Правителството одобри 21 национални програми за развитие на образованието
Двадесет и една национални програми за развитие на образованието одобри правителството. Две от тях са нови – ,,Заедно в изкуствата и спорта“ и „Подкрепа на образователните медиатори и социалните работници“.
С първата програма ще се инвестират 90 млн. лв. в личностното развитие на учениците чрез занимания с колективни спортове и изкуства.
С 10 млн. лв. по другата нова програма ще се осигурят възнагражденията на не по-малко от 900 медиатори и социални работници – както вече назначени, така и нови.
Общо 242,6 млн. лв. ще бъдат инвестирани през тази година в предучилищното и училищното образование чрез национални програми. Някои от вече познатите сред тях са разширени чрез нови модули.
Програма „Иновации в действие“ е допълнена. По нея ще се разработят методика и обучителни ресурси за STEM образование. Те ще бъдат приложени във вече изградените STEM центрове в 263 училища в страната и в други 1980 училища, в които ще се изградят STEM центрове по Националния план за възстановяване и устойчивост.
По друга програма ще се подкрепя целодневното обучение и експерименталната работа по природни науки в профилираните училища. За поредна година ще се инвестира в уроци, провеждани в културни институции. Ще се подобрява библиотечната среда и ще се изграждат площадки за обучение по безопасност на движението по пътищата. Ще се създават и условия за достъп на хора с увреждания и със специални образователни потребности, ще се повишава сигурността в училищата чрез видеонаблюдение и други технически средства.
Ще продължи подпомагането на екипите за обхват за включване на децата и учениците в задължителна предучилищна и училищна възраст в образователната система.
Предвижда се разработване на помагало по български език като чужд за деца мигранти и чужденци, търсещи или получили закрила.
Запазва се програмата за модернизиране на професионалното образование.
За втора година чрез програма „Отново заедно“ ще бъдат осигурени средства за туристически пътувания за ученици от I клас до XI клас за преодоляване на негативните последици от неприсъственото обучение и пандемията от COVID-19. За целта са осигурени 22,6 млн. лв.
По национална програма „Мотивирани учители и квалификация“ учителите ще могат да повишават и допълват своите знания и умения, а специалисти от сфери извън образованието ще могат да придобият педагогическа квалификация. Отново е гарантирана възможността за профилактика и рехабилитация на педагогическите специалисти.
По програмата за подкрепа на личностното развитие на децата и учениците ще се изграждат модерни кабинети в центровете за подкрепа на личностното развитие, където има занимания в областта на науките, технологиите, изкуствата и спорта. Ще се оборудват и кабинети за терапия и рехабилитация в центровете за работа с деца със специални потребности.
Остават националните програми „Бизнесът преподава“, ,,Обучение за ИТ умения и кариера“, ,,Роден език и култура зад граница“, ,,Оптимизиране на вътрешната структура на персонала“, както и програмите за националното външно оценяване и ученическите олимпиади и състезания, за детските градини, информационните и комуникационните технологии в образованието. МОН ще продължи да финансира общински проекти за образователна десегрегация, както и наемането на заместващи учители.
20 млн. лв. за увеличение на заплатите на учените в БАН
Правителството отпусна 20 млн. лв. на Българската академия на науките (БАН) за увеличение на възнагражденията на учените. С тези средства ще се повишат началните размери на основната работната заплата на академичния състав, считано от 1 януари 2022 г.
Допълнителните средства се отпускат за изпълнение на индикатори за научно и иновационно развитие, определени в споразумение между Министерството на образованието и науката (МОН) и БАН, както и за проекти, разработени от учените по критерии, приети от Академията.
Освен повишаване на дела на публикациите в авторитетни списания, споразумението с МОН предвижда повишаване на патентната активност на изследователите с 10% . Академията ще привлече още 40 млади изследователи и нови докторанти, като им осигури по-добри условия за кариерно развитие. БАН ще разработи редица проекти, сред които ще има и такива, по които ще бъдат включени учени, пострадали от военната инвазия в Украйна.
Одобрен е Доклада за дейността на Съвета за административната peфopма през 2021 г.
Министерският съвет одобри Доклада за дейността на Съвета за административната peфopма през 2021 г.
Сред основните взети решения от Съвета през изминалата година е одобряването на: Образец на Доклад за последваща оценка на въздействието; Наръчник за администрацията „Как да прилагаме Закона за достъп до обществена информация?’“; Модели на вътрешни правила за работа по Закона за достъп до обществена информация; Създаването на работна група за прозрачност и достъп до информация към съвета.
Одобрен е докладът за касовото изпълнение на държавния бюджет за първите три месеца на годината
Със свое решение правителството одобри Доклада за касовото изпълнение на държавния бюджет, включително на централния бюджет, и на основните показатели на консолидираната фискална програма (КФП) за първото тримесечие на 2022 г., в т. ч. и за разходите по чл. 110 от ЗДБРБ за 2022 г., и Информацията за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели по КФП за първото тримесечие на 2022 г. Документите са изготвени в изпълнение на чл. 109 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. и чл. 135 от Закона за публичните финанси.
На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по КФП на касова основа за първото тримесечие на 2022 г. е положително в размер на 298,0 млн. лв. (0,2 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 344,7 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 46,7 млн. лева.
Приходите, помощите и даренията по КФП за първото тримесечие на 2022 г. са в размер на 12 382,7 млн. лв. или 21,6 % от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 1 032,3 млн. лв. (9,1 %) спрямо отчетените към март 2021 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 1 255,2 млн. лв., докато постъпленията в частта на помощите и даренията ( основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) намаляват с 222,9 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година.
Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 9 875,0 млн. лв., което представлява 21,9 % от планираните за годината данъчни приходи. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 1 044,1 млн. лв. (11,8 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 79,7 % от общите постъпления по КФП за периода.
Приходите от преки данъци са в размер на 1 24 7,4 млн. лв. или 13 ,6 % от предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 5 188,3 млн. лв. (24,6 % от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 3 812,3 млн. лв. (25,8 % от планираните), от акцизи възлизат на 1 263,5 млн. лв. (21,4 % от разчета), а тези от мита са в размер на 100,2 млн. лв. (33,1 % спрямо годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 388,8 млн. лв. или 28,2 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 3 050,5 млн. лв., което представлява 22,8 % от разчетените за годината.
Неданъчните приходи са в размер на 2 026,8 млн. лв., което представлява 28,5 % от годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 480,9 млн. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за първото тримесечие на 2022 г. възлизат на 12 084,7 млн. лв., което е 19,1 % от годишните разчети. За сравнение разходите по КФП към март 2021 г. бяха в размер на 11 976,3 млн. лева.
Нелихвените разходи са в размер на 11 347,3 млн. лв., което представлява 18,7 % от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 10 603,9 млн. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 736,8 млн. лева.
Неданъчните приходи са в размер на 2 026,8 млн. лв., което представлява 28,5 % от годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 480,9 млн. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за първото тримесечие на 2022 г. възлизат на 12 084,7 млн. лв., което е 19,1 % от годишните разчети. За сравнение разходите по КФП към март 2021 г. бяха в размер на 11 976,3 млн. лева.
Нелихвените разходи са в размер на 11 347,3 млн. лв., което представлява 18,7 % от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 10 603,9 млн. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 736,8 млн. лева.
Актуализира се договорът между Република България и рейтинговата агенция Moody’s Investors Service
Министерският съвет упълномощи заместник министър-председателя по еврофондовете и министър на финансите да изрази съгласие от името на Република България с писмото за промяна на Договора за рейтинг между Република България и рейтингова агенция Moody’s Investors Service. Писмото за промяна по същество не променя съществуващите до момента отношения между България и рейтинговата агенция.
Договорът е сключен на 31 май 2005 г., като последно е бил актуализиран през 2015 г. и съгласно клауза от него рейтинговата агенция си запазва правото да коригира таксите на годишна основа със съгласието на емитента. Промяната е обоснована с нарастващите разходи на агенцията, като средствата за обезпечаване на заплащането са предвидени по бюджета на Министерството на финансите.
Необходимостта от правно регулирани отношения между Република България и рейтингова агенция Moody’ s Investors Service се обуславя от факта, че наличието на кредитни рейтинги, присъдени от международно признати рейтингови агенции, е ключово условие за обезпечаване достъпа на страната до капиталовите пазари.
Правителството определи органите, отговорни за управление на резерва за приспособяване във връзка с последиците от Брекзит
Правителството прие Решение на Министерския съвет, с което определя органите, отговорни за управление на Резерва за приспособяване във връзка с последиците от Брекзит.
По силата на Регламент (ЕС) 2021/1755 на Европейския парламент и на Съвета се създава Резерв за приспособяване във връзка с последиците от Брекзит. Чрез финансирането от резерва държавите-членки осигуряват неподлежаща на връщане подкрепа за изпълнение на мерки, свързани с адресирането на неблагоприятните икономически, социални и териториални последици от Брекзит. Общият бюджет на резерва е 5,47 млрд. евро, като средствата за България са в размер на 15,37 млн. евро.
Държавите-членки трябва да създадат системи за управление и контрол в съответствие с принципите на доброто финансово управление, като определят орган, отговарящ за управлението на финансирането от резерва, независим одитен орган и орган, на който ще бъде изплатено предварителното финансиране.
За постигането на максимална ефективност за органи за управление на Резерва се определят вече съществуващи структури с натрупан опит при изпълнението на програми и инструменти, финансирани със средства от Европейския съюз:
✓ Дирекция „Добро управление“ в Администрацията на Министерския съвет – орган, отговарящ за управлението на финансирането от Резерва;
✓ Изпълнителна агенция „Одит на средствата от ЕС“ – независим одитен орган;
✓ Дирекция „Национален фонд“ в Министерството на финансите – орган, на който ще бъде изплатено предварителното финансиране.
Правителството одобри договори с три общини за изграждането на инфраструктура във връзка с реализирани инвестиционни проекти
Министерският съвет одобри сключването на договори с Общини Пловдив, Девня и Плевен. С договорите ще се преуредят въпросите по разходването на предоставени през 2020г. и 2021 г. от бюджета на Министерството на икономиката средства за изграждането на елементи от техническата инфраструктура, публична общинска собственост, в подкрепа и на сертифицирани по реда на Закона за насърчаване на инвестициите /ЗНИ/ инвестиционни проекти. Необходимостта от преуреждане на възникналите правоотношения е свързана с прекратяването на договорите за финансиране, поради забавяне при възлагането на съответните дейности по реда на Закона за обществените поръчки. Те са свързани с процедури за оспорване на решенията на възложителя и не предприети от общините своевременни действия за удължаване на сроковете по договорите за финансиране.
Общини Шумен и Кърджали са реализирали съответно обектите „Общински довеждащ път – продължение на бул. ,,Симеон Велики“, гр. Шумен и „Изграждане на улица „Първа индустриална“ и ремонт и реконструкция на участък от улица „Производствена“ в Промишлена зона изток, гр. Кърджали“. Министерският съвет одобри разходването на предоставените от държавния бюджет средства от двете общини като разходвани в съответствие с целевото им предназначение.
С решението се постига уреждане на финансовите отношения между държавата и Общините във връзка с изграждането на елементи на техническата инфраструктура при условията и по реда на ЗНИ, за които държавата е взела решения за подкрепа и е сключила договори с инвеститорите, осъществяващи проектите.
Изгражданите инфраструктури насърчават икономическото развитие на Общините и са в подкрепа също на сертифицираните инвестиционни проекти за над 150 млн. лв. Проектите са следните: ,,Изграждане на фабрика за производство на електронна медицинска апаратура“, гр. Пловдив на „БТЛ Индъстрийз“ АД, с предвидена по него инвестиция в размер на 10,5 млн. лв. ,,Увеличение на производствения капацитет на „Алкомет“ АД, гр. Шумен, с предвидена по него инвестиция в размер на 27 млн. лв., „Инсталация за производство, опаковане и съхранение на сода бикарбонат“ на ,,Солвей Соди“ АД, гр. Девня, с предвидена по него инвестиция в размер на 60 млн. лв. ,,Разширяване и модернизация на производствения процес на завод „Рубин“, гр. Плевен, по който са отчетени инвестиции в размер на 40, 28 млн. лв. и „Изграждане на енергонезависима фабрика за производство на токозахранващи системи“, гр. Кърджали на „Интернешънъл Пауър Съплай“ АД с инвестиция от 15 млн. лв.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на околната среда и водите
Министерският съвет на Република България прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на околната среда и водите за 2022 г. на стойност до 35 000 000 лв. във връзка с изплащане на обезщетение по влязло в сила съдебно решение.
Кабинетът отпусна 2 352 585 лв. за ученически стипендии в училища-отличници
Правителството предоставя 2 352 585 лева за стипендии на ученици в 72 общински училища в 33 общини. Това са училища, чиито възпитаници имат високи резултати на държавните зрелостни изпити по български език и литература и по математика за период от пет учебни години.
Най-добре представилите се училища са разпределени в седем групи – четири на база средни резултати по български език и литература и три на база средни резултати по математика. В зависимост от групата, в която се намират, училищата получават различен размер на средствата за един ученик – 25 лв., 35 лв., 55 лв. или 75 лв. за групите по български език и 40 лв., 60 лв. или 80 лв. за групите по математика.
С тези допълнителни средства училищата имат възможност да дадат стипендии на повече ученици с висок успех.
Кабинетът възстановява преходните остатъци на държавните училища
Правителството предостави 17 683 964 лева на държавните училища. С тези пари се възстановяват техните преходни остатъци от 2021 г. За разлика от другите държавни институции по закон детските градини, училищата и центровете в сферата на образованието не губят средствата, останали им от предходната година.
С предоставените днес близо 18 млн. лв. се възстановяват пълните размери на преходните остатъци за 2021 г. на държавните училища към Министерството на културата и Министерството на младежта и спорта в размери съответно 3 931 801 лв. и 898 869 лв., както и част от необходимите средства за държавните училища, финансирани от Министерството на образованието и науката в размер 12 853 294 лв.
С разчетените 22 млн. лв. по бюджета на МОН за 2022 г. ще се осигури възстановяването на останалата част от остатъците за 2021 г. на училищата, финансирани от МОН.
Министерският съвет прие решение за изплащане на общо 59 222 лв. по четири осъдителни решения на ЕСПЧ
Министерският съвет прие решение за изплащане на общо 59 222 лв., представляващи обезщетения в изпълнение на четири решения на Европейския съд по правата на човека срещу България. Те са постановени в периода 07.09.2021 г. – 15.03.2022 г.
Отчуждават се имоти за модернизацията на жп участъка гара София – гара Волуяк
С решение на Министерския съвет се отчуждават имоти – частна собственост за модернизацията на железопътен участък гара София – гара Волуяк. Участъкът е част от проект „Развитие на железопътен възел София“ от проектен км 1 +061 до проектен км 8+409“.
Имотите се намират в район „Надежда“, София.
Средствата за обезщетяване на собствениците на засегнатите имоти се осигуряват от Механизма за свързване на Европа – сектор „Транспорт“.
Решението може да се обжалва пред административния съд по местонахождение на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Отнема се правото на управление на държавен имот от Националната астрономическа обсерватория „Рожен“ в гр. Смолян
Поради отпаднала необходимост се отнема правото на управление на имот -публична държавна собственост от Националната астрономическа обсерватория ,,Рожен“ към Института по астрономия на БАН. Имотът се намира в гр. Смолян, бул. „България“ № 14 и представлява офис със застроена площ 32 кв. м. Преминава в управление на областния управител на област Смолян.
Променя се статутът на държавни имоти в Банкя
Правителството обявява имоти – публична държавна собственост за частна държавна собственост и ги прехвърля в управление на областния управител на София. Имотите се намират на ул. ,,Г. С. Раковски“ № 9 и № 11 в гр. Банкя. Представляват два терена с изградена сграда в единия от тях. Поради отпаднала необходимост, имотите се отнемат от Агенция ,,Пътна инфраструктура“.
Правителството даде съгласие за освобождаване на почетния консул на България в област Тоскана, Италианската република
Министерският съвет на Република България даде съгласие за освобождаване на г-н Алесандро Бузони от функциите на почетно (нещатно) консулско длъжностно лице на Република България в гр. Винчи (Флоренция), Италианската република, с консулски окръг област Тоскана и за закриване на ръководеното от него консулство, във връзка с изпълнение на международноправната, българската и италианската нормативна уредба на института на почетния консул.
Правителството прие решение за прекратяването на Договора между правителството на България и правителството на Австрия
Правителството прие решение за предложение до Народното събрание за ратифициране със закон на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Австрия за прекратяването на Договора между двете страни за насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 22 януари 1997 г. в София.
Споразумението между България и Австрия беше подписано на 10 декември 2021 г. в Брюксел и с него се прекратява двустранният инвестиционен договор от 1997 г., както и член 12, параграф 3 от Договора, който разширява защитата на инвестициите, направени преди датата на прекратяване на Договора за по-нататъшен период от време; по този начин член 12, параграф 3 няма да поражда никакви правни последици след влизането в сила на Споразумението за прекратяване.
Правителството одобри позицията на България по дело пред съда на ЕС
Правителството одобри позицията на Република България по дело С-30/22 на Съда на Европейския съюз, образувано по преюдициално запитване на Административен съд – Велико Търново. Запитването се отнася до приложимостта на Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия в областта на социалната сигурност. По същество съдът иска да се установи докога лицата попадат в персоналния обхват на чл. 30, параграф 1 от Споразумението за оттеглянето.
В своята позиция българската страна предлага отговорът на поставените в преюдициалното запитване въпроси да бъде в смисъл, че подобни кратки периоди, като този по главното производство, не следва да се считат за прекъсване по смисъла на чл. 30, пар. 2 от Споразумението за оттеглянето на ситуациите, предвидени в чл. 30, пар. l от същото, поради което не следва да водят до отпадане на лицата от персоналния обхват на чл. 30.
Конституирането на България, като страна в производството по това дело, ще позволи на нашата държава успешно да се включи в процеса на правораздаване, осъществяван от Съда на Европейския съюз, с оглед на еднаквото и точно прилагане на общностното право.
Правителството одобри позицията на България за 110-та сесия на Международната конференция на труда
Правителството одобри позицията и състава на националната тристранна делегация на България, която ще участва в 110-та сесия на Международната конференция на труда. Форумът ще се проведе в периода 27 май-11 юни 2022 г. в Женева, Швейцария.
Българската делегация ще се ръководи от заместник-министъра на труда и социалната политика -г-жа Жулиета Върлякова.
По време на сесията ще бъдат поставени въпросите за определяне на стандарти в областта на чиракуването, стратегическата цел за заетостта в съответствие с Декларацията на Международната организация на труда относно социалната справедливост за справедлива глобализация, както и достойния труд и социалната и солидарна икономика, като ще бъдат приети и заключения по тях.
Правителството одобри резултатите от заседанието на Съвет „Общи въпроси“ през април 2022 г.
Министерският съвет одобри доклада с резултатите от заседанието на Съвет ,,Общи въпроси“ (СОВ), което се проведе на 12 април 2022 г. в Люксембург. България бе представена от заместник-министъра на външните работи Васил Георгиев.
Съветът проведе редовния диалог по върховенството на правото. СОВ дискутира и заключителния етап от работата на Конференцията за бъдещето на Европа. Въз основа на окончателния доклад от работата на Конференцията, представен на заключителното събитие на 9 май 2022 г., Съветът, ЕК и ЕП ще започнат работа по същество по предложенията. Министрите се обединиха около приоритетното значение на последващите действия, с оглед посрещане на очакванията на гражданите.
Определени са правилата за възлагане на дейности по инвестиции от крайни получатели на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост
Със свое постановление правителството определи правилата за възлагане на дейности по инвестиции от крайни получатели на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост на Европейския съюз.
С документа се уреждат обществени отношения, неурегулирани от националното и европейското законодателство, които ще възникнат във връзка с изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост. Определят се правилата за предоставяне на средства от Механизма на крайните получатели, редът за оценка на предложенията, изискванията към лицата, участващи в оценката, правилата за работа на комисията, към лицата, извършващи проверка на постъпили възражения, условията за сключване на договор за финансиране с крайните получатели на средства и изменението на сключен договор, както и правила за осигуряване на информация и публичност.
В резултат на прилагането на правилата ще се постигне спазването на принципа на добро финансово управление, публичност, прозрачност и конкуренция при възлагането на дейности и намаляване на риска от измами, корупция и конфликт на интереси в съответствие с изискването на чл. 22 от Регламент (ЕС) 2021 /241 при използването на средствата от Механизма.
Улеснява се достъпът до набори от данни на публичните институции през портала за отворени данни
Чрез предложените от министъра на електронното управление промени в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) се създава възможност за улесняване на достъпа до набори от данни чрез единната точка за достъп до отворени данни – порталът за отворени данни.
Това са част от промените в ЗДОИ, които произтичат от приетата през 2019 г. актуализираната правна рамка на повторното използване на информация от обществения сектор и отворените данни – Директива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор (ОВ L 172, 26.6.2019г., с. 56) (Директивата за отворени данни).
С директивата се цели по-лесен достъп до данни, съхранявани и предоставяни от организациите от обществения сектор, във формати, които са достъпни, лесно откриваеми и могат повторно да се използват чрез електронни средства. По тази причина с проекта на акт се предвижда публичните институции да осигуряват практически механизми за улесняване на съхраняването на документите, предоставени за повторно използване, включително и чрез предоставяне на информация относно правата за повторно използване и наличните помощ и насоки. Предвидено е безплатно да е и повторното използване на динамичните данни, научноизследователските данни и наборите от данни с висока стойност.
Нов текст в ЗДОИ посочва два начина на предоставяне, при възможност, на исканата от заявителя информация по електронен път – чрез публикуване на Портала за отворени данни и чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща, включително и Системата за сигурно електронно връчване. На Портала за отворени данни, организациите от обществения сектор трябва да осигурят свободен публичен достъп до е-документи, информация и данни в машинночетим отворен формат, при разработка, надграждане или внедряване на информационни системи.
С предложенията се акцентира и на достъпа до обществена информация през Платформата за достъп до обществена информация поддържана от Министерския съвет.
Промяна на Приложение № 2 към чл. 4 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация
Приетото Постановление на Министерския съвет за изменение на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, изменя минимумите и максимумите на основните месечни заплати на държавните служители с дипломатически ранг в Министерството на външните работи, съгласно Приложение № 2 към чл. 4.
Определените нови минимални и максимални размери на основни месечни заплати, са синхронизирани с нивата на съпоставимите длъжности от Приложение № 1 от Наредбата и ще допринесе за облекчаване на процеса по индексиране на основните месечни заплати на дипломатическите служители, на базата на оценката на изпълнение на длъжността.
Актуализирането има за цел да мотивира служителите и да способства за намаляване на текучеството, в следствие на несъответствието между ниските нива на заплащане и високите изисквания за заемане на дипломатически длъжности.
Създава се Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“
Правителството одобри проект на за Постановление на Министерския съвет за създаване на Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ и за приемане на Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ и на Устройствен правилник на Министерството на електронното управление.
Новият Устройствен правилник на Министерството на електронното управление (МЕУ) отразява измененията на нормативната уредба от м. февруари 2022 г., с които на министъра на електронното управление са прехвърлени редица функции на закритата Държавна агенция „Електронно управление“, свързани с ръководенето на държавната политика за развитие на електронното управление и държавната политика за мрежова и информационна сигурност. Същевременно с него се изпълнява и решение на Народното събрание за приемане на структура на Министерския съвет на Република България от 13.12.2021 г. обн. ДВ брой 106/ 2021 г., с което към МЕУ преминава дирекция „Информационни технологии“ от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Правилникът включва функциите по подпомагане изпълнението на всички правомощия на министъра на електронното управление със съответната структура и щатна численост.
С цел създаване на необходимите условия и ресурси за изпълнение на функциите по ефективно оперативно наблюдение и поддръжка на хоризонталните системи, споделените ресурси и инфраструктурата на електронното управление, както и за наблюдението и реакцията при инциденти с мрежовата и информационна сигурност, се създава Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“.
Одобрено е предприемането на действия по изготвяне и изпращане на уведомление за нотифициране от страната ни освобождаване от акциз на електроенергията и природния газ
Със свое решение правителството одобри искане за предприемане на действия по изготвяне и изпращане на уведомление за нотифициране от страната ни на мерки, съгласно чл. 15, букви „б“ до „и“ от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията.
Това е свързано с кризата с цените на енергийните продукти, която засегна всички европейски страни, включително и България. Държавата предприема действия за овладяване на продължаващата вече няколко месеца ситуация и за справяне на високите цени на енергийните продукти, чрез възможностите за намаляване на акцизните ставки, след одобрението от страна на Европейската комисия. По този начин ще се запази конкурентоспособността и рентабилността на енергоемките сектори, при които разходите за енергия съставляват висок дял от производствените разходи и ще се овладеят постоянно повишаващите се цени на електроенергията и на горивата.
Министерският съвет одобри промени в програмите за компенсиране на потребители на електроенергия и природен газ
Министерски съвет прие решение за изменение на Програмата за компенсиране на небитови крайни клиенти на електрическа енергия, одобрена с Решение № 30 на Министерския съвет от 2022 г., изменена с решения № 105 и № 202 на Министерския съвет от 2022 г. и Програмата за компенсиране на битови клиенти на природен газ и топлофикационни дружества, използващи като основно гориво природен газ, с подпомагане с фиксирана сума на един MWh, одобрена с Решение № 31 на Министерския съвет от 2022 г., изменена с решения № 93 и № 202 на Министерския съвет от 2022 г.
Тези изменения са наложени с цел отразяване на реалната ситуация и високите нива на компенсации, предоставени през м. март по двете програми. Измененията касаят разпределението на индикативните бюджети по отделните периоди, като общия бюджет по Програмите и схемата на компенсиране остават непроменени. Компенсациите продължават да се предоставят и за м. април 2022г.
Правителството прие промени в Устройствения правилник на Министерството на външните работи
С постановлението на Министерския съвет се предвижда извършването на структурни промени в специализираната и в общата администрация в Министерството на външните работи с цел оптимизиране на работните процеси, подобряване на координацията между отделните структурни звена и конкретизиране на функциите им.
Измененията предвиждат намаляване на броя на генералните дирекции от четири на три, като се закрива генерална дирекция „Глобални въпроси“. Международно сътрудничество за развитие става част от функциите на дирекция „Външноикономически отношения и сътрудничество за развитие“, която включва и функциите, осъществявани от настоящата дирекция „Външноикономически отношения“. За поактивното популяризиране на външнополитическите приоритети на страната, както в България, така и зад граница, дирекция „Пресцентър“ ще бъде преструктурирана в дирекция „Стратегически комуникации и публична дипломация“.
С цел повишаване ефективността на структурните звена, с проекта на постановление се предвижда намаляване броя на дирекциите в общата администрация от шест на четири: функциите на съществуващите в момента дирекции „Човешки ресурси“ и „Административно обслужване“ се обединяват в една дирекция – ,,Човешки ресурси и административно обслужване“, а дирекции „Информационни и комуникационни системи“ и „Сигурност на дейността и информацията“ се сливат в дирекция „Информационно и комуникационно обслужване и сигурност на информацията“. Дирекция „Бюджет и финанси“ се преструктурира в дирекция „Финанси и управление на собствеността“ , която поема част от функциите на дирекция „Управление на собствеността и материалнотехническо осигуряване“ по управление на недвижимите имоти и движимите вещи – държавна собственост и транспортното обслужване на Министерството на външните работи. Предвижда се създаването на нова дирекция „Оперативни програми и управление на проекти“, която да осъществява дейностите, свързани с възлагане на обществени поръчки и управление на проекти.
