Гарет.
Според музиканти тук двамата се срещнаха не просто като певица и инструменталист, а като равностойни носители на мелодията. Вокалната линия на Пучини и цигулката на Гарет се оказаха два различни начина да бъде разказана една и съща емоция.
След Пучини дойде Тейлър Суифт. Shake It Off, написана от Макс Мартин, Шелбак и Тейлър Суифт, бе с музикален аранжимент на Джон Хейууд и Дейвид Гарет и отново беше изпълнена от Гарет. Той е известен с това, че не се опитва да прикрие популярната песен под слой „класическа сериозност“, а оставя познатата мелодия да съществува, но я прекарва през езика на цигулката.
РОЗАТА КАТО НИШКА МЕЖДУ ДВЕ ВЕЧЕРИ
След това на сцената се появи Historia de un amor от Карлос Елетa Алмаран. Соня Йончева я изпълни с роза в ръка. Този детайл изглежда малък, но всъщност даде един от най-красивите визуални мотиви на вечерта.
Розата вече беше присъствала в „Гала в София“ само два дни по-рано. В спектакъла „Тоска“ пред храма Флория Тоска беше представена сред розов цвят. Сега цветето се върна като своеобразно продължение на визуалния разказ.
Двете „розови“ песни – Historia de un amor, и по-късната La vie en rose – на Едит Пиаф, се оказаха естествено продължение на този мотив. Между тях прозвуча Serenity – композиция на Дейвид Гарет и Франк ван дер Хайден, изпълнена от Гарет и Йончева. Така „Синя нощ“ постепенно започна да изгражда собствен цвят – не само в музикален, но и във визуален смисъл.
След Serenity хорът и оркестърът на Софийската опера и балет изпълниха Coro a bocca chiusa – прочутия „Тананикащ хор“ от „Мадам Бътерфлай“ на Джакомо Пучини.
Това е музика, в която човешкият глас се превръща в инструмент – хорът не разказва чрез думи, а чрез звук. Именно това изпълнение даде на вечерта още една кратка възможност да се върне към операта, преди отново да се върне в поп културата, този път към Bee Gees – Stayin’ Alive на Бари, Робин и Морис Гиб (в аранжимент на Франк ван дер Хайден и Дейвид Гарет, и отново Гарет като солист).
ПЕЙТЕ С МЕН
„Една българска роза“, по музика на Димитър Вълчев и текст на Найден Вълчев, Соня Йончева изпълни в аранжимент на Франк ван дер Хайден.
Тя покани публиката: „Пейте с мен“. Публиката обаче сякаш имаше друго желание. Хората предпочетоха да се наслаждават на гласа ѝ, вместо да го заглушават. И след изпълнението я възнаградиха с продължителни аплодисменти.
На миналогодишната „Гала в София“ Соня Йончева изненада публиката с „Моя страна, моя България“ на Емил Димитров. Тогава тя изпя песента с видимо вълнение и дори помоли публиката да се присъедини. „За първи път в живота ми пея тази песен, и то по такъв начин“, сподели тогава сопраното през сълзи. Сцената беше превърнала националната песен в личен момент.
Уважението на Йончева към българската музика не започва или завършва с тези две изпълнения. В репертоара ѝ от години присъства и народната песен „Заблеяло ми агънце“, която тя пее по света и която включи в концерт в зала „България“ през 2023 г.
Затова българският финал на „Синя нощ“ не изглеждаше като добавка към международната програма. Той беше част от нейната логика – бис със „Заблеяло ми агънце“, заедно с Дейвид Гарет.
Преди изпълнението Йончева обясни, че това е песен от нейното детство. И разказа историята на аранжимента: „Това е наистина една невероятна песен, която аранжирахме още преди няколко години в Залцбург с един бароков оркестър, който свиреше с инструменти на по 500 години. И понеже това за нас беше кросоувър, сега ние с Дейвид решихме да ги представим тук, заедно с нашия оркестър от Софийската опера“.
„АКАПЕЛА“ ПО ЖЕЛАНИЕ НА ГАРЕТ
В последните минути на шоуто Соня Йончева обяви, че Дейвид Гарет е пожелал да изпълни нещо „акапела“. Последва Анданте на Бах, без голямата демонстрация, без нуждата от ефектна поп песен, без спектакъла на огромния оркестър, само музика и инструмент.
За финал на основната програма прозвуча Time to Say Goodbye (Con te partirò), по музика на Франческо Сартори и текст на Лучо Куарантото (аранжимент – Франк ван дер Хайден). Соня Йончева, Дейвид Гарет и хорът на Софийската опера изпълниха заедно песента.
Самото заглавие изглеждаше почти като естествена реплика към края на вечерта, но „довиждането“ не беше последната дума. „Има един човек, на който наистина искам да благодаря, който отвори сърцето си, който ни отдаде целият този състав на Софийска опера – Пламен Карталов“, каза Соня Йончева. Според критици това беше и признание към институцията, която застана зад трите различни лица на тазгодишната „Гала в София“. В „Тоска“ оркестърът и хорът бяха част от голямата оперна картина. В „Синя нощ“ същият музикален организъм трябваше да преминава от Бах към The Weeknd, от Пучини към Тейлър Суифт, от Bee Gees към български фолклор.
ПЪЛНАТА ЛУНА И ПОСЛАНИЯТА
В края на концерта небето над храма също се превърна в част от сцената. От едната страна имаше пълна луна, а от другата започнаха да се появяват светлинни надписи и изображения.
Първо се появи голямо червено сърце, след него – храм, после ключът сол, цигулка, очертанията на България, надпис Gala in Sofia, надпис „2026“, последван от Culture is the future.
„Културата е бъдещето“ е мото, което Соня Йончева неведнъж е поставяла в центъра на своята работа и под което повече преди повече от година започва онлайн поредица със същото име.
Светлинните изображения завършиха с „See you in 2027“ (Ще се видим през 2027 г.).
