Министерски съвет определи нов председател на Националното бюро за правна помощ
Министерският съвет определи днес нов председател на Националното бюро за правна помощ (НБПП). Това е Наталия Илиева, която досега беше заместник- председател на НБПП.
Наталия Илиева е завършила Университета за национално и световно стопанство, специалност „Право“ и е вписана като адвокат в Софийската адвокатска колегия през 1999 г. През 2017 г. е избрана за резервен член на Софийския адвокатски съвет, където активно се занимава с отчитането на правната помощ.
Промяната в ръководството идва след като на 22 юли Елена Николова Чернева – Маркова, която заемаше длъжността председател на НБПП, бе избрана за заместник-омбудсман.
Правителството предлага бригаден генерал Стайко Прокопиев да бъде назначен за Директор на Щаба на отбраната
Министерският съвет прие Решение за предложение до Президента на Република България за издаване на указ, с който да освободи бригаден генерал Стайко Прокопиев от длъжността „Директор на дирекция „Стратегическо планиране“, да го назначи на длъжността „Директор на Щаба на отбраната“ и удостои с висше офицерско звание „генерал-майор“.
Петьо Блъсков е предложен за удостояване с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – огърлие
Министерският съвет реши да предложи на Президента на Република България да издаде указ за награждаването на Петьо Христов Блъсков с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – огърлие, за приноса му за развитието на съвременната българска журналистика. Предложението е на Министерството на културата.
Петьо Блъсков завършва „Българска филология” в СУ „Св. Климент Охридски“. Журналистическата си кариера започва през 1974 г. във вестник „Отечествен фронт“ като репортер, а впоследствие е завеждащ отдел „Култура“ и заместник главен редактор. През 1990 година заедно със свои колеги, между които Радостина Константинова, Владимир Райчев, Емил Петков, Драгомир Василев и Валери Найденов, слага началото на първата пресгрупа в България с вестниците „168 часа“ и „24 часа“. Седем години по-късно продава „Пресгрупа 168 часа“.
През 1998 година създава „Пресгрупа Монитор“, тогава излиза и първият брой на вестник „Монитор“. Освен създател Петьо Блъсков е и негов главен редактор до 2007 година. През 2002 г. заедно със сина си Петьо Петьов Блъсков създава вестник „Виж“, който през януари 2005 г. се трансформира във вестник „Телеграф“. През 2007 г. продава Пресгрупа „Монитор“.
Между 2008 и 2015 година създава и издава безплатния всекидневник „Новините днес“, както и вестниците „Република“ и „Репортер“.
От 2015 година до момента е собственик на вестник „Труд“ и негов главен редактор.
През 2012 Блъсков е сред учредителите на Българския медиен съюз. През 2019 инициира издаването на поредицата „Вечните книги на България“.
Одобрена е промяна в списъка на общинските пътища
Министерския съвет одобри промяна в списъка на общинските пътища, с което общата им дължина на територията на община Велинград се увеличава със 17,120 км. В списъка се включва ново пътно трасе от с. Биркова до републикански път III-843. Трасето е естествено продължение на общинския път PAZ1062 /BLG1350, п.к. II-84 – Аврамово/ – Рохлева – Биркова.
По този начин общинската администрация ще има възможност да осигури възстановяването на трасето. Ще се подобри техникоексплоатационно му състояние, ще се осигури безопасност за ползвателите на пътя и ще допринесе за развитието на селския туризъм в общината, която е съществена туристическа дестинация в района.
Одобрен е отчетът за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2019 година
Със свое решение правителството одобри годишния отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2019 г. и доклада към него, също така предложи на Народното събрание да го разгледа и приеме.
В него е отбелязано, че 2019 г. приключи с дефицит по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа в размер на 1 152,4 млн. лева. Отнесено към БВП това представлява 1,0 % от БВП. За сравнение, в разчетите към ЗДБРБ за 2019 г. е заложен дефицит за годината в размер на 2 432,6 млн. лв., което означава, че се отчита номинално подобрение на бюджетното салдо с 1 280,2 млн. лева. Отчетеният за годината дефицит се дължи на извършените еднократни разходи във връзка с реализирането на инвестиционния проект за придобиване на нов тип многофункционален боен самолет за българските военновъздушни сили. Бюджетното салдо на сектор „Държавно управление” за 2019 г. по методологията на Европейската система от национални и регионални сметки (ЕСС 2010), съгласно априлските Нотификационни таблици за дефицита и дълга, е положително в размер на 2,1 % от БВП, което съответства на разпоредбите на чл. 25, ал. 2 на Закона за публичните финанси.
Фискалният резерв към 31.12.2019 г. е 8 768,1 млн. лв., в т.ч. 8 564,7 млн. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 203,4 млн. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Постъпилите приходи, помощи и дарения по консолидираната фискална програма за 2019 г. са в размер на 44 048,6 млн. лв., което представлява 100,4 % спрямо годишните разчети. Представени като относителен дял в БВП, приходите представляват 37,1 % от БВП, при 36,1 % от БВП за 2018 г. Съпоставени с 2018 г. постъпленията по консолидираната фискална програма бележат номинален ръст от 11,1 % (4 397,7 млн. лева).
Разходите, включително вноската в бюджета на ЕС, по КФП за 2019 г., възлизат на 45 201,0 млн. лв., което представлява 97,6 % спрямо разчета за 2019 г. Разходите по КФП, като процент от БВП, представляват 38,1 % от БВП за 2019 г., при 36,0 % от БВП за 2018 г. Номиналното нарастване на разходите спрямо същия период на предходната година се дължи на по-високия размер на капиталовите разходи (поради по-високите разходи по националния бюджет, вкл. разходите, свързани с реализирането на инвестиционния проект за придобиване на нов тип боен самолет за българските ВВС, както и по сметките за средства от ЕС), разходите за персонал (увеличение с 10 на сто на средствата за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски на заетите в бюджетния сектор и поредната стъпка на увеличение на възнагражденията в сектор „Образование“), по-високи социални и здравноосигурителни плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2018 г., индексирането на пенсиите от юли 2019 г. и увеличение на здравноосигурителните плащания, заложено в ЗБНЗОК за 2019 г.), увеличение на разходите за субсидии и други.
Лихвените плащания възлизат на 648,8 млн. лв. (96,9 % от планираните за 2019 г.), текущите нелихвени разходи – на 35 753,9 млн. лв. (99,7 % от разчета за годината), капиталовите разходи (вкл. нетният прираст на държавния резерв) -7561,5 млн. лв. (89,4 % от разчетите към ЗДБРБ за 2019 г.) и предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина – 43,7 млн. лв., при планирани с разчетите към ЗДБРБ за 2019 г. 14,4 млн. лева.
Вноската на България в общия бюджет на ЕС възлиза на 1 193,1 млн. лв. (1,0 % от БВП), което е в съответствие с действащото през годината законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Със същото решение правителството одобри Годишен доклад и отчет за дейността на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система за 2019 г. и Годишен отчет за състоянието на държавния дълг за 2019 г., които предстои да бъдат внесени в Народното събрание. Общият паричен ресурс към 31.12.2019 г. по сметката на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система в Българската народна банка е в размер на 3 104,1 млн. лв., от който 3 104,0 млн. лв. са депозирани в отделна сметка. Размерът на държавния дълг към 31.12.2019 г. е 22 023,0 млн. лв.
България дава 50 000 лв. хуманитарна помощ на Ливан
Правителството одобри предоставянето на 50 000 лева допълнителна хуманитарна помощ за възстановяване на Ливан след взривовете на пристанището в град Бейрут от 4 август 2020 г. Решението е израз на съпричастността на България с пострадалото население на Ливан и на всеобхватния ни ангажимент в подкрепа на стабилността и развитието на съпределните до Европейския съюз страни и региони.
Помощта ще бъде предоставена посредством доброволна вноска към Детския фонд на ООН в подкрепа за благополучието на ливанските деца с насоченост към образователния сектор в страната.
Изменя се Тарифа № 4 за таксите, събирани в системата на МВР по Закона за държавните такси
Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси (Тарифа № 4), приета с Постановление № 53 на Министерския съвет от 1998 г.
С постановлението се правят изменения и допълнения на чл. 31 от Тарифа № 4, които са необходими във връзка с изискванията, регламентирани в § 82, т. 2, б. „б“ от Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗИДЗМВР) (Обн. ДВ, бр. 60 от 2020 г.).
Променя се терминологията по отношение издаваните от органите за пожарна безопасност и защита на населението документи по искане на заинтересовани лица, съгласно чл. 125а, ал. 1 от ЗМВР (становища за съответствие на инвестиционните проекти с правилата и нормите за пожарна безопасност; становища за съответствие на строежите с правилата и нормите за пожарна безопасност във връзка с въвеждането им в експлоатация; становища за съответствие с правилата и нормите за пожарна безопасност на обекти, инсталации и съоръжения и други документи, когато това е предвидено в нормативен акт; сертификати за съответствие на обектите с правилата и нормите за пожарна безопасност) във връзка с дейността по осъществяване на държавен противопожарен контрол.
Прецизират се изискванията на чл. 31, ал. 2, т. 1 от Тарифа № 4 с цел еднозначното им прилагане по отношение събирането на определените държавни такси. Терминологията в чл. 31, ал. 2, т. 3 от Тарифа № 4 се привежда в съответствие с тази, използвана в Закона за устройство на територията. Прави се и допълнение на чл. 31а. ал. 3 от Тарифа № 4 във връзка е изискванията, регламентирани в § 30 от ЗИДЗМВР (Обн. ДВ, бр. 60 от 2020 г.) относно изменения и допълнения на чл. 132 от ЗМВР, в който са разграничени случаите, при които лицето, получило разрешение по чл. 129 от ЗМВР следва да представи документ за платена държавна такса за отразяване на промени на условията, при които е издадено разрешението.
Правителството се разпореди с имоти
Министерският съвет предоставя на община Ловеч правото на управление върху „Казакова къща“. Имотът, който е публична държавна собственост и е с площ 158 кв. м, се намира на ул. „Марин Поплуканов“ № 6 в ловешкия квартал „Вароша“. Към момента е в управление на областния управител на област Ловеч. В резултат от приемане на акта на Министерския съвет ще бъде предоставен за нуждите на Художествената галерия в Ловеч.
Правителството прие Решение с което от Министерството на отбраната се отнема поради отпаднала нужда поземлен имот, намиращ в област Благоевград, община Симитли, гр. Симитли, м. „Горна Драчевица”, с площ 152 964 кв. м, застроена и незастроена площ, застроен с 10 сгради с обща застроена площ 3068 кв. м. Имотът се предоставя безвъзмездно за управление на Министерството на икономиката и статутът му се променя от публична в частна държавна собственост.
Правителството предостави безвъзмездно на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) управлението на осем имота – публична държавна собственост. Те са разположени на територията на гр. Чирпан, община Чирпан, област Стара Загора. Това ще позволи реализацията на обект „Модернизация на железопътен участък Оризово – Михайлово“, част от проекта с национално значение „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив-Бургас-Фаза 2“.
На НКЖИ безвъзмездно се предоставя управлението и на седемнадесет имота – публична държавна собственост, разположени на територията на с. Завой, община Тунджа, област Ямбол. Това ще позволи реализацията на обект „Модернизация на участък Ямбол-Зимница, при гара Завой“, част от проекта с национално значение „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив-Бургас-фаза 2“.
С друго решение на Министерския съвет се отчуждават имоти – частна собственост за изграждането на трасето на железопътната линия „гара София – Волуяк“ и за изместване и реконструкция на съществуващи съоръжения на техническата инфраструктура за проект „Развитие на железопътен възел София“ в същия участък. Имотите се намират на територията на с. Волуяк, Столична община, а средствата за обезщетяване на собствениците, респективно правоимащите лица на засегнатите имоти, са за сметка на Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Решението може да се обжалва пред Административния съд по местонахождение на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Правителството одобри отчуждаването на имоти – частна собственост за модернизацията на железопътната линия София – Пловдив в участъка Елин Пелин – Ихтиман. Имотите се намират в землището на с. Пауново, община Ихтиман, Софийска област. Средствата за обезщетяване на собствениците или правоимащите лица на засегнатите имоти – частна собственост са за сметка на Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Решението може да се обжалва пред административния съд по местонахождение на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Правителството одобри проект на Меморандум за разбирателство между България и Черна гора
Правителството одобри проект на Меморандум за разбирателство между Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия към министъра не икономиката, Република България и Министерството на науката, Черна гора.
Меморандумът ще подпомогне развитието на двустранното икономическо сътрудничество между двете страни. Българската и черногорската страна ще си сътрудничат чрез обмен на информация за законодателство в областта на търговско-икономическата дейност, насърчаване установяването на преки контакти между предприятия от двете страни, реализация на съвместни проекти и програми, подкрепящи научноизследователската и развойна дейност, разработване на продукти и процеси, базирани на нови иновативни технологии, обмен на публикации и организиране на други съвместни прояви.
Правителството одобри доклада относно подписването на Анекс №3 към Меморандум между Министерство на икономиката и енергетиката и ЧЕЗ
Правителството одобри доклада относно подписването на Анекс №3 към Меморандум между Министерство на икономиката и енергетиката и ЧЕЗ А.С, подписан на 4 май 2006 г., във връзка с удължаването на срока на договора. Това ще даде възможност за безпроблемно изпълнение на проекта за въвеждане на енергийните мерки в УМБАЛСМ „Пирогов“.
В изпълнение на подписания Меморандум на 20.11.2019 г. е сключен договор между „ЧЕЗ Бългериан Инвестмънтс“ Б.В. и УМБАЛСМ „Пирогов“ за финансиране на проект: „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност, модернизация, ремонт на сградния фонд и закупуване на енергоспестяваща апаратура и оборудване в УМБАЛСМ „Пирогов“ в размер на 6 721 800 евро. Проектът включва следните дейности: подмяна и възстановяване на осветителната система, подмяна на дограми по фасади, термоизолация, системи за отопление и вентилация, асансьори, топломери и свързаните с това работи. Проект Пирогов е утвърден като енергийно ефективен проект, представляващ основание за издаване на удостоверения за енергийни спестявания от Агенцията за устойчиво енергийно развитие.
Одобрена е позицията на страната ни за заседания на ресорни министри на държавите членки на ЕС
Правителството одобри позицията на България за участие в неформален видеоконферентен разговор на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), който ще се проведе на 6 октомври. В рамките на дневния ред е предвидено Съветът да постигне общ подход по предложението за създаване на Механизъм за възстановяване и развитие, а Европейската комисия да представи Пакета за дигитални финанси и Плана за действие по изграждането на Съюза на капиталовите пазари. Участниците в заседанието ще обсъдят извлечените поуки от Европейски семестър за 2020 г., бъдещите действия в контекста на възстановяването и ще приемат Препоръка на Съвета за назначаването на член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка. По време на заседанието се очаква ЕКОФИН да одобри мандата на ЕС за срещата на министрите на финансите и на управителите на централните банки на държавите от Г-20, както и изявлението на министъра на финансите на Германия – Олаф Шолц, в качеството му на председател на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси, в рамките на годишните срещи на Международния валутно-финансов комитет. Двете среши ще се проведат в периода 15-16 октомври 2020 г.
Одобрена е също позицията на България за участие в неформална ad hoc видеоконференция на Съвета на ЕС по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, част „Здравеопазване“, която ще се проведе на 2 октомври. В рамките на срещата министрите ще обсъдят реформата в Световната здравна организация и ролята на ЕС и държавите членки в процеса на реформата. България счита, че превръщането на ЕС в глобален лидер по отношение на готовността за трансгранични здравни заплахи зависи до голяма степен от прилагането на прозрачни действия и координиран подход. В същото време, всяко едно действие на ниво ЕС следва да гарантира необходимата гъвкавост, съобразена със спецификите на националните здравни системи на държавите членки. По отношение на реформите в СЗО – те следва да бъдат напълно обосновани и към тях да се пристъпи след независима външна комплексна оценка, оценка на въздействието, на опита и усвоените уроци от настоящата пандемия, както и след широк дебат в международен и в национален план.
Министерският съвет одобри и българската позиция за участие в неформалната среща на министрите на околната среда на ЕС, която ще се проведе на 30 септември и 1 октомври в Берлин. Министрите ще обсъдят дали проектът на Глобална рамка за биологично разнообразие след 2020 г., която предстои да бъде приета от 15-тото заседание на Конференцията на страните по Конвенцията за биологично разнообразие (2021 г., Кунмин, Китай), съдържа необходимите мерки в отговор на пандемията, причинена от COVID-19. Обект на дискусия ще бъдат и мерките за намаляване на риска от бъдещи пандемии.
Тема на дискусията ще бъде и приетото на 17 септември т.г. от ЕК Съобщение „Засилване на климатичната амбиция на Европа до 2030 г. – Инвестиране в климатично-неутрално бъдеще“ и придружаващата го оценка на въздействието. България вече заяви своята подкрепа за постигане на климатична неутралност на ЕС до 2050 г. Страната ни подкрепя визията, че грижата за околната среда и климата трябва да са неизменна част от мерките за възстановяването на Европа от кризата, която пандемията причини и продължава да задълбочава. На мнение сме, че водещите принципи и сега, наред с екологичните ни цели, трябва да бъдат запазване на конкурентоспособността, икономическия растеж и социалното благополучие във всички държави членки. В същото време, следва да се има предвид, че Заключенията на Европейския Съвет от декември 2019 г. третират целта на Европейския съюз за климатична неутралност до 2050 г. в пакет с „улесняваща рамка“, която трябва да позволи запазване на конкурентоспособността на европейската индустрия, да гарантира справедлив и социално-балансиран преход с отчитане на националните особености, спазване на принципа за технологична неутралност и правото на държавите да определят своя енергиен микс. Ползите и предизвикателствата от трансформацията трябва да бъдат равно разпределени между държавите членки, като се поощрява и засилва кохезията между страните. Изключително важно е думите „никой няма да бъде изоставен“ да се превърнат в дела, в законодателство, което да даде сигурност на всички държави и европейски граждани, че нуждите им за достоен живот и работа са гарантирани.
Неформално видеоконферентно заседание ще проведат и енергийните министри на държавите членки на Европейския съюз на 5-6 октомври. Предвижда се да бъдат обсъдени подходи за постигане на енергийните цели за 2030 г. От страна на ЕК ще бъде представената Водородна стратегия за климатично-неутрална Европа. След провеждането на дискусиите, Европейската комисия ще представи информация за прегледа на Националните планове за енергетиката и климата, както и за новия План за климатична цел за 2030 г.
Правителството одобри също резултатите от българското участие в неформалната среща на министрите на икономиката и на финансите на държавите – членки на Европейския съюз, която се проведе чрез телеконферентна връзка на 11 и 12 септември. По време на заседанието участниците направиха равносметка на постигнатото при прилагането на мерките за възстановяване от ефектите от кризата с коронавируса и очертаха следващите стъпки напред. Проведе се и дискусия относно възможностите за бъдеща реформа на системата на собствените ресурси. Министрите направиха преглед на необходимите реформи на международната данъчна система за постигане на честно и ефективно данъчно облагане, особено в светлината на цифровизацията и нейното влияние върху развитието на икономиката. Обсъдени бяха различни аспекти на възможните, породени от дигитализацията, промени в основните пазарни структури и механизми.
На 18 септември се състоя неформална видеоконференция на министрите, отговарящи за конкурентоспособността (вътрешен пазар и индустрия). Дневният ред на срещата включваше провеждането на ориентационен дебат относно задълбочен единен пазар за стабилно възстановяване и конкурентоспособна, устойчива Европа. По време на видеоконференцията всички държави членки, включително и България, призоваха за укрепване на единния пазар и премахване на въведените за справяне с пандемията временни мерки и ограничения, като ключови предпоставки за бързото възстановяване на икономиката на ЕС. Посочена бе ролята на Работната група за правоприлагане в областта на единния пазар за идентифициране на ненужните бариери пред трансграничното свободно движение на стоки и услуги.
Министрите подчертаха, че осъществяването на действията, заложени в пакета на Комисията от март 2020 г., остава от съществено значение за функционирането на единния пазар, както и тясното сътрудничество между държавите членки и Комисията в това отношение. Те се обявиха за укрепване на икономическата и социалната устойчивост на ЕС и на стратегическата автономност в ключови технологични сектори, като същевременно се спазват принципите на отворена икономика и свободна и справедлива търговия.
Редица делегации изразиха подкрепа за структурни реформи, където това е необходимо, за прехода към устойчива и приобщаваща зелена и цифрова икономика. Такива реформи следва да бъдат улеснени от цифрова по подразбиране и пригодна за бъдещето законодателна рамка. В същия контекст беше подчертана необходимостта от благоприятна бизнес среда, която позволява на бизнеса, особено на малките и средните предприятия, да се възползват напълно от единния пазар.
Съвет „Общи въпроси“ проведе заседание на 22 септември в Брюксел. Съветът подготви предстоящото заседание на Европейския съвет в началото на месец октомври. Министрите обсъдиха координацията на ниво ЕС в борбата с разпространението на COVID-19. Дискусията целеше обмен на мнения на държавите членки за идентифициране на пресечните точки с оглед приемане на документ от Съвета на ЕС за координиран подход при въвеждане на мерки за борба с пандемията. Мерките следва да са пропорционални и недскириминационни, целящи по-голяма предвидимост и прозрачност за гражданите и бизнеса. Дискусиите ще продължат на техническо ниво. Направен бе и преглед на отношения ЕС – Обединеното кралство, процедурата по чл. 7/1 от ДЕС за Полша и Унгария и законодателното програмиране. Представена бе и актуална информация за хода на преговорите по регламента за МФР.
Откриват се процедури за възлагане на концесия за морските плажове „Аспарухово“ и „Кранево – Международен детски лагер“
Министерският съвет взе решение да бъдат открити процедури за възлагане на концесия за морските плажове „Аспарухово“ в община Варна и „Кранево – Международен детски лагер“ в община Балчик. Целта е обезопасяване на двата плажа и предоставяне на услуги от обществен интерес за срока на концесията.
Процедурите се провеждат по реда на Закона устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Предлага се срокът на всяка от двете концесии да по 20 години. Срокът е обоснован от гледна точка на срока за откупуване на инвестициите и визията за дългосрочно развитие на морския плаж.
Размерът на минималното годишно концесионно възнаграждение за морски плаж „Аспарухово“ е 80 239,58 лева без ДДС, а за „Кранево – Международен детски лагер“ – 7 446,65 лева без ДДС. Размерът е определен съгласно приетата от Министерския съвет Методика за определяне минималния размер на концесионното възнаграждение за морските плажове – обекти на концесия, по реда на чл. 8, ал. 2 и 3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
С настоящото решение се цели да се обезпечат двата морски плажа със задължителните дейности по ЗУЧК – осигуряване на водното спасяване, обезпечаване на прилежащата акватория, здравното и медицинското обслужване и санитарно-хигиенното поддържане на морския плаж и предоставяне на услуги от обществен интерес.
Общинска администрация Иваново обявява стипендиантски позиции
Правителството прие Списък на специалностите, за които съществува недостиг на експерти в администрациите и за които могат да се предоставят стипендии през 2021 г.
Четвърта поредна година продължава стипендиантската програма в държавната администрация, регламентирана в Закона за държавния служител. Основната цел е администрациите да привличат нужните им кадри още преди да са завършили образователно-квалификационната си степен, а веднага след това да им предоставят възможност за работа по служебно правоотношение.
Процедурата по подбор се провежда от комисия от съответната администрация на три етапа – подбор по документи, писмен изпит и интервю. Размерът на месечната стипендия се определя от съответната администрация и не може да надхвърля 330 лв., а срокът, за който стипендиантът се задължава да работи в съответната администрация след завършване на висшето си образование, е най-малко 3 години.
През 2021 г. стипендиантски места ще обявят от общинска администрация Иваново в областите счетоводство и контрол и строително инженерство.
Проф. Никола Владов е предложен за удостояване с орден „Стара планина” I степен, без лента, с мечове
Министерският съвет прие Решение за предложение до Президента на Република България за издаване на указ за награждаване на о. з. старши лейтенант професор д-р Никола Владов, д.м.н., с орден „Стара планина” I степен, без лента, с мечове. Правителственото предложение е заради за значимия му принос в развитието на науката и практиката в сферата на коремната хирургия, за усъвършенстване на чернодробно- панкреатичната хирургия и прилагане на интраоперативната ехография, за въвеждане за пръв път в България на лапароскопска хирургия на черния дроб и на панкреаса, за цялостна дейност в областта на военномедицинското дело, за популяризиране дейността и издигане престижа на здравните органи от Министерството на отбраната в страната и чужбина.
Правителството одобри изменение в Програмата за морско дело и рибарство 2014 – 2020 г.
Правителството одобри изменение в Програмата за морско дело и рибарство (ПМДР) 2014 – 2020 г. Промяната предвижда прехвърляне на средства към мерки, към които има засилен интерес от страна на бенефициенти. Малко над 4.7 млн. евро от общия бюджет на програмата ще бъдат прехвърлени по мярка 1.8. „Рибарски пристанища, кейове за разтоварване, рибни борси и покрити лодкостоянки”, мярка 2.3. „Насърчаване на нови производители на аквакултури, развиващи устойчиви аквакултури” и мярка 5.4. „Производствени инвестиции в аквакултурата” от ПМДР.
С изменението на Програмата се въвежда и използването на финансов инструмент в размер от малко над 2 млн. евро за някои мерки от ПМДР.
Това са мярка 2.2. „Продуктивни инвестиции в аквакултура”, мярка 2.3. „Насърчаване на нови производители на аквакултури, развиващи устойчиви аквакултури”, мярка 5.4. „Преработване на продуктите от риболов и аквакултури” и мярка 4.2. „Изпълнение на стратегиите за ВОМР” за проекти по стратегиите на Местните инициативни рибарски групи.
Сред очакваните резултати от прилагането на финансовите инструменти са повишаване на достъпа на бенефициентите до средствата по ПМДР и постигане на стратегическите цели на Програмата.
Правителството определи структурите, отговорни за управление, контрол, отчетност, координация и одит на програмите от програмен период 2021-2027 г.
Правителството определи структурите, отговорни за управлението, контрола и координацията на програмите, съ-финансирани от фондовете на ЕС за програмен период 2021-2027 г.
Приетото Решение е основна стъпка в процеса на подготовка за следващия програмен период и предпоставка за ускоряване разработването на системите за управление и контрол. Изпълнението му ще осигури спазването на задължението ни като държава-членка да разполагаме с ефективно функциониращи системи, които гарантират спазване на принципите на доброто финансово управление, както и законосъобразност и редовност на разходите.
Правителството одобри доклада за безопасността на движението за второто полугодие на 2019 г.
Министерският съвет със свое Решение одобри Обобщения доклад за пътнотранспортната обстановка и безопасността на движението по пътищата в Република България за периода 1 юли – 31 декември 2019 г.
Докладът представя статистическа информация, основни тенденции и изводи, свързани с пътнотранспортния травматизъм и безопасността на пътищата в страната, на всеки шест месеца. С това документът може да бъде използван от компетентните институции при планиране на дейности, свързани с изпълнението на политиката на Република България в областта на пътната безопасност.
„АБ“ АД е новият концесионер на находище „Змиярника“
Хасковското дружество „АБ“ АД е новият концесионер на находище „Змиярника“, от което се добиват строителни материали – андезити. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, одобрявайки поисканата от предишния концесионер промяна.
Находище „Змиярника“ се намира на територията на община Хасково. Концесията за него е предоставена през март 2009 г. за 25 години на „Пътстрой-97“ АД. С днешното решение на МС правата и задълженията по предоставената концесия се прехвърлят изцяло на „АБ“ АД. Условията по концесионния договор остават без промяна.
Възможността за прехвърляне на права и задължения по предоставена концесия е регламентирана в чл. 25, ал. 2 от Закона за подземните богатства.
Приети са промени в Наредбата за предоставяне на речни информационни услуги
Приети са промени в Наредбата за предоставяне на речни информационни услуги по вътрешните водни пътища на Република България. Те са свързани с нови изисквания на правото на Европейския съюз за технически спецификации за известията до корабните водачи; изобразяването на електронни карти и информацията за корабоплаването по вътрешните водни пътища; проследяването и локализирането на корабите и други.
Целта на измененията е да се повиши безопасността на корабоплаването. Наредбата се прилага за предоставянето на речни информационни услуги в българския участък на река Дунав и в разположените на него пристанища и специализирани пристанищни обекти.
Световната банка ще подпомага разработването на териториални планове за преход в България във връзка със Зелената сделка
Международната банка за възстановяване и развитие (Световната банка) ще окаже техническа помощ на България при подготовка на териториалните планове за преход във връзка със Зелената сделка в осем енергийно интензивни региона на страната – Хасково, Сливен, Ямбол, Варна, Бургас, Ловеч, Габрово и Търговище. Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, взето на днешното му заседание. С решението се одобрява сключването на договор за консултантски услуги между Министерството на енергетиката и Световната банка на стойност 2.5 млн. лв. Средствата ще бъдат осигурени от Оперативна програма „Добро управление“ 2014 – 2020 г.
Отделно от това, средства за подготовка на териториалните планове на засегнатите от прехода въглищни региони Стара Загора, Перник и Кюстендил са осигурени по линия на Европейската комисия.
В съответствие с предизвикателствата пред осъществяването на европейската Зелена сделка държавите-членки трябва да подготвят един или повече териториални планове за преход за най-засегнатите региони от своята територия, които се нуждаят от подкрепа. Планът за всеки регион следва да представя социалните, икономическите и екологичните предизвикателства и да идентифицира нуждите от икономическа диверсификация, преквалификация и възстановяване на околната среда при отчитане на спецификите. Подготовката на териториалните планове е ключово условие за получаване на подкрепа от Фонда за справедлив преход във връзка с европейската Зелена сделка. Фондът ще бъде фокусиран върху икономическата диверсификация на териториите, които са най-засегнати от климатичния преход и преквалифицирането и активното приобщаване на работната ръка в тях.
Правителството одобри мярката – отлагане на плащането на концесионно възнаграждение за 2020 на летищата във Варна и Бургас
Правителството одобри предложението за прилагане на мярката – отлагане плащането на вноските на годишното концесионно възнаграждение за 2020 г. от летищата във Варна и Бургас.
Тази мярка е одобрена от Европейската комисия, като отложеното плащане на годишното концесионно възнаграждение за 2020 г. следва да бъде извършено в срок до 31.01.2021 г., а в срок до 31.10.2021 г., следва да бъде заплатен и уравненият размер на концесионното възнаграждение, чието изчисление ще се извърши въз основа на представения от концесионера през 2021 г. одитиран годишен отчет за 2020 г.
Мярка за подкрепа на ликвидността на летищата във Варна и Бургас помага да се отстранят сериозните смущения в икономиката в черноморския регион и България. Тази мярка е част от поредица от мерки за икономическа подкрепа, предвидени от българското правителство.
За уреждане на приетото Решение на Министерския съвет, между страните по действащия концесионен договор ще бъде сключено допълнително споразумение за изменение и допълнение на договора за концесия.
Правителството одобри безвъзмездно предоставяне за управление на имот – публична държавна собственост на МИ и внасянето му като непарична вноска в капитала на „София Тех Парк“ АД
Правителството прие решение за отнемане, поради отпаднала нужда, на имот – публична държавна собственост и безвъзмездното му предоставяне за управление на Министерство на икономиката, обявяването му за имот – частна държавна собственост и даване на съгласие за внасянето му като непарична вноска в капитала „София Тех Парк“ АД, гр. София. Решението включва и обявяване на имоти – частна държавна собственост за имоти – публична държавна собственост, и за безвъзмездното им предоставяне за управление на Министерството на отбраната. Решението касае недвижим имот, намиращ се в област София, Столична община, гр. София, район Младост, представляващ сграда.
Чрез внасянето на имота като непарична вноска в капитала на „София Тех Парк“ АД се цели осигуряването на устойчиво развитие на „Научно-технологичен парк“, чрез надграждане на вече изградената инфраструктура, за което е необходимо дружеството да увеличи сградния фонд с достатъчна площ. Имотът ще бъде използван с инвестиционна цел, като административна сграда, с която ще се обогати Инкубационната програма на дружеството и широкия набор от услуги в подкрепа на иновациите, включително образователни. Внасянето на имота в капитала на „София Тех Парк“ АД ще обезпечи доброто му стопанисване и ще отпадне необходимостта да се предоставят бюджетни средства за поддържане на недвижимия имот, които не се използват по предназначение.
Същевременно, заместник министър – председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната е отправил искане до министъра на икономиката да бъде разгледана възможността поземлени имоти, понастоящем включени в капитала на „София Тех Парк“ АД, да бъдат предоставени за нуждите на Министерство на отбраната. Въпросните имоти са граничещи с имоти, които се ползват от структури на Българската армия и Министерството на отбраната.
С решението се възлага на Министъра на икономиката, като упражняващ правата на държавата в Общото събрание на акционерите на „София Тех Парк“ АД, гр. София, да предприеме действия и предложи вземане на решение от компетентния орган на дружеството – Общото събрание на акционерите да бъде намален капиталът на дружеството с 6 броя поземлени имоти, които ще придобият статут на имоти – публична държавна собственост и ще бъдат предоставени за стопанисване и управление на МО.
Одобрени са промени в списъка на републиканските пътища на територията на общините Берковица и Велинград
Министерският съвет взе решение за промени в списъка на републиканските пътища на територията на общините Берковица и Велинград.
В община Берковица републиканският път III-815 (Петрохан – о.п. Берковица) – Берковица – (о.п. Берковица – Благово), с дължина от 5,403 км, става публична общинска собственост и ще бъде заличен от списъка с републиканските пътища.
Промяната се извършва по предложение на общинската администрация, която ще има възможността да кандидатства по различни програми и мерки за финансиране за подобряване на техникоексплоатационното състояние на пътя, както и да отделя средства за текущо поддържане.
В община Велинград се променя собствеността на два пътни участъка.
Единият е на републикански път III-843 Велинград – Горски пункт „Селище“ – Сърница – Крушата – (Батак – Доспат), е дължина 3,021 км, в границите на гр. Велинград, който от публична държавна става публична общинска собственост.
Вторият – с дължина 4,301 км, чието трасе преминава по ул. „Индустриална“ и ул. „Никола Вапцаров“ в рамките на гр. Велинград, от публична общинска става публична държавна собственост и част от републиканската пътна мрежа. Участъкът ще поеме част от автомобилния поток от централната част на града и ще разтовари централните градски булеварди. По този начин ще се облекчи движението, ще намалеят шума и вредните емисии във въздуха и ще се постигне свързаност на пътните артерии на територията на общината.
Това налага и промяна на дължината на републикански път III-843 Велинград – Горски пункт ’’Селище” – Сърница – Крушата – (Батак – Доспат), като същата се увеличава с 1,280 км.
