Сборникът „Необнародвани народни песни от Одринска Тракия“ с неиздавани песни, издирвани и събирани от пловдивската учителка Мария Хаджийска, бе представен тази вечер в зала „Зимна градина“ в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН.
Организатори на събитието са Националният етнографски музей при БАН, Тракийският научен институт към Съюза на тракийските дружества в България и Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“.
„Когато разбрах за тази книга и когато говорихме с колегите в музея, решихме, че тя не бива да остане непредставена, защото това, което е събрала госпожа Хаджийска трябва да бъде представено пред по-широка публика”, каза Галин Георгиев от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН.
Родителите на Мария Хаджийска са бежанци от Одринска Тракия, преживели ужаса, глада и зверствата на геноцида от 1913 година, казва учителката.
„Майка ми пееше чудесно. Слушах песните, в които често изплакваше мъката и се връщаше в детството си, защото песента е лечител на душевните страдания”, каза Хаджийска за майка си, на която обещала, че ще запише всичко, което тя знаела от дете, и ще го предаде на учените в Тракийското дружество, за да съхрани песните от село Чопово, още Чопкьой, от Одринска Тракия, за „да са живи, да се пеят и слушат”.
По думите на Хаджийска на много празници самодейците пеели, възстановявали ритуали, обичаи, годежи, сватби, кръщения.
„В нашите тракийски песни откриваме онези нравствени черти и добродетели, които ние, българите, носим дълбоко в душите си и се гордеем с тях”, каза Хаджийска. Тракийките са изключително трудолюбиви, те са предани майки и всеотдайни съпруги, допълни още тя. Те обичат да създават песни, които засягат морала. Такава е и песента „Цяло е село викнало”, която Хаджийска издекламира за публиката в залата.
По време на представянето авторката декламира още няколко от 142-те необнародвани народни песни от Одринска Тракия, събрани в сборника. В тях освен моралния характер, основна и вечна тема е и тази за любовта. В тракийските песни обаче звучат и много болка и мъка от трудностите, и от робството, но звучи и протестът срещу него, казва авторката.
„Народното майсторство, народният гений, народното творчество са извор на знания, на мъдрост, на висок морал, на прекрасни човешки добродетели. Това е школа за всички наши големи поети и писатели, школа за всички нас”, каза Хаджийска.
По думите на авторката причината този сборник с песни да се появява 65 години по-късно е, че когато споделила идеята си с един професор да направи обреден календар на тракийците от Одринска Тракия, като опише всички ритуали и песните, които се пеят в обредите и обичаите, той ѝ казал следното: „Това, което сте събрали, е огромно, много ценно богатство, но сега ще го снимат и други ще го издадат. Затова ви съветвам, когато завършите и започнете да работите, и имате възможност, вие сама да го издадете“. Точно това се случва десетилетия по-късно благодарение на усилията и финансовата подкрепа на нейния син Димитър Хаджийски.
„Ние издадохме „Българския кулинарен диалектен речник”, сега ще има и кулинарен атлас и там ще има няколко думички от тази книга”, каза за БТА проф. Славка Керемидчиева от секция „Българска диалектология и лингвистична география” към Института за български език към БАН, която също беше сред гостите в публиката. По думите ѝ село Чопово не е документирано в архивите на института. „Сега вече ще го има”, увери тя.
Мария Хаджийска е учителка от Пловдив. Завършва в катедрата по славянски филологии към Софийския университет. Тя посвещава години на издирването, събирането и съхраняването на народните песни, но не успява да ги публикува. Днес тези ценни образци на фолклорното наследство от родното село на предците ѝ виждат бял свят.
