Общественият интерес стои над личния. Ами ако в личния живот се извършва непозволено увреждане? Ако в него има престъпни деяния – разврат, педофилия, насилие, дрогиране, и изобщо ако се причиняват вреди другиму, журналистите да мълчат ли?, пита изтъкнатата адвокатка
– Адвокат Ковачева, вие сте юрист с голям опит в съдебните процеси. Известна сте като адвокат, който защитава журналисти. Последните промени в Наказателния кодекс, предложени от ИТН, в които се предлага затвор от 1 до 6 г. за разгласяване на данни от личния живот, дори и да са верни, предизвикаха лавина от гняв и възмущение. Мнозина ги определиха не просто като удар по журналистите, а и изобщо по свободата на словото. Според вас каква беше целта?
– Противоправна. Репресия. Държавата има задължение да защитава свободата, живота, здравето и частната собственост на гражданина. Свободата на изразяване е жизненонеобходима наред с насъщния и сигурността на дома. А свободата на словото е част от общото право на свобода.
Журналистът Росен Янков (бил е зам.главен редактор на “24 часа” и “168 часа”) – мир на душата му, подчертаваше, че гражданинът може да не се изкаже цял живот, докато журналистът се изказва всеки ден. Правната норма на ИТН е под всякаква критика. Мястото ѝ не е в раздел VII на НК “Обида и клевета”.
Субектът на престъплението е “който”, а журналистът упражнява професия чрез свободата на словото. Предвидено е наказание “лишаване от свобода” дори когато се разпространява истина за личния живот. Инкриминира се деликт (непозволено увреждане) за нарушаване на неприкосновеността на личния живот.
За разпространение на позорящо и невярно обстоятелство на пострадалия, включително относно личния живот (клевета), са предвидени санкции глоба и обществено порицание. Има и други недомислици, но не сме в училище, за да се обясняват.
Предложеният текст противоречи
на Регламент ЕС 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета на ЕС относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на тези данни. А всеки регламент е над закона. В него се съдържа определение за лични данни (чл. 4) и е предвидено правото на изтриване (правото да бъдеш забравен) с изключение за упражняване на правото на свобода на изразяване и правото на информация. Регламент ЕС 679/2016 г. е директно приложим със сила над закона. Той напълно съответства на медийното решение №7 от 1996 г. на Конституционния съд по дело № 1/96. То казва, че когато общественият интерес надхвърля личния, журналистите имат право да разпространяват информация, съдържаща лични данни, включително изображението на лицето без негово съгласие. Предложената наказателноправна норма, самата идея, мисъл за затвор на свободата на словото е ужасяваща.
Не е нужно да си юрист, за да усетиш равнището на съзнанието на юристите в правната комисия на Народното събрание и отношението им към правото на свобода на словото. А правната норма е факт от човешкото съзнание. Те се разкриха с предложението за затвор при упражняване на свобода на словото и приемането на този текст. Кой им е крив за бездействието да попълват действителната празнота в законодателството? Журналистите ли.
– Понятието “личен живот” не е ли много разтегливо?
– Лични данни могат да се оповестяват, ако са накърнени други права и интереси, а общественият интерес стои над личния. Ами ако в личния живот се извършва непозволено увреждане? Ако личният живот е погубен с престъпни деяния – разврат, педофилия, насилие, включително домашно насилие, дрогиране и изобщо ако в личния живот се причиняват вреди другиму? “Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму…,вината се предполага до доказване на противното”, казано е кратко и ясно в един съвършен стар Закон за задълженията и договорите.
– Сега има ли достатъчно ясно законодателство, което да предпазва при обида и клевета? Припомнето го.
– Много юристи, включително върховни съдии, не приемаме наказателната отговорност за свобода на словото чрез обида и клевета и имахме очакване тези деяния да се декриминализират. Не си свободен, за да вредиш. Щом вредиш, ще си платиш. По наказателно дело от общ характер с пострадал и обвинител главния прокурор има основополагащо решение № 111-2000 II н.о. с докладчик съдия Гроздан Илиев, публикувано в бюлетин бр. 2/2000: “Налице е професионална добросъвестност, която изключва наказателната и гражданската отговорност на журналиста, ако е извършил необходимата проверка относно истинността на информацията съгласно установената журналистическа практика, вътрешните правила на съответната колегия и издателство, чрез използване на обективно съществуващите и възможни източници на информация”. Това решение на ВКС е по-взискателно от решенията на съда в Страсбург по приложение на чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека, които оправдават правото на публикуване на информация, ако е проверена поне от два независими източника.
В становище на Комисията за защита на личните данни се казва, че публикуването на лични данни на обвиняеми лица в досъдебното производство на интернет страниците на прокуратурите, както и предоставянето им на медиите за журналистически цели е законосъобразно, когато има законово задължение или е налице надделяващ обществен интерес. Според нас на още по-голямо основание надделява общественият интерес за публикуване на информация като дописка и фотографско изображение за развитието на един съдебен процес в публично съдебно заседание. Според нашето разбиране Законът за личните данни разграничава журналиста от всеки гражданин, като му предоставя правото да обработва лични данни, за разлика от всеки друг субект на конституционното право на информация, доколкото то се извършва единствено за целите на журналистическата дейност.
Журналистът има право да обработва лични данни не само в случаите, когато физическото лице, за което се отнасят, е дало изрично своето съгласие. Съгласно Закона за личните данни обработването им за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот. Журналистът
ежедневно изпълнява задачи в обществен интерес по силата на своята професия
Медиите ежедневно публикуват лични данни при надделяващ обществен интерес и без съгласие на лицата – на участници в съдебни процеси в публични съдебни заседания; оповестени като официална информация на сайтове на институции и организации, пресконференции, изявления на представители на органите на държавна и общинска власт; публични дебати, от мястото на събитието; от мястото на инцидента и т. н., от журналистическо разследване за противоправно поведение и пр.
– В промените се предлагаше дори използване на специални разузнавателни средства. Щеше ли това да доведе до поголовно подслушване и следене на журналисти? Кой има потребност да заглуши гласа на медиите?
– Истинският репортер е свободен човек, доверил се на съдбата и без страхове хвърлил се в неизвестното. Той е във Вселената. Свободата на словото е свободата на душата му. Журналистът предпочита да бъде подслушван, следен, даже пребит, но не и осъден като лъжец и за сквернословие. Самият журналист проследява и разследва. Понякога е под обстрела на мутрите. Известни са случаите на пострадали от насилие и побой журналисти.
Журналистите винаги са били подслушвани или даже проследявани от частни структури
Няма да забравя случая на журналистката Невяна Троянска, отговорен редактор, с награда “Вероника Герин”. Съдът на три инстанции отхвърли иск в особено големи размери за имуществени вреди срещу нея заради статия, подписана с псевдонима Иван Иванов. Като получили исковата молба, изпаднали в шок в редакцията, а Невяна току-що била изтеглила кредит за покупка на панелна гарсониера. Вече се виждали на улицата и безработни. Тюхкали се цял следобед. На другия ден получили писмо по пощата с подател Иван Иванов. Съдържанието било едно към едно техният разговор, напечатано на пишеща машина. Какво показва – демонстрация, че някой ги е подслушвал. Мога да отговарям на въпроси три дни и три нощи, но е безсмислено, защото законодателят не изисква или не съобразява становищата на съдиите, а защо не и на журналистите.
CV
Била е прокурор във Видинската и Софийската районна прокуратура, където е ръководила отдел “Непълнолетни”.
В Софийската градска прокуратура е била в отделите “Непълнолетни” и “Убийства”.
Адвокат е от 1994 г.
Преминала е специализация в областта на правата на човека в Академията по международно право в Хага.
Специализирала е и в Университета на Карбондейл, САЩ.
