РЕШЕНИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА 24.04.2019

0
1008

Министерският съвет прие Програма на мерките за закрила на деца с изявени дарби през 2019 година

 

Министерският съвет прие Програма на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни, общински и частни училища през 2019 година.

С приемането на Програмата се постига необходимото конкретизиране на мерките и уточняване на списъка на националните и международните конкурси, олимпиади и състезания, за които са осигурени финансови средства за 2019 година, съгласно Наредбата за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби.

Програмата предвижда насърчаване на творческите, научните и спортните заложби и потребности на деца с изявени дарби в областта на изкуството и науката, класирани на първо, второ или трето място на конкурс, олимпиада или състезание на национално или международно равнище, а в областта на спорта – на първо, второ и трето място на олимпийски игри, световно първенство, европейско първенство, балканско първенство или на първо място на финали на държавно индивидуално първенство чрез еднократно финансово подпомагане в размер до 195 лева и чрез едногодишни стипендии в размер на 135 лева месечно.

С Програмата за 2019 година се предвижда общо 1439 ученици от държавни, общински и частни училища да спечелят призови места на национални и международни конкурси, олимпиади и състезания и да получат финансова закрила от държавата по реда на българското законодателство.

Подбраните конкурси, олимпиади и състезания се провеждат през календарната 2019 година и са с доказани високи критерии при излъчване на победителите, мотивират децата за високи творчески, научни и спортни постижения.

Приетата Програма за 2019 година представлява логично продължение на Програмите от 2005 година насам за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби. Нейното ефективно и последователно прилагане е част от грижата за развитието на духовния, творческия и физическия потенциал на младите хора в България.

 

Правителството предлага бригаден генерал Венцислав Мутафчийски да бъде удостоен с висше офицерско звание „генерал-майор“

 

Министерският съвет прие Решение за предложение до Президента на Република България за издаване на указ, с който считано от 06.05.2019 година да удостои началника на Военномедицинска академия и главен лекар на въоръжените сили на Република България бригаден генерал Венцислав Мутафчийски с висше офицерско звание „генерал-майор“.

Съгласно друго Решение, Правителството предлага на Президента на Република България да издаде указ, с който да освободи вицеадмирал Георги Фиданов от длъжността „Военен представител на началника на отбраната във Военния комитет на НАТО и във Военния комитет на Европейския съюз“ и от военна служба, считано oт 23.06.2019 г., поради навършване на пределната възраст за притежаваното военно звание.

Министерският съвет предлага контраадмирал Митко Петев да бъде назначен на длъжността „Военен представител на началника на отбраната във Военния комитет на НАТО и във Военния комитет на Европейския съюз” и да бъде удостоен с висше офицерско звание „вицеадмирал”, считано от 23.06.2019 година.

Друго предложение на Министерския съвет е контраадмирал Кирил Михайлов да бъде освободен от длъжността „Национален военен представител в Националното военно представителство в Съюзното командване по операциите в Монс, Белгия“ и назначен на длъжността „Командир на Военноморските сили”, считано от 23.06.2019 година.

На Президента на Република България се предлага също да издаде указ, с който да освободи бригаден генерал Пламен Йорданов от длъжността „Командир на 61-ва механизирана бригада”, считано от 01.06.2019 година, във връзка с назначаването му на длъжност в многонационалната дивизия „Югоизток” в Букурещ, Румъния.

 

Одобрен е доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили през 2018 г.

 

Правителството одобри „Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2018 г.“, който представя обективна картина за развитието на отбраната и въоръжените сили през 2018 г. и е израз на осъществяваната политика на прозрачност и отчетност, провеждана от Министерството на отбраната.

Докладът акцентира върху факта, че през отчетния период усилията на ръководството на Министерството на отбраната продължиха да бъдат фокусирани върху изпълнение на конституционно възложените мисии и задачи на въоръжените сили, както и на ангажиментите на страната по линия на колективната отбрана в рамките на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС.

С Доклада правителството на Република България представя и обосновани изводи и насоки за съсредоточаване на усилията през следващия отчетен период, които са в съответствие с приоритетите в сектор „Отбрана“ на Програмата за управление на Правителството на Република България за периода 2017-2021 г.

 

България ще участва с национален щанд на Международната изложба за хранителни продукти, съставки и технологии Saudi Agro-Food 2019 г.

 

Правителството одобри участието на България с национален щанд на Международната изложба за хранителни продукти, съставки и технологии Saudi Agro-Food 2019. Изложението ще се проведе от 21 до 24 октомври 2019 г. в гр. Рияд, Саудитска Арабия, като страната ни ще участва за втори път в него.

Събитието предоставя на българските изложители възможността да покажат своите продукти, като в продължение на четири дни ще могат да се срещнат лице в лице с търговци на едро и дребно, дистрибутори и други професионалисти в бранша. Участниците ще могат да създадат нови партньорства, чрез които да стъпят на пазарите на Саудитска Арабия.

Част от разходите по подготовката и участието на страната ни се предвижда да бъдат осигурени по Държавна помощ SA. 47097 „Помощ за участие в изложения“.

 

Одобрени са 20 770 000 лв. като част от държавната субсидия за 2019 г. вероизповеданията в страната

 

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет за 2019 г. в размер 20 770 000 лв. за държавната субсидия за тази година по чл. 28, ал. 2, т. 2 от Закона за вероизповеданията. От тях 15 000 000 лв. са за източноправославното вероизповедание, което е остатък от държавната субсидия за 2019 г., и 5 770 000 лв. са за мюсюлманското вероизповедание. Средствата по бюджета на Министерския съвет ще се осигурят за сметка на предвидените разходи по централния бюджет и чрез преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2019 г.

През 2018 и 2019 г. бяха приети изменения и допълнения на Закона за вероизповеданията, с които се въведе нов ред на финансиране от държавата на регистрираните вероизповедания в страната. С разпоредбите на чл. 28 от закона бяха определени критерии, съгласно които ежегодно със закона за държавния бюджет трябва да се одобрява разпределението на държавната субсидия за регистрираните вероизповедания. Заради това, че Законът за държавния бюджет на Република България за 2019 г. беше приет преди промените в Закона за вероизповеданията, с параграф 19 към преходните и заключителни разпоредби на изменителния закон е предвидено за тази година Министерският съвет да одобри държавната субсидия за вероизповеданията по чл. 28, ал. 2, т. 2 от Закона за вероизповеданията, а именно за източноправославното и мюсюлманското вероизповедание.

 

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерство на правосъдието

 

Допълнителни разходи в размер на 208 350 лв. по бюджета на Министерството на правосъдието са одобрени от Министерския съвет. Сумата е предназначена за възстановяване на направените от министерството разходи по изплащане на обезщетения на граждани и юридически лица, пострадали от бавно правосъдие. Това е общият размер на сумата, изплатена за първото тримесечие на 2019 г. от бюджета на Министерството на правосъдието по сключени споразумения за нарушени права за разглеждане и решаване на делата им в разумен срок.

Изплащането на обезщетения за вреди от бавно правосъдие се извършва по реда на Глава трета „а“ от Закона за съдебната власт. Заявления срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, могат да подават страни по приключени граждански, административни и наказателни производства, както и обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства. Заявленията се разглеждат от специализирано звено на Инспектората към Висшия съдебен съвет, където се извършва проверка на обстоятелствата, а произнасянето по преписката се дължи в 6-месечен срок от постъпването на заявленията. Ако бъде преценено, че правото на заявителя на правосъдие в разумен срок е било нарушено, министърът на правосъдието или посочено от него лице определя размера на обезщетението, съобразно практиката на Европейския съд по правата на човека и предлага сключване на споразумение със заявителя.

Средствата, необходими за изплащане на сумите по сключените споразумения, са планирани в централния бюджет.

 

Приета е тарифа за таксите, събирани по Закона за лечебните заведения и Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки

 

Правителството прие тарифа за таксите, които се събират по Закона за лечебните заведения и Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Това се налага заради законодателните промени, в следствие на които досега осъществявани административни услуги от Изпълнителна агенция по трансплантация и от регионалните здравни инспекции вече ще се изпълняват от новосъздадената Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.

С Постановлението се определя размерът на държавните такси, които Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ ще събира.

По предложение на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ министърът на здравеопазването ще издава разрешенията за осъществяване на лечебна дейност на лечебните заведения за болнична помощ, центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания, комплексните онкологични центрове, домовете за медико-социални грижи и диализните центрове, както и осъществяването на дейност от тъканните банки. До момента тази функция е изпълнявала Изпълнителната агенция по трансплантация.

Дейностите по асистирана репродукция ще се разрешават като част от режима по регистрация на лечебните заведения за извънболнична помощ, съответно разрешение за осъществяване на лечебна дейност от лечебните заведения за болнична помощ. До момента министърът на здравеопазването е издавал отделно разрешение за това.

Тези нормативни промени налагат определянето на нови държавни такси, съобразени с правомощията на компетентните органи.

 

Правителството утвърди таксите за кандидатстване и обучение на студенти и докторанти за 2019/2020 година

 

Министерският съвет утвърди таксите за кандидатстване и за обучение на студенти и докторанти за новата академична 2019/2020 година.

В сравнение с учебната 2018/2019 година и предложенията на държавните висши училища за учебната 2019/2020 година намаление на таксите за студенти има при Висшето строително училище „Л. Каравелов“ – София, от 17%. То е при професионално направление „Архитектура, строителство и геодезия“, отнася се за задочна форма на обучение и е 450 лева (при 540 лева за настоящата учебна година).

При 13 държавни висши училища размерът на таксите за обучение на студенти се увеличава с от 5% до 63%, или от 30 до 270 лева спрямо размера на таксите за миналата учебна година. Това са Техническият университет – Габрово, Техническият университет – Варна, Националната художествена академия, Икономическият университет – Варна, АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“, УНИБИТ, НАТФИЗ, и др. Най-голямото увеличение от 63% е на ТУ Габрово и се отнася за студентите задочна форма на обучение в техническите науки.

При 19 държавни висши училища няма промяна в размера на
таксите за обучение на студенти.

При таксите за обучение на докторанти при 5 държавни висши училища увеличението е средно с 20% (от 50 до 150 лева). Това са ХТМУ, МУ – Варна, НАТФИЗ, ВТУ „Тодор Каблешков“ – София, и УНИБИТ. При 28 висши училища и Българската академия на науките няма промяна в размера на таксите за обучение спрямо тези от учебната 2018/2019 г.

Индикативният размер на таксата за кандидатстване е в размер на 50 лева при средна такса за обучение в държавните висши училища в размер на 800 лева за учебната 2019/2020 година. В държавните висши военни училища съответно таксата за кандидатстване е в размер на 30 лева при средна такса за обучение в размер на 750 лева.

Размерът на таксата за кандидатстване в БАН и научните организации е в размер на 30 лева при средна такса за обучение на докторанти в размер на 460 лева за учебната 2019/2020 година.

Предложените такси за учебната 2019/2020 година ще обхванат над 160 000 брой учащи, в т.ч. 155 000 студенти и 5000 докторанти в редовна и задочна форма на обучение в държавните висши училища.

 

Правителството се разпореди с имоти

 

Министерският съвет прие решение за възмездно учредяване на безсрочен сервитут върху поземлен имот в горска територия – публична държавна собственост. Той се намира в землището на гр. Асеновград и е с площ 3,169 дка. Имотът е в района на дейност на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Асеновград“ към Държавно предприятие „Южноцентрално държавно предприятие“ – Смолян. Вещното право върху имота се учредява за изграждане и обслужване на подземен ел. кабел ниско напрежение за обект: „Външно кабелно електрозахранване ниско напрежение от съществуващ стълб до Базова станция 3230“ в полза на „Теленор България“ ЕАД. За придобиване на ограниченото вещно право дружеството ще заплати цена за безсрочен сервитут в размер на 27 258,00 лева и режийни разноски на стойност 545,16 лева на Изпълнителна агенция по горите. Цена за компенсационно залесяване в размер на 3 191.08 лева и цена на дървесината на корен в сегашна възраст за оценяваните насаждения в размер на 1200 лева ще бъдат заплатени на ДП „Южноцентрално държавно предприятие“ – Смолян. По сметката на община Асеновград ще бъде заплатен данък за придобиване на ограничено вещно право в размер, определен от общинския съвет.

Съгласно друго правителствено Решение, имоти – публична държавна собственост, се обявяват за имоти – частна държавна собственост, с предоставени права за управление на Министерство на отбраната. За ведомството е отпаднала необходимостта от ползването на имотите – публична държавна собственост, а като имоти – частна държавна собственост, с тях могат да се извършват разпоредителни действия – продажба чрез търг, съгласно Закона за държавна собственост. Обектите със сменен статут се намират в области Хасково и Монтана.

Правителството възложи също така на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол да извърши приватизация чрез публичен търг с явно наддаване на два поземлени имота – частна държавна собственост, намиращи се в гр. Монтана, с построените в тях сгради – незавършено строителство. Приватизацията се извършва по предложение на областния управител на област Монтана, в чието управление са имотите. Единият се намира на ул. „Макгахан“ № 14 и е с площ 15 840 кв. м, заедно с построената в него на груб строеж едноетажна сграда на транспорта, със застроена площ 1 064 кв. м. Вторият имот се намира на ул. „Сирма войвода“ № 2 и е с площ 26 501 кв. м, ведно с построената в него девететажна сграда – незавършено строителство, в груб строеж, със застроена площ 3 151 кв. м, с предназначение за здравно заведение.

С друго Решение на правителството имот – публична държавна собственост в гр. Върбица става частна – държавна собственост и се предоставя на Община Върбица. Имотът представлява терен с площ 1 100 кв. м и две сгради в него. Общината ще го използва за обособяване на административна сграда за служителите от Общинската администрация на Върбица, изпълняващи дейности по сметосъбиране, сметоизвозване, озеленяване и благоустрояване, управление на общинските пазари и паркинги и други общественополезни дейности.

Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество получава управление върху три самостоятелни обекта в сграда на площад „Св. Иван Рилски“ № 1 в град Перник. Досега имотите са били в управление на областния управител на Перник и предоставянето им на КПКОНПИ ще обезпечи нуждите на Териториалното бюро в областния център.

 

Разрешава се пребиваването на българска територия на съюзнически и чужди въоръжени сили във връзка с провеждането на многонационални военни учения

 

Правителството прие решение, с което разреши преминаването през и пребиваването на територията на Република България с невоенен характер на съюзнически и чужди въоръжени сили във връзка с провеждането на многонационални военни учения на територията на страната.

По инициатива на НАТО за засилване на мерките за сигурност в Югоизточна Европа и Черноморския регион през май и юни 2019 г. на териториите на Република България, Румъния, Унгария, Република Хърватия, Република Словения и Република Северна Македония ще се проведат серия от 14 (четиринадесет) национални и многонационални военни учения, които са свързани помежду си.

В периода от 26 май до 28 юни 2019 г. на територията на Република България ще се проведат учения, в които ще участват военнослужещи, щабове и военни формирования с щатно въоръжение, снаряжение и бойна техника от въоръжените сили на Република България, САЩ, Република Албания, Великобритания, Украйна, Република Гърция, Република Северна Македония, Канада и Италия. В тях ще се включат до 6000 души, до 1200 единици сухопътна техника и въоръжение и до 80 военни въздухоплавателни средства.

Ученията се провеждат в изпълнение на „Споразумение между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати (САЩ) за сътрудничество в областта на отбраната“, „Плана за подготовка на Въоръжените сили на Република България през 2019 година“ и „План за съвместна българо-американска подготовка в страната и в чужбина през 2019 година“.

Общото планиране на ученията се извършва под ръководството на командващия на Сухопътните войски на САЩ в Европа съвместно със страните домакини. Ръководството и контролът на ученията ще се осъществяват от многонационална структура, която ще бъде разположена в гр. Графенвьор, Германия.

В района на съвместното българо-американско съоръжение на УП „Ново село“ под ръководството на Съвместното командване на силите ще бъде развърната националната структура, която ще осъществява общото ръководство и контрола на ученията на територията на нашата страна и ще координира участието на Въоръжените сили на Република България в свързаните учения и структури извън територията на страната.

 

Правителството упълномощи посланика на България в Канада да подпише Споразумение в сферата на социалната сигурност с Квебек

 

Правителството упълномощи посланика на Република България в Канада да подпише Споразумение в сферата на социалната сигурност между Република България и Квебек и на Административно споразумение за неговото изпълнение. Това стана с промяна на решението на Министерския съвет, с което проектите на двата документа бяха одобрени през 2015 г.

Целта на изменението е Споразумението в сферата на социалната сигурност и Административното споразумение да бъдат подписани в кратки срокове и да бъдат стартирани процедурите за влизането им в сила, предвидени в националното законодателство. По този начин българските граждани, работили или работещи в провинция Квебек, Канада, на които предстои пенсиониране, ще могат да се ползват от осигурителните права, включени в обхвата на споразумението.

 

България и Сърбия ще задълбочат сътрудничеството си в сферата на подкрепата на малките и редни предприятия

 

Правителството одобри проект на Меморандум за сътрудничество между Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия към Министерството на икономиката на България и Иновационния фонд на Сърбия.

В Меморандума се предвижда Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия и Иновационният Фонд на Република Сърбия да бъдат партньори в областта на развитието на малките и средните предприятия, като предоставят реални възможности за разширяване на бизнес контактите между предприятията от България и Сърбия. Двете страни поемат задължения за обмен на бизнес-информация, свързана с търговията, възможностите за инвестиране, политиката и мерките, предприети от всяко от двете правителства за насърчаване на интернационализацията на малките и средните предприятия.

Българската и сръбската страна ще си сътрудничат при организиране на промоционални прояви в услуга на малките и средните предприятия като размяна на посещения на предприемачи, организиране на участието им в бизнес форуми, конференции, семинари, търговски панаири, изложения, посещения на делегации и други.

 

Одобрени са резултатите от българското участие в проведени заседания на Съвета на ЕС

 

Правителството одобри резултатите от българското участие в заседанието на Съвет „Общи въпрос“, което се проведе на 9 април в Люксембург. Проведена беше дискусия по Многогодишната финансова рамка с фокус върху темите за Кохезионната политика и Общата селскостопанска политика. Приети бяха заключения на Съвета по документа за размисъл на Европейската комисия, озаглавен „Към устойчива Европа 2030“ и насочен към най-важните политически елементи за прехода към устойчивото развитие. Направен бе и преглед на актуалното състояние на въпроса за върховенството на правото в Полша и Унгария.

Съвет „Общи въпроси“ проведе заседание и по чл. 50 от Договора за Европейския съюз. Съветът подготви извънредното заседание на Европейския съвет (чл. 50) на 10 април, обсъждайки възможностите за допълнително удължаване на срока по чл. 50 след нотификацията на Обединеното кралство.

Правителството одобри също резултатите от участието на страната ни в неформално заседание на Съвета по конкурентоспособност на Европейския сьюз, част „Научни изследвания“, проведено на 2 и 3 април в Букурещ. Тема на дискуся беше насърчаването на научните изследвания и иновациите.

 

Одобрен е проект на Спогодба за пенсионно осигуряване между България и Азербайджан

 

Правителството одобри проект на Спогодба за пенсионно осигуряване между България и Азербайджан и упълномощи министъра на труда и социалната политика да я подпише.

Проектът на документа регулира осигуряването при работа в двете държави, както и реда за отпускане и изплащане на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, пенсиите за инвалидност поради общо заболяване и наследствените пенсии.

След като бъде подписана, е необходимо спогодбата да бъде ратифицирана от Народното събрание. След ратификацията документът ще влезе в сила. По този начин ще се създаде възможност хората, осигурявани в България и в Азербайджан, да реализират социалните си права.

 

Приета е актуализацията на Националната програма за реформи на Република България

 за 2019 г.

 

Правителството прие актуализацията на Националната програма за реформи (НПР) на Република България за 2019 г. Тя е изготвена в изпълнение на Стратегията „Европа 2020“, както и в рамките на засиленото наблюдение на икономическите политики в ЕС.

Националният доклад за България за 2019 г., заедно с документите, поставящи началото на Европейския семестър, послужиха като отправна точка при настоящата актуализация на НПР. Положителните макроикономически промени и мерките на политиката за намаляване на потенциалните макрофинансови рискове, произтичащи от банковия и небанковия сектор, доведоха до допълнително коригиране на дисбалансите. Програмата се фокусира върху изпълнението на мерките, адресиращи специфичните препоръки на Съвета от 2018 година.

Националната програма за реформи включва четири основни раздела. Първият съдържа кратък преглед на макроикономическите очаквания. Вторият раздел е съставен от три части, като са посочени мерките в отговор на препоръките и на констатираните пропуски в Националния доклад за България за 2019 г. За първи път през настоящата година се въвежда част с кратко описание на инвестиционната стратегия на правителството за адресиране на инвестиционния недостиг в ключови за растежа области. В документа е представен и преглед на напредъка в изпълнението на националните цели по Стратегия „Европа 2020“, както и комплекс от мерки в области на политики, които допринасят за подобряване на бизнес средата. В програмата са включени и проекти, финансирани по Програмата за подкрепа на структурни реформи на ЕК, определени през 2018 година.

Актуализацията на НПР за 2019 година е разработена в съответствие с приоритетите за управление на правителството (2017-2021 г.), с Конвергентната програма на Република България (2019-2022 г.) и със Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2020-2022 г.

 

Утвърден е приемът на студенти и докторанти във висшите училища и научните организации за учебната 2019 – 2020 година

 

Обучението на 43 413 студенти в 37 държавни висши училища ще бъде субсидирано, реши правителството като утвърди броя на приеманите за обучение студенти и докторанти във висшите училища и научните организации в България през учебната 2019- 2020 година. От тях 37 119 за образователно-квалификационни степени след средно образование. През тази година се очаква около 54 хил. младежи да завършат средно образование.

Броят на приеманите за обучение студенти и докторанти е съобразен с оценката на учебната и научната дейност на висшите училища, с данните за реализацията на завършилите студенти и докторанти и с приоритетите за обществено-икономическото развитие на страната. Решението за приема във висшите училища следва утвърдения модел на финансиране на висшите училища, ориентиран към резултатите от обучението и потребностите на пазара на труда.

Определени са 2000 места за наши сънародници от чужбина, които ще се обучават в бакалавърски и магистърски програми в български висши училища. Местата за докторанти са 40. Ще бъдат осигурени отново и 150 места за обучение на граждани на Република Северна Македония. Предложеният прием е съобразен с предложенията на организации на българските общности в чужбина и българските дипломатически представителства, както и с желанията на кандидат-студентите при проведената информационна кампания в Албания, Косово, Северна Македония, Молдова, Украйна и Сърбия.

За следващата учебна година се допуска допълнителен прием в 8 професионални направления в рамките на капацитета на направлението: „Педагогика на обучението по…“, „Физически науки“, „Химически науки“, „Математика“, „Енергетика“, „Материали и материалознание“, „Химични технологии“ и „Религия и теология“. Това са направления с намаляващ брой студенти, но важни за развитието на отделни сектори на икономиката и обществото.

С решението се утвърждава и приемът на студенти срещу заплащане в държавните висши училища. За учебната 2019-2020 година са предвидени 12 805 места, от които 7 808 след средно образование. Частните висши училища ще приемат 12 324 студенти, от които 8 204 след средно образование.

Новите докторанти във висшите училища ще бъдат общо 2 420. За държавните висши училища местата са 2 254, за частните – 166, а за научните организации – 296.

 

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет

 

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет за 2019 г. в размер на 2 935 000 лв. за обезпечаване на дейността на създадената през февруари т.г. Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата”, специализиран орган към Министерския съвет.

Предвидените средства са необходими с цел осъществяване на функциите на агенцията за ръководство, координиране и контрол на политиката за повишаване на безопасността на движението по пътищата, включително и за създаване на административен капацитет.

Необходимият ресурс ще бъде осигурен за сметка на бюджетите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и чрез преструктуриране на разходите по централния бюджет за 2019 г.

 

Правителството одобри позицията на България по дело във връзка с оспорването на текстове от Наредба на КЕВР за регулиране на цените на природния газ

 

Министерският съвет одобри на днешното си заседание позицията на Република  България по дело С-5/19 на Съда на Европейския съюз, образувано по запитване на Върховния административен съд (ВАС). ВАС е отправил запитването във връзка с административно дело от 2017 г., с което „Овергаз мрежи” АД и Сдружение с нестопанска цел „Българска газова асоциация” оспорват текстове от Наредба №2 на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за регулиране на цените на природния газ.

В хода на делото пред ВАС е възникнал въпросът дали регламентираното в националното законодателство право на енергийните предприятия да предявяват искания за компенсиране на разходи, произтичащи от наложени им задължения към обществото, е съвместимо с Хартата на основните права на ЕС и Директива 2009/73/ЕО относно вътрешния пазар на природен газ.

По този въпрос българската страна счита, че това задължение гарантира реализирането на целта за сигурност на доставките. То спазва принципа на пропорционалност, дефинирано е ясно, прозрачно и подлежи на проверка. Хартата на основните права на ЕС допуска въвеждането на национални мерки, според които крайните клиенти ще понесат финансовата тежест, свързана със задълженията на енергийните предприятия за поддържане на резерви.

Върховният административен съд се интересува също дали Директива 2009/73/ЕО относно вътрешния пазар на природен газ допуска национална разпоредба, която освобождава КЕВР от задължението при изработване на проект за подзаконов нормативен акт да зачита принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност, както и да провежда обществени консултации, да публикува предварително проекта и да изложи мотиви към него.

По този въпрос българската страна счита, че чл. 3 от Директивата допуска национална норма, на основание на която част от разпоредбите на Закона за нормативните актове не се прилагат от национални органи, сред които и КЕВР. Същевременно КЕВР изпълнява изискванията за предварително публикуване, обществено обсъждане, мотивиране на проектите и други.

С днешното си решение Министерският съвет даде съгласие Република България да встъпи по дело С-5/19 на Съда на Европейския съюз.

 

Министерският съвет прие промени в дейността на Централния орган за покупки

 

Правителството прие изменения в свое Постановление № 385/2015 г. за дейността на Централния орган за покупки (ЦОП) за нуждите на органите на изпълнителната власт.

С промените се цели актуализация на продуктовия обхват на централизираното възлагане, разширяване на кръга от потребители и по-прецизна регулация на отношенията им с ЦОП в контекста на цялостното електронизиране на възлагателния процес.

Към потребителите, които са задължени да ползват услугите на ЦОП, се добавят: Националният статистически институт, Националният осигурителен институт, ГД „Охрана“ и ГД „Изпълнение на наказанията“. Част от досегашните факултативни потребители преминават към списъка със задължителните. Заличават се Контролно-техническата инспекция, Националната комисия за борба с трафика за хора и Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

Факултативните потребители, които ще могат да ползват централизираното възлагане, се допълват със Сметната палата и Националната здравноосигурителна каса.

От ПМС № 385/2015 г. се заличава особената група на потребителите от системата на здравеопазването, които бяха включени като задължителни потребители на ЦОП само по отношение на доставките на горива. Тези второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на здравеопазването се разпределят, в зависимост от статута и функциите си, към задължителните или факултативните потребители.

Приетото постановление предвижда отпадане от продуктовия обхват на централизираното възлагане на доставките на софтуер за операционни системи и приложен софтуер за създаване, редактиране и форматиране на електронни документи и услугите по техническа поддръжка и ремонт на леки автомобили.

Направените изменения и допълнения отразяват и опита от работата на Системата за електронно възлагане на обществени поръчки.

 

Приета е Наредба за критериите за определяне на университетски болници

 

Правителството прие Наредба за критериите за определяне на университетски болници. Целта е да бъдат създадени ясни критерии, на базата на които да се определи кои от лечебните заведения или техни клиники или отделения, да придобият правата на университетски болници/клиники или отделения за срока на одобрението.

За университетски ще бъдат определяни само структури, които реално са обвързани с университет и съответно с обучението на студенти, специализанти и докторанти и с осъществяването на научна дейност в по-голяма степен от останалите лечебни заведения, получили одобрение от министъра на здравеопазването за обучение на студенти и специализанти.

Като критерии за определяне на лечебни заведения или техни клиники/отделения за университетски са заложени обективни изисквания, които показват обвързаността на съответната болница или клиника/отделение с обучението на студенти и специализанти и с осъществяването на научна дейност – определен минимален процент от лекарския състав да заема академична длъжност; през последните 2 години определен минимален процент от студентите да са провеждали практическата си подготовка в болницата; определен минимален процент от лекарските длъжности да са за лекари-специализанти. В проекта е предвиден също определен минимален брой докторанти да провеждат обучението и изследователската си дейност в лечебното заведение.

 

Променя се Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица

 

Правителството прие промени в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. С тях разпоредбите на нормативния акт се синхронизират с изменения в Кодекса за социално Осигуряване, които са в сила от 1 януари 2019 г. и са свързани с кръга на осигурените лица.

С направените промени терминологията в наредбата се уеднаквява с понятията, използвани в други нормативни актове – Кодексът на труда, Законът за незасивисимите оценители и Законът за независимия финансов одит.

 

Подобряват се мерките за подкрепа на родителите с цел превенция на изоставянето на деца

 

Правителството одобри промени в Наредбата за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване на изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция в семейството. Съгласно новите разпоредби дирекциите „Социално подпомагане“ (ДСП) ще трябва да предприемат спешни мерки за предотвратяване на изоставянето на непотърсено дете, прието в лечебно заведение, до 24 часа от деня, в който детето е трябвало да бъде изписано. В момента срокът за предприемане на такива действия е 7 дни.

С промените се подобряват и мерките за подкрепа на родителите за реинтеграция на детето в семейството му. Дирекциите „Социално подпомагане“ ще могат служебно да предприемат действия за реинтеграция, непосредствено след настаняване на детето извън семейството му. По досега действащия ред родителите трябва да подадат заявление, че желаят да бъдат предприети такива мерки.

Регламентират се и конкретни мерки за закрила в семейна среда, в зависимост от възможностите на семейството и потребностите на детето, както и конкретни дейности за подкрепа на семейството. С промените ще се подобри и координацията и сътрудничеството между ДСП по настоящ адрес на детето и ДСП по местопребиваване на родителите.

Правителството одобри и промени в Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, чиято цел е да се подобри социалната работа за превенция на изоставянето и за реинтеграция. В Наредбата за критериите и стандартите за социални услуги за деца също се правят промени. С тях се цели да се гарантира по-високо качество на социалните услуги за деца чрез въвеждане на оценка на професионалната правоспособност на служителите, които работят в тях.

 

Общинските съвети ще могат да завишават броя на децата в групите при недостиг на места в детските градини

 

Общинските съвети в общините, където не достигат места в детските градини, ще могат да завишават над максимално определения брой деца в групите на целодневните и полудневните детски градини. Тази възможност се дава след промени в Наредбата за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, приети от Министерския съвет.

В случаите, когато броят на децата в групите, изчислен на базата на Средна месечна посещаемост за период от три последователни месеца, е по-малък от 12 — за яслените групи и 18 – за останалите, броят на децата може да бъде завишен над максималния с до 3 деца. Завишаването ще е възможно при условие, че са спазени здравните изисквания към детските градини.

Така ще се подпомогнат усилията на общините за обхващане на по-голям брой деца в системата на предучилищното образование и за пълно обхващане на децата в задължителна предучилищна възраст.

Предложените промени са свързани с реализирането на целите на Националната стратегия за учене през целия живот (2014-2020) за повишаване дела на обхванатите в предучилищното образование деца на възраст от 4 години до постъпване в първи клас на 90 % през 2020 г.

Друга промяна предвижда възможност броят на учениците в паралелките да се завишава над максималния при формирането на паралелките, както и в случаите на преместване на ученици.

 

В Държавната агенция за бежанците се създава длъжност „служител по защита на данните“

 

Правителството прие промени в Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците. Целта е да бъде приведен в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица, във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни.

Предвид, че при производството по предоставяне на международна закрила се обработват голям обем от лични данни и с цел тяхната защита, в ДАБ при МС се създава длъжност „служител по защита на данните“. Длъжностното лице по защита на данните ще осъществява дейности по законосъобразното прилагане на нормативните актове в областта на защитата на данните, в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета и Закона за защита на личните данни.

Прецизират се някои задачи и дейности на териториалните структури на агенцията и на административните звена от общата и специализираната администрация, с което ще се повиши ефективността и ефикасността на администрацията на ДАБ при МС.

 

Правителството прие промени в Устройствения правилник на Агенцията за ядрено регулиране

 

Правителството прие промени в Устройствения правилник на Агенцията за ядрено регулиране, касаещи функциите в съществуващите специализирани дирекции на АЯР.

Дейностите по отношение на квалификацията и правоспособността на персонала в ядрени съоръжения и обекти с източници на йонизиращи лъчения и издаването и отчетността на лицензните за специализирано обучение на дейности в ядрени съоръжения и с ИЙЛ преди промяната се поделяха между две специализирани дирекции на АЯР – дирекция „Радиационна защита“ и Главна дирекция „Ядрена безопасност“. Разделянето на функциите, свързани с квалификацията и правоспособността между две дирекции забавяше процеса на вземане на решения и водеше до неефективност в работата на звената. Предвид това с настоящото изменение тези функции се съсредоточиха в една дирекция – дирекция „Радиационна защита“.

С оглед съсредоточаване на дейността по международните въпроси в една дирекция, функциите на национален координатор на Международната система за ядрена информация на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) се поемат от дирекция „Международно сътрудничвество“.

Прецизирано е изискването за професионален опит на служителите извън специализираната администрация, на които председателят може да възлага инспекторски функции. Новата редакция разширява областта, в която може да е придобит опитът, а именно – в областта на използването на ядрената енергия или йонизиращите лъчения, управлението на радиоактивните отпадъци или отработеното гориво, както и в областта на държавното регулиране на безопасното осъществяване на тези дейности. Същевременно са завишени годините необходим опит от 5 на 10.

Промените в Устройствения правилник ще допринесат за повишаване ефективността на органа при изпълнение на нормативно заложените му функции.

Постановлението на МС няма да окаже пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет.

 

 

 

Приета е Конвергентната програма на Република България за периода 2019-2022 година

 

Министерският съвет прие Конвергентната програма на Република България за периода 2019-2022 година. Документът се изготвя ежегодно, в съответствие с правилата на Пакта за стабилност и растеж на Европейския съюз и с графика на т.н. „Европейски семестър“ – инициативата за предварителна координация на икономическите политики в ЕС.

В Конвергентната програма са отразени приоритетите на правителството за придържане към фискална политика, осигуряваща дългосрочна устойчивост на публичните финанси и ефективно насочване на публичните разходи към дейности, които ускоряват икономическия растеж.

Програмата е структурирана в седем части. Първата част представя общата рамка на правителствените икономически политики и цели. Във втората част е анализирано икономическото развитие на страната по отношение на ключовите макроикономически показатели, като е представена и прогноза за тяхното развитие. Третата част съдържа описание на стратегическите цели на фискалната политика по отношение на бюджетния баланс и правителствения дълг. В четвъртата част е направен анализ на чувствителността на прогнозите в основния макроикономически сценарий, като е разработен алтернативен вариант. Част пета и част шеста са посветени на устойчивостта и качеството на публичните финанси, а седмата част прави преглед на институционалните характеристики на публичните финанси в България — бюджетни процедури и национални бюджетни правила.

С оглед постигане на балансиран растеж, устойчива конвергенция и увеличаване на благосъстоянието на населението, ще продължат действията, насочени към премахването на пречките пред инвестиционната дейност на частния сектор, подобряване качеството на предоставяните публични стоки и услуги, инвестиции в инфраструктура, увеличаване на финансирането в области като образование, здравеопазване и социална закрила, подобряване ефективността и ефикасността на администрацията. Данъчната политика остава предвидима, ориентирана в посока насърчаване на развитието на бизнеса и инвестиционната активност, чрез запазване на ниските данъчни ставки за преките данъци, широка данъчна основа и малко на брой данъчни преференции. Правителството ще продължи политиките за повишаване на събираемостта на данъците, борбата със сенчестата икономика и недекларирания труд.

 

Кабинетът ще предприеме мерки във връзка със стриктното прилагане на Директива INSPIRE

 

Правителството одобри протоколно решение за предприемане на мерки във връзка с констатираните от Европейската комисия несъответствия при изпълнението на Директивата за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE).

Приетият пакет от мерки ще допринесе за правилното прилагане от българските институции на Директивата INSPIRE, която указва правилата за управление на т. нар. пространствени данни. Трансформирането на актуалните модели на данни в държавите-членки до общия модел за INSPIRE изисква специфични компетентности. Отговорните институции от българска страна са Държавната агенция за електронно управление (ДАЕУ) и първичните администратори на пространствени данни.

 

1,3 млн. лв. са отпуснати за подготовката на преброяването през 2021 г.

 

Правителството одобри допълнителни разходи в размер на 1 366 000 лв. по бюджета на Националния статистически институт за 2019 г. във връзка с изпълнението на дейности по подготовката на преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г.

С предвидените средства ще бъде изградена информационна система „Преброяване 2021“, а също ще бъдат разработени програма, методология и инструментариум за провеждане на преброяването и извадковите изследвания, преброителни и анкетни карти, инструкции, технически задания за информационно и комуникационното осигуряване на преброяването, както и комуникационен план.

Това е най-мащабното статистическо изследване и се провежда на всеки десет години като предоставя данни за броя и структурата на населението по пол, възраст, образование, икономическа активност, професия и други демографски, социално-икономически и етнокултурни признаци. Преброяването ще осигури информация за броя и основните характеристики на сградния и жилищния фонд в страната, както и за жилищните условия на населението.

 

Одобрен е Меморандум за разбирателство между министерствата на финансите на България и на Словашката република

 

Правителството одобри Меморандум за разбирателство между Министерството на финансите на Република България и Министерството на финансите на Словашката република за сътрудничество по отношение на Валутен механизъм II и последващото въвеждане на еврото в България.

За изпълнение на документа ще бъде разработен План за действие. Акцент в него ще бъдат обмяната на опит и добри практики, свързани с участието на страната във Валутен механизъм II и въвеждането на еврото.

С приетото решение за одобрение на Меморандума за разбирателство правителството упълномощи министъра на финансите Владислав Горанов да проведе преговорите с Министерството на финансите на Словашката република и да подпише документа за сътрудничество.

 

Одобрена е позицията на България по дело

на Съда на ЕС

 

Кабинетът одобри позицията на България по дело С-33/19, Европейската комисия срещу Република България пред Съда на Европейския съюз.

Делото е образувано въз основа на искова молба, че страната ни не е изпълнила задълженията си съгласно чл. 21 от Директива 2009/49/ЕО относно безопасността на железопътния транспорт в Общността.

Българската страна счита, че искът, предявен от ЕК е неоснователен, но въпреки това е предприела действия за оптимизиране на нормативната уредба, регламентираща статута на звеното за разследване произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт. Подготвени промени в Закона за железопътния транспорт (ЗЖТ), Закона за гражданското въздухоплаване (ЗЕВ) и Кодекса на търговското корабоплаване (КТК), като се предвижда отпадане на текстовете, установяващи звеното за разследване да е в структурата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Със законовите промени ще бъдат подготвени и съответни актове на Министерския съвет, които ще предвиждат: създаването на Национален борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт, като самостоятелно юридическо лице към Министерския съвет, второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията; приемането на Устройствен правилник на административната структура и промяна на Класификатора на длъжностите в администрацията.

Република България отново потвърждава своето становище, че е осигурила необходимата за целта независимост на звеното за разследване на произшествия и инциденти, звеното разполага с необходимия ресурс и е самостоятелно и независимо при вземането на своите решения. Целта на директивата е звеното да бъде постоянно действащ орган, да бъде независимо от посочените в директивата структури и да разполага с необходимите ресурси, за да може да изпълнява дейността си.

В позицията се посочва още, че твърденията на Комисията за нарушение на чл. 21, параграфи 1 и 2 от Директива 2004/49 са неоснователни, поради което Съдът следва да отхвърли предявения иск като неоснователен и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски по делото.

 

Одобрени са допълнително 33 млн. лв. за разходи за преодоляване на последици от бедствия

 

Правителството одобри допълнителни разходи/трансфери от резерва по чл. 1, ал. 2, раздел II, т. 5.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. за непредвидени и/или неотложни разходи за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия.

Одобрените 33 123 981 лева са за превантивни дейности, възстановяване на разходи за проведени спасителни и неотложни работи при овладяване на бедствени положения и за възстановяване на инфраструктурни обекти.

Сумата се осигурява от резерва за непредвидени и неотложни разходи по Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г.