Ръководство за морска екологична грамотност за Черно море насърчава хората да станат по-съпричастни към проблемите на морските екосистеми, разказа за БТА Димитър Попов, който е координатор на проекта „Екологично образование и морска грамотност в Черноморския басейн“.
В рамките на проекта е изготвена интерактивна програма за екологична морска грамотност „Екологична и морска грамотност за Черноморския басейн“ с хора от целевата възрастова група 18-35 г. Ръководство е част от образователната програма по морска и екологична грамотност в Черно море, посочват от Областния информационен център – Бургас.
Животът на планетата е немислим без световния океан. Има много факти, които хората пренебрегват, защото сме сухоземен вид. Всички си мислим, че най-големият и значим източник на кислород са тропическите гори, но доста по-голям източник са световните океани и трилионите микроорганизми, които фотосинтезират и отделят кислород в атмосферата, каза Попов.
Много са проблемите на морските екосистеми. Ние сме се насочили към Черно море, което е доста специфична част от морските екосистеми, най-вече поради факта, че то е много затворено море, изключително изолирано от световния океан. Много е уязвимо заради много по-ниската му осоленост и има много голям водосборен басейн, разказа Попов.
След основните проблеми на Черно море са замърсяването и свръхексплоатацията му. Свръхловуването на риба – много от видовете със стопанско значение риба са с намалели популации, даде пример Попов. Той отбеляза и глобалния проблем с промяната на климата и повишаването на температурата на атмосферния въздух.
Ръководството по морска екологична грамотност е налично на онлайн портала на „Зелени Балкани“. Опазването на Черно море и неговото богато биоразнообразие започва с осъзнаване. Едно от най-големите предизвикателства при опазването на тази уникална морска екосистема е липсата на разбиране в обществото за важността на подобна кауза, пише в ръководството.
Проектът е с продължителност 18 месеца и се координира от асоциация YUVA (Турция), с участието на Гръцкото дружество за защита на природата (HSPN) в Гърция и сдружение „Зелени Балкани – Стара Загора“ в България. Той е съфинансиран на 90% от програма Interreg NEXT „Черноморски басейн“ 2021- 2027 на Европейския съюз.
