Синдикатът „Образование“ към КТ „Подкрепа“ анализира приоритетите на предстоящия нов екип на Министерството на образованието и науката (МОН). Всички първи погледи са насочени към приоритета „образование“ в закъснелия бюджет за 2026 г. Парите за образование никога не са били съпоставими с европейския приоритет „образование“, въпреки че от 2017 г. насам се наблюдава устойчив темп на увеличение на средствата за просвета, се казва в позиция от синдиката с председател д-р Юлиян Петров.
По думите му процентът от брутния вътрешен продукт (БВП) е традиционен индикатор, макар че не е истинският мерител на ресурсите, с които разполагат образователните системи. Една държава може да е лидер по този показател, но да изостава драстично в реалното финансиране на един ученик.
„Така например, Финландия е лидер по дял от БВП (6,4%), но в реални пари това са около 16,6 млрд. евро за 1,2 милиона ученици. Австрия отделя по-малък дял (5,2%), но разполага с повече средства – 22,5 млрд. евро за 1,6 милиона ученици. Германия, при същите 5,2%, инвестира колосалните 194,8 млрд. евро за 11,1 милиона ученици. Ако фиксираме данните за България на 5,8 млрд. евро (4,8% от БВП), сравнението със съседите става още по-интересно: България: 4,8% от БВП = 5,8 млрд. евро при около 900 000 ученици, Румъния: 3,3% от БВП = 9,1 млрд. евро за 3,466 милиона ученици“, се казва в позицията.
В нея се отбелязва, че 4,8% от БВП за образование в България включва и средствата от Националния план за възстановяване и развитие, което не е напълно коректно при сравненията.
Анализът само „в проценти“ е подвеждащ. Процентът показва приоритетите на една държава в рамките на нейния бюджет, но реалният мащаб (средствата в евро) е този, който осигурява модерна база, дигитализация и конкурентни заплати, отбелязват от синдиката.
И заявяват, за да имаме образование на европейско ниво, не е достатъчно само да се стремим към високи проценти – необходимо е да работим за растеж на икономиката, защото 5% от малка база, винаги остава малко. Българските средства за образование са около 4% без европейските средства, а българският БВП е нисък, което допълнително ограничава реалния ръст на финансирането за образование.
Синдикатът отправя призив към новия министър на образованието, формулиран в четири приоритета. Първият е за бюджет за образование в размер на не по-малко от 5%, който да включва увеличение на заплатите в сектора с не по-малко от 10%.
Вторият приоритет е за реформа на учебния план, учебното съдържание и учебниците, осъществена съвместно с учителите и техните организации, като обемът на информацията бъде намален с не по-малко от 30%.
Третият приоритет е за незабавно преосмисляне на либералния подход в българското образование чрез засилване на възпитателния елемент, изграждане на добродетели, спазване на правила и формиране на отговорности у учениците и родителите.
Последният приоритет е свързан с политики за запазване на българските учители от прекомерния стрес, включително въвеждане на втора категория труд или компенсаторни механизми, традиционни за ЕС – намаляване на седмичното натоварване след 50-годишна възраст, една година за възстановяване и квалификация при изработени четири години.
