Новото либерално правителство на Румъния придвижва напред най-голямото увеличение на пенсиите от три десетилетия в рамките на бюджета за 2020 г. на фона на нарастващи опасения, че страната ще надхвърли прага за бюджетния дефицит, определен от правилата на ЕС, и рискува понижаване на кредитния рейтинг, съобщава агенция „Ройтерс“.

Правителството, което встъпи в длъжност миналия месец, запази закон, внесен от предишния лявоцентристки кабинет, за 40-процентно увеличение на пенсиите и твърди, че ще увеличи събираемостта на данъците и ще намали бюджетните разходи, за да спре увеличаването на дефицита.

Правителството обеща да намали бюджетния дефицит до 3.6 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) следващата година от 4.4 процента през текущата. Икономистите ще следят внимателно проектобюджета за 2020 година, за да видят дали това обещание ще бъде спазено.

„Ясно е, че увеличение на пенсиите в такъв мащаб не съответства на актуалните икономически данни“, заяви главният икономист в Райфайзенбанк – Румъния, Йонуц Думитру. „Законът за пенсиите е може би най-сериозният вътрешен проблем за румънската икономика“.

Увеличението на пенсиите, което започва от септември, вероятно ще направи страната уязвима през следващите години, тъй като

броят на пенсионерите ще скочи след 2030 г.

в резултат от бума в раждаемостта след забраната на абортите в комунистическа Румъния през 1966 година.

Европейската комисия прогнозира, че бюджетният дефицит на Румъния ще достигне 6.1 процента от БВП през 2021 г., ако не бъдат взети допълнителни мерки. Тази стойност е повече от два пъти над лимита от 3 процента, определен от ЕС, и носи риск от задействане на процедура за прекомерен дефицит. Това може да повиши цената на кредитирането и да окаже натиск върху румънската лея, която поевтиня до рекордно ниско равнище спрямо еврото миналия месец.

Премиерът Лудовик Орбан подчерта в четвъртък, че неговото правителство ще приложи пенсионния закон, но призова народните представители да се въздържат от одобряване на други проекти, които предвиждат големи разходи.

„Намираме се в много трудна ситуация“, каза Орбан. „Бюджетът за 2020 г. не може да се справи с нови допълнителни разходи“.

Трите големи рейтингови агенции отреждат на Румъния

най-ниската степен за инвестиции,

което означава, че всяко ново понижение би тласнало суверенния дълг на страната в т.нар. територия „боклук“.

Международната рейтингова агенция „Стандард енд Пуърс“ (S&P) понижи тази седмица перспективата на оценката си за кредитоспособността на Румъния от „стабилна“ на „негативна“ заради увеличението на бюджетния дефицит.

Рейтинговата агенция очаква догодина в Румъния да започне процес на съществена фискална консолидация, но строгият бюджет и нестабилността на политическата среда са рискове за сбъдването на този сценарий.

Йонуц Думитру от Райфайзенбанк – Румъния, и други икономисти изчисляват, че 40-процентното увеличение на пенсиите ще струва около един процент от БВП през последното тримесечие на следващата година и тази стойност като цяло ще се повиши до 2.7 процента за 2021 година.

Средната пенсия за близо петте милиона румънски пенсионери

е 305 долара (около 270 евро) месечно, сочат данни на държавната пенсионна агенция. Това е едно от най-ниските равнища в ЕС, посочва „Ройтерс“. Минималната пенсия е само 163 долара (малко над 145 евро), но хиляди хора, включително бивши полицаи, служители на тайните служби, военни и магистрати, получават специални пенсии, които не са обвързани с вноски и са непопулярни сред останалите избиратели.

Румънската централна банка отхвърли прогнозата на ЕС за бюджетния дефицит през 2021 г. и посочи, че фискалните мерки ще попречат на подобно нарастване.

Събираемостта на данъците в Румъния се равнява на около 30 процента от БВП, което е под средното за ЕС равнище от 46 на сто. Страната харчи над две трети от това за заплати в бюджетния сектор, пенсии и други социални помощи.

Румъния не е единствената страна от ЕС, която ще наруши тази година ограниченията за дефицита, но се очаква да бъде единствената с прекомерен дефицит през 2020 г. и 2021 година, отбелязва „Ройтерс“. Това означава, че Брюксел може да започне процедура за прекомерен дефицит спрямо Румъния следващата година – дълъг процес, който може да ограничи достъпа на Букурещ до структурните фондове на ЕС за продължителен период от време.

А най-лошото тепърва предстои. През 1966 г. диктаторът Николае Чаушеску забрани абортите, за да увеличи работната ръка в страната. Почти два милиона румънци, или 10 процента от населението, ще достигнат пенсионна възраст след 2030 година. /БТА