Правителството прие Програма за управление на Република България 2026 г. – 2030 г.
Правителството прие Програма за управление на Република България 2026 г. – 2030 г. Документът е основан на Програмата на „Прогресивна България“ с фокус върху възстановяването на държавността, върховенството на правото и доверието в институциите, възстановяване на общественото доверие и утвърждаване на чувството за споделена национална отговорност и солидарност, ускорената модернизация на страната за достигане на жизнения стандарт на развитите европейски държави.
Визията на правителството е България да се развива като модерна европейска държава със силни и ефективни институции, конкурентоспособна икономика, високо качество на живот и устойчив обществен модел, основан на върховенството на правото, социалната справедливост, знанието, иновациите и отговорното управление на националните ресурси. Осъществяването й изисква последователно разграждане на олигархичните и корупционните модели на управление, възстановяване на върховенството на закона, утвърждаване на прозрачност и отчетност във всички публични институции и гарантиране на справедливо, законосъобразно и прозрачно управление и разпределение на обществените ресурси.
Основна цел на Програмата за управление е изграждането на модерна, социална, сигурна и високотехнологична европейска държава с устойчиви институции, конкурентоспособна икономика и дългосрочна перспектива за развитие, която гарантира благосъстоянието на своите граждани, защитава националния интерес и съхранява България като силна, жизнена и просперираща национална държава за бъдещите поколения.
Програмата предлага рамка за управление, основана на стратегическо планиране, институционална устойчивост, професионализъм, прозрачност, отчетност и измерими резултати.
Програмата за управление съдържа двадесет ключови области, в рамките на всяка от които са изведени: приоритети – основните области на интервенция; мерки – конкретните инструменти и действия за постигане на целите; очаквани ефекти – очакваните управленски резултати.
Одобрен е докладът с резултатите от редовното заседание на Съвета ЕКОФИН и от заседанието на Еврогрупата
Министерският съвет одобри доклада с резултатите от заседанията на Еврогрупата и на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), които се проведоха на 9 и 10 юли 2026 г. в Брюксел, Кралство Белгия.
В рамките на заседанието на Съвета ЕКОФИН министрите обмениха мнения по Пакета за пазарна интеграция и надзор.
Ирландското председателство представи работната си програма за втората половина на годината в областта на икономическите и финансовите въпроси.
Съветът прие препоръки относно икономическите, социалните, трудовите, структурните и бюджетните политики на всяка държава членка. Финансовите министри на ЕС одобриха Заключенията по отношение задълбочените прегледи за 2026 г. по процедурата при макроикономически дисбаланси и беше взето решение да бъде открита процедура при прекомерен дефицит за България.
На заседанието на ЕКОФИН беше одобрен новият план за възстановяване и устойчивост на Унгария, както и изменения в националните планове на Кипър, Финландия, Германия, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия и Словения. По отношение на Нидерландия беше определена максималната траектория на нетните разходи на страната.
Сред обсъжданите теми беше и текущото състояние на икономическото и финансовото въздействие на руската агресия срещу Украйна.
Еврогрупата в редовен формат прие изявление относно фискалната позиция на еврозоната и дебатира международната роля на еврото. По време на заседанието на Еврогрупата в приобщаващ формат тема на дискусия беше икономическото въздействие на нововъзникващите технологии: изкуствен интелект и киберсигурност и последиците за финансовия сектор. Министрите проведоха и заключителна дискусия относно цифровите финанси.
Националната агенция за приходите ще извърши продажба на имущество, отнето в полза на държавата
Правителството възложи на Националната агенция за приходите да осъществи съответните правни и фактически действия по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и да продаде имущество, отнето в полза на държавата с влезли в сила съдебни решения по 10 случая.
Решението се взема по предложение на Междуведомствения съвет за управление на отнетото имущество. То обхваща влезли в сила съдебни актове и издадени изпълнителни листове за имущество, представляващо недвижими имоти – земя и сгради, превозни средства, дружествени дялове и акции.
Приети са изменения на нормативни актове на Министерския съвет за изпълнението на НПВУ
Правителството прие изменение и допълнение в три нормативни акта, определящи правила за регулиране на отношенията във връзка с изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост, финансиран от Механизма за възстановяване и устойчивост.
Това са ПМС № 80 от 2022 г. за определяне на правилата за възлагане на дейности по инвестиции от крайни получатели на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост; ПМС № 114 от 2022 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост и ПМС № 157 от 2022 г. за определяне на органите и структурите, отговорни за изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България, и на техните основни функции и Постановление № 22 на Министерския съвет от 2026 г. за възлагане на дейности на „Българска банка за развитие“ ЕАД.
Така се осигурява съответствие на нормативната рамка за изпълнение на НПВУ с приложимото право на ЕС и с националното право. Регламентирани са задълженията за мониторинг, контрол, одит и съхранение на данни, както и предвидените крайни дати за задълженията за докладване и ангажимента за поддържане на административен капацитет за изпълнение и приключване на задълженията и отговорностите по НПВУ. Промените касаят и продължаването на изпълнението на ангажимента на държавата ни по отношение предотвратяването, установяването, докладването и коригирането на (предполагаеми) нередности след 2026 г., в съответствие с Насоките на Европейската комисия (С/2026/2614).
Прието е постановление за изпълнението на Бюджет 2026
Министерският съвет (МС) прие постановление за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2026 година, съгласно срока, определен в Закона за публичните финанси – до един месец след обнародването на годишния закон за държавния бюджет.
С постановлението се определят конкретни задължения и отговорности на разпоредителите с бюджет при изпълнението на съответните им бюджети. Утвърждават се и показателите по отделните бюджетни програми по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, които прилагат програмен формат на бюджет (с изключение на самостоятелните бюджети на Народното събрание и съдебната власт), в рамките на утвърдените им разходи по области на политики/функционални области и бюджетни програми.
Процедурите за отпускане и разходване на планираните средства, които се регламентират в постановлението, подпомагат създаването на добра организация и осигуряването на условия за прозрачност на изпълнението на държавния бюджет.
Приетият акт на МС съдейства за ефективно и ефикасно разпределение и управление на държавните финансови ресурси, както и за запазване на устойчивостта при изпълнението на държавните функции и осъществяване на основните дейности, финансирани от националния бюджет.
Правителството прие устройствени правилници на Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията и Министерството на иновациите и дигиталната трансформация
Правителството прие устройствени правилници на Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията и на Министерството на иновациите и дигиталната трансформация, постанови създаването на Изпълнителна агенция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и утвърди нейния устройствен правилник.
С приетите правилници се изпълняват решенията на Народното събрание за преструктуриране на изпълнителната власт, като се уреждат функциите, организацията на работа и числеността на администрацията на двете министерства и на новосъздадената агенция.
Политиката по насърчаване на инвестициите преминава към Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията, където се обединява с икономическата и индустриалната политика. Българската агенция за инвестиции и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия преминават към министъра на икономиката, инвестициите и индустрията като второстепенни разпоредители с бюджет. Въпреки разширяването на функциите на министерството, числеността на администрацията е оптимизирана от 417 на 371 щатни бройки, което представлява намаление с 46 щатни бройки.
Министерството на иновациите и дигиталната трансформация ще провежда държавната политика в областта на иновациите, дигиталната трансформация, електронното управление и киберсигурността. Създаването на Изпълнителна агенция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ ще осигури по-ефективно управление на средствата от европейските фондове и необходимото функционално разделение между управляващ орган и бенефициент съгласно европейските изисквания.
С приетите промени се реализира значително оптимизиране на администрацията. Общата численост на системата на Министерството на иновациите и дигиталната трансформация се намалява с над 120 щатни бройки, а реалното намаление на числеността на административните структури по постановлението достига 166 щатни бройки. По този начин се изпълнява ангажиментът на правителството за по-ефективна, по-компактна и по-добре организирана държавна администрация.
Промените се осъществяват в рамките на утвърдените бюджети на съответните администрации и не водят до необходимост от предоставяне на допълнителни средства от държавния бюджет.
Одобрена е позиция по дело пред Съда на ЕС
Министерският съвет одобри позицията и даде съгласие Република България да участва по преюдициално дело С-376/26, Първо районно управление, пред Съда на Европейския съюз (СЕС).
Дело С-376/26 е образувано пред СЕС по отправено преюдициално запитване на Софийския градски съд и има за предмет да установи дали производството по чл. 68, ал. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) за постановяване на съдебно разрешение за принудително събиране на лични данни за нуждите на полицейската регистрация на лице, привлечено като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер, съответства на изискванията на чл. 10 и чл. 54 от директивата за защита на личните данни в правоприлагащия сектор (Директива 2016/680) и чл. 47, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
По-конкретно запитващата юрисдикция поставя въпроса дали обвиняемото лице има право да изрази пред разрешаващия съд становище относно искането на полицейския орган за издаване на разрешение за принудително събиране на личните му данни, както и право да обжалва издаденото съдебно разрешение.
В проекта на позиция по преюдициалното дело е застъпено виждането, че визираната национална правна уредба е в съответствие с изискванията на посочените разпоредби от европейското законодателство.
Правителството предлага полковник Християн Христов да бъде назначен на длъжността директор на служба „Военна полиция“
Министерският съвет предлага на президента на Република България да издаде указ за назначаването на полковник Християн Димитров Христов на длъжността „Директор на служба „Военна полиция“, без удостояване с висше офицерско звание, считано от 19 септември 2026 г.
Предложението се основава на неговия професионален опит и дългогодишна служба във въоръжените сили. Натрупаните знания и управленски умения са от съществено значение за ефективното ръководство на служба „Военна полиция“ в условията на динамична и усложнена среда за сигурност. Те ще допринесат за успешното изпълнение на мисията, функциите и задачите, възложени на службата, както и за развитието на нейните способности.
Правителството предлага да бъде окомплектована длъжността „Началник на Щаба на Военновъздушните сили“
Министерският съвет предлага на президента на Република България да издаде указ за назначаването на полковник Людмил Велков Вълков на длъжността „Началник на Щаба на Военновъздушните сили“ (ВВС), без удостояване с висше офицерско звание, считано от 1 септември 2026 г.
При предложението за преназначаване са отчетени неговият професионален опит и дългогодишна безупречна служба във ВВС, които са от съществено значение в условията на съвременната среда за сигурност. Тези качества са особено важни за ефективното изпълнение на задачите, възлагани на Щаба на ВВС.
Правителството предлага за началник на Щаба на Военноморските сили да бъде назначен капитан I ранг Божидар Иванов
Министерският съвет предлага на президента на Република България да издаде указ за назначаването на капитан I ранг Божидар Руменов Иванов на длъжността „Началник на щаба на Военноморските сили“ (ВМС) и за удостояването му с висше офицерско звание „флотилен адмирал“, считано от 1 септември 2026 г.
Предложението за преназначаване на досегашния началник на Щаба на ВМС се основава на неговия богат професионален опит и доказани качества. Натрупаните знания и управленски умения са от съществено значение за ефективното ръководство в условията на динамична и усложнена среда за сигурност. Те ще допринесат за успешното планиране, координиране и изпълнение на целия спектър от задачи, възложени на Щаба на ВМС.
Правителството предлага генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н. да бъде удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие
Министерският съвет предлага на президента на Република България да награди с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие, генерал-майор проф. д-р Венцислав Методиев Мутафчийски, д.м.н. Наградата е за проявени заслуги в развитието на науката и практиката в сферата на военната медицина и здравеопазването, въвеждането на иновативни методи и техники и практическото прилагане на научните достижения в лечебната дейност и медицинското образование, както и за затвърждаването на лидерските позиции на Военномедицинска академия като водещ национален и международно признат лечебен и научен център.
В мотивите на правителството се посочва, че проф. д-р Мутафчийски е сред най-авторитетните български лекари и учени, чието име е свързано с развитието на съвременната военна и гражданска медицина. Специалист по обща, военна и спешна хирургия, преподавател, изследовател и ръководител с безспорен професионален авторитет, той посвещава своята кариера на усъвършенстването на медицинската практика, обучението на млади лекари и развитието на научноизследователската дейност. Особено значим е приносът му за развитието на военномедицинското образование.
Правителството одобри доклада от заседанието на Съвет „Общи въпроси“
Министерският съвет одобри доклада от заседанието на Съвет „Общи въпроси“ (СОВ), което се проведе на 16 юни 2026 г. в Люксембург. Великото херцогство Люксембург.
СОВ обсъди проекта на Многогодишната финансова рамка (МФР) 2028-2034 г., с включени конкретни бюджетни параметри. Съветът одобри частичен общ подход по трите основни регламента към МФР – Национални и регионални партньорски планове, Европейския фонд за конкурентоспособност и „Глобална Европа“.
Министрите обсъдиха проекта на заключения на Европейския съвет, включващ темите Украйна, Близък изток, Следващата МФР, Конкурентоспособност и геоикономически предизвикателства, Европейска сигурност и отбрана, Миграция, Наркотици, Р Молдова, Западни Балкани и Други въпроси.
СОВ проведе ежегодното изслушване на Унгария по процедурата по член 7 от Договора за ЕС, одобри хоризонталната бележка по Европейския семестър за 2026 г., представи напредъка по законодателните предложения „Омнибус“ и прие 18-месечната програма на Ирландското, Литовското и Гръцкото председателство за периода юли 2026 – декември 2027 г.
Одобрена е промяна в състава на Надзорния съвет на НОИ
Правителството определи доц. д-р Валентина Маринова – главен секретар на Министерството на здравеопазването, за член на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Тя ще замени досегашния представител на министерството Георги Липчев.
По закон надзорът се състои от по един представител на всяка от национално представителните организации на работодателите и синдикатите и равен на тях брой членове, определени от правителството, един от които задължително е заместник изпълнителен директор на Националната агенция за приходите.
Заетостта на жените в България е по-висока от средното равнище в ЕС
Заетостта на жените в България е по-висока от средната за държавите от Европейския съюз (ЕС). Това показват данните от Доклада за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г., който беше одобрен от правителството.
Коефициентът на заетост за жените във възрастовата група 20 – 64 г. в България за миналата година е 73,2%, докато средната му стойност за ЕС е 71,4%. Статистиката показва че в страната ни разликата между заетостта на двата пола е по-ниска в сравнение със средното равнище в ЕС. У нас 80,6% от мъжете във възрастовата група 20 – 64 години са били заети. Техният дял е със 7,4% процентни пункта повече в сравнение с дамите, а в Европейския съюз разликата е 9,6% процентни пункта.
Леко намаление се отчита в разликата между пенсиите за осигурителен стаж и възраст на мъжете (1101,97 лв.) и жените (809,54 лв.), но въпреки това тя остава съществена – 36,1%. Година по-рано е била 37,4%. Дамите обаче са получавали пенсията си средно с близо 7 години повече – 26,5 години.
През 2025 г. средният осигурителен доход е бил 1 854,22 лв., което е близо 200 лв. повече спрямо този през предходната 2024 година. За мъжете той е бил 1 901,58 лв., което е с 5,4% повече в сравнение с жените. Разликата в заплащането по пол за 2024 г., последната за която има предварителни данни на НСИ, е 11,5% в полза на мъжете. Показателят намалява с 1,6 процентни пункта спрямо 2023 г.
558 училища ще имат статут на иновативни през следващата учебна година
Иновативните училища в България ще са 558 през учебната 2026/2027 година.
В одобрения от правителството Списък влизат училища от 198 населени места от 139 общини, от всички 28 области в страната. От тях 91 училища не са били иновативни за учебната 2025/2026 година, а 467 училища са били в списъка и досега. Всички те разработват и въвеждат нови методи на преподаване, внедряват иновативни елементи в организацията и съдържанието на обучението, усъвършенстват управлението си и обменят добри практики помежду си.
Иновативните процеси се въвеждат в продължение на четири години, като за всяка учебна година са описани конкретно етапите на напредъка и резултатите, които подлежат на мониторинг. В тях са определени целите и идеите, свързани с личностното, интелектуалното и емоционалното развитие на учениците.
Правителството вече за десета година приема Списък на иновативните училища като мярка, насочена към подобряване качеството на образованието, формиране на професионални общности в училищата и между училищата, подкрепа за надграждане на култура на иновациите, на креативно мислене и нововъведения.
Проф. Мария Нишева-Павлова е новият председател на Националната агенция за оценяване и акредитация
Министерският съвет определи проф. Мария Нишева-Павлова за председател на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА).
НАОА е специализиран държавен орган към МС за оценяване, акредитация и контрол на качеството на дейностите на висшите училища. Досегашният председател на агенцията проф. Елиза Стефанова е подала заявление за предсрочно прекратяване на мандата й, след като през юли 2026 г. е избрана за ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Новият председател проф. Нишева-Павлова е автор на над 130 научни статии и една монография, повечето от които в реферирани и индексирани издания и е с над 400 цитирания в научни трудове на други автори.
Заемала е длъжността „заместник-декан“ на Факултета по математика и информатика към Софийския университет. Притежава административен и управленски опит и като председател на Научната комисия на Факултета по математика и информатика, председател на Атестационната комисия на Факултета по математика и информатика, ръководител на катедра „Компютърна информатика“, член на Университетския център за управление на качеството и член на Библиотечния съвет на СУ.
От юли 2024 г. проф. Нишева-Павлова е водещ изследовател от най-високото кариерно ниво R4 съгласно Европейската рамка за научноизследователски кариери, което удостоверява международно признато високо ниво на научна компетентност, академично лидерство и значителен принос към развитието на научните изследвания. Проф. Нишева- Павлова има дългогодишен опит в координацията и управлението на екипи, както и опит в сферата на информационните технологии.
От особена важност е опитът й в процедури за вътрешно и външно оценяване на качеството в системата на висшето образование като експерт към Постоянната комисия по природни науки, математика и информатика към Националната агенция за оценяване и акредитация, както и експерт към Постоянната комисия по технически науки към агенцията.
Приета е промяна на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични
Министерският съвет прие промяна на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.
С промяната се поставят под контрол нови шестнадесет вещества чрез включването им в Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“.
Целта на предложените промени е поставянето на веществата под контрол за осигуряване на съответствие с европейските актове, както и за предотвратяване на трафика, разпространението и злоупотребата с тях на територията на страната.
Очакваният резултат от предлаганите промени е ограничаване риска от злоупотреба с класифицираните като наркотични вещества. Цели се и осигуряване на възможност за ефективни законови действия от страна на правоприлагащите органи, които ще доведат до намаляване на рисковете за обществото, породени от престъпления, свързани с разпространението и злоупотребата с веществата.
Отчуждават се частни имоти за строителството на автомагистрала „Струма“ лот 3.2.2
По решение на правителството се отчуждават имоти и части от имоти – частна собственост, необходими за изграждане на автомагистрала „Струма“ лот 3.2.2 на територията на община Кресна, област Благоевград. Имотите са определени съгласно одобрения подробен устройствен план – парцеларен план за трасето. Те се намират в землищата на село Ощава и гр. Кресна.
Средствата за обезщетяване на собствениците се осигуряват от Агенция „Пътна инфраструктура“.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Правителството изрази съгласие с изменение на програма Интеррег VI-A Румъния – България 2021-2027 г.
Министерският съвет изрази съгласие с предложението за изменение на Програмата за трансгранично сътрудничество Интеррег VI-A Румъния – България 2021 – 2027 г. представено от Управляващият орган – Министерство на благоустройството, развитието и администрацията на Румъния, като водеща институция, отговорна за управлението и контрола на програмата.
Актуализираният общ бюджет на програмата е в размер на 199,5 млн. евро, от които 159,6 млн. евро се предоставят от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). Програмата финансира съвместни проекти, насочени към подобряване на свързаността, предотвратяване на рискове, произтичащи от климатичните изменения, опазване на околната среда, насърчаване на равния достъп до образование и насърчаване на интегрираното развитие на трансграничния регион. Бенефициери по програмата са национални, регионални и местни власти, университети, изследователски центрове, асоциации, неправителствени организации, граждански обединения и мрежи, и други.
С изменението на програмата се предвижда финансиране на допълнителни дейности по стратегически проекти, свързани с подобряване на навигацията по река Дунав, и подкрепа за съвместни инициативи за развитие на зелена инфраструктура от одобрените списъци с резервни проекти по програмата. По този начин ще бъде осигурена подкрепа на качествени проектни идеи при съкратени срокове.
Национална компания „Железопътна инфраструктура“ получава 60 имота за изграждането на ново жп трасе за участък Елин Пелин – Ихтиман
Правителството предостави безвъзмездно на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ управлението на 60 имота, преобразувани от частна в публична държавна собственост. Те се намират в землището на с. Нови хан, община Елин Пелин.
Предоставянето на имотите ще позволи изграждането на ново жп трасе за участък Елин Пелин – Ихтиман по проект с национално значение „Модернизация на железопътната линия София – Пловдив: жп участъци София — Елин Пелин и Елин Пелин – Септември”. Линията е част от железопътната магистрала „Калотина-запад – София – Пловдив – Димитровград – Свиленград”.
Правителството одобри резултатите от неформалната среща на министрите на Европейския съюз по околна среда
Правителството одобри доклада за резултатите от неформалната среща на министрите на Европейския съюз по околна среда, проведена на 23 и 24 юли 2026 г. в Дъблин.
В рамките на неформалната среща министрите проведоха дискусия за бъдещото развитие на европейската климатична политика и реформата на Системата за търговия с емисии. България потвърди последователно отстояваната си позиция, че климатичната политика трябва да осигурява баланс между климатичните цели, устойчивото икономическо развитие и социалното благосъстояние на гражданите. Акцентира, че постигането на тези приоритети изисква стабилна финансова подкрепа, както и ясна и предвидима рамка, която едновременно да води до намаляване на емисиите и да съхранява конкурентоспособността на европейската индустрия.
Министрите обсъдиха и подготовката на Европейския съюз за СОР31 по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и СОР17 по Конвенцията за биологичното разнообразие. България открои като основен приоритет за Европейския съюз ускоряването на изпълнението на вече поетите ангажименти, като подчерта, че успехът на глобалните усилия зависи от реални действия на всички големи икономики, по-силни партньорства с ключови държави, ефективно климатично финансиране и по-стратегически и координиран подход към европейската екологична дипломация.
В дневния ред на неформалната среща бе включена и темата за ролята на кръговата икономика за укрепване на конкурентоспособността, устойчивостта и стратегическата автономност на Европейския съюз. България заяви, че кръговата икономика е стратегически инструмент за развитие на единния пазар на вторични суровини, насърчаване на висококачественото рециклиране и намаляване на зависимостта от внос на критични суровини. Страната ни подкрепи изграждането на координирана европейска рамка, която съчетава екологичните цели с индустриалната политика и насърчава иновациите и инвестициите в кръгови бизнес модели.
С общо над 1 млрд. евро от бюджета на МРРБ и от ББР се предвижда да се финансират обекти от Инвестиционната програма за общински проекти през 2026 г.
С общо над 1 млрд. евро ще се финансира изпълнението на обектите по Инвестиционната програма за общински проекти през 2026 г. От тях до 600 млн. евро от бюджета на МРРБ и до 460,2 млн. евро от Българската банка за развитие. Със свое постановление Министерският съвет определи проектите от Инвестиционната програма за общински проекти, включени в приложение № 3 към чл. 113 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., които ще бъдат финансирани през настоящата година. С него се уреждат условията и редът за финансирането им. Регламентират се още правилата за верифициране и отчитане на допустимите разходи, както и за извършването на плащания.
Ще се финансират проекти със сключени споразумения между министъра на регионалното развитие и благоустройството и кмета на дадена община към 31 декември 2025 г. при спазване на законодателството по държавните помощи. За тях е необходимо към 1 юли 2026 г. да е обявена обществена поръчка и/или да има сключен договор с изпълнител и/или да има подписан протокол за откриване на строителна площадка.
Финансов ресурс ще има и за проектите без сключени споразумения, за които в срок до 31 декември 2025 г. е подадено искане за сключване на такова, заедно с всички изискуеми документи, като важат гореизброените условия с изключение на срока, който в този случай е 1 октомври 2026 г.
Предвижда се да има възможност министърът на регионалното развитие и благоустройството да договаря с общините промяна на параметри на сключените споразумения или на проектите без да се надвишава максималната прогнозна стойност на споразуменията.
В срок до 30 календарни дни след обнародване на постановлението всеки Управляващ орган по програма, съфинансирана от Европейските фондове за споделено управление, ще трябва да оцени възможността за финансиране по съответната програма на проектите от списъка. Ако някой от тях може да бъде финансиран чрез програма, съответният Управляващ орган ще трябва да уведоми писмено МРРБ и общината.
Общата максимална стойност на разходите за 2026 г. по сключени споразумения с дадена община се определя от нейната категория.
Както и досега, при изпълнение на проекти по програмата ще се извършват авансови, междинни и окончателни плащания към общините, както и за упражняване на авторски и/или строителен надзор и непредвидени разходи. При споразумения с предмет инвестиционно проектиране се предвиждат две плащания – авансово в размер до 50% от предвидените разходи за проектиране по споразумението и окончателно плащане от 50% от предвидените разходи за проектиране. При споразумения за строителство, основен ремонт или реконструкция се предоставя аванс до 20 на сто от предвидените разходи за строително-монтажните работи (СМР), две междинни плащания – всяко в размер на 35% от предвидените разходи за СМР на базата на достигнат етап от фактически извършени дейности, както и окончателно плащане – до 10% от предвидените разходи за СМР.
Когато авансовото плащане е под 20 на сто от предвидените разходи за СМР, разликата до 20% се разпределя пропорционално на двете междинни плащания. Когато за реализиран проект, въведен в експлоатация, не са извършвани междинни плащания, по преценка на общината може да бъде поискано окончателно плащане в размер, изчислен на база реално изпълнени СМР на обекта.
Предвижда се кметовете на общини да предоставят на министъра на регионалното развитие и благоустройството месечни текущи отчети за изпълнение на сключените споразумения. Те ще съдържат информация за фактическото и финансово изпълнение на проекта, както и прогноза за необходимите финансови потоци по години до края на срока за изпълнение на целия проект.
Предоставят се освободени държавни резерви от бутилирана вода за питейни нужди по искане на кмета на община Свищов
Министерският съвет разгледа и прие Решение за безвъзмездно предоставяне на освободени държавни резерви от бутилирана вода за питейни нужди по искане на кмета на община Свищов за преодоляване на последиците от обявеното бедствено положение.
Безвъзмездното предоставяне на количествата питейна вода ще спомогне за обезпечаване нуждите на засегнатото население до преодоляване на последиците от възникналите проблеми с водоподаването на територията на с. Горна Студена.
Заключителните документи от 28-ия конгрес на Всемирния пощенски съюз се предоставят на НС за ратификация
Правителството ще предложи на Народното събрание да ратифицира протоколите от 28-ия конгрес на Всемирния пощенски съюз, който се проведе в Дубай през септември 2025 г. С новите актове се усъвършенстват и допълват разпоредбите, свързани с услуги, предоставяни от избраните пощенски оператори, както и се модернизира институционалната рамка на организацията.
Чрез ратифицирането на заключителните документи България изпълнява задълженията си като страна членка на Всемирния пощенски съюз и гарантира правото на българските потребители да ползват международни пощенски услуги.
Правителство прие Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда през 2024 г.
Министерският съвет прие Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда през 2024 г. Той цели да информира обществеността и държавните институции за състоянието и рисковете за околната среда, и природните ресурси, както и да насочи вниманието към ефективност, и целесъобразност на провежданата природозащитна политика.
Главната цел на доклада е да проследява състоянието на компонентите на околната среда, тенденциите в измененията и факторите, които им влияят, като следва концептуалната аналитична рамка на модела „Движещи сили – Натиск – Състояние – Въздействие – Отговор“, разработена от Европейската агенция по околна среда. Докладът се фокусира върху набор от основни екологични индикатори и методологии, прилагани в оценъчните доклади на Европейската агенция по околна среда. По този начин, докладът представя информация за състоянието на околната среда в България, съпоставима с оценките на общоевропейско ниво, като е обхванат комплекса от взаимовръзки между източници, фактори на въздействие, състояние, влияние върху човешкото здраве и екосистемите, като са формулирани ключови въпроси, свързани с взаимодействието между обществото и околната среда.
Докладът включва 16 раздела, които обхващат основни екологични направления. Формулирани са „ключови въпроси“ от обществен интерес. Изведени са тенденции и заключения, които формират „ключови послания” по съответните екологични теми.
С оглед по-добра достъпност и по-лесно възприемане, анализите са придружени с множество фигури, диаграми, графики и карти.
Пълният текст на доклада е публикуван на Интернет страницата на Изпълнителната агенция по околна среда: https://eea.government.bg/dokladi-i-byuletini .
