© |
Проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност и бивш секретар на МВР, в интервю за Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“
Интервюто е дадено на 24.04, понеделник, в 13.00 часа.
В Епизод 65 търсим отговор на въпроса: какво става с борбата с наркотрафика. Не минава ден, в който темата за акции срещу наркотиците да не присъства в медийните заглавия. По най-обща информация от МВР се налага изводът, че са откривани различни видове наркотични вещества, но какви и колко – трудно можем да направим обобщение. Логично е да се запитаме: какви са резултатите. Наш гост е проф. Николай Радулов – експерт по национална сигурност и бивш секретар на Министерството на вътрешните работи. Добре дошли в аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“, проф. Радулов. 10 акции по линия наркотици са проведени от началото на годината. Защо не можем да достигнем до обобщението от тях, какво се случва?
Ами, хубавото в цялата работа е, че има акции срещу разпространението на наркотиците, тъй като да кажем от предната, т.е. миналата година, втората половина, като че ли бе забравено, че съществува разпространение наркотици и че е задължение на МВР да противодейства активно. Това, което обаче е доста притеснително, поне за мен, тъй като аз се стремя да съм в течение на всичко, което се случва с противодействието на престъпността – това ми е и работата, да преподавам тази материя на моите студенти, – изследвайки ситуацията с производството и разпространение на наркотици става ясно, че между 2020 и 2021 г. – това са данни на ООН, производството и разпространението на кокаин нараства неимоверно – с 35%. Това е гигантско количество. Не по-малко е нарастването на производството на хероин. Разбира се, няма и някакъв отлив от създаване на различни типове синтетични наркотици. Но това, което е характерно, е голямото разпространение, особено на кокаина и хероина. По време на КОВИД кризата наркоразпространителите влязоха в модна стъпка с възможностите за разпространение чрез различни онлайн прийоми и когато свърши тази КОВИД ваканция или период, в който нямаше забавления, нямаше дискотеки – местата, където традиционно отпред се продаваха наркотици, без особено да се безпокоят от органи на обществения ред и сигурност, в сегашния момент, в това ново, следковидно време, работят и стандартните, да ги наречем христоматийни начини на разпространение на наркотици и тези, които бяха иновативно вкарани по време на КОВИД кризата. И очевидно е, че разпространението на наркотици е сериозно. В цяла Европа има гигантски проблем, особено що се отнася до кокаина и хероина. С този проблем обаче хората се борят. В Антверпен само преди 25 или 30 дни беше заловено гигантското количество от 8,8 тона наркотици. Съвсем наскоро – миналата седмица – до бреговете на Сицилия беше открит не захвърлен, а закотвен кораб с голямо количество специално пакетиран кокаин, над 2 тона. Френските специални служби и митници насред Франция заловиха един ТИР с 578 кг кокаин и за мое учудване се оказа, че този камион е управляван от двама българи. Т.е. в цяла Европа, а бих казал, че и в целия свят, но все пак ние сме в Европейския съюз и върху това трябва да се концентрираме – върху европейската сигурност, разпространението на кокаина и на хероина е неимоверно. И това, което се наблюдава, следейки френски, немски и други източници, установявам, че това е забелязвано от специалните служби и полицията. Борят се, по-добре или по-зле, но залавят много големи количества.
Проф. Радулов, защо най-често у нас се залавя като притежание марихуана, а не кокаин и хероин? От 2020 г., когато в „Студентски град“ бяха заловени 320 кг кокаин, не сме чували полицията да попадне на подобен удар. Защо е така?
Вие знаете, че това залавяне беше съвсем случайно. Полицаите, които спряха един криволичещ шофьор по улицата, самите бяха изненадани и изплашени от това, което намериха. Те намериха в колата, спомням си, 40 килограма кокаин, след това се оказа, че в гардероба на собственика на тази кола има още 340 килограма мисля, че беше. Т.е. това беше едно от депата на „Студентски град“. И затова много се учудих, когато – мисля, че беше на 4 февруари, един петък, беше обявена акция срещу разпространението наркотиците в „Студентски град“ и тази акция, след доста шумно оповестяване, не получи никакъв отглас как е проведена и какво се е случило. Т.е. абсолютно сигурно е, че и 10 грама да бяха намерени кокаин, хероин, това щеше да бъде оповестено, а такова нещо не стана. И вие виждате – провеждат се акции, залавят се 200-300 килограма марихуана, като че ли във фокуса на действие на специалните структури, занимаващи се с борба с наркоразпространението и с наркопроизводството, е, разбира се, произвежданият в България коноп. Т.е. някъде се произвежда с медицински цели, разбира се, но фабриките за марихуана или лабораториите, както гордо се наричат, са помещения, добре осветени, и обикновено се споменава само за „лаборатории“ и ние оставаме с впечатление, че става дума за нещо, произвеждащо всякакви типове наркотици, а всъщност не е така. Същевременно в Европейския съюз, във все повече страни марихуаната започва да се легализира. Явно е установено, че вредата от нея не е толкова голяма. Тя има и установени медицински, полезни свойства. И даже в Германия сега, в момента, се работи по закон, който ще разреши както притежанието на малки количества марихуана на един човек, така и възможността да си засади няколко саксии с растението. Т.е. световната тенденция е към изваждане на марихуаната от рамките на наркотиците, но в тези рамки въобще не може да става дума по някакъв начин да бъдат премахнати или да бъде отслабен режима по отношение на кокаина и хероина. А ние, както виждате, във всички тия акции имаме веднъж заловени 62 грама, което беше смешно, и съвсем наскоро бяха заловени 400 грама, което беше обявено с много голяма гордост, но всъщност това е много минимално количество, като се има предвид, че количествата са огромни дори за такава малка страна като България. И тук резонно си задаваме въпроса: имат ли представа нашите служби, които се занимават с противодействие на наркоразпространението, какви наркотици се разпространяват в страната, откъде идват тези наркотици? Или са невежи, некадърни и мързеливи, или има нещо друго, което води до липса на разкриваемост по отношение на много опасните наркотици кокаин и хероин. Аз ви предлагам вие да си изберете, коя е причината. Аз вече съм притеснен, защото толкова очевидно е нежеланието да бъдат залавяни кокаина и хероина, че започвам да си мисля, че корупцията е обзела и по-ниските нива на работещи в МВР.
Проф. Радулов, каква е динамиката на наркопазара у нас?
Динамиката е свързана с вноса най-вече на наркотици, тъй като не бих казал, че марихуаната е нещо по-различно от това някой ученик да изпуши малко трева. Разбира се, като се има предвид, че почти пред всяко училище се продава трева, може да се каже, че няма ученик, който да не е опитал. Но що се отнася до сериозните наркотици като кокаин, хероин и амфетамини, аз мисля, че има стабилност по отношение на търсенето и предлагането, която след КОВИД кризата е нараснала и тъй като няма явно противодействие, печалбите там са огромни. Може би големите печалби, тъй като не може да се сравнят печалбите от продажбата на марихуана с продажбата на кокаин и хероин, може би големите печалби са причината за нежеланието на органите за обществен ред сигурност да се занимават с тези наркотици. Има нещо, което всички го знаем, защото то отдавна е публично достояние. Центърът за изследване на демокрацията през 2010 г. установи, че районите за наркоразпространение съвпадат напълно с границите на районните управления. Преди три-четири години решиха да направят едно контролно изследване, да видят дали е такова все още положението и се установи, че няма никаква промяна. И затова аз започвам да си мисля, че има чадър над сериозните наркотици и наркоразпространители, над групировките, които се занимават с това, който може би е някъде, може би и дори с участие на служители на низови и на средни ръководни звена в структурите, които се занимават с противодействие на наркоразпространението. Знаете, че през 2020 г., тогава, когато беше заловено това голямо количество в „Студентски град“, бяха арестувани двама служители на ГДБОП, които точно се занимаваха с противодействие на разпространението на наркотици. Имаше някакви такива публични съобщения, че това е свързано с това, че е изтичала от тях информация, но каквото и да е положението – имаше две предположения, едното предположение беше, че са вътре в трафика с наркотици, другото предположение беше, че не са, но са пречили на свои колеги да го извършват. Което и да е от двете, е характеристика на това, което се случва в структурите за противодействие на наркоразпространението в страната.
Казахте, че разпространението на наркотици става по традиционния и по иновативния начин. Какво означава единият, какво означава другият, как изглеждат?
Единият начин е с мрежа от дистрибутори, които стоят на местата, откъдето клиентите си ги закупуват. Разбира се, ползват се всички известни начини да се подсигурят – парите са на едно място, наркотиците са на друго място. Самият дистрибутор държи 1-2 дози в себе си. Взимат се мерки, които са известни на полицията. Нещо, което е по-ново през последните години, е, че особено когато става дума за училищата, се използват ученици от горните класове и разбира се, тия разпространители, дилъри на дребно, са заменяеми, така че организациите, които ги наемат, не се притесняват много за тяхната сигурност. Иновативното обаче е ползването на съвременните комуникации. Знаете, има безкрайно много сигурни програми, които много трудно се проследяват. Дори полицията и специалните служби да имат информация за лицето, трудно могат да влязат в неговата комуникация с помощта на специални разузнавателни средства и навреме да вземат мерки да не се разпространяват наркотиците. Използват се възможните на интернет за предлагане и за демонстриране на качество на продукция и на цени, използва се darknet-а – разбира се, тези, които повече разбират и влизат в него. Даже се завъртат определени финансови машинации с използване на криптовалути. Все още не е много разпространено, отделни опити са известни за това, за заплащане на наркотици. Т.е. новите технологии, които се развиват експлозивно, не са такива технологии, от които криминалитетът би се лишил. Напротив, купуването на нови технологии, на ІТ специалисти, които са едни от най-добре платените специалисти в България, е един от начините на престъпните групировки да си прибират парите. И аз мисля, че те са много по-напред, отколкото МВР и специалните служби, тъй като там факт е и хората го знаят, че ІТ специалистите са специалисти с много голямо текучество, тъй като в цялата система за сигурност няма нито един такъв служител, който да получава дори средната за бранша заплата. Това е нещо, по което всички трябва да мислим, и да намерим начин да излезем от този омагьосан кръг. Аз съм предлагал няколко пъти да се започне работа по една Национална агенция за киберсигурност, подчинена на Министерския съвет, да е със собствен бюджет и служителите да са със заплати над средната за бизнеса, тъй като когато това се случва в МВР и в ДАНС, създава страшна разпра и противопоставяне между служителите, т.е. едните започват да получават три-четири пъти по-големи заплати и това се отразява на цялостната дейност на подразделенията. Но като че ли засега, като разговарям, срещам разбиране и дотам стигаме.
Всъщност, като ви слушам, у нас реална или симулирана е борбата с разпространението на наркотици?
От това, което виждам аз – това е някакъв симулационен модел на това, че нещо се прави. Явно е, че беше изоставена дори и тази форма на дейност през втората половина на миналата година и сега МВР се активизира. Може би е свързано с това, че се очаква да има правителство, да има редовен министър на вътрешните работи и специалните служби просто в момента демонстрират, че си вършат работата, която по закон и по правилници на съответните служби трябва да вършат. Но наистина, по-скоро, наблюдавайки какво се случва, аз си мисля, че става дума за демонстрация на желание и възможности, но нищо не излиза извън тая демонстрация. Нали се сещате, че при положение че ние сме едни от големите производители на Балканите, да хванеш 400 кг трева е и нищо. Става дума за тоново обикновено.
Проф. Радулов, защо се залавят все някакви дребни фигури, дилъри и т.н.? Не сме чули някой от големите организатори на престъпни групи да бъде заловен. Какво се случва, например, с т.нар. „кокаинов крал“ Евелин Банев – Брендо, когото „Интерпол“ неуспешно издирва от 2016 г.?
Това е много интересен въпрос, защото няма защо да го издирва. Знае се, точно къде е – той е в Украйна и украински граждани. И аз се питам, защото наистина ми изглежда странно Това е нещо, което си струва да се говори и с политиците сега, тъй като ние непрекъснато говорим за това, как трябва да оказваме помощ на Украйна и правим и реални ходове да дадем такава помощ, колкото ни е по силите, разбира се. Украйна във всеки един момент се изявява като искаща страна непрекъснато и тя при това не моли, а настоява и който не й харесва, обяснява, че поддържа Путин и затова не иска да й помогне. Според мен ние трябва да поставяме условие при всеки един случай на оказвана помощ: Евелин Банев – Брендо да бъде върнат, защото ние знаем, че неговото прозвище е „кокаиновият крал“. Аз съм абсолютно уверен в това, че той продължава дейността си по доставяне и разпределяне на наркотици в страни от Европейски съюз и в края сметка, имайки предвид гигантските количества, най-вероятно жертвите на наркотиците са много повече, отколкото жертвите на войната в Украйна. Само че при наркотиците има едно бавно загиване на хората, има много млади хора, които се пристрастяват, и пред очите на родителите си губят човешкия вид. Така че би трябвало борбата срещу наркоразпространението и наркотрафика в Европа и в света да е поне равна на помощта, която се оказва към Украйна. А Украйна си мисля, че каквато и да й е Конституцията, не би трябвало да закриля един човек, който е доказан престъпник. Вие знаете, че той има присъди в България, в Румъния и в Италия, като в Италия, ако не се лъжа, е 20-годишна. Така че когато украинците искат нещо, ние трябва да изискваме и ние нещо от тях. Не може центърът на разпространение на наркотици, най-малкото мозъчният център в лицето на Евелин Банев да е там и ние да не можем да го пипнем, въпреки че помагаме на тази страна.
А кои вещества у нас са обявени за наркотици?
Има един списък на веществата, които са обявени за незаконни за притежаване и употреба. И това е също интересен въпрос, защото – да, хероинът, кокаинът, марихуаната са вътре в този списък, въпреки че специално за марихуаната може да се каже, че тенденцията е да се извади от този списък в Европа, пък и на други места, в Канада, в някои от щатите на САЩ се случват това нещо в момента. Но както и да е. Този списък е списъкът, който дава права на МВР и на специалните служби да се борят с наркоразпространението, да конфискуват стоката или натрупаните количества в депата. И още по-интересно е, че тъй като говорим за това, че едни от най-тежките наркотици, с най-голяма поразяваща сила като че ли са извън акцента на службите, които се занимават с това, странно – напоследък има акции, които са свързани с проверки и конфискация на вещества, обявени от МВР като наркотици, без да фигурират в списъците за такива.
Кои са те?
Сега не мога да ви кажа точно наименованията им, защото това са сложни наименования – и химиците изпитват затруднения да ги произнесат. Трябва да отворя някъде и да го прочета наименованието, на един или два такива.
Може би са синтетични наркотици?
Да, може би са синтетични, може би са някакви деривати на естествените. Има ги по аптеките. Тук през последните 1-2 седмици имаше и репортажи по телевизиите за тях, но когато нещо не е обявено в тоя списък, не можеш да вменяваш на този, който го продава, и на този, който го консумира, че е свързан с разпространение и употребяване на наркотици, а в същото време се продават, разпространяват тежки наркотици в гигантски количества и все едно че не съществуват в нашата страна. Това е двоен стандарт.
Какво е разпространението на синтетичните наркотици – на метамфетамина или по-скоро на неговите по-чисти варианти, които се появяват у нас в момента и на които им казват „кристал мет“?
Аз мисля, че не е малко, но не мога да се ангажирам с някакви конкретни цифри, защото вие виждате, че дори и тези наркотици са доста оскъдно представени сред заловените, няма някакви гигантски количества. Но пък те се произвеждат и вие знаете, че пътят на наркотиците е двупосочен. От Албания през тази част на Балканския полуостров, Черна гора и т.н. се движат синтетичните наркотици, минават през България и отиват в Близкия изток и това е канал, който съществува от 40-50 години. В обратна посока се движат естествените наркотици, особено от Афганистан.
Ползвам възможността, че сте наш гост, като споменахте и Афганистан, за да ви попитам по още една тема, която също не слиза от медийните заглавия – мигрантите. Ето, и вчера полицията залови след гонка линейка, натъпка на с 23 мигранти, които твърдят, че идват от Афганистан. Според служебния министър на вътрешните работи Демерджиев, мигрантският натиск у нас е безпрецедентен, по 500 души на ден напират да влязат в България нелегално. Може ли да се ограничи каналджийството и как?
Министър Демерджиев е прав, наистина натискът е много силен. За това има и най-различни причини. Но по отношение на бройките, за които се говори – той, доколкото си спомням, споменаваше за около 500 души, на които им е попречено да влязат в страната. Аз съм доста скептичен – мисля, че са два-три пъти повече, а може и дори 3-4 пъти повече, тъй като става дума само за тези опити за преминаване на граница, които са били предотвратени. Има много големи пространства по границата, които са трудно контролирани или са оставени без контрол, като теорията е, че те са труднодостъпни и обикновено мигрантите не минават от там, но тъй като ние нямаме монтирано наблюдение, нямаме никакви съоръжения там, рядко има патрули, не можем да кажем със сигурност, че това е така. Може и от там да минават. Вие сами си помислете за това, че ако някой е решил да пресече границата, няма да се опита да го направи през най-удобното място, защото точно на това място се очаква лесно да стигне „Гранична полиция“ или граничари, както в съответната страна се водят тези специалисти, докато на тези места, които са с трудно пресичана местност и т.н., е по-малко вероятно да се охраняват строго и да има хора, които са направили някакъв тип засади. Така че ние не сме наясно. Очевидно е, че това, което отбиваме, и това, което залавяме вътре в страната, не са малко количество, но са само част от това, което преминава през границите. Защо мисля така? Ами, защото в Германия, в Австрия има много големи количества мигранти, които за първи път са засечени на тяхна територия и картотекирани там, и в разпитите, които водят полицейските структури, те обикновено заявяват, че са преминали през българо-турската граница. От една страна, започва да се поставя въпросът за това, как можем да пречим, как можем да изтласкваме хора, които бягат от война. Но те не бягат от никаква война, вие знаете, защото в Турция война няма, те идват от Турция. Би могло такъв въпрос да се поставя, ако в Турция имаше военни действия и тези хора наистина бягаха от това, че животът им е заплашен. Подобен подход е спрямо украинците. Там наистина има война и ние доста безкритично приемаме украинските граждани, въпреки че някои от тях би трябвало да са военно задължени и не би трябвало да се появяват въобще на нашата територия. Но става дума за афганистанците. Това, което е странното, са големите ежедневни количества, които се залавят. И при това – как се залавят? Някои наистина са преследвани по магистралите, но други, чак когато катастрофират и КАТ обикновено отиде да види, какво се случва защото създават проблеми по магистралата, се установява, че това са натъпкани камиони с мигранти, най-вече афганистанци. И последният случаи, той е анекдотичен – бусчето спира пред Районното управление на МВР в село Труд и местните хора виждат, че някакви такива мургави хора с къдрави коси, млади, им махат и са се досетили да се обадят в съответното районно, да излязат и да ги заловят. Т.е. като че ли случайността води до залавяне на трафиканти заедно с хората, които трафикират през страната и ги водят към българо-сръбската граница. Има нещо сбъркано в тая система, като имате предвид, че Законът за МВР е категоричен за основните задачи и там в Член 6 се казва, че основни задачи са защита на националната сигурност, граничен контрол и охраната на държавната граница, плюс защита от тероризъм. С тези преминавания и допускане да пресекат границата и трите основни задачи са провалени, защото първо не знаем, кой е минал през границата, а че са минали безконтролно много хора е ясно от информацията, която полицейските и специалните служби на Западна Европа не се притесняват да излагат по време на пресконференции. Това, че част от тези хора са свързани с тероризма и по тоя начин и тази задача е провалена, е ясно от това, че на няколко пъти участници в терористични акции във Франция и в Белгия се оказва, че са минали точно по тоя път. И всичко това заедно показва, че защитата националната сигурност куца. Това е много сериозен проблем пред МВР. Те са длъжници на гражданите и много е интересно, че това нещо се случва вече много дълго – няколко министъра подред, няколко служебни министъра подред. И сега виждате, че когато се случва, когато е необходимо, ръководството на държавата, министър-председателят взимат мерки спрямо МВР. Съвсем наскоро беше уволнен един от заместник-министрите – не знам, какви са причините, пък и те публично не бяха обявени. Но значи, че когато ръководство на държавата счете, че някой не си върши работата, а и не си подава сам оставката, има друга форма, по която той да бъде отстранен и заменен с някой, който да я върши тая работа. И ето тук е въпросът: защо „Гранична полиция“ не поема отговорността за всичко това, което се случва.
Какво е решението?
Решението е квалифицирани кадри, особено когато става дума за ръководните постове. Само в шегите на Борисов преди години, когато имаше полицейски протести, може да се приплъзва реплика като тази: „Вие внимавайте, какво правите, за да не ви назнача някой – ако не се лъжа, защото не беше може би точно такава фразата, но – ще ви назнача някой цигулар за министър“. Е, той не назначи цигулар, а статистик, но това е друг въпрос. Въпросът е, че непрекъснато границата тече, че като че ли няма „Гранична полиция“ въобще, няма нищо, което да я пази. Какво значи „натискът е голям“? Ами като е голям натискът, какво да направим? Да вземем пък да ги уволним всички от „Гранична полицията“, те тъй и тъй мигрантите си минават и натискът е голям. Не, аз мисля, че има резерви. Щом „Гранична полиция“ не може самостоятелно да се справи, Законът за отбраната и въоръжените сили позволява специализирани части на армията също да участват в опазване на границата. Иначе вие знаете, всеки пропуск, всеки заловен в страната започва да лежи върху нашия гръб – ние им плащаме издръжката, ние им плащаме охраната. Така че не е едно и също да бъдат отбити на границата обратно в турска територия и да бъдат заловени на българска територия. Това залавяне на българска територия, освен че харчи от ресурса на МВР, ни бърка пряко в джоба. Така че някой трябва да поема отговорността, но може би вече е късно, защото служебното правителство е вече към края на мандата си.
И на финала още една тема, проф. Радулов, от деня и от челото в медийните заглавия. Главният прокурор Иван Гешев поиска сваляне на имунитета на Радостин Василев за това, че през юни миналата година чрез заплашване е направил опит да принуди народен представител, противно на волята и убеждението му, да напусне парламентарната група, както и Народното събрание. Казусът е от 47-мото Народно събрание, когато Василев беше депутат от „Има такъв народ“, а част от народните представители в групата я напуснаха. Вие сте един от тях. След като доказателствата са безспорни, както твърдят от Софийска градска прокуратура, защо сега се взима решение за имунитета?
Аз не знам, с какви безспорни доказателства разполагат. Аз присъствах на разговора и нямаше никаква заплаха. Имаше, как да го нарека – малко по-превъзбуден тон от страна на Радостин, по простата причина, че колежката, за която става дума, от дълго време е участвала в тези разговори за излизане от парламента. Аз съвсем в последния ден всъщност научих и се присъних към групата, но тя е била участник на всички разговори дълго време и ако наистина не е искала да вземе участие и да не напусне, би трябвало да го заяви преди това. Тя го направи фактически в разговора 3 минути преди да се даде пресконференцията. Звучеше безкрайно уплашена. Ние предполагахме, че ще има заплахи, че някой ще се опитат да го тероризират от страна на колегите от ИТН, които имаха навика да притесняват хората и да им подхвърлят някакви намеци за това, че може да им се случи нещо неприятно. И всъщност нашата договорка беше, ако някой от хората пострада и го заплашват, ние да се опитаме да им помогнем, да оповестим МВР, да пратим юристи, които да помогнат. И общо взето, разговорът беше в този аспект. Разбира се, това, което с едно ухо прослушах в медиите, което се появи, е само част от разговора, изрязан е разговорът. Аз съм сигурен обаче, че прокуратурата е проверила и е видяла, че разговорът е доста по-дълъг от това, което се тиражира из медиите. А и всички ние бяхме и свидетели на всъщност какво и как се каза и къде се каза. Не виждам, как това би могло да прехвърли нивото на пиарските обвинения от страна на прокуратурата, с което както виждате, тя е известна. Кой ли не я обвини за какво ли не, хора седяха по 800 без предявено обвинение, на едни им предявяваха обвинение и след това им предявяваха друго, само и само да ги държат затворени. Сега, когато и в този парламент се постави въпроса за ограничаване на пълномощията на главния прокурор, като че ли това е някакво дребнаво отмъщение. Не може да постигне нищо друго, освен да се опита да тормози Радостин Василев, но аз надявам, че той е със здрава психика.
И ако позволите личен въпрос – за тогавашните ви действия вие тормозен ли сте, притесняван ли сте?
О, не, аз не съм тормозен, защото мисля, че тези хора, които си позволяваха да заплашват другите след нашето напускане, които ходеха да проверяват кой как е гласувал из залата и всички ги виждахме, не биха посмели. Аз съм достатъчно авторитетен, имам достатъчно познанства, на които веднага да съобщя за заплаха, така че аз не се притеснявах и тогава, и сега.
Цоня Събчева
https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34
Източник
