© |
Броени дни след изборите на 2-ри април за 49-о Народно събрание (5-и април), разговаряме с проф. Калин Янакиев, богослов, културолог и политик, преподавател във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, по темата какво направихме на тези избори.
Здравейте, проф. Янакиев.
Здравейте.
Та, какво направихме на тези избори?
Не обичам да отговарям в този събирателен смисъл. Всяка личност, която е упражнила правото си на глас, е направила онова, което е било нейна воля. Както виждаме, волята на хората е силно разделена: едни от тях са заложили на демократичните сили в българския политически живот, сиреч на „Демократична България“ и на „Продължаваме промяната“, други, малко повече от тях, са заложили на старата изпитана корупционно стигматизирана групировка на ГЕРБ, а една немалка част направо са гласували за фашисткия радикализъм, който набира скорост в България. Това собствено е резултатът, който с няколко изречения и при най-пръв поглед можем да кажем.
Зададох Ви този въпрос, тъй като с Вас си говорихме в началото на тази година как изпратихме, с какви чувства изпратихме 2022-ра, и тогава Вие споделихте с нас, че сте разочарован от българите. Сега с какви чувства се отнасяте към сънародниците си?
Вижте, разочарован от сънародниците си трудно бих могъл да бъда, тъй като по съдба аз съм част от тях. Онова обаче, кое силно ме безпокои, хайде, нека го кажем така, у сънародниците ми, е най-вече високият резултат на политическа партия „Възраждане“. Този „възраснал“ радикализъм свидетелства първо, за абсолютно изветряне на спомените за тоталитаризма. Изглежда младите поколения, които не са го и подушвали, вече нямат чувствителност към тоталитарни призиви, обещания и закани, каквито отправя „Възраждане“, а пък друга група изглежда са пораснали като някакъв, нека го кажа така: особен ментално-политически тумор. Очевидно, казват те, корупционната среда в България не може да се промени по разумен начин, тя трябва да се разруши с радикални, буквално казано тоталитарни действия. И това, според мен, са двете групи, които са отдали доверието си на партия „Възраждане“. Тук, разбира се, трябва да добавим и онова, което да, действително, силно ме разочарова от определени сегменти на българския народ: неизтребимото русофилство на част от сънародниците ни, които виждат, с очите си виждат чудовищните престъпления, които върши Путинова Русия, и те не просто не ги трогват и не ги съкрушават, а напротив, използва ги с още по-маниакални, може да се каже отмъстителни настроения.
Като гледате изборните проценти, евентуалният брой депутати и първите заявки от партиите, как мислите, ще има ли кабинет този път?
Първо ще кажа, че по-голямата част от медиите през изминалите месеци се постараха всячески да внушат на българите, че истинското тяхно желание, на българските избиратели, е в България непременно, на всяка цена, да има редовно правителство. Мисля, че това по-скоро бе внушение от страна на медиите и на свързаните с тях политически централи, отколкото наистина на българските избиратели. Защото, дайте си сметка, ако българските избиратели действително искаха непременно редовно правителство, те щяха да отдадат определено доверието си на една от двете големи партии или на един от двата големи полюса – на рутинното блато на ГЕРБ или на демократичните партии „Продължаваме промяната и „Демократична България“. Както виждате, това не се случи, което означава че желанията на българските избиратели са разделени: едните от тях си искат старата, блатна стабилност, олицетворявана от ГЕРБ, а други не малко, с 1% по-малко от първите, искат нещо ново, искат действително демократично очистване на българското политическо пространство. Е, тези две групи сравнително равноправно разделени след тези избори, много трудно, действително много трудно могат да съставят едно редовно правителство, което повечето от медиите внушаваха, че българите били искали. Така че аз не мога да бъда сигурен ще се състави ли такова правителство, още повече, че не е трудно да се прецени, че ако то се състави по някакъв начин именно от ГЕРБ и „Продължаваме Промяната“ – „Демократична България“, и двете формации ще понесат значителни загуби. Ще ги понесат и ако успеят да съставят редовно правителство, и ако не успеят да съставят редовно правителство. И тук вече идва ред на големите изчисления, на големите размишления коя от двете опции ще донесе повече или по-малко негативи за всяка една от тях. Мога да започна да разсъждавам и за това какви биха могли да бъдат тези негативи. Разбира се, че онези, които са гласували за „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“ и които днес са склонни да кажат, че ние трябва да се споразумеем по нещо с ГЕРБ, са прави в това, че ако сега, два месеца, три месеца след тези избори последват нови избори, има риск вотът за „Възраждане“ да нарасне вече застрашително. Прави са също така, че ако сега не се постигне някакво споразумение, избори след три месеца биха могли да повторят същия резултат, а даже и да повишат резултата на ГЕРБ.
Това, следователно, са основанията действително „Продължаваме Промяната“ – „Демократична България“ да влезе в някакви разговори и да прояви усилие да състави общо с ГЕРБ правителство. Но нека да видим и обратното. От изминалите 10 години управление на ГЕРБ ние много добре знаем, че всяка политическа формация, която се съюзи с това образувание ГЕРБ, обикновено губи и достига практически даже до унищожаване.
Ще трябва да си дадете сметка, че подобно съвместно управление на демократичните сили и ГЕРБ имахме в онова правителство, в което собствено правосъден министър беше Христо Иванов, и който трябваше да го напусне, и след което правителство Реформаторският блок буквално изчезна от политическата сцена. Ще трябва да си дадем сметка, че при последния мандат от управлението на ГЕРБ същото сполетя и т.нар. „патриотични партии“.
Което означава, че едно съвместно управление с ГЕРБ е бременно с опасност от унищожаване на онзи, който би бил техен партньор.
После, след като близо 25% от избирателите са дали своя вот за „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“, те едва ли биха били особено щастливи от едно съвместно управление с един от основните противници на това политическо обединение, а именно ГЕРБ, което означава че такова едно съвместно управление може да ликвидира около половината от електората на „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“. Много по-малко негативи ще претърпи избирателното тяло на ГЕРБ, което е съставено от по-слабообразовани, по-примитивни и клиентелистки обвързани хора и за които, както и да се състои това управление, те винаги ще продължат да гласуват за ГЕРБ.
На трето място, най-вероятно заедно с ГЕРБ и евентуално подкрепилите ги „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“, в такова едно управление индиректно ще се опита да участва и ДПС, а това ще доведе също до руиниране на електоралната подкрепа за ПП и ДБ. Т.е. виждате колко е сложна ситуацията. Вчера мой познат се изрази метафорично, иронично, като каза, че в момента ние, собствено демократичните избиратели, сме принудени, изправени сме пред дилемата да гласуваме или за чума, или за холера, да подкрепим или чумата, или холерата. Знаете какво, виждате какво означава тази метафора.
Да. Този разговор ние го водим в контекста на гледната точка на, така да го наречем, 1/3 от българите. 2/3 от българите изобщо не гласуваха. Те какво очакват според Вас, те демократични ли са, или не са демократични?
Не са, разбира се. Всички, които не участват в изборите, нямат въобще политическо съзнание. Ако те смятат, че с неучастието си в изборите дават урок някому или променят ситуацията в България, това означава, че те чисто и просто не могат да мислят. Защото, нали виждате, че макар 2/3, както казвате, от населението да не е участвало в тези избори, парламент ще се състави, някакво правителство ще има, само че то чисто и просто ще бъде, без те да са изявили някаква воля по отношение на него. И тук ще трябва да кажа отново, че основна вина за намаляващия брой избиратели отново носят в България тотално овладените от една особена мрежа, полукриминална, медии, които се постараха да внушат, че между политиците и хората има някакъв антагонизъм, че политиците са тяло, което не зависи от избирателите си въобще, и поради тази причина настроиха много немислещи хора към това да не гласуват, смятайки, че ще променят нещо с тая работа. Това са две групи хора с ниско политическо съзнание. Едната е тази, която не гласува, а другата е тази, която маниакално, истерично гласува за българските фашисти от „Възраждане“.
Много е тежка ситуацията, но е странно как 2/3 от нацията не мисли. Или е глупава? Дали можем да разчитаме на това, или просто не припознава нито старите, нито новите демократи? Защо не ги припознава?
Вижте, ако в България имаше истинско политическо съзнание или истинска политическа воля, ако не припознаваш никой от участниците в играта, създаваш друг участник в играта. Защото в демокрацията партиите не са природен феномен, който пада от небето, те са произведение на нацията, на избирателя, на политически ангажирания човек. Не можеш да седиш със скръстени ръце и да казваш: „Нито един от тези, които са на терена, не ми харесва, защото искам нещо друго“, и да не правиш абсолютно нищо, за да се появи нещо друго, или не правиш нищо, за да изискаш от тези, които са на терена, да направят нещо във връзка с това, което ти искаш, във връзка с твоята воля. Това е политическа безпомощност, това е, фигуративно, разбира се, казано, политическа олигофрения: „Никой не ми харесва, и поради тая причина се отчуждавам“. Като се отчуждаваш, в края на краищата, ще те управлява този, който нито си поискал, нито не си поискал, но ще те управлява, защото няма как в една страна да няма управление, независимо дали за него гласуват 1/3, 1/4 или дори 1/10 от населението.
Много Ви благодаря за този коментар, проф. Янакиев.
https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34
Източник
