© |
Държавите и частните компании се надпреварват да изпращат устройства на повърхността на Луната. Кацането на повърхността й, обаче, е друга история. Истинският бум на мисиите за достигане на спътника на Земята се ръководи от подновените амбиции за научни изследвания и проучване на дълбокия космос. Мнозина се стремят към южния полюс на Луната, където учените за първи път откриха предполагаеми признаци за воден лед през 2008 и 2009 г., пише The Wall Street Journal в материал, представен без редакторска намеса от “Фокус”.
Водата е критичен ресурс за бъдеща лунна база – един ден може да се използва за пиене и охлаждане на оборудването или дори за производство на ракетно гориво за захранване на мисии до места по-далеч в Слънчевата система, според Националната администрация за космоса и аеронавтиката (НАСА). Използването на природни лунни ресурси може да означава, че бъдещите космически кораби няма да трябва да теглят гориво от Земята.
“Водата е ключът към много аспекти на живота на Луната“, казва Чаба Палотай, доцент по планетарни науки във Флоридския технологичен институт. “И подозрението е, че има много – затова преминаваме през тези мисии, за да проверим колко точно има“.
Наличието на вода на южния полюс на Луната също поражда опасения за това как могат да бъдат добивани такива ресурси. Администраторът на НАСА Бил Нелсън наскоро заяви, че не иска да види китайски екипажи да кацат първи на южния полюс и да претендират за водните ресурси там. Китай обяви, че изследването на космоса трябва да насърчава развитието за всички страни и да бъде от полза за цялото човечество.
Изследователи твърдят, че вода има и на други части на Луната, включително както на осветените от слънцето, така и на сенчестите повърхности.
Хората за първи път успешно кацнаха апаратно на Луната през 1966 г., като първенец беше Съветският съюз със своя апарат Луна-9. Три години по-късно американски астронавти стъпиха на Луната.
Усилията на националния и частния сектор, с подобрена технология, сега имат за цел да изпратят повече роувъри, спускаеми апарати и астронавти на Луната, за да провеждат експерименти и да изследват. Сенчестата повърхност на южния лунен полюс допринася за предизвикателството да кацнете там.
Русия се опитваше да стане първата страна, приземила устройство на южния полюс на Луната. Но в неделя представители на руската космическа агенция съобщиха, че нейният апарат Луна-25 вместо това се е разбил в Луната.
Индийската организация за космически изследвания, както се нарича индийската космическа агенция, се очаква в сряда да се опита да прилуни спускаем апарат като част от своята мисия Chandrayaan-3 (Шандраян-3) до местоположение в южния полярен регион. Там агенцията възнамерява да използва марсоход, наречен Pragyan (Прагян), и да провежда експерименти.
САЩ имат свои собствени планове за разполагане на спускаеми модули в тази област на Луната, отчасти чрез програма на НАСА, която наема частни компании за транспортиране на устройства на агенции на спускаеми апарати, които компаниите разработват и са пуснали.
Една от тези компании, базираната в Хюстън Intuitive Machines, миналата седмица обяви, че е запазила шестдневен период, започващ на 15 ноември, когато SpaceX ще изстреля своя спускаем апарат Nova-C за полет до Луната. Устройството ще носи няколко полезни товара на НАСА и търговски товари.
Стив Алтемус, главен изпълнителен директор на Intuitive, отбеляза, че компанията е работила, за да се поучи от неуспешни опити за кацане. “Ние се учим от всеки, който е опитвал и опитвал и се е провалил или успял“, заяви той.
Astrobotic Technology, базирана в Питсбърг космическа компания, която също участва в програмата за кацане на НАСА, планира следващата година да достави марсоход на агенцията до южния полюс, където ще измерва водните ресурси на Луната. Спускаемият апарат Peregrine на Astrobotic ще бъде изстрелян към Луната към края на тази година, въпреки че този кораб няма да се има за цел да кацне на южния полюс.
Руската космическа агенция “Роскосмос“ обясни, че провалът в неделя е дошъл, след като агенцията не е успяла да изведе Луна-25 в нейната орбита преди кацане. Юрий Борисов, висшият ръководител на Роскосмос, посочи, че тласкачите на кораба са работили твърде дълго по време на маневрата, което е довело до катастрофата, според доклад от понеделник на руската държавна информационна агенция ТАСС.
Базираната в Токио ispace през април се опита да стане първата частна компания, която да прилуни спускаем апарат, насочен към кратера Атлас, разположен в северното полукълбо на Луната. Но спускаемият модул е срещнал проблем с измерването на надморската височина и в крайна сметка е изчерпал горивото си, според ispace, които смятат, че спускаемият модул след това се е разбил в повърхността. Компанията обяви, че прави промени в своите последователности за кацане за бъдещи мисии.
Кацането на Луната не е лесен подвиг, главно защото тънката й атмосфера не задържа достатъчно въздух, за да забави спускащ се кораб, както парашутите забавят космическите кораби, които се връщат на Земята.
Вместо това мисията за кацане на Луната включва забавяне на космически кораб от хиляди километри в час до пълно спиране с помощта на двигатели, които не позволяват на кораба да се спуска твърде бързо, тъй като е привлечен от гравитацията на Луната. Горивото, необходимо за контролиране на това спускане – и всички необходими корекции на траекторията – е ограничено, казва Палотай.
“Трябва да изградите система за задвижване, която може внимателно, с една шеста от гравитацията, да докосне меко повърхността“, разказва Дан Хендриксън, вицепрезидент на Astrobotic. “Това е изключително трудна задача“.
Япония и Русия не са единствените страни, които се затрудняват да кацнат на Луната. През 2019 г. първата частно финансирана лунна мисия на Израел завърши с провал, след като космическият кораб Beresheet се разби в повърхността й след проблеми, които направиха невъзможно забавянето на спускането на кораба. По-късно същата година марсоход от индийската мисия Chandrayaan-2 – предшественик на Chandrayaan-3 – също се удари в лунната повърхност след проблем със спирачните двигатели.
През последното десетилетие Китай успешно приземи три мисии без екипаж на Луната. Съвсем наскоро Chang’e 5 на Китайската национална космическа администрация пренесе кораб, който кацна на лунната повърхност в края на 2020 г. Той взе проби, след което ги депозира в издигащ се апарат, който излетя от повърхността и се свърза с орбитален носител, който отлетя обратно към Земята.
Китай планира допълнителни мисии до Луната, включително до лунния южен полюс, а представители на НАСА описаха нарастващата космическа програма на страната като основната конкуренция на американската космическа агенция.
НАСА също така планира да изпрати хора на южния полюс на Луната като част от многогодишната си програма за изследване “Артемида“. Миналата година агенцията е идентифицирала 13 потенциални зони за кацане близо до региона за своята мисия Artemis III.
Тази част от луната е по-тъмна и по-студена от осветената от слънцето страна, където се проведоха мисиите “Аполо“, което прави кацането по-трудно. На южния полюс на Луната слънцето хвърля сенки, които могат да затруднят разграничаването на повърхностните характеристики при опит за кацане.
Мисията Artemis III, която в момента е насрочена за края на 2025 г., предвижда астронавтите да кацнат с помощта на спускаем апарат, проектиран от SpaceX.
Не пропускайте новините и през телеграм канала ни: https://t.me/ndt1eu
Източник
