Проф. Михаил Константинов пред „Труд news“: Докато Третата световна война наближава, сглобката ще стои непокътната

• Сглобката ще си стои сглобена, т. е. непокътната. Това е абсолютно очевидно. Как си представяте сега да дадат на Румен Радев да управлява държавата три месеца? Сглобката у нас се крепи от външни фактори и те ще я държат, докато трябва. Това казва в интервю за „Труд news“ проф. Михаил Константинов. Той е смята, че след първия тур на местните избори изненади няма. Математикът е категоричен, че дори недействителните бюлетини не са повече от тези през 2015 и 2019 г., а основната причина са преференциите.

– Професор Константинов, какви са изводите след първия тур на местните избори?
– Изводът след първия тур на местните избори е, че големи изненади няма. Резултатът в София не е изненада, доколкото се знаеше, че първи ще е Васил Терзиев, а втори и трети ще са Антон Хекимян, или Ваня Григорова. Оказа се Ваня Григорова, въпреки че проучванията сочеха малка преднина за Антон Хекимян. ГЕРБ изгуби София, това се очакваше, но запази позициите си в страната.

– След първия тур политическите наблюдатели и експерти по изборите отново заговориха за огромния брой недействителни бюлетини. Казаха, че това е следствие от липсата на машинно гласуване. Така ли е?
– Много били недействителните гласове на изборите на 29 октомври, щото нямало било машини! Това е перфектна четвърт-истина. Недействителните гласове са много само при изборите за общински съветници, а именно 15,5%. Причините се знаят, те са същите както през 2015 и 2019 г. – хората гласуват масово с преференция без да отбелязват партия. Недействителните гласове, общо за съветници и за кметове са също много – 8%. Обаче недействителните гласове средно за всичките три вида кметове са само 3,5% (три и половина процента!), колкото е международната норма на IDEA. Толкова са и гласовете за непонятно тъпото квадратче „Не подкрепям никого“. През 2015 и 2019 г. резултатите бяха поразително подобни, а именно 14-15% недействителни гласове за общински съветници и 3-4% недействителни гласове за кметове. На балотажите на 5 ноември недействителните гласове при хартиените бюлетини пак ще бъдат 3-4%. Обзалагам се за това (спечелената сума ще даря за благотворителност). За да довършим темата, от всички 8 вида избори у нас, само на един вид недействителните гласове са извън нормата. Това е истината, другото са лъжи и функционална неграмотност.

– Какъв е изводът?
– Изводът? Махнете глупавите преференции, с които масово се спекулира и се произвеждат недействителни гласове. Забележително е, че през 2015, през 2019 и сега през 2023 г. срещу недействителните гласове (дължащи се на преференциите), реваха и реват същите умно-красиви, които именно въведоха преференциите преди 9 години. Естествен когнитивен дисонанс се получава, както стана и при умните членове на секционни комисии от ППДБ, дето фалшифицираха протоколи при включени камери.

– Бях ви обещала да не говорим за машинното гласуване, но няма как да не ви попитам защо според вас, скандалът с машините бе заметен под килима и никой не понесе отговорност за него?
– Удивително е това. Членове на комисиите от ППДБ ги хванаха по бели гащи как фалшифицират изборите, защото забравили да спрат камерите. Значи, тези членове на комисии, освен че правят недопустими неща, са и глупави. Същото е и с този зам.-министър на е-управлението, от чиито действия произлезе суперскандалът с машините. Ако беше от ГЕРБ, на секундата Бойко Борисов щеше да го е изхвърлил от поста. А дето бил работил за ВВС на САЩ, добре е американците да видят какво точно е работил там, че взеха нещо много да им падат самолетите.

– Смятате, че след първия тур не се е променила политическата карта на страната, така ли?
– Да, с изключение на София. Разбира се, София има огромно значение като човешки и икономически ресурс, но никъде на друго място няма изненади. ГЕРБ се представи в страната доста добре, за разлика от ППДБ, които са под очакванията. Но това е така, защото те нямат структури в страната и разчитат на резултата от София, за да кажат, че са се представили добре. По правилото, че който спечели София, не е загубил местните избори.

– Може ли да се търси връзка и повтаряемост между резултатите на партиите за кметове и за общински съветници?
– На местни избори между вота за съветници и вота за кметове при повечето партии и коалиции има известна корелация, или казано на нормален език – зависимост. Да видим как се прояви тази зависимост на изборите в Столична община. Съветници в 61-членния общински съвет получиха 7 формации: ПП+ДБ – 23 съветници, ГЕРБ+СДС – 14, БСП и коалиция – 9, „Възраждане“ – 8, КОД – 3, ИТН – 3 и ВМРО – 1. Същите тези 7 формации имаха и кандидати за кметове. Интересно е, колко съветници биха имали те, ако техните листи за съветници бяха спечелили толкова гласове, колкото и кандидатите им за кметове? Резултатите биха били: ПП+ДБ – 22 съветници, ГЕРБ+СДС – 12, БСП+коалиция – 15, „Възраждане“ – 6, КОД – 4, ИТН – 2 и ВМРО – 0. Така три формации биха получили минус 1 съветник, една формация – плюс 1 съветник и две формации – минус 2 съветника. Най-интересно е положението при БСП. Ако кандидатската листа на БСП беше получила толкова гласове, колкото получи Ваня Григорова, то тази листа би получила цели 6 (!) съветника повече.

– Повечето общински съвети са особено шарени, как ще се стигне до създаване на мнозинства и има ли опасност отново да се разчита на т. нар. коалиции по интереси?
– Общинските съвети и в момента са шарени. Това, което виждаме на много места е, че би могла да се повтори сглобката, която е на национално ниво, защото съветниците на ГЕРБ-СДС плюс съветниците на ППДБ биха имали мнозинство. Особено типичен е случаят в София – ППДБ плюс ГЕРБ-СДС имат 37 съветници от 61. Много удобно мнозинство, ако се реализира.

– Да, но Борис Бонев от „Спаси София“ каза, че по никакъв начин няма да се коалират с ГЕРБ, тогава какви са опциите за коалиции в СОС?
– Тук не става въпрос за коалиция, а за функциониране на Общинския съвет. На какво основание ще имаме сглобка на национално ниво, а на местно – не? Освен това, Борис Бонев е добре да си спомни, че има 23 общински съветници и трябва да вземат 8 от „Възраждане“, за да им станат 31. Или пък да вземат 9 от БСП, ако това им е по-удобно. Впрочем, доскоро те управляваха в национална коалиция с БСП, да не забравяме. Така че, нека не обръщаме много внимание на предварителните приказки. Имаме едно разпределение на местата в общинските съвети, което горе-долу отговаря на положението на политическите сили на национално ниво. Нека да припомня, че ГЕРБ имат 1500 съветници от около 5000 за цялата страна.

– А колко са на ППДБ?
– Мисля, че имат 396, т. е. 4 не им достигат до 400. Същевременно ГЕРБ са с 1500 общински съветници. В София ППДБ имат добър пробив, да. Но на други места в страната нямат никакъв пробив. А пък ДПС е втора местна политическа сила с 964 общински съветници, това е добър прогрес.

– Досега ППДБ не са участвали в общинските съвети, а почти навсякъде влизат в местните парламенти – това все пак не е ли пробив?
– Дотолкова, доколкото досега ги е нямало – да. То и когато се появи, ГЕРБ проби навсякъде почти едновременно. Ако отчетем, че се тръгва от нулата, то всеки позитивен резултат е пробив – да. Може да се приеме за сравнително приличен резултат, затова казах, че няма никакви изненади. Не виждам нито една изненада. Изненада би било, ако Ваня Григорова спечели балотажа в София. Това вече ще е изненада. Засега според едно експресно проучване Терзиев води с 53 на 47.

– Как според вас се представи БСП на първия тур, защото Нинова отчита успех, а вътрешната опозиция изчислява, че това е поредният провал на партията?
– БСП има 9 съветници в София и те намаляват в сравнение с изборите от 2019 г., когато бяха 15. Ако обаче вземат София на кметския балотаж, ще е много голям успех. Иначе в страната имат това, което приблизително постигнаха и през 2019 г. Забележете, няма изненада в резултата, както и да го погледнете.

– За първи път в страната имаме места, където кметове са избрани с над 80 процента, а на някои места има и с над 95 процента. Какво е обяснението? Феномен ли е?
– Първо трябва да кажем, че има и общински кметове в областни центрове с високи резултати. Например, пернишкият кмет Станислав Владимиров е много популярен и е избран с 80 на сто от гласувалите. Там обаче БСП го „изпуснаха“ за голямо тяхно съжаление.

– И ямболският кмет е с почти същите проценти избран?
– Точно така. Специално ДПС в своите общини мобилизира електорат, за да покаже сила. Преди те печелеха тези общини с по-нисък резултат. За кмет няма значение дали имате 51 или 95 процента подкрепа. Но тук се демонстрира мощ и това е очаквано, защото ДПС се връща в централната власт.

– По какъв начин се връща в централната власт?
– Като влияние. Знаете, че в момента де факто страната се управлява от нещо като триумвират. Да го кажем така – представител на ППДБ, Бойко Борисов и Делян Пеевски, те управляват България.

– От ППДБ твърдят, че само конституционната реформа се прави в този формат?
– Вижте, аз не използвам словесни трикове, а просто казвам кой управлява държавата. А дали на някого това му харесва, или не, е друг, при това неинтересен въпрос. Между другото, е редно ДПС да има влияние в централната власт съответстващо, грубо казано, на неговото влияние в обществото. ДПС има около 1/6 от гласовете и те би трябвало да имат подобно участие във властта на национално ниво, за да има стабилност в районите с т. нар. „смесено“ население. Участието на ДПС във властта е положителен, стабилизиращ фактор, особено като имаме предвид събитията в глобален мащаб.

– Може ли разликата от 10% между Терзиев и Григорова да бъде преодоляна и Григорова да се окаже кмет на София?
– Възможно е да се случи това. Когато говорим за проценти или за процентни пунктове трябва да знаем кое е важно. В момента Григорова изостава с около 39 000 гласа. Тези гласове са преодолими. Искам да припомня, че БСП има най-добрата мобилизационна способност в България. Под мобилизационна способност разбирам колко пъти ще си увеличи подкрепата от първи на втори тур. Това го видяхме за първи път през 2001 г. на президентските избори. Тогава БСП увеличи почти двойно подкрепата си – Георги Първанов получи двойно повече гласове на втория тур, докато Петър Стоянов получи само със 75% повече гласове. И разликата между тях се увеличи още повече. Ако ППДБ решат, че работата е свършена и не създадат условия за мобилизация на избирателите си, ще загубят на втория тур и това е категорично. Към днешния момент аз виждам резултат 53 към 47 в полза на Терзиев, но тази разлика много бързо може да се обърне, ако те не си мобилизират хората. Просто не бива да се ходи за гъби – нито едните трябва да ходят за гъби, нито другите. Има един парадокс – последните изказвания на Ваня Григорова няма да u намалят подкрепата. Българският народ е категорично против войната в Украйна, но той не приема безкритично западната гледна точка по този въпрос. Това го знаят тези, които се занимават с изследване на общественото мнение, но не смеят да го публикуват. В резюме, българите не искат тази война, но не смятат, че там само един е виновен. Точно на тази струна играе Ваня Григорова, засега успешно.

– Има ли потенциал Григорова да мобилизира протестен вот и възможно ли е симпатизанти и членове на ГЕРБ да гласуват за нея?
– Някои хора от ГЕРБ ще гласуват за Ваня Григорова, като главно виждам хора, които са обидени от това, което се случи и които искат в известен смисъл да накажат началството. За тези хора Антон Хекимян не е бил техният кандидат, защото той се появи, както знаем, от нищото, в последния момент. Така че има обида у някои симпатизанти на ГЕРБ. И тъй като те нямат кандидат на втори тур, по-скоро биха подкрепили Ваня Григорова.

– Борисов съобщи, че другата седмица свиква национален форум на ГЕРБ, за да решат дали напускат сглобката. Смятате ли, че е възможно отново да ходим на предсрочни избори?
– Докато Третата световна война приближава с бързи темпове, сглобката ще си стои сглобена, т. е. непокътната. Това е абсолютно очевидно. Как си представяте сега да дадат на Румен Радев да управлява държавата три месеца? Сглобката у нас се крепи от външни фактори и те ще я държат, докато трябва. Вижте какво става в момента в Турция – тя е на път да излезе ефективно от НАТО и дори да нападне Израел. Неформално засега, но позицията, която Турция заяви към войната в Израел, е категорично противоположна на позицията на НАТО.

– А очаквал ли е някой Турция да има позиция против палестинците?
– Да де, но можеше да е по-дипломатична позицията u. Това, което казва Турция, е – ние сме силни и сме на крачка да излезем от НАТО. Накратко, тук става въпрос за следното. Войната изчиства отношенията. Когато има война, има и барикада, а тя има само две страни. Барикадата е като острие на сабя – там не може да стоиш по средата и затова падаш или от едната, или от другата страна. Е, при това може да ти падне и главата, но на барикадите е така.

Нашият гост
Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София. През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика на БАН. Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 г. Член на Централните избирателни комисии за парламентарни, европейски, президентски и местни избори от 1991 до 2011 г. Почетен гост и лектор в университети в Англия, Германия и Франция. Съветник на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа; сътрудник на Международната фондация за избирателни системи; координатор на ЕС за България по електронно гласуване. Преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Автор на 600 научни труда, включително 40 книги, по математика и теория на управлението. Председател на Съвета на директорите на “Информационно обслужване” АД до април 2021 г.

https://blitz.bg/